№ 14797
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Ц. М. Г.
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110121412 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. М. И.
срещу ДРУЖЕСТВО, за признаване за установено в отношенията между
страните несъществуване поради изтекла погасителна давност на вземания на
ответника за сумата от 2191,91 лева, от които 1972,23 лева - главница за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и за сумата от 219,68 лева -
мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 02.11.2017 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 81243/2017 г. по описа на СРС,
128 с-в.
В исковата молба се твърди, че била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.11.2017 г., съгласно която ищецът В. М. И., в
качеството си на солидарен длъжник, следва да заплати посочените по-горе
суми. Бил издаден изпълнителен лист от 16.04.2019 г., въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20198630401104 по описа на Сия
Халаджова. С изх. № 29394 от 07.06.2019 г. било издадено съобщение за
образуване на изпълнително дело, а с изх. № 46718 от 01.12.2022 г. – призовка
за принудително изпълнение. Опис не бил осъществен. Твърди се, че не били
извършвани изпълнителни действие за период повече от три години, считано
от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 23.11.2017 г. Поддържа се, че
делото е следвало да бъде прекратено поради настъпила перемпция, с оглед на
1
което всякакви изпълнителни действия след този срок не водят до прекъсване
на давността. Сочи се, че не е имало секвестируемо имущество на длъжника,
към което е можело да се насочи принудителното изпълнение, с оглед на което
предприетите от ЧСИ действия били незаконосъобразни, следователно същите
не могат да прекъснат давността. Твърди се, че когато молбата на взискателя
не отговаря на изискванията на закона – когато не съдържа имущество, срещу
което да се насочи изпълнението, тя не прекъсва давността. Моли се за
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди се, че
погасителната давност е прекъсвана многократно. На 14.05.2019 г. ответникът
подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Халаджова, като е
поискано предприемане на изпълнителни действия, с които да се удовлетвори
вземането на взискателя по издадения в негова полза изпълнителен лист от
16.04.2019 г. Поддържа се, че в резултат на направеното проучване на
имущественото състояние на длъжниците своевременно с изпращането на
съобщения за образуваното изпълнително дело, били наложени и съответните
обезпечителни мерки, а именно – запори на вземания по банкови сметки, за
които са изготвени запорни съобщения с изх. № 29389/07.06.2019 г.,
29390/07.06.2019 г., 29395/07.06.2019 г., 29396/07.06.2019 г. и 29397/07.06.2019
г. На 02.09.2019 г. бил наложен запор на пенсията на солидарния длъжник И.
В. И.а, а с постановление с изх. № 65669/04.12.2019 г. била наложена възбрана
върху притежавания от двамата длъжници недвижим имот, за което
последните били уведомени на 12.12.2019 г. На 26.11.2021 г. взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия – запори на
вземанията по банковите сметки, запор на трудовите договори/пенсия, а при
условията на евентуалност – извършването на опис, оценка и изземване на
движимите вещи, с оглед на което бил наложен запор на длъжника В. М. И. по
микросметки, открити в ДРУЖЕСТВО. Твърди се, че не е настъпила
погасителна давност на процесното вземане, която в случая била петгодишна.
Оспорва да е насочвано принудително изпълнение върху несеквестируемо
имущество на длъжника, както и твърденията на ищеца за настъпила
перемпия. Възразява се, че по време на извънредното положение в страната
давност не е текла. Направено е искане искът да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
2
хонорар, претендиран от ищеца.
В открито съдебно заседание страните не са се явили лично и не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от ч.гр. дело № 81243 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 128 състав,
на 23.11.2017 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу И. В. И.а и В. М. И.. На ищеца е връчен препис от
заповедта на 07.06.2018 г., като в срока по чл. 414 от ГПК не е постъпило
възражение. Следователно заповедта е влязла в сила срещу него на 08.07.2018
г. В образуваното по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК исково
производство исковият съд е стигнал също до извод, че заповедта е влязла в
сила срещу длъжника В. М. И. преди подаване на исковата молба, поради
което с Решение № 36145/11.08.2019 г., постановено по гр.д. № 52047 по описа
за 2018 г. на СРС, ГО, 128 състав, е прекратил исковото производство в тази
част.
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че на 16.04.2019 г. бил издаден
изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ДРУЖЕСТВО
сумата от 1972,23 лева – главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017, и
за сумата от 219,68 лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до
02.11.2017 г. и въз основа на който било образувано изпълнително дело
20198630401104 по описа на ЧСИ Сия Халаджова.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
посоченото изпълнително дело. С молба с вх. № 28111/14.05.2019 г.
ДРУЖЕСТВО е направила искане за образуване на изпълнително дело срещу
ищеца по настоящото дело и трето лице за спора – И. В. И.а, като в молбата е
поискано съдебният изпълнител да определи начина на изпълнението, след
проучване имуществото на длъжниците.
На 04.12.2019 г. с постановление съдебният изпълнител е наложил
възбрана върху апартамент – собственост на ищеца и третото лице за спора.
Исковата молба е била подадена на 25.04.2023 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
3
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед
за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
4
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително. Предвид това следва да се
приеме, че макар издаването на изпълнителния лист да не прекъсва давността,
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, закрепящ дължимостта
на вземането, го прави.
Следователно след изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение, последната влиза в сила и се е
получил крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземанията, обективирани в нея. На 07.06.2018 г. е връчена
на ищеца заповедта за изпълнение. По делото не са налице доказателства за
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение. Следователно същата е
влязла в сила на 08.07.2018 г. и от посочената дата е започнала да тече 5-
годишната давност.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
След 08.07.2018 давността е била прекъсната на 04.12.2019 г. с
5
налагането на възбрана върху недвижимо имущество на длъжника. Предвид
това съдът счита, че с исканите и предприети изпълнителни действия 5-
годишният давностен срок е бил прекъснат преди изтичането на давността.
След тази дата, към момента на подаване на исковата молба и към момента на
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 от ГПК) не са налице данни
за напълно изтекъл 5-годишен давностен срок.
С оглед доводите в исковата молба касателно ефекта на изпълнителните
действия след настъпване на перемция на изпълнителното производство,
следва да се отбележи, че предвид постановките в т. 3 на ТР № 2/2023 на
ОСГТК, ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Съдът
счита за неоснователен довода в исковата молба, че когато молбата на
взискателя не отговаря на изискванията на закона – когато не съдържа
имущество, срещу което да се насочи изпълнението, тя не прекъсва давността.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение. За да се счете, че взискателят е проявил активност, годна да
прекъсне давността, е достатъчно взискателят да поиска извършването на
изпълнителни действия чрез даден способ, дори и да не е посочено
конкретното имущество срещу което да е насочено, или съдебният изпълнител
да е предприел такъв, и способът да е успешно изпълнен. Отделно от това, по
делото не се доказа насочване на изпълнението срещу несеквестируемото
имущество на длъжника чрез налагането на възбрана от 04.12.2019 г. (чл. 444,
, т. 7 от ГПК), предвид което съдът счита, че действието успешно е прекъснало
давността.
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземанията по
процесния изпълнителен лист не е изтекъл и процесните вземания не са
погасени по давност. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
6
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски. Същото е претендирало юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
процесуалната активност на ответника, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да
бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: АДРЕС, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че В.
М. И., ЕГН **********, не дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата в
размер на 1972,23 лева - главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и
сумата в размер на 219,68 лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г.
до 02.11.2017 г., за които е издаден изпълнителен лист от 16.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 81243/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в, поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, да
заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
100,00 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7