Р Е
Ш Е Н
И Е № 34/27.2.2020 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в
публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Ст.Панайотова и с участието на прокурора Д.Люцканов,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 9 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл.
от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“-София за проверка на Решение №294/04.12.2019 г.
постановено по анд № 1200 по описа на Ямболския
районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 6394/16.09.2019 г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на И.Д.У. *** 25-Г-6, за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“
от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
С жалбата се претендира да се отмени
атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление, т.к. са незаконосъобразни и неправилни изводите на
съда, че деянието вменено на санкционираното лице е несъставомерно
и че административният орган е ангажирал отговорността му за деяние, което не
може да му се вмени във вина.
В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт Я., която подържа жалбата и
направените в нея искания.
Ответника по касация не се явява и не
се представлява в съдебно заседание, като с депозирани по делото отговор на
касационната жалба и писмена защита излага доводи за нейната неоснователност и
претендира за потвърждаване на оспореното решение.
Участващият в процеса прокурор изразява
становище, че жалбата е неоснователна, т.к. в хода на съдебното производство не
са допуснати процесуални нарушения, а материалния закон е правилно приложен,
поради което следва да се остави в сила решението на районния съд.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С Решение №294/04.12.2019 г. по анд № 1200/2019 г. Ямболският районен съд е отменил
Наказателно постановление № 6394/16.09.2019 г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на И.Д.У. *** 25-Г-6, за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“
от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на
1000 лева..
В мотивите си първата съдебна инстанция
посочва, че няма спор по делото, че жалбоподателя не е нито собственик на ППС,
нито е извършвал превоза, освен физически като шофьор, видно от приложеният по
делото трудов договор, поради което наказаното лице не е осъществило от
субективна страна състава на описаното в НП административно нарушение, т.к. водачът
на процесния зърнокомбайн /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно
разрешително. Липсата на последното не може да му бъде вменено във вина,
следователно не следва да бъде санкциониран на основание чл.53, ал.1 от ЗП, за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.
Според настоящия състав приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие
с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея
правни изводи.
Съгласно чл.11 от Наредба №11/03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, лицата, които извършват превозите, носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС са длъжни: да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното
ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза; да проверяват
разположението и сигурното укрепване на товара; да възлагат превозването на
водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно
средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен
автомобил от категория "С" не по-малък от пет години; да запознават
водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при
превозването му, с които той е задължен да се съобразява; да отстраняват за
своя сметка всички нанесени повреди на пътя, пътните принадлежности и
съоръжения, както и други причинени от тях щети при извършване на превозите
вследствие на неспазване условията, посочени в разрешителното и наредбата, или
да заплащат разходите за тяхното възстановяване; да възлагат съпровождането на
лице, което отговаря на изискванията по чл.24; да проверяват съответствието между действителните
габаритни размери на ППС и размерите, описани в разрешителното.
От своя страна нормата на чл.15, ал.3
от Наредбата визира кръга от лица, които са длъжни да подадат в Агенция
"Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец и това
са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
или лицата, които извършват превозите
Доколкото в случая няма спор, че
санкционираното лице не е собственик или превозвач по смисъла на т.5 от §1 на
ДР на Закона за автомобилните превози и не попада в кръга на задължените
субекти, то се явява правилен и законосъобразен извода на районния съд, че това
лице не е осъществило от субективна страна състава на административно нарушение, за което му е
наложено наказание, защото водачът на тежкотоварен и/или извънгабаритен
автомобил няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на
последното не може да му бъде вменено във вина,
поради което не може да бъде санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от същия закон.
В съответствие с това Ямболския районен
съд правилно е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, което е
издадено в нарушение на материалния закон.
Предвид посоченото съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде
уважена, а решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 294/04.12.2019 г.
постановено по анд № 1200/2019 г. по описа на Районен
съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2./п/ не се чете