№ 115149
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно
гражданско дело № 20221110121136 по описа за 2022 година
производство по чл. 251 от ГПК:
В молба от 22.11.2022г. е поискано тълкуване по отношение на разпореждане от
17.11.2022г.
В него се указват на заявителя три неща, както самият процесуален представител е
констатирал:
- 1. да предяви установителен иск, с оглед нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК;
Иск не е предявен, а е депозирано заявление. Разликата между двете е съществена
и бе следвало да е известна на процесуалния представител на кредитора.
Производството преминава през два етапа – в първия (заповедната част) не се
доказва нищо, а само се уведомява длъжникът, че от него се претендира определена сума, за
да се прецени дали има спор (например: Определение № 358 от 28.04.2010г. по ч.т.д. №
213/2010г., т.к., І т.о. на ВКС). Ако бъде депозирано възражение или съдът не е в състояние
да открие длъжника, се дават указания за предявяване на иск – установителна претенция.
Там вече, след доказване, се установя дали и колко се дължи от ответника.
Ако вече действително е депозиран иск, то или второто производство, или
настоящето би било недопустимо – арг. от чл. 226 от ГПК.
- 2. съобразно нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, следва да се довнесе дължимата
държавна такса – тя е 4 % от всяка отделна претенция, като от нея се приспада вече
заплатената по заповедното производство – там процентът е 2, но от общо претендираната
сума;
- 3. тъй като длъжникът не е открит, следва да се назначи особен представител (в
исковото производство) – чл. 47, ал. 6 от ГПК. В тази норма е указано, че възнаграждението
на особения представител се заплаща от ищеца.
В обобщение, на заявителя са дадени 3 указания – в едномесечен срок да се предяви
1
иск, да се доплати в същия срок остатъчната държавна такса и да се заплати възнаграждение
за особен представител, за да се спести изпращането на допълнителни указания.
Странното в случая е, че ю.к., представляващ заявителя, е разбрал какво се иска от
него, но не и защо юридически му се указва точно това. С други думи, разпореждането е
ясно. Хипотезата на неясна (словесно неразбираема) воля на решаващия орган е различна от
тази, описана в чл. 132 от ЗА.
С оглед посоченото, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за тълкуване
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за удължаване на срок
Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред СГС в едноседмичен срок от
получаването му от страната
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2