Решение по дело №1104/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Чайка Фиш Созопол“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.“Каваците“ №5, представлявано от управителя Венцислав Вичев, чрез адв. М., против решение №420/08.05.2023г., постановено по административнонаказателно дело № 625/2023 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2200369/21.12.2022г. на директора на дирекция "Инспекция по труда"/Д "ИТ"/ Бургас, с което за нарушение 403а, ал.1 от КТ, във вр. с чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.41, ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Изложени са аргументи, че документите са изискани от бармана на заведението, а не от лице по чл.403а, ал.2 от КТ, което писмено е определено от работодателя да го представлява пред контролните органи, както и че е налице хипотезата на чл.415в от КТ, поради което решението на РС-Бургас следва да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Бургас, респективно за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител–юрисконсулт Николова, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд-Бургас, е потвърдил наказателно постановление № 02-2200369/21.12.2022г. на директора на дирекция "Инспекция по труда"/Д "ИТ"/ Бургас, с което за нарушение 403а, ал.1 от КТ, във вр. с чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.41, ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване на НП са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е безспорно установено и доказано, като доводите за прилагане на чл.415в от КТ са неоснователни. Наложената имуществена санкция е намерена от съда за правилно определена, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Дружеството „Чайка Фиш Созопол“ ООД е санкционирано затова, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, на 25.07.2022г., около 11:10 часа, в обект бистро „Далян Чайка“, находящ се в гр.Созопол, ул.“Виа Понтика“ не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда предварително утвърден поименен график за работа на работещите в обекта за месец юли 2022г., в условията на установено със Заповед №05/14.04.2022г. сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец. В АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл.403а, ал.1 от КТ, съгласно която в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Административнонаказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. Правилни са изводите на съда, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени правилата на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното дружество в качеството му на работодател не представя предварително утвърден поименен график за работа на работещите в обекта за месец юли 2022г., в условията на установено със Заповед №05/14.04.2022г. сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец, а нормата на чл.403а от КТ, вменява на работодателя това задължение. Ето защо, след като посочения документ не са се намирал в проверявания обект, правилно е прието, че дружеството е извършило административно нарушение.

Съдът не споделя възражението, че органът е поискал документите от бармана, а не от лицата по чл.403а, ал.2 от КТ, съгласно който текст работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, които да го представляват пред контролните органи. В случая по делото няма данни, като дружеството не е ангажирало и доказателства в тази насока, работодателят писмено да е определил такива лица, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. При положение, че работодателят не е определил длъжности лица, то поискването на документите от бармана на заведението не е процесуално нарушение.

Неоснователни са доводите на касатора за маловажност на административното нарушение. Изложените в тази връзка мотиви от районния съд се споделят от тази инстанция. Не са налице кумулативно предвидените в специалния закон предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от същото да не са произтекли вредни последици за работници и служителите. В тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ВАС изрично се сочи, че специалният състав на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. При проверката на място е установено, че този документ не се държи в обекта, като не и бил представен до приключване на проверката, поради което няма как да се приеме, че нарушението е отстранено веднага. Обстоятелството, че десет дни по-късно е представен в Инспекцията по труда не означава, че нарушението е отстранено веднага, тъй като дружеството е било санкционирано за това, че не държи екземпляр от този документ в своя обект, в който се полага наемен труд, а не че не разполага с такъв.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, определено съобразно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №420/08.05.2023г., постановено по административнонаказателно дело № 625/2023 г. по описа на Районен съд-Бургас.

ОСЪЖДА „Чайка Фиш Созопол“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.“Каваците“ №5, представлявано от управителя Венцислав Вичев, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: