О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
23.11.2018 г., гр.
Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дългичева ВЧНД № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.270, ал.4 вр. чл.341 и сл. от НПК.
С протоколно определение от 13.11.2018 г., постановено по НОХД № 978/2018 г. Габровският районен съд на основание чл.270, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НПК е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Г. С. С., с ЕГН: ********* от „Подписка“ в „Гаранция“ в размер на 500,00 лева поради неявяването му в съдебно заседание и непредставянето на уважителни причини за това.
Срещу цитирания съдебен акт е постъпила частна жалба от Г. С., подадена чрез адвокат В.Д. от ГАК, с която моли определението да бъде отменено с произтичащите от това законни последици. Смята същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като районният съд, наред с всички критерии, които е следвало да вземе предвид при определяне на мярка за неотклонение /здравословно състояние на подсъдимия, семейно положение, професия, възраст, обществената опасност на деянието и пр./, е трябвало да отчете и имущественото положение на подсъдимия. Твърди се, че Г. С. е безработен от дълго време, не получава обезщетение за безработица, както и че има още едно дете, за което полага грижи и издържа. Сочи, че това финансово затруднение е и причина за неплащането на издръжката, която дължи. На следващо място посочва, че макар да не се е явил на насроченото за 13.11.2018 г. съдебно заседание, е имал уважителна причина за това, а именно – смърт на близък в семейството и присъствието му на погребение. Въз основа на изложеното моли първоинстанционното определение да бъде отменено, а в случай, че въззивният съд намери, че са налице предпоставките за изменение на мярката, то тя да бъде намалена до размера на 100 лева.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
От доказателствата по делото се установява, че подс. Г. С. е бил редовно призован за съдебно заседание, насрочено за 13.11.2018 г. от 09.00 часа. В процесните дата и час последният не се е явил, като до започване на съдебното заседание по делото не са постъпвали доказателства, които да сочат уважителни причини за неговото отсъствие. Доколкото в залата не е присъствал и упълномощен защитник на подсъдимия, районният съд не е дал ход на делото и го е отложил за разглеждане на 03.12.2018 г. Приел е, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НПК и е изменил мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Гаранция“. Приемайки, че присъствието на подсъдимия следва да бъде осигурено за следващото съдебно заседание, съдът е постановил принудителното му довеждане от органите на ОЗ „Охрана“ – гр. Габрово съобразно чл.71, ал.1 от НПК.
От представената от подсъдимия пред въззивния съд служебна бележка, издадена от Община Габрово се установява, че негова близка роднина – М. М. Й. е починала на 12.11.2018 г. Доколкото смъртта на близък роднина представлява уважителна причина по смисъла на чл.66, ал.1 от НПК, то и изменената мярка, представявляваща своебразна санкция за недобросъвестно процесуално поведение, се явява наложена без основание. Макар пред първата инстанция формално да са били налице обстоятелствата за изменение на мярката, тъй като доказателството, удостоверяващо извинителна причина за отсъствие е представено пред настоящата въззивна инстанция, то определението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното определение е незаконосъборазно и по други съображения. За да бъде наложена мярка за неотклонение, следва да е налице както обосновано предположение за извършено престъпление, така и кумулативно с него реална опасност за извършване на престъпление или опасност деецът да се укрие /арг. чл.57 от НПК/. Доколкото подсъдимият е с чисто съдебно минало, няма данни до момента да се е укривал от органите на реда, има постоянен адрес, семеен е, не е налице нито реална опасност последният да се укрие или да извърши престъпление, нито хипотетична такава. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и финансовото положение на подсъдимия досежно възможността му да внесе сумата по наложената му гаранция. От данните по делото става ясно, че Г. С. е безработен, не получава обезщетение за безработица, както и това, че се грижи и издържа още едно дете. Тези обстоятелства категорично възпрепятстват подсъдимия да внесе необходимата сума, което от своя страна би отворило пътя към налагане на по-тежка мярка, а според Европейския съд по правата на човека /вж. Тошев срещу България/ това е нарушение на чл.5, § 3 от ЕКЗПЧОС. От друга страна постановеното принудително довеждане на подсъдимия за следващото съдебно заседание би осигурило своевременното приключване на производството и съответно би постигнало търсения с изменение на мярката ефект, без финансово отражение върху сферата на подсъдимия.
По горните съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от № 13.11.2018 г., постановено по НОХД № 978 по описа за 2018 г. на Габровският районен съд, с което на основание чл.270, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НПК на подсъдимия Г. С. С., с ЕГН: ******** е изменена мярката за неотклонение „Подписка“ в „Гаранция“ в размер на 500,00 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: