Р Е Ш Е Н И Е
250/1.7.2020г.
01.07.2020г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, първи състав
На втори юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Емилиян
Ангелов
Секретар В.С.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД №2416 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба
от ЕТ „Н. Ц. Б.93“ от Шумен срещу
Наказателно постановление № КХ-21/31.10.2019г.
на Директора на ОДБХ- гр. Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00/две хиляди/ лева, на основание чл.53 от ЗАНН вр.
чл.42, ал.2 от Закона за храните.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното
постановление, твърди, че не е извършил процесното нарушение,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление. В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Тошев от ШАК, който поддържа наказателното
постановление, като пледира и за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована , изпраща процесуален представител в
лицето на юриск.Й., който моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното: На 13.08.2019г., длъжностни лица от ОДБХ Шумен извършили проверка в обект, намиращ се в
с.Развигорово общ.Хитрино обл.Шумен на главен път Шумен-Русе, стопанисван от
жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че се осъществява дейност
по приемане, съхранение, и предлагане на
храни, като конкретно лицето Г. К.извършва производствена дейност по изпичане
на месни заготовки и съхранение на същите в огнеупорен съд, поставен върху
скарата. Тъй като провереният обект не било регистриран по реда на чл.12 от
Закона за храните, на 26.08.2019г., бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя за това, че осъществява дейност
по приемане, съхранение, приготвяне и предлагане на храни в обект, за който няма
издадено удостоверение за регистрация по реда на чл.12 от Закона за храните,
като е посочено, че по този начин е нарушил чл.12 ал.1 от Закона за храните.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 11.09.2020, като последния е
посочил, че има възражения, без да ги
конкретизира, като впоследствие в изискуемия в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок, жалбоподателя е депозирал писмени възражения, в които по същество
обвинява служителите при ОДБХ , че не спазват установените в закона за
администрацията правила и норми. Очевидно,
административнонаказващия орган, не е взел предвид депозираните писмени
възражения, тъй като въз основа на съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Н. Ц. Б.93“ била наложена
имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за храните.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от
показанията на свидетелите С.В., Ж.М. и В. Т.,
както и от присъединените писмени
такива. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
свидетелите В. и М., които в съдебно заседание
изтъкнаха, че са посетили посоченият по горе обект, след получена заповед на
изпълнителния директор на БАБХ за проверка на всички паркинги във връзка с
отделянето на остатъците от месни продукти, произведени в ресторанти и
заведения около паркингите. Горепосочените свидетели заявиха , че при влизането
си в обекта са видели, че едно лице пече
месни заготовки-кюфтета и кебапчета на скара, като ги съхранява в
огнеупорен съд, като малко по късно, това лице съвсем спокойно е обслужило и
туристи от автобус, спрял на близкия паркинг. В съдебно заседание, свид.В. и М.
изтъкнаха още, че не само, че по време на проверката, не им било представено
удостоверение за регистрация по Закона за храните, издадено от ОДБХ Шумен, но и
че за този обект, никога не е било издавано подобно удостоверение.
Показанията на
свид.Т., които по своето същество
представляват спорадични наблюдения върху
обекта, стопанисван от жалбоподателя не хвърлят светлина за случилото се по
време на проверката и естествено, че не допринасят с нищо за изясняване на
фактическата обстановка по делото. В хода на административнонаказателното
производство, а и в съдебно заседание, жалбоподателят не е представил, каквито
и да било доказателства, установяващи, че в описаният по горе обект, в който се
осъществява дейност по приемане, съхранение, приготвяне и предлагане на храни е регистриран, съгласно императивните
изисквания на чл.12 от Закона за храните, действащ към датата на установяване
на административното нарушение. Напротив, в хода на
административнонаказателното производство са събрани доказателства, от които се
установява, че на 19.07.2019г. от административнонаказващия орган е отказана регистрация по Закона за храните
за проверения обект .
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.12 ал.1 от Закона за храните, действащ както към датата на установяване на административното нарушение,
така и към датата на издаване на наказателното постановление, поради което правилно и законосъобразно е
санкциониран със същото
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Липсват и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно, като напротив в конкретния случай е смущаващо обстоятелство, че в обект, който се намира на международен път, пред който, както се установи от показанията на свид.В. пазаруват и туристи се извършва дейност по приемане, съхранение, и предлагане на храни,у за който не само няма издадено удостоверение за регистрация , съгласно императивните изисквания на Закона за храните, но и е отказано издаването на такова. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.42 ал.2 от Закона за храните, като наказанието е индивидуализирано правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая. В периода между последното съдебно заседание-02.06.2020г.. и датата на постановяване на решението, считано от 09.06.2020г, действащия, като към датата на установяване на административно нарушение, така и към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление Закон за храните е отменен, като от същата дата /бр.52 на ДВ/ е в сила нов Закон за храните но съдът счита, че в конкретната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, според който, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителя, тъй като в новия Закон за храните не е предвидена по лека санкция за подобен вид нарушения. .
При това положение съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от
страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОДБХ - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОДБХ – гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лв, тъй като производството по делото продължи
в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, а и не е с фактическа или
правна сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка
на ОДБХ – гр. Шумен.
При това положение съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № КХ-21/31.10.2019г. на Директора на ОДБХ-
гр. Шумен .
ОСЪЖДА ЕТ „Н.
Ц. Б.93“ ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Ален Мак“ №32а, представляван от Н. Ц. Т., да заплати по сметка на ОДБХ – гр. Шумен сумата в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :