Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
при участието на секретаря В.Русева,
като разгледа докладваното от съдията АД № 228 по описа за 2022 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във вр.с чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е въз основа на жалба с
вх.№ 00-093 от 21.07.2022г. по описа на Община Шумен, депозирана от С.И.С. с
ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.С. срещу Акт за установяване на задължения №
АУЗД 002231/05.08.2020г., издаден от старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел
„Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, с който са установени задължения за
Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г., в размер общо на 199,28 лева главница и 49,14 лева
лихви, на обща стойност 248,42 лева. АУЗ е потвърден с Решение
№ЖБ-00-186/20.07.2022г. на Началник на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община
Шумен. С жалбата се иска отмяна на акта
като нищожен, нередовно връчен и незаконосъобразен, като издаден при липса на
реквизити- не съдържа фактически основания за издаването си, съгласно §2 от
ДОПК, във връзка с чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят С. се представлява от
адвокат Д.С. от ШАК, който в хода на устните състезания поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, посочвайки, че в оспорения акт липсват реквизити
като данъчна основа и идеална част от собствеността на имота, предвид факта, че
жалбоподателката не била подавала декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ. Освен
това, актът не бил връчен и постановяване на повторно решение на горестоящия
административен орган било недопустимо. Поддържа изложеното и в Становище от 04.08.2022г.
Въз основа на посочените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания
акт в цялост и присъждане на разноски.
Ответната страна– Началник на отдел
„Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, редовно и своевременно призован, не се
явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт Атанасова, която
оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът,
след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно
е по делото, че жалбоподателката С. е собственик на недвижим жилищен имот,
намиращ с в гр.Шумен, с административен адрес комплекс Херсон №8, ет.8, ап.25.
С
резолюция за проверка №023/03.08.2020г. бил определен старши инспектор „Данъчни
проходи“ да извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по
инициатива на данъчен орган за периода 2015-2019г. по списък Приложение №6,
включващ под номер 1590 жалбоподателката С.С., със задача установяване на
неплатени задължения по ЗМДТ и срок 03.09.2020г./стр.51 по адм.д.№8/2022г.,
приложено към настоящото дело/. С Акт за установяване на задължения №
АУЗД002231/05.08.2020г., издаден от главен инспектор "Данъчни
приходи" в Отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен по
отношение на С.И.С. били установени данъчни задължения за ДНИ и ТБО за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г., в размер на 199,28 лева главница и 49,10 лева лихви за
просрочие към 05.08.2020г., на обща стойност 248,42 лева. Цитираният АУЗ бил
изпратен за връчване по пощата с известие за доставяне с обратна разписка на
адрес гр.Шумен, к-кс "Херсон" № 8, ет.8, ап.25, като съобщението се
върнало невръчено с отметка "пратката е непотърсена". По делото е
приложено и невръчено известие за доставяне с "Тип топ куриер"АД от
24.06.2021г., в което на дата 26.07. в 13.00 часа е отразено, че "лицето
не е открито". Със Съобщение по чл.32, във вр.с чл.33 от ДОПК №
94-00-4962/12.08.2021г., издадено от орган по приходите при Община Шумен,
поставено на 12.08.2021г. и е свалено на 26.08.2021г., оспорващата е уведомена
да се яви в 14 дневен срок за получаване на АУЗ по ЗМДТ №
АУЗД002231/05.08.2020г. С известие за доставяне с обратна разписка от
13.08.2021г. посоченото съобщение е изпратено на адрес гр.Шумен,
к-кс"Херсон" № 8, ет.8, ап.25, но е върнато невръчено с отметка
"пратката е непотърсена". Видно от положената от служител на Община
Шумен отметка върху АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г., същият е счетен за надлежно
връчен на 26.08.2021г. по реда на чл.32 от ДОПК, респективно е влязъл в сила на
09.09.2021г., като необжалван.
С
Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г. С.И.С., представлявана от пълномощника си
адв.Д.С., е оспорила АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г. пред Кмета на Община Шумен,
с твърдения за немотивираност и за погасяване по давност на установените с него
задължения. Отправила е искане за отмяна на два АУЗ, включително настоящия като
нищожни, незаконосъобразни и неправилни. Посочила е също, че спрямо нея е
образувано изпълнително дело № 1172/2021г. на ЧСИ Д.З.при ШОС, за събиране на
задълженията по двата АУЗ.
С Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., издадено
от Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен,
изготвено в отговор на Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г., оспорващата е
уведомена, че АУЗ № АУЗД002231/ 05.08.2020г. е съобщен по реда на чл.32 ал.4 от ДОПК на 12.08.2021г., счетен е за надлежно връчен на 26.08.2021г. и е влязъл в
сила по реда на чл.32, ал.6 от ДОПК на 09.09.2021г., като необжалван. Заключено
е, че Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г. е подадена след изтичане на
законоустановения срок за обжалване по чл.107 ал.4 от ДОПК, поради което е
процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Цитираното писмо е
съобщено на адв.Д.С. пълномощник на С.И.С.,
на 06.01.2022г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна
разписка, издадено от "Тип топ куриер"АД.
С
Жалба вх.№ 94-00-062/06.01.2022г. С.И.С., чрез пълномощника си адв.Д.С.
оспорила Писмото и АУЗ № АУЗД002231/ 05.08.2020г., пред Административен
съд-гр.Шумен, като било образувано АД № 8/2022г. по описа на ШАдмС. По
отношение на предприето спорване на Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., в
частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на С.И.С. срещу АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г. като
просрочена, съдът е приел жалбата за основателна, поради което писмото в тази
му част било отменено и преписката върната на решаващия орган с указание да се
произнесе по оспорването срещу посочения акт по реда на чл.155 от ДОПК, с мотивирано
решение. Окончателният съдебен акт е приет по настоящото дело, поради което
въпросът относно връчването на АУЗ не може да бъде преразглеждан в настоящото
произоводство, въпреки повторно направените възражения в тази насока.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Със жалбата срещу АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК,
издаден от орган по приходите при община Шумен, се оспорва неговата нищожност и
незаконосъобразност в законоустановения 14– дневен срок/връчено решение на
21.07.2022г. и оспорено същия ден/. Жалбата е депозирана от лице, притежаващо
правен интерес от оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който
актът създава задължения, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно
чл.160 ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността на
обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му.
Процесният АУЗ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото представлява
властническо волеизявление на административен орган, пораждащо задължения за
неговия адресат.
Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл.4 ал.3
от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи
по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл.4 ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е приложим и досежно
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси.
По делото е представена Заповед
№ РД-25073/08.01.2020г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.4 ал.4 от ЗМДТ, са определени
длъжностните лица с
права и задължения на органи по приходите за установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и Ж.Х.– Старши инспектор Данъчни
приходи и издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това,
съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният АУЗ е издаден в изискуемата
от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за издаването му
е посочено наличието на задължение за заплащане на ДНИ и ТБО досежно деклариран
от недвижим имот, а като правно такова– чл.107 ал.3 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
В съдържанието му са посочени напълно ясно размерът на задълженията, данъчните
периоди, подробно са индивидуализирани отделните обекти- недвижимите имоти, за
които те се отнасят, а така също и е посочено кои от установените задължения са
за местен данък върху недвижимите имоти и кои за такса за битови отпадъци. В
процесния АУЗ е посочено и кой е неговият адресат. Поради това, настоящият
състав на съда намира, че материализираното в него волеизявление на
административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи
целените правни последици. Това сочи и на отсъствието на основание по смисъла
на чл.146 т.2 от АПК за прогласяване на акта като нищожен. Гореизложеното
налага извода, че АУЗ е издаден при спазване на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, респективно не страда от порок по чл.146 т.2 от АПК.
На
следващо място, в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, обуславящи нищожност
и унущожаемост на издадения административен акт. В тази връзка следва да се
отбележи, че са налице предпоставките по чл.107 ал.3 от ДОПК за служебно
издаване на акт за установяване на задължения, доколкото е налице неплатено в
срок задължение и не е извършвана ревизия (което не е спорно по делото).
В процесния случай не се установява нито едно
от основанията за прогласяване на нищожност на АУЗ.
По
отношение на твърденията за незаконосъобразност на АУЗ, поради липса на
реквизити, съдът намира същите за неоснователни. По делото не е спорна
собствеността на жалбоподателката по отношение на имота, за който са установени
задължения, както и осъществяването на услуги по сметосъбиране от Общината.
Спорно е наличието на данни по отношение на начина на определяне на
задълженията в АУЗ, като в тази връзка съдът указа на жалбоподателката в
проекто-доклада си, в частта му относно тежест на доказване, че следва да
поиска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. От страна на
жалбоподателката не бяха направени никакви доказателствени искания.
Съдът намира, че процесния АУЗ е издаден след като всестранно и правилно
са изяснени релевантните за определяне на данъчните задължения факти. Задълженията
са били установени въз основа на декларация, депозирана от задължено лице.
Извън правомощията на компетентния орган е да установява правилно ли са
попълнени данните от декларатора- С.Д.С., съпруг на жалбоподателката, чиято
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с № 30411100022/03.02.1998г. е приложена по
административната преписка и цитирана в АУЗ. Видно от същата, в нея е
индивидуализиран недвижимия имот по административен адрес, площ, начин на
придобиване, като е посочено, че жалбоподателката притежава ½ ид.ч. от
същия.
Действително, в АУЗ липсва посочена данъчна основа. Този пропуск обаче
не е съществен, предвид обстоятелството, че по повод проведеното обжалване по
административен ред, горестоящият административен орган е изложил подробни
аргументи и такава фигурира в Решението в размер 23171,30лв, като подробно е
изчислено и описано в табличен вид по отношение на всеки данъчен период в какъв
размер е задължението, съобразно промилите- 1,3 по чл.25 ал.1 от ЗМДТ, при
декларирано основно жилище за ДНИ, и 1,5 за ТБО. Данъчната основа, промилите и
математическите изчисления не са били оспорени от жалбоподателката в съдебното
производство.
Съгласно
чл.107 ал.2 от ДОПК, приложим на основание чл.4 ал.1 и чл.9б от ЗМДТ,
задълженото лице има право при поискване да получи справка как е изчислено
задължението, каквато не е била поискана.
1. По отношение на установените
задължения за ДНИ:
Съдът намира, че АУЗ в частта, с която е установено задължение за
внасяне на ДНИ, е издаден в съответствие с приложимите материално-правни
разпоредби. В чл.11 от ЗМДТ е предвидено задължение за облагане с ДНИ на
собствениците на облагаеми имоти. Съгласно последната редакция на чл.22 от ЗМДТ, приложима за размера на ДНИ за процесния период, общинският съвет
определя с наредбата по чл.1 ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Според чл.14 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Шумен, размерът
на ДНИ върху недвижимите имоти на
физическите лица и за периода е на 1,3 на хиляда върху данъчната оценка, което
е в параметрите, регламентирани в ЗМДТ. По делото няма спор, че за периода.
данъчната оценка за имота е 23171,30 лева, респективно размерът на дължимия ДНИ,
след намалението по чл.18 ал.1 от Наредбата, за същия като основно жилище е в
размер 15,06лв. Не се спори по делото, че към датата на издаване на обжалвания
Акт ДНИ за процесните периоди в общ размер на 60,24лв. не е бил платен, поради
което върху същия се дължат и лихви за просрочие, изчислени към 05.08.2020г., в
общ размер на 14,89 лева. Доколкото в обжалвания АУЗ задълженията за ДНИ са
установени по своето основание и размер, съдът намира, че обжалваният акт в
тази му част е издаден при съблюдаване на материалния закон.
2. По отношение на установените
задължения за ТБО:
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота,
респ. от ползвателя (чл.64 ал.1 от ЗМДТ), за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ,
т.е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 30 октомври на предходната година(чл.63 ал.2 от ЗМДТ), а за имоти,
намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване (чл.63 ал.1 от ЗМДТ).
Съгласно
чл.9 от ЗМДТ, редът за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги, се определя с наредба на общинския съвет- в случая- Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Шумен (НОАМТЦУТОШ), приета с решение № 739 от
06.03.2003г. на Общински съвет град Шумен.
За
да е дължима такса за някоя от услугите, регламентирани в чл.62 от ЗМДТ, е
необходимо наличието на следните предпоставки- размерът на същата за всяка
отделна услуга да е определен с решение на общинския съвет на базата на
одобрена план- сметка за необходимите разходи (чл.66 от ЗМДТ и чл.18 ал.3 от
Наредбата), съответният недвижим имот със заповед на кмета на общината да е
включен в границите на районите, в които се предоставят съответните услуги
(чл.63 ал.2 от ЗМДТ), както и услугата реално да се предоставя от общината
(арг. от чл.71 т.1 от ЗМДТ). Само при кумулативното наличие на тези
предпоставки може да се приеме, че е налице задължение за заплащане на такса за
тази услуга.
Видно
от публично обявеното Решение №782 на Общински съвет- Шумен по Протокол № 44 от
28.01.2011г. на заседание на Общинския съвет е бил определен размера на такса
„Битови отпадъци" в община Шумен за 2011 година за гр.Шумен и кварталите
Дивдядово, Макак и Мътница в размер 1,50 на хиляда върху данъчната оценка на
имотите на физически лица в съвкупност и поотделно за всеки един от трите ѝ
компонента: събиране и сметоизвозване, чистота на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на БО в депо. С последващи Решения № 55 по Протокол
№4/28.01.2016г., Решение № 378 по Протокол № 16 от 26.01.2017г., Решение № 645
по Протокол № 28/25.01.2018г. и Решение № 964 по Протокол № 39/20.12.2018г.
били одобрени план-сметките на необходимите разходи, съответно за 2016-2019г./том
1/
От
приложените по делото Заповеди по два отделни тома № РД-25-1745/21.10.2015г, №
РД-25-2198/28.10.2016г, № РД-25-2202/31.10.2017г, № РД-25-2138/30.10.2018г,. на
Кмета на Община Шумен се установява, че собственият на жалбоподателката жилищен
имот, находящ се в гр.Шумен попада в границите на териториите, определени за
предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ- по сметосъбиране и сметоизвозване, чистота
на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в
депо. Следователно, налице са първите две изскуеми предпоставки за дължимост на
ТБО в трите ѝ компонента. От приобщените по делото договори, графици за
сметосъбиране, фактури и др., съгласно разпоредбата на чл.71 т.1 и т.2 от ЗМДТ се
установява, че общината реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, а
за таксата обезвреждане на битовите отпадъци съгласно чл.71 т.3 от ЗМДТ е имало
изградено депо в кв.Дивдядово, които факти не се оспорват. С оглед на което
съдът приема, АУЗ за законосъобразен в частта на начислените ТБО в размер на
139,04лв. и лихви за просрочие към датата му на издаване в размер на 34,29лв.
3. Съдът намира за неоснователни
възраженията в жалбата, че установените в АУЗ задължения са погасени по давност,
поради следните съображения:
Погасителната
давност като юридически факт, разбиран като бездействие на кредитора или
ненастъпване на други погасителни обстоятелства/ не погасява правото на
кредитора, а поражда правото на длъжника да възрази срещу дължимостта на
вземането, което е насочено към кредитора. Правоотношението произтича от
материалноправното отношение между кредитора и длъжника. Възражението е право
на длъжника да откаже изпълнение на кредитора си поради изтекла погасителна
давност. Погасителната давност има за функция привеждането в съответствие на
правното и фактическо основание- бездействието на кредитора, с фактическото
положение, в резултат на което, след изпълнение на предвидени в закона
предпоставки, му се отказва възможността да го търси по принудителен ред.
Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното
производство, в случая то е направено с жалбата срещу АУЗ и с жалбата, с която
е сезиран съдът.
В
чл.171 ал.1 ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. В чл.28 ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът
върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30
юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а в чл.19 ал.1 от
Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги,
предоставяни от Община Шумен е предвидено, че такса за битови отпадъци се
заплаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31
октомври на годината, за която се дължи. Следователно, 5-годишният давностен срок за
задълженията за 2016г. започва да тече на 01.01.2017г. и изтича на 01.01.2022г.
АУЗД № 002231 е издаден на 05.08.2020г.,
когато давността е била прекъсната, следователно към този момент задълженията
за 2016г.- 2019г. не са били погасени по давност.
По
тези съображения съдът намира, че оспореният акт в обжалваната част за
установените задължения за ДНИ и ТБО за 2016г.- 2019г. е законосъобразен, като
издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му. Направеното в жалбата
възражение, че задълженията са погасени по давност, е неоснователно.
Ответната страна претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото в хода на съдебното производство
страната е била представлявана от юрисконсулт, същата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът определя на 80.00 лева.
Според чл.160 ал. 7, изр. второ от ДОПК решението на
административния съд по дела, по които се обжалват установени публични вземания
спрямо физически лица общо в размер до 750лв., в които не се включват
начислените лихви за забава е окончателно. Следователно окончателно е и
настоящото решение, доколкото установената с АУЗ главница на данъчното
задължение е в размер на 199,28 лева, което е под посочения минимум от 750
лева.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.С.
с ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.С., срещу Акт за установяване на
задължения № АУЗД002231/05.08.2020г., издаден от старши инспектор „Данъчни
приходи“ в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, с който са установени
задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса „Битови отпадъци“
(ТБО) за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., в размер общо на 199,28 лева главница
и 49,14 лева лихви към 05.08.2020г., на обща стойност 248,42 лева, потвърден с
Решение № ЖБ-00-186/20.07.2022г. на Началник на отдел „Местни данъци и ТБО“ при
Община Шумен.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на Община Шумен сумата от 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща деловодни разноски.
На основание чл.160 ал.7 изр.2 от ДОПК, настоящото съдебно решение е окончателно.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на
чл.137, във вр.с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: