В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от А. Б. С., с ЕГН * против О. – Г. З. за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по наследство, а при условията на евентуалност е посочен и втори придобивен способ - давностно владение, считано от 1983 г. до настоящия момент, на ПИ с идентификатор № * с площ от 184 кв. м. по кадастралната карта на Г. З., одобрена със Заповед № */29.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Г. С. и граници на имота, както следва: *. Ищецът твърди, че процесният имот представлява празно дворно място, оградено с трайна ограда и бодлива тел, в която си е направил оранжерия и стопанска постройка за инвентар. Сочи, че имотът попада в УПИ *І – Озеленяване и улична регулация в кв. * по ПУП на Г. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС – Г. С. и Допълнителна заповед № */16.06.1989 г. на Председателя на ИК на ОНС – Г. З.. Ищецът навежда доводи, че е придобил процесния имот Ч. неформално дарение от своя баща Б. А. С. през 1983 г., от когато е придобил владението върху него и до настоящия момент трайно, явно и непрекъснато го ползва и обработва, а наследодателят Б. С. е владял имота непрекъснато, явно и спокойно от 1960 г. Изложени са аргументи, че О. – Г. З. без основание е актувала процесния имот, за което е Þздаден Акт за общинска собственост № */07.05.2009 г., без да е налице отчуждаване, заплащане или замяна с друг имот. Ответната страна – О. – Г. З. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск и сочи, че същият е неоснователен, тъй като от 1959 г., когато в плана имотът е предвиден за озеленяване, до 1992 г. същият е бил държавна собственост, спрямо която придобивната давност е изключена. На следващо място е отразено, че ищецът не е доказал нито своето право на собственост, нито правото на собственост на своя наследодател, а освен това, при попълването му в кадастралната карта като собственик е посочено неизвестен. Процесуалният представител на ответника моли в съдебно заседание за отхвърляне на иска, като неоснователен. В качеството на трето лице – помагач на ответника по делото е встъпил М. И. А., с ЕГН *, който оспорва иска и твърди, че процесният имот е част от нива „.................” с площ от 1 700 кв. м., за която е подал заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че е многократно с правни и фактически действия е оспорвал владението на ответника. Другият встъпил по делото като трето лице – помагач на ответника е Е. М. А., с ЕГН *, легитимиращ се като собственик на съседния на процесния имот, а именно: имот с идентификатор № *, който също оспорва иска и обуславя правния си интерес от участие със заявени претенции спорният имот да бъде придаден по регулация към неговия собствен имот. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници № */26.04.2011 г., издадено от О. – Г. З., Б. А. С., б. ж. на Г. З., починал на * г. е оставил за свои наследници синовете си А. Б. С. /ищец по делото/ и Е. Б. С. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане № *, т. *, д. № */1983 г. на Златоградския районен съдия, Б. А. С. и М. И. С. са прехвърлили на сина си А. Б. С. следния недвижим имот, находящ се в Г. З.: ½ ид. ч. от дворно място и източната половина от къщата близнак, находяща се в него, на два етажа, съставляваща еднофамилно жилище, застроено на 56 кв. м., при граници на цялото място: улица, улица, имоти на К. Д., на Я. Д., на Я. В., който имот съставлява парцел *, в кв. *, отреден на имот пл. № *. Процесният ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на Г. З., одобрена със Заповед № */29.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Г. С. представлява празно дворно място с площ от 184 кв. м., с граници: *, като източната част от него попада в УПИ * – Озеленяване, а западната - в улична регулация в кв. * по ПУП на Г. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС – Г. С. и Допълнителна заповед № */16.06.1989 г. на Председателя на ИК на ОНС – Г. З.. С Акт за публична общинска собственост № */07.05.2009 г. по описа на О. – Г. З. процесният имот е актуван като публична общинска собственост, а като бивш собственик е посочена държавата. От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по плановете на Г. З. от 1939 г. и от 1959 г. част от спорния имот е била част от имот пл. № *, респективно имот пл. № *, записан в разписната книга на Х. М. Ч., а другата част е представлявала дере, като първоначално имотът е бил отреден за улица и жилищно застрояване, а впоследствие – за озеленяване. В плана от 1982 г. процесният имот е заснет в отделни такива, както следва: западната част от него с площ от 90 кв. м. и имот пл. № *, записан в разписната книга на Б. А. С., /части от който имот са отредени за улица, която не е реализирана, и за озеленяване – съответно 75 кв. м. и 15 кв. м./ и източната част – дере с площ от 94 кв. м., от които 6 кв. м. са отредени за улица и 88 кв. м. за озеленяване. По действащата кадастрална карта от 2005 г. имотът е заснет заедно с дерето като един общ имот с № *, няма данни за извършено отчуждаване и за заплащане на суми. Вещото лице сочи, че нива „....................” е заснета с кадастрален № * и № * по плановете съответно от 1959 г. и от 1982 г., в разписните книги на които е записана на Ш. Х. А., респективно М. И. А. и се отрежда за улица и жилищно застрояване, като тази нива е съседна на процесния имот /респективно не попада в нея/. Разпитаните по делото свидетели З. и З.Д. обясняват, че поне от 43 г. насам процесният имот, ограден с дървена ограда, се ползва от бащата на А. С. и от самия А. С., който го обработва, построил е в него кокошарник и малка стопанска сграда и никой не се е противопоставял на владението им. Свидетелките сочат, че спорният имот се намира на около 10 м. от къщата на ищеца, като между къщата и мястото има асфалтирана улица – тупик, без тротоари и бордюри. Според показанията на З. Д., бащата на ищеца е закупил процесния имот от Х. Ч. Свидетелката Е. А., която е снаха, респективно съпруга на конституираните по делото трети лица – помагачи, сочи, че спорният имот е използван от ищеца по делото, въпреки, че попада в границите на имота, собственост на М. А. и Е. А. и от 3-4 години споровете помежду им са големи, тъй като с унищожаването на засадените в процесния имот овошки и с построяването на кокошарник и свинарник А. С. е нанесъл големи щети на А. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на предявения иск: Съгласно разпоредбите на чл. 35 от Закона за благоустройството от 1897 г. /отм./ и чл. 24 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. /отм./, действали към първия план на Г. З. от 1939 г., регулацията има отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, отредени, съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения. Предвид обстоятелството, че към този момент процесният имот е бил отреден за улица и жилищно застрояване, същият следва да се счита отчужден по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение. В следващия план от 1959 г. обаче процесният имот отново е отреден за озеленяване. Тогава е била в сила нормата на чл. 39 от ЗПИНМ /изм. с ДВ, бр. 54/06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973 г./, според която отчуждаването на недвижими имоти на частни и обществени организации за мероприятия по улично-регулационния план се счита извършено от деня на обезщетяването, като в чл. 74а от ЗПИНМ /отм./ е предвидено, че тази разпоредба /за отчуждаването след обезщетяване/ се прилага и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение на закона имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изплатено. В настоящия случай доказателства за заплатено обезщетение не са събрани по делото. В плана от 1982 г. части от спорния имот отново са отредени за улица и за озеленяване. В действащата към този момент нормативна уредба - чл. 66 от ЗТСУ /отм./ е предвидено, че отчуждаването за мероприятия по улично-регулационния план се извършва въз основа и в съответствие с действащия план. Независимо от прилагането или неприлагането на регулационните планове от 1939 г., от 1959 г. и от 1982 г., както и наличието или липсата на евентуална кадастрална грешка, изводите досежно регулационното положение на процесния имот са идентични. Част от спорния имот е била записана в разписните книги към първите два плана на Х. М. Ч., а в разписната книга към плана от 1982 г. - на Б. А. С., което представлява индиция за собственост на тази част на бащата на ищеца. В този смисъл са и показанията на свидетелките З. и З. Д., които сочат, че именно А. С. и неговият баща са ползвали и владели спорният имот, включително и тази част, включена в имот пл. № * по плана от 1982 г. /оцветена в червен цвят на скицата на л. 106 от делото/. Свидетелката А. обяснява за възникнали спорове досежно имота между ищеца и третите лица – помагачи, но няма такива твърдения по отношение на бащата на ищеца и М. и Е. А. Следователно може да се направи извод, че наследодателят на ищецът е придобил по давност тази оцветена в червено част от имота, предмет на делото, която е преминала по наследство в патримониума на А. Б. С. и на Е. Б. С. – двамата наследници на Б. А. С. Тази оцветена в червено част от спорния имот обаче е отредена за улица и за озеленяване с плана от 1982 г., т. е. отчуждаването за предвидените мероприятия по улично-регулационния план се извършва въз основа и в съответствие с действащия план, без да е необходимо заплащане на обезщетение. Следователно придобитата от ищеца ½ ид. част от спорния имот, оцветена в червено на скицата по делото, е била отчуждена и вещно-транслативният ефект е настъпил, поради което същият не може да се легитимира като неин собственик по наследство. Що се отнася да останалата част от спорния имот, представляваща дере, данни за направени записвания на физически лица, вкл. и на бащата на ищеца, в разписните книги към плановете на Г. З. за тази част, оцветена в зелено на скицата по делото, липсват. Тази част е представлявала социалистическа собственост по смисъла на чл. 86 от ЗС /отм./, за която категория законът ограничава придобиването й по давност. Това обуславя извода, че бащата на ищецът не е могъл да придобие тази част по давност, дори и да е осъществявал добросъвестно владение на същата, поради което и тя не е преминала в патримониума на А. С. по наследство. Предвид обстоятелството, че първият претендиран придобивен способ – по наследство не е налице, настоящата инстанция следва да разгледа и другият посочен придобивен способ – давностно владение, считано от 1983 г. до настоящия момент, осъществявано от ищеца. В посочените по-горе мотиви е проследено регулационното положение на процесния имот и може да се направи извода, че към началния момент на посочения давностен период този имот не е бил частна собственост. Следователно и вторият претендиран от ищеца придобивен способ /давностно владение/ е неприложим до 1996 г., по аргумент на отменения чл. 86 от ЗС /в редакцията му от 1951 г. и изм. с ДВ, бр. 31/1990 г. и ДВ, бр. 33/1996 г./, според който придобивната давност по отношение на имоти, държавна и общинска собственост, е изключена. От тук следва извода, че за начало на придобивната давност, започнала да тече в полза на А. С. може да се приеме 01.06.1996 г., но тя е спряна за периода 31.05.2006 г. – 31.12.2006 г., съгласно § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./, а от 01.01.2007 г. до настоящия момент – 2011 г. изискуемата 10-годишна придобивна давност не е изтекла, поради което ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот и на второто претендирано придобивно основание. В този смисъл е и Решение № 254/02.06.2009 г. по Г. д. № 540/2008 г., ІІ г. о., ГК на ВКС. Издаденият Акт за публична общинска собственост № */07.05.2009 г. по описа на О. – Г. З., с който процесният имот е актуван като публична общинска собственост сам по себе си не е правопораждащ правото на собственост в полза на общината юридически факт. Такъв факт представлява именно приложената регулация. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от А. Б. С., с ЕГН * иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против О. – Г. З. за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по наследство, а при условията на евентуалност и по давностно владение, считано от 1983 г. до настоящия момент, на ПИ с идентификатор № * с площ от 184 кв. м. по кадастралната карта на Г. З., одобрена със Заповед № */29.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Г. С. и граници на имота, както следва: *, се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Ответната страна не е направила претенции за разноски, с оглед изхода на делото, поради което такива не следва да й бъдат присъждани, а на третите лица – помагачи не се присъждат разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 10 от ГПК. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на А. Б. С., с ЕГН * с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против О. – Г. З. за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по наследство, а при условията на евентуалност и по давностно владение, считано от 1983 г. до настоящия момент, на ПИ с идентификатор № * с площ от 184 кв. м. по кадастралната карта на Г. З., одобрена със Заповед № */29.11.2005 г. на Изпълнителния дÞректор на АГКК – Г. С. и граници на имота, както следва:*, като неоснователен. Решението е постановено при участието на встъпилите М. И. А., с ЕГН * и Е. М. А., с ЕГН * в качеството на трети лица – помагачи на ответника по делото. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Г. С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |