№ 4188
гр. Варна , 18.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503488 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр, чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано въз основа на подадена от „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 45, частна жалба срещу
Разпореждане № 270188/10.11.2020 г. по ч.гр.д № 14335/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „СУНИРА АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „I-ва“ №
82, ап. 12а по отношение на претендираната сума от 28 672,00 евро, представляваща
наказателни лихви за забава за периода 20.02.2018 г. до 20.10.2020 г. - датата на настъпване
на изискуемостта на кредита, както и за сумата от 1 121,14 лева, представляваща разноски за
държавна такса.
Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната му част неправилно и
незаконосъобразно, като излага аргументи, че заповедният съд неправилно е квалифицирал
основанието за издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, вместо релевантната
в конкретната хипотеза чл. 417, т. 6 ГПК. Сочи, че съдът е следвало да обсъди изискуемите
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
единствено с оглед изискванията за наличие на редовен от външна страна ипотечен акт,
установяващ подлежащо на изпълнение вземане. Наведени са твърдения за начина, по който
следва да бъде установен размерът на допълнителната наказателна лихва за просрочие,
обективиран в ипотечния акт. Жалбоподателят моли за отмяната на разпореждането му в
атакуваната част и присъждане на направените в производството разноски.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
1
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Въз основа на подадено заявление от „ЕйДжиБи Файнанс" АД по ч.гр.дело №
14335/2020 г. е издадена заповед № 261503/10.11.2020 г. по чл. 417 от ГПК срещу
длъжника „СУНИРА АГРО“ ЕООД, както следва: сумата 44 800,00 евро, представляваща
неизплатен паричен заем по Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека
№ 017-ВН-006/31.10.2017 г. и НА за учредяване на договорна ипотека № 76, том II, рег. №
4678, дело № 276/2017 г. на Нотариус Б.В., рег. № 214 НК, вписан в Служба по вписванията
– гр. Варна под вх. рег. № 29928/01.11.2017 г., акт № 145, том Х, дело № 15656/2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (06.11.2020 г.) до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 22 763,69 евро – възнаградителна
лихва за периода 20.02.2018 г. - 20.10.2020 г., както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 2 642,86 лева, представляваща заплатена държавна такса, на основание
чл. 418 вр. чл. 417, т. 3 от ГПК.
Заповедното производство е особено производство, което се подчинява на специални
правила. Съобразно разпоредбите на ГПК то се провежда без устни състезания, изцяло въз
основа на задължителни, типови образци, като съдът е обвързан да се произнесе по
искането, така както е посочено в бланката. В случая молителят е претендирал издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по представен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти на трето лице, по повод договор
за заем, сключен между заявителя и длъжника в заповедното производство. Договорът за
заем не е сключен с нотариална заверка на подписите, не е основание за заявлението по чл.
417 от ГПК ( такъв е ипотечният акт), поради което настоящият състав счита, че заявлението
е по чл. 417, т. 6 от ГПК.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери единствено дали документът
е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Идентични са правомощията и на настоящата инстанция.
С обжалваната част на Разпореждане № 270188/10.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14335/2020
г. по описа на ВРС заявлението е отхвърлено по отношение на претенцията за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл. 417 от ГПК за
сумата 28 672,00 евро, представляваща наказателни лихви за забава за периода 20.02.2018 г.
- 20.10.2020 г..
По аргумент от т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС заповедният съд
извършва проверка на редовността на изпълнителното основание само от външна страна.
При издаването на заповед за изпълнение съдът изхожда само от данните, съдържащи се в
представеното изпълнително основание и не може да се основава на такива, стоящи извън
2
изпълнителното основание, в т.ч. неизпълнение и наказателна лихва за забава на длъжника.
Сумата, представляваща мораторна неустойка следва да бъде посочена ясно и
определено или размерът да е определяем. Това означава сумата да е фиксирана в абсолютна
стойност или да е определяема от съдържанието на изпълнителното основание. В случая
ползваната в акта квалификация : "2 % месечно върху цялата непогасена част от
предоставената заемна сума, считано от датата на дължимо плащане до момента на
окончателно погасяване за всички просрочени дължими суми за : главница, лихва и
наказателна лихва" не дава възможност размерът на претендираната обезщетителна лихва да
бъде определен единствено на база съдържанието на изпълнителното основание, а следва да
се съобразяват просрочията за всяка отделна вноска. Проверката е съсредоточена в
границите на изпълнителното основание, в резултат на което е недопустимо присъждане на
неустойка за забава, тъй като не се касае за вземане, обективирано в съответния документ.
По отношение на направеното възражение за неправилна квалификация на
основанието за издаване на заповед за изпълнение настоящият съдебен състав намира, че
същото не влияе върху крайните изводи на съда, доколкото и заповедният съд е преценявал
съдържанието на процесния Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти от 31.10.2017г.
Частният жалбоподател е претендирал разноски, каквито не му се дължат, предвид
изхода от спора..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 270188/10.11.2020 г. по ч.гр.д № 14335/2020 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 45 за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „СУНИРА АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, ул. „I-ва“ № 82, ап. 12а по отношение на претендираната сума от 28 672,00 евро,
представляваща наказателни лихви за забава за периода 20.02.2018 г. до 20.10.2020 г. -
датата на настъпване на изискуемостта на кредита, както и за сумата от 1 121,14 лева,
представляваща разноски за държавна такса.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4