РЕШЕНИЕ

 

№ 1068                                      12.03.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                      І граждански състав

 

На дванадесети март                              две хиляди и четиринадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и пети февруари 2014г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Иванка Чорбаджиева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10982 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, както и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

 

Ищецът Д.Х.А., ЕГН **********,***, твърди, че е работил при ответното дружество “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Коломан” № 1 -3, представлявано от П. Н. К., по Трудов договор № ********* от  01.11.2011 г. на длъжността „*****”, като започнал да полага труд от 03.11.2011 г. Заявява, че трудовото правоотношение било прекратено, като със заповед на директора на ответното поделение – П., на ГУСВ ЕАД - гр. София, е определен размера на полагащото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Заявява, че въпреки, че било определено в заповедта, това обезщетение не било изплатено на ищеца, а именно същото е дължимо предвид прекратяване на правоотношението след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7029 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата от 774,96 лева, представляваща обезщетение за забава в периода от 01.06.2012 г. до 28.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв. В първото съдебно заседание е представил споразумение, както и доказателства за изплащане на четири вноски от обезщетението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор, удостоверение, както и споразумение, се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като заемал длъжността „*****”  в ответното дружество, от 03.11.2011г. Липсва спор и относно обстоятелството, че трудовото правоотношение било прекратено след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правното основание за прекратяване на правоотношение в настоящия казус се явява ирелевантно, като релевантно се явява обстоятелството прекратяването да е извършено след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В настоящия казус между страните липсва спор относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено след придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и относно факта на работа на ищеца при ответника в период повече от 10 години, което се установява и от извънсъдебното признание на ответника в удостоверението за дължимостта на сумата, както и в сключеното между страните споразумение. Налице е и извънсъдебно признание на дължимостта на обезщетението от работодателя – същият е посочил в удостоверение от 23.08.2012г. това обезщетение в размер на 7029лв., като е признал същото и в постигнатото между страните споразумение от 07.08.2013г.

От представените четири преводни нареждания от 20.08.2013г., 27.08.2013г., 25.09.2013г. и 30.10.2013г. в размер на по 350лв. всяко или общ размер от 1400лв., се установява, че ответникът е  заплатил на ищеца отчасти дължимото обезщетение, като към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция останал незаплатен остатък от 5629лв. Ищецът не оспорва посочените плащания. Ето защо съдът намира, че при условията на главно и пълно доказване ответникът доказа да е налице частично погасяване на соченото задължение, поради което и искът ще се уважи до размер на 5629лв., а за разликата до пълния претендиран размер – ще се отхвърли като погасен чрез плащане след предявяване на иска. Ищецът претендира обезщетение за забава, но видно от представеното споразумение той е направил отказ от тази претенция, поради което и такова обезщетение няма да му бъде присъдено.

Ищецът претендира разноски, но от споразумението се установява, че е направил отказ от тази претенция, поради което и разноски няма да му бъдат присъдени. Ответникът не претендира разноски.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 225,16лв. – държавна такса, по сметка на ПРС, в полза на ВСС.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ

 

ОСЪЖДА “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Коломан” № 1 -3, представлявано от П. Н. К., да заплати на Д.Х.А., ЕГН **********,***, сумата от 5629лв./пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 7029лв. ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез плащане след датата на предявяване на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.А., ЕГН **********,***, против “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Коломан” № 1 -3, представлявано от П. Н. К., иск за заплащане на сумата от 774,96 лева, представляваща обезщетение за забава на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, в периода от 01.06.2012 г. до 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2013г.,  до окончателното изплащане на сумата, както и за изплащане на разноски, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Коломан” № 1 -3, представлявано от П. Н. К., да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 225,16лв. / двеста двадесет и пет лева и 16ст./ - държавна такса.

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала.

ЦТ