ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170
гр. гр. София , 19.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII-ра, чл.341, ал.2 и сл. НПК.
Производството е образувано въз основа на подадени частни жалби от
подсъдимите Ц.П., А.П., В.П. - Д.а и адв. Ю. Д., защитник на тримата
подсъдими и от адв. Р. К., защитник на подс. Г.Д., против протоколно
определение по НОХД №939/2020 г. по описа на СНС, 16-ти състав,
постановено на 06.08.2021 г. Подсъдимите и техните защитници искат
въззивният съд да отмени атакуваното определение като постанови друго, с
което да им определи по-лека мярка за неотклонение от актуалната такава
„задържане под стража“.
В депозираната от подс. В.П. частна жалба се излагат аргументи за
неправилност на атакуваното определение, тъй като в обвинителния акт, не
били описани мястото и начина на извършване на престъплението, респ. тези
обстоятелства не били доказани в хода на съдебното следствие по делото.
Излагат се и доводи за необоснованост на определението, тъй като подс. П.
сочи, че от съдържанието му не разбрал защо съдът му отказва изменение на
мярката за неотклонение. В жалбата се акцентира и върху влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, а именно, че същият има 50%
нетрудоспособност и от повече от месец изпитва затруднения при храненето,
тъй като се нуждае от адекватна стоматологична помощ.
1
В жалбата си подс. В.П. - Д.а излага аргументи в насока липса на
обосновано предположение да е извършила престъпленията, за които е
обвинена, както и липса на опасност да се укрие или извърши престъпление.
Намира срокът на мярката за неотклонение „задържане под стража“ за
прекомерен. Сочи, че има 17 г. син, за който следва да се грижи.
В частната си жалба подс. А.П. сочи, че в хода на съдебното следствие
се установява, че не е извършила деянията, за които е обвинена. Намира, че
липсва опасност да се укрие или да извърши престъпление. Излага аргументи
в насока прекомерна продължителност на срока за задържане. Моли съдът да
вземе под внимание при преценка на подходящата мярка за неотклонение по
отношение на нея – напредналата й възраст и влошеното й здравословно
състояние, за което има представени множество документи по делото.
Адв. Ю.Д. в депозираната частна жалба сочи, че намира атакуваното
определение за неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение
на закона, при налични съществени процесуални нарушения. Излага
аргументи, че тежестта на предвидените наказания не може сама по себе си да
обоснове дълги периоди на задържане под стража и продължително
задържане под стража може да бъде оправдано само ако са налице
специфични индикации за реално изискване от обществен интерес, което
независимо от презумпцията за невиновност, е с по-голяма тежест от
правилото за зачитане на свободата на личността (Решение на ЕСПЧ по
делото П.В. срещу България). Намира, че СНС в определението си не се
позовава на конкретни факти и аргументи, за да демонстрира по убедителен
начин необходимостта от задържането под стража на подзащитните му за
такъв дълъг период от време, какъвто е периодът от две години и половина. С
оглед на това моли АСНС да приеме, че задържането на тримата му
подзащитни е в нарушение на чл.5 от ЕКПЧ. Намира, че неправилно СНС не
отчита като относими аргументи към искането за изменение на мярката за
неотклонение възрастта и здравословното състояние на подсъдимите. Сочи,
че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да прецени
всички аргументи за и против задържането на подзащитните му и да ги отрази
в определението си. В частната си жалба адв. Д. поддържа и становището си
изразено пред първоинстанционния съд за налично нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ, а именно, че в местата за лишаване от свобода не се оказват нужните
2
им здравни грижи.
По делото е постъпила и частна жалба от адв. Р.К., защитник на подс.
Г.Д., в която сочи, че намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска АСНС да го отмени. Твърди, че съдът
не е коментирал изтъкнатите от подс. Д. семейни причини за изменение на
мярката му за неотклонение в по-лека. Намира обоснованото предположение
подзащитният му да е автор на престъпленията, за които е обвинен, за
разколебано.
С определение, постановено в открито съдебно заседание от 06.08.2021
г., СНС, 16-ти състав е оставил без уважение молбите на подсъдимите В.П.,
Г.Д., В.П. – Д.а и А.П. за изменение на мерките им за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека. Съдът е намерил, че е налице обосновано
предположение по делото за всеки един от четиримата подсъдими, че са
евентуални автори на престъпленията, за които са предадени на съд. Макар и
твърде схематично първоинстанционният съд е изразил становище, че към
момента на разглеждане на молбите на подсъдимите лица за изменение на
мерките им за неотклонение е налице обосновано предположение същите да
са евентуални автори на престъпленията, за които са обвинени.
На следващо място първоинстанционният съд е взел становище по
възраженията на страните досежно срокът на продължаващата действието си
мярка за неотклонение „задържане под стража“, сочените от защитниците
влошени условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода,
влошеното здравословно състояние на подс. В.П., обстоятелството, че
мярката за неотклонение на други двама подсъдими е изменена в по-лека.
След като съдът е преценил, че липсват нови обстоятелства налагащи
изменение на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимите е
оставил молбите им без уважение.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намери за
установено следното:
Разглежданите частни въззивни жалби са подадени от процесуално
легитимирани да сторят това страни и в законоустановения 7-дневен срок от
постановяване на обжалвания съдебен акт, поради което са допустими. По
3
същество обаче съдът намира същите за неоснователни, поради което следва
да остави същите без уважение.
В настоящото производство по реда на чл.270 от НПК по обжалване
на определение на първоинстанционния съд касаещо произнасяне по мярката
за неотклонение на подсъдимите лица, следва да бъдат преценени както от
първоинстанционния, така и от въззивния съд, дали са налице всички
предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК за продължаване
действието на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“
или пък са настъпили нови обстоятелства (като например обоснованото
предположение е било разколебано вследствие на събраните и проверени
доказателства в хода на съдебното следствие, опасността подсъдимите да се
укрият или извършат престъпление е съществено намаляла или отпаднала)
или пък са настъпили други обстоятелства от здравословно или семейно
естество, които водят до извода, че целите на мерките за неотклонение могат
да бъдат реализирани и с прилагане на по-лека мярка за неотклонение по
отношение на лицето. Специализираната прокуратура е внесла за
разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен акт (въз основа
на който е образувано НОХД №939/2020 г. по описа на 16-ти състав на СНС)
срещу девет подсъдими лица, сред които и подсъдимите В.П., А.П., В.П. – Д.а
и Г.Д. за участие в организирана престъпна група за времето от началото на
2017 г. до 18.04.2019 г., създадена с користна цел и цел да върши
престъпления по чл.209, чл.210 и чл.211 от НК (телефонни измами) –
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК. По отношение на
четиримата подсъдими са повдигнати обвинения и за престъпления с правна
квалификация по чл.211, пр.1 вр.чл.201, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 от НК
(участие като помагачи или извършители в телефонни измами).
По отношение на подсъдимите В.П., А.П., В.П. – Д.а е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с определение от 21.04.2019 г. по ЧНД
№1578/2019 г. по описа на СНС, а по отношение на Г.Д. е била взета най-
тежката мярка за неотклонение с определение от 11.05.2019 по ЧНД
№1786/2019 г.
Въззивната инстанция, при строго съблюдаване на презумпцията за
невинност на подсъдимите, намира, че към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение
4
или да го разколебават, по отношение на това, че подсъдимите са евентуални
извършители на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение с
обвинителния акт. Обоснованото предположение с необходимата степен на
вероятност може да бъде извлечено от показанията на разпитаните към
момента свидетели по делото, изслушаните и приети технимески, видео-
технически, компютърно-технически, оценителни и фоноскопна експертизи,
писмените доказателства и доказателствени средства и веществените
доказателствени средства изготвени вследствие експлоатация на специални
разузнавателни средства. С оглед на това тази предпоставка за задържането
визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК продължава да е налице.
На следващо място настоящият въззивен състав намира, че риск от
укриване на частните въззивни жалбоподатели не съществува към момента,
тъй като същите са с установен адрес по местоживеене и семейна обвързаност
на територията на Р.България.
По отношение на жалбоподателите съдът намира обаче, че рискът от
извършване на престъпление е все още реален, поради което определението
на СНС, 16-ти състав, постановено на 06.08.2021 г. по НОХД №939/2020 г. по
описа на СНС, следва да бъде потвърдено. Рискът подсъдимите да извършат
престъпление се извежда не само въз основа на обществената опасност и
тежестта на предвиденото наказание за престъпленията по чл.321, ал.3, т.2 вр.
ал.2 от НК, което от три до десет години „лишаване от свобода“ и чл.211,
пр.1 вр. с чл.210 от НК също е от три до десет години „лишаване от свобода“,
но същият се установява от характера и спецификите на твърдяната
престъпна деятелност във внесения в СНС обвинителен акт. Престъпната
дейност по чл.321 от НК, очертана в обвинителния титул се сочи, че е
реализирана в един продължителен период от време от началото на 2017 г. до
18.04.2019 г. Престъпленията с правна квалификация чл.211 от НК са описани
в обвинителния акт като такива, с които е причинена имотна вреда на
различни граждани в особено големи размери и случаят е особено тежък, като
са насочени към едни от най-уязвимите членове на обществото, предимно
възрастни хора. В обвинителния акт се сочи, че причинените имуществени
вреди от деянията по чл.211 от НК, за които е повдигнато обвинение на подс.
А.П. възлизат на 1 071 709,30 лв., която се твърди, че е действала като
помагач и извършител, за В.П., за който се твърди, че е действал като помагач
5
сумата от 1 073 587,72 лева, за подс. В.П. – Д.а – 150 930 лева, за която се
сочи, че е действала като помагач и извършител, за Г.Д., за който се твърди,
че е действал като извършител - сумата от 416 543,63 лева, които суми
надвишават няколкократно признака особено големи размери.
Опасността подс. Г.Д. да извърши престъпление безспорно следва и от
обремененото му съдебно минало. Същият е осъждан по НОХД №442/2015 г.
по описа на РС-Велико Търново за извършено престъпление по чл.210, ал.1,
т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28 вр.чл.20 от НК и му е наложено наказание една
година и три месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било
отложено за срок от пет години. Вменените му престъпни деяния попадат в
изпитателния срок на така посоченото осъждане. Видно от справка за
съдимост на лицето, същото освен това е осъждано за престъпления от общ
характер с правна квалификация по чл.198, ал.1 от НК и чл.343в, ал.2 от НК.
На следващо място съдът, след като съобрази изложените аргументи от
защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими в подадените частни
жалби, намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на жалбоподателите са съобразени с всички обстоятелства,
посочени в разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК, включително и данните за
семейно, имотно и здравословно състояние на подсъдимите, находящи се в
кориците на делото.
По отношение на възрастта на подсъдимите В.П. и А.П., същата
действително е напредналата такава, а именно 62 г. и 65 г. Към момента
здравословното състояние на тези двама подсъдими е стабилно и позволява
престоя им в пенитенциарно заведение. В кориците на делото има изготвена
сравнително актуална комплексна съдебно-медицинска експертиза от
17.05.2021 г. (л.1859-1865, т.5 от СП) по отношение на двамата подсъдими.
От заключението на трите вещи лица специалисти лекари – невролог,
вътрешни болести и кардиология и ортопед-травматалог става ясно, че
здравословното състояние на подс. А.П. не налага стационарно лечение.
Оплакванията й са с дългогодишна давност и хроничен ход на развитие, като
в момента на изготвяне на експертизата не са с обострен характер налагащ
болнично лечение извън следствения арест. Здравословното състояние на
В.П. по отношение на заболяванията на гръбначния стълб към момента на
изготвяне на СМЕ не са в обострен стадий налагащ болнично лечение извън
6
следствения арест. С оглед характера, степента и вида на тези заболявания,
проведеното лечение и сегашното му състояние, което се проследява и
компенсира при необходимост от МЦ на затвора, вещите лица са посочили,
че не се налага извеждане с цел лечение от следствения арест. Условията на
следствения арест не причиняват понастоящем усложнение на
здравословното му състояние по отношение на тези заболявания. Освен
констатираното, видно е от материалите по делото, че винаги в случай на
необходимост от медицински грижи, СНС е реагирал своевременно и е
разрешавал тяхното оказване. Към момента е допуснато от
първоинстанционния съд изготвянето на нова СМЕ, касаеща здравословното
състояние на подсъдимите В.П. и А.П., като същото предстои.
На следващо място както е посочено в Определение № 43 от 19.03.2019
г. на АСНС по в. н. ч. д. № 122/2019 г. „разумността на срока на задържане
следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално,
съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна сложност
на предмета на делото, процесуалната активност на правораздавателните
органи към приключване на наказателното производство в разумен срок и
поведението на самите подсъдими“.
Към настоящият момент срокът на изпълняваните мерки, с които се
ограничава свободното придвижване на подсъдимите В.П., А.П., В.П. – Д.а и
Г.Д., се явява в рамките на разумния, тъй като видно от внесения обвинителен
акт се касае за дело с фактическа и правна сложност, като са повдигнати
обвинения на 9 лица за участие в две престъпления по чл.321, ал.3 от НК и
чл.211, пр.1 и пр.2 вр. чл.26 от НК, което при някои от подсъдимите лица, се
състои от 6 отделни деяния - телефонни измами, извършени при условията на
усложнена престъпна дейност в съучастие с различни лица и в различни
форми на съучастие – извършителство или помагачество. В списъка към
обвинителния акт са посочени 26 свидетели и 9 вещи лица, като самото дело
се състои от 57 тома явни материали. Въпреки настъпилата Ковид криза и
обявеното както в Р.България така и в целия свят извънредно положение,
причинено от това заболяване, първоинстанционният съд e положил и полага
всички усилия и провежда ритмично съдебни заседания, на които извършва
процесуално-следствени действия. Към момента видно от материалите по
делото, съдебното следствие е към своя край и предстоят съдебните прения
7
по същото.
С оглед на гореизложеното въззивния съд намира, че не е допуснато
нарушение на чл.5 от ЕКПЧ. Правилно първоинстанционният съд в
атакуваното определение се е позовал на решение на ЕСПЧ „М. С. срещу
България“ касаещо срока на задържане по дело за организирана престъпност,
които може да е по-продължителен в сравнение с делата касаещи различна
престъпна дейност.
По отношение на твърдението на адв.Д., че спрямо подзащитните му се
реализира унизително и нечовешко отношение в местата за лишаване от
свобода и по този начин е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, съдът намира
същото за необосновано и недоказано. Липсват доказателства по делото
неговите подзащитни да са били поставени при такива битови условия в
Затвора – гр.София или Затвора – гр.Сливен, които да доведат до извода, че
действително е допуснато такова нарушение на техните основни човешки
права в това число и правото им на здравеопазване.
По отношение на сочените семейни причини налагащи изменение на
мярката за неотклонение на подс.Г.Д., а именно необходимостта да полага
грижи за малолетното си дете, съдът намира, че към настоящия момент
обществения интерес подсъдимият да бъде ограничен свободно да се
придвижва в пространството за да не извърши престъпление, следва да
надделее над личния интерес на лицето да изпълни родителския си дълг.
На следващо място АСНС намира, че изменението на мерките за
неотклонение на подс. Д.Д. и Г.В. с определение №160/03.08.2021 г.,
постановено от АСНС, 5-ти състав, не представлява ново обстоятелство,
което да влияе пряко на процесуалното положение на жалбоподателите и да
води непременно до извода за необходимост от смекчаване на мярката за
неотклонение на същите. Правилно първоинстанционният съд в
определението си е посочил, че предпоставките за това каква мярка за
неотклонение следва да търпи конкретния подсъдим се преценява
индивидуално от съда. Следва да бъде отбелязано, че по отношение на
подсъдимите Д. и В. има повдигнато само едно обвинение за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, докато всеки един от жалбоподателите
има повдигнато обвинение за участие в т. нар „вторични престъпления“,
8
предмет на очертаната в обвинителния акт организираната престъпна група,
характеризиращи се с висока степен на обществена опасност.
Водим от горното и на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, II – ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.08.2021 г. по НОХД №393/2020
г. по описа на СНС, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
адв. Ю.Д. и подзащитните му В.П., А.П. и В.П. – Д.а и на адв. Р.К. и
подзащитния му Г.Д. за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимите от „Задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9