Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Видин, 06.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 630 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, с която против Н.Н.М. ***, ЕГН ********** са предявени следните искове: установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от
ищеца, че на 16.02.2017 г. с ответника е сключен Договор за мобилни услуги с
абонатен номер № *********, сключен за мобилен номер ********** по програма
Стандарт 15.99 лв., с уговорен срок на действие на предпочетената абонаментна
програма до 16.02.2019 година.
Сочи, че въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставените от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски абонатен номер
на абоната № *********.
Сочи се също, че
за потребените от абоната услуги за периода от 16.02.2017 г. до 17.05.2017 г.
оператора е издал следните фактури:
Фактура №
**********/18.02.2017 г. за отчетния период на потребление 16.02.2017 г. -
17.02.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 153.85 лв. /с ДДС/, от които: 14.27 лева /без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Стандарт 15.99 лева, Международни разговори – 110.94 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ – 0.10 лв., Разговори с Теленор – 2.90 лв.
Дължимата сума е
платима в срок 05.03.2017 г.
Фактура №
**********/18.03.2017 г. за отчетния период на потребление 18.02.2017 г. -
17.03.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 16.01 лв. /с ДДС/, от които: 13.32 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Стандарт 15.99 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ – 0.02 лв.
Дължимата сума е
платима в срок 02.04.2017 г.
Поддържа се, че
ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 169.86
лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец 02/2017 г.,
за месец 03/2017 г.
Твърди се, че с
кредитно известие № **********/18.04.2017 г. за извършена корекция по дълга е
сторнирана сумата в размер на -5.68 лв. /с ДДС/, за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен
незаплатения баланс в размер на 169.86 лв.,за предходните два отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 164.18 лв.
Излага се,
че поради неизпълнението на ответника да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 164.18 лв.
на основание чл. 75, вр. с чл. 19б,в) от ОУ дружеството е прекратило едностранно
индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент и е издало по
абонатен № ********* на 18.05.2017 г. крайна фактура № ********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 466.07 лв. Начислената сума представлява сбор
от незаплатения от ответника остатък в размер на 164.18 лв. за задълженията по
предходните фактурирани периоди и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на мобилен номер ********** в размер на 301.89 лв.
Сочи се, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 07.04.2017 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Поддържа се, че
ответникът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента до 16.02.2019 г., съгласно Договора за мобилни
услуги.
Излага се, че
неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от Индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изричната договорна клауза предвижда че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Сочи се, че към
датата на подаване на исковата молба, предвид постигнато споразумение с Комисия
за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството
при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
Твърди се, че с
оглед гореизложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за
ползваната програма Стандарт 15.99 лв. за мобилен номер ********** месечни
абонаментни такси, възлизащи на стойност 47.97 лв.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. N 2789/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата в общ размер от 164.18 лв., представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 16.02.2017
г. до 17.05.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Иска се също да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 47.97 лева,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за
мобилен номер ********** с абонатен номер *********.
Претендират се и
направените разноски.
От ответницата в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва
единствено дължимостта на
неустойката, тъй като чак към момента на завеждането на исковата молба при
изчислението на същата заявителя прилага спогодбата от 11.01.2018 г., а не
както е следвало да бъде - в заповедното производство, а към момента на
предявяването на исковата молба срокът на договора е изтекъл, при което
положение не би следвало да се прилага т. 1.2 от спогодбата. Обръща се внимание, че основанието за сключването на
самата спогодба между КЗП и ищеца е обстоятелството, че когато неустойката се
определя за целия оставащ срок на договора, ако този срок е по-голям от три
месеца тази клауза е неравноправна.
В депозирана молба-становище с вх. № 1672/06.02.2020 г. от ищеца са
изложени подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2789/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 08.11.2018 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2159-РЗ/08.11.2018 г. за следните суми: 466.07/четиристотин шестдесет и шест лв. и седем ст./ лева, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и мораторната лихва за
забава в размер на 23.38/двадесет и три лв. и тридесет и осем ст./ лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считана от 05.11.2018 г. до окончателното
издължаване, както и 25.00/двадесет и пет/ лева - разноски за държавна такса и
180.00/сто и осемдесет/ лева с включен ДДС – разноски за адвокатски хонорар.
От ангажирания договор за мобилни услуги от
дата 16.02.2017 г., сключен с ищеца е
видно, че ответницата Н.Н.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги
с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер ********** по
програма Стандарт 15.99 лв., с уговорен срок на действие на предпочетената
абонаментна програма до 16.02.2019 г.
От представения по делото
Договор за мобилни услуги от 16.02.2017 г., е видно, че същият е сключен между дружеството –
ищец, като оператор, и ответника, като потребител, с избран абонаментен план – Стандарт 15.99 лв., с
уговорен срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 16.02.2019
г.
В чл. 26 от ОУ е посочено,
че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,като при
сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дъжлимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги ищецът
е издал:
-Фактура №
**********/18.02.2017 г. за отчетния период на потребление 16.02.2017 г. -
17.02.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 153.85 лв. /с ДДС/, от които: 14.27 лева /без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Стандарт 15.99 лева, Международни разговори – 110.94 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ – 0.10 лв., Разговори с Теленор – 2.90 лв.
Дължимата сума е
платима в срок 05.03.2017 г.
-Фактура №
**********/18.03.2017 г. за отчетния период на потребление 18.02.2017 г. -
17.03.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 16.01 лв. /с ДДС/, от които: 13.32 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Стандарт 15.99 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ – 0.02 лв.
Дължимата сума е
платима в срок 02.04.2017 г.
С кредитно
известие № **********/18.04.2017 г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -5.68 лв. /с ДДС/, за върнати на абоната пропорционално начислени при
сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на
169.86 лв.,за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 164.18 лв.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи във връзка с предявените обективно
кумулативно съединени иска:
По
установителния иск с правно основание на чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД, за незаплатени
далекосъобщителни услуги:
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство ч.гр.д. №2789/2018 г. по описа на ВдРС, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В случая не е налице обективен идентитет между размера на вземането,
за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за
неустойка.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва
да проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си
задължение по договора.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения
между тях Договор за мобилни услуги от 16.02.2017 г., по силата на който ищецът
се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от
последния цена съгласно уговорения абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, които са част от процесния договор и за които ответника в нарочна
декларация е заявил , че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при
ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя,както и че при сключване на индивидуален договор всеки потребител –
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане дължимите суми.
В случая ищецът обосновава исковата си претенция по чл.422 ГПК с цитирания договор и издадени фактури.
Предвид обстоятелството,че същите не са оспорени ,съдът
приема,че далекосъобщителните услуги са
предоставени, респективно че са
използвани от ответницата през процесния период,които услуги са индивидуализирани по вид, количество и
стойност,съгласно приложените по делото фактури.
С оглед на горното съдът намира за установена дължимостта на
сумите по фактури с номера: № **********/18.02.2017 г. и № Фактура № **********/18.03.2017 г. на обща стойност 169.86 лв.,от която ,с
кредитно известие № **********/18.04.2017 г., от страна на ищеца е приспадната сумата в размер на 5.68 лв. /с
ДДС/, за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси ,при което положение дължимата се сума възлиза на 164.18 лв.. Именно същата е претендирана,поради
което предявения иск следва да бъде уважен.
С оглед обстоятелството, че в исковото
производство, с предявения установителен иск, се претендира по-малка сума от
тази по издадената заповед в ч.гр.д. № 2789/2018 г., се налага извод, че за
разликата в размера на главницата,
включително и за мораторната лихва, не е предявен в законния срок установителен
иск за съответното вземане, поради което заповедта, в частта над сумата от
164.18 лв. до пълния размер от 466.07 лв., както и за мораторната лихва за
сумата от 23.83 лв., следва да се обезсили.
По отношение на предявения осъдителен иск за неустойка
съдът счита следното:
Претенцията си ищецът основава на сключения с
ответника договор, във който е включена клауза, според която в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти, дължими до края на този срок,включително и на
основание споразумение с Комисия за защита на потребителите,по силата на което
при предсрочно прекратяване на договора неустойката е в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси.
Съдът счита, че предвидената в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност, поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Клауза за
неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І
т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Освен това така уговорената клауза във връзка с
гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП. Ответницата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя.
В случая в исковото производството е претендирана
неустойка в размер съобразен със спроразумението с КЗП,за разлика от
заповедното,където е заявена сума за всички оставащи до края на договора такси.
Обстоятелство обаче ,че се търси неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси не влияе на направения
по-горе извод за нищожност.Това е така защото в случая съдът не обсъжда
прекомерност на неустоечната клауза .
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към
датата на сключването на договора ,тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,от което следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
По изложените съображения осъдителният иск за
неустойка в размер на 47.97 лв. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото от ищеца са направени следните разноски:
държавна такса за установителния иск в размер на 25 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева и внесен депозит за възнаграждение на
особен представител в размер на 300 лева или общо 505 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ищцовата претенция за разноски следва да се уважи,съобразно уважената
част, поради което в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 390.81
лв..
По делото не е събрана държавна такса за осъдителния
иск,поради което,с оглед изхода на спора,същата в размер на 50.00 лв. следва да
се присъди на ищеца.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В заповедното производство са направени разноски в
размер на 205 лв..В тази връзка и
съразмерно с уважената част ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 68.76 лв..
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл.
415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на Н.Н.М. ***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата в размер от 164.18 лв., представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.02.2017 г. за
абонатен номер ********* за периода от 16.02.2017 г. до 17.05.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 05.11.18 г./ датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2789/19 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, иск по чл. 92
ал. 1 от ЗЗД, с който се иска Н.Н.М. ***, ЕГН **********, да бъде осъдена да
заплати на “Теленор България“ ЕАД сумата 47.97 лева, представляваща начислена
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 16.02.2017
г.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д № 2789/2018 г. по описа
на ВдРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта на сумата над 164.18 лв., по отношение на
главницата, както и за сумата от 23.83
лв., представляваща мораторна лихва за забава.
ОСЪЖДА Н.Н.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в
общ размер от 68.76 лв., направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 2789/2018 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска,
като отхвърля искането в останалата му част до пълния размер от
205.00 лв..
ОСЪЖДА Н.Н.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 390.81
лв., направени в настоящето производство разноски,но съобразно уважената част от иска, като
отхвърля искането в останалата му част до пълния размер от 505.00лв..
ОСЪЖДА Н.Н.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 68.76 лв.,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2789/2018 г. по описа
на РС-Видин, съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането в
останалата му част до пълния размер
от 205.00 лв..
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,да
заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на РС-Видин сумата в размер от 50 лв.,представляваща дължима
държавна такса по иска по чл.92 ЗЗД,
както и 5 лв.-такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2789/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: