О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр.Пазарджик, 21.01.2019 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА
ВЪЛЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1022 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.127
ал.3 от СК.
С насрещната искова молба, приета за
разглеждане в производството по делото, ищецът по нея и ответник по първоначалния
иск П.Г.Г. – баща на малолетната Н. П. Г. , с ЕГН ********** е направил искане за
определяне на привременни мерки относно грижата за детето, като се определи
малолетната му дъщеря да живее при него до влизане в сила на съдебното решение
по делото.
Ответната страна по искането – ищцата по
първоначалния иск и ответник по насрещната искова молба и майка на детето оспорва
същото.
Съдът, след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, имащи отношение за произнасяне по привременните
мерки, намира искането за процесуално допустимо. По същество приема, че
искането за привременни мерки, заявено от бащата и ищец по насрещния иск, е основателно,
по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че с постигната и одобрена съдебна спогодба от
15.03.2016г. по гр. дело №2011/2015г. по описа на Районен съд-Пазарджик,
родителските права относно роденото от съвместното съжителство дете Н. П. Г. са предоставени на майката Д.А.Ц.. Определено
е местоживеенето на детето при майката в с.В. . На бащата П.Г.Г. е определен
режим на лични отношения с детето, съгласно който бащата има право да взима
детето от адреса по местоживеенето му в с.В. и да го връща там - всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване, от петък от 17.00ч. до неделя до 10.00 ч., един
месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск или по
споразумение с майката през останалото време, както и през втората половина от
зимната и пролетната учебни ваканции. През четните години бащата има право да
взима детето за рождения му ден и по време на Коледните празници, а през нечетните
години бащата има право да взима детето за именния му ден и по време на
Новогодишните празници.
Установява се, а и не е спорно между
страните, че след влизането в сила на съдебната спогодба, майката и ищца по първоначалния
иск се е установила да живее и работи в Германия, като се завръща в страната
два пъти в годината за по около месец, съответно по време на Коледните и
Новогодишните празници и през лятото. През останалото време детето живее в с.В.
, в дома на бабата по майчина линия, заедно с нея и със съжителя на бабата. Те
реално полагат непосредствените и ежедневни грижи за малолетната Н. , в това число я водят на училище в
гр.Пазарджик. Бабата и съжителят й са подпомагани финансово от майката на
детето – Д.Ц., която ежемесечно им
изпраща немалка парична сума от 350-400 евро.
При изслушването й в съдебно заседание по
реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, малолетната Н. П. Г. заяви, че при баба й и дядо В. се чувства
скучно, няма с кой да си играе. Когато е вкъщи гледа детски и си играе на
телефона. Заяви, че при тате се чувства по-добре, по-спокойна е и иска занапред
да живее при него. Там си има детска стая, има много деца, ходят на разходка и
й купуват всичко. За нея се грижат баща й кака С. /жената, с която баща й живее на съпружески
начала и от която има родени две други деца – момиче на 6 години и момче на 2
години и половина/.
Съдът приема, че въпреки, че ищцата е добра и
грижовна майка, която се интересува за развитието на детето си, то тя се е
отдалечила, с пребиваването си извън страната и реално отсъства от живота на
дъщеря си, от нейните ежедневни грижи, проблеми и радости през по-голямата част
от годината /поне 10 месеца/. В хода на производството по делото, а и в съдебно
заседание, майката не изяви воля, желание или намерение да се завърне в
страната в скоро време, нито да вземе дъщеря си при себе си в Германия, за да
полага непосредствените грижи за нейното отглеждане, възпитание и образование.
В същото време бащата на детето – П.Г. е в
страната – същият живее с новото си семейство – жена и две деца в с.Б. . По делото се събраха данни, че ответникът е
добър баща, загрижен за живота и здравето на дъщеря си. Когато тя е при него той
й отделя нужното внимание през свободното си време. Детето е в близки и
сърдечни отношения както с баща си, така и с жената, с която той живее на
семейни начала. Бащата е обезпечен материално и финансово. Реализира добри месечни
доходи. Разполага с жилище, в което материално-битовите условия за живот са
много добри, видно от приетия по делото социален доклад на ДСП-Панагюрище.
Установява се от изготвения, приет по делото
и неоспорен Социален доклад на ДСП-Панагюрище, че бащата притежава родителски
капацитет, за да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната си
дъщеря Н. .
Бащата е категоричен в желанието си и
готовността си да полага грижи за дъщеря си.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
ще следва да се определят привременни мерки относно грижата и местоживеенето
/съгласно разпоредбата на чл.127 ал.3 от СК/ на роденото от съвместното
съжителство между родителите Д.А.Ц. и П.Г.Г. малолетно дете Н. П. Г. , като същите
се предоставят на бащата - П.Г.Г., до влизане в сила на съдебното решение по настоящето
дело.
Бащата е млад, жизнен и работоспособен мъж, обезпечен изцяло в материално отношение.
Същият разполага с подкрепата на своите близки и роднини. Бащата желае да се грижи
за детето си. Съдът счита, че за малолетната Н.
е най-добре да е близо до баща си
/след като майка и трайно отсъства от страната/ и да получава неговите грижи,
подкрепа и обич. Въпреки, че данните по делото са, че ищцата е много добра и
грижовна майка, то през последните години непосредствените грижи по отглеждането,
възпитанието и образованието на детето през по-голямата част от годината, са
поети не от нея, а от бабата по майчина линия. На този етап и предвид на това,
че другият родител – бащата има готовността, възможността и необходимия родителски
капацитет да се грижи за дъщеря си, то никакви обстоятелства не налагат това да
прави бабата по майчина линия и съответно тя да бъде предпочетена пред родителя
– бащата.
Предвид на гореизложеното, ще следва да се
уважи искането на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещната искова
молба и баща на детето, като привременните мерки относно грижата за детето ще
следва да се предоставят на него. Детето ще следва да живее при баща си до
влизане в сила на съдебното решение по настоящето дело.
На основание чл.127 ал.3
от СК, определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от съда.
По
изложените съображения и на основание чл.127 ал.3 от СК, Пазарджишкият Районен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ по гр. дело №1022/2018
год. по описа на Пазарджишкия районен съд ОТНОСНО роденото от съвместното
съжителство на Д.А.Ц., с ЕГН ********** и П.Г.Г., с ЕГН ********** малолетно
дете, както следва: малолетната Н. П. Г. , с ЕГН **********, родена на *** год.
да живее при баща си П.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и бащата да се
грижи за нея, до влизане в сила на съдебното решение по делото.
На основание чл.127 ал.3
от СК, определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: