Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Габрово, 17.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на зам.-окръжен прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
КАД № 141 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 101 от 08.04.2019 година по гр. дело № 71 по описа за 2019 година на Районен съд – Севлиево е отхвърлена жалбата
на С.И.Д., действащ като ЕТ „***“*** срещу Заповед № РД-ЗА-222 от 28.12.2018
година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Габрово за одобряване на споразумение за разпределение на масивите
за ползване на пасища, мери и ливади в землището на с. Градище, Община Севлиево,
Област Габрово, сключено между лицата по чл. 37ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ и за
одобряване на разпределението на масивите за ползване, като едноличният
търговец е осъден да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Габрово
разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Срещу така описаното съдебно решение в законоустановения
срок е подадена касационна жалба от едноличния търговец С.И.Д. с наименование на фирмата „***“***.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния
закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на
друго, с което да бъде отменена посочената по-горе заповед, ведно с
произтичащите от това правни последици. Развиват се доводи за това, че в процесната заповед не се съдържа информация, че едноличният
търговец е заявил участие в заявената процедура, нито че е бил отстранен или
недопуснат, със съответните мотиви за това; недопускането на едноличния
търговец в споразумението за с. Градище е отразено в протокол на комисията от
20.11.2018 година, като е посочено, че не отговаря на изискванията на чл. 37ж,
ал. 1 и 2 във връзка с чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ – притежава животновъден обект в
землището на с. Кормянско, което решение на комисията касационният жалбоподател
счита за неправилно, тъй като текстът на чл. 37ж от ЗСПЗЗ не предполага
териториална обвързаност по местонахождение на животновъдния обект, а този на
чл. 37и от с.з. касае процедура и разпределение на пасища, мери и ливади от
държавния и общински поземлен фонд. Касационният жалбоподател счита, че
формалното и автоматично прилагане на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ограничаващо
кръга на участниците – собственици/ползватели на ливади, е неправилно. Развиват
се доводи за терминологичната и функционална разлика между мери и пасища от
една страна и ливади от друга.
Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява
в открито съдебно заседание.
Ответната страна Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Габрово се представлява
в открито съдебно заседание от надлежно упълномощени процесуални представители,
оспорва се жалбата, а по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на решението на Районен съд - Севлиево като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Според разпоредбата на чл. 37ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на пасища, мери и ливади може да се създават по споразумение между собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Споразумението се одобрява ежегодно до 30 декември за следващата календарна година. Съгласно ал. 2 на чл. 37ж от с.з. за участие в споразумението е необходимо лицата по ал. 1, които отговарят на условията по чл. 37и, ал. 4, до 31 октомври да подадат в общинската служба по земеделие по местонахождение на пасищата, мерите и ливадите заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, за участие в споразумение. Според чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, към която се препраща относно условията на които следва да отговарят собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, желаещи да участват в споразумението, разпределението се извършва между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касационният жалбоподател не е собственик/ползвател на животновъден обект в землището на с. Градище, община Севлиево, за което землище е заявил участие в споразумението, поради което правилно Комисията по чл. 37ж, ал. 4 от ЗСПЗЗ е преценила, че едноличният търговец С.И.Д. с наименование на фирмата „***“*** не отговаря на изискванията за участие в споразумението – не отговаря на изискването на чл. 37и, ал. 4 във връзка с чл. 37ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ – да има регистриран животновъден обект в съответното землище. В случая животновъдният обект е в с. Кормянско. Горните обстоятелства, свързани с местонахождението на животновъдния обект нито се оспорват, нито се оборват от страна на касационния жалбоподател.
Развитите в жалбата доводи, свързани с тълкуването на разпоредби на ЗСПЗЗ, не съответстват на смисъла на закона, който именно чрез препратката в чл. 37ж, ал. 2 към чл. 37и, ал. 4 въвежда като изискване за допускане до участие в споразумението по чл. 37ж наличието на регистриран животновъден обект в съответното землище, без да се прави разлика дали споразумението касае създаване на масиви от пасища, мери или ливади.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
При този изход на спора, поради липса на искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101 от 08.04.2019 година по гр. дело № 71
по описа за 2019 година на Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.