РЕШЕНИЕ№1976
гр. Пловдив, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13838 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.З.З. и Н.М.З.
против П.Г.М. активно субективно и кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че
ищците не дължат сумите по изпълнителен лист от 25.07.2012 г., издаден по гр.д.
№ 1039/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, както следва: сумата от 22 000
лв. – вземане по запис на заповед, с падеж на 31.12.2007 г., издаден от
наследодателя на ищците З.Р.З. и сумата от 8 244, 35 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.12.2007 г. до датата на предявяване на исковата молба –
02.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 02.12.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 2
828, 87 лв. – съдебни разноски по изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по гр.д. №
20568/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумите по изпълнителен
лист от 01.02.2016 г., издаден по гр.д. № 3534/2012 г. на Районен съд –
Пловдив, а именно – сумата от по 6 666, 66 лв. или общо 13 333, 32
лв. за двамата ищци, представляваща вземане за неоснователно обогатяване в
резултат на погасено по давност вземане по запис на заповед, издаден от
наследодателя на ищците З.Р.З., сумата от по 1 458, 82 лв. или общо
2 917, 64 лв. за двамата ищци – обезщетение за забава за периода от
26.01.2010 г. до 08.03.2012 г., поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че за събиране на вземанията
по процесните изпълнителни листове, е било образувано изп. дело № ……. по описа
на …….., което било образувано на 18.01.2018 г. Сочи се, че на същата дата -
18.01.2018 г. е образувано изп. дело … по описа на същия с. и., което е
образувано на основание друг изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №
5594/2017 г. на Районен съд – Пловдив, въз основа на ипотечен акт по реда на
чл. 417 ГПК за сумата от 80 000 лева, представляваща главница и сумата от 26
831,41 лева - лихва за забава. Поддържат, че погасителната давност за вземанията по двата
изпълнителни листа е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебните
решения, по силата на които последните са издадени, а именно – 18.06.2013 г. Сочи
се, че вземанията са установени със съдебни решения, поради което се погасяват
с изтичане на 5-годишния давностен срок, който е изтекъл на 18.06.2018 г. За
принудителното събиране на вземанията било образувано изпълнително дело № .. по
описа на …., което на 26.01.2018 г. било присъединено към изп.д. …., поради
идентичност на страните. Твърди се, че молбата за образуване на изпълнително
производство не е довела до прекъсване на давността, в който смисъл се позовава
на съдебна практика.Твърди, че по изп. дело …. не са извършвани изпълнителни действия, като е
възложено изпълнението по чл. 18 ЗЧСИ. По изп. дело № …. също не били
извършвани изпълнителни действия, като на 26.01.2018 г. било издадено
разпореждане от с.и. за присъединяване на изп. дело № .. към изп. дело № ….,
поради идентичност на страните. В исковата молба се твърди, че погасителната
давност за вземанията по двата изпълнителни листа е започнала да тече от датата
на влизане в сила на съдебните решения, по силата на които последните са
издадени, а именно - 18.06.2013 г.. Поддържа се, че вземанията са установени
със съдебни решения, поради което се погасяват и с изтичане на петгодишния
давностен срок, изтекъл на 18.06.2018 г. Счита се, че първото валидно
изпълнително действие е предприето на 01.02.2018 г. чрез вписване на възбрана
върху недвижими имоти, която обаче не прекъснала давността за процесните
вземания, тъй като в постановлението за налагане на възбрана изрично било
посочено, че последната се налага за обезпечаване на вземания в размер на около
120 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5594/2017 г. на
Районен съд – Пловдив. Считат, че с. и. няма правомощие да обединява
изпълнителни дела, който извод извеждат от разпоредбата на чл. 456 ГПК, като се
позовават на практика на Върховния касационен съд. По изложените съображения
считат процесните вземания за погасени по давност.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника П.Г.М.. В отговора се сочи, че предявеният иск е
допустим, но разгледан по същество същият се явява неоснователен. Твърди се, че
от влизане в сила на съдебните решения, по силата на които са издадени
изпълнителните листове, е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл.
117 ЗЗД. Твърди се, че на 18.01.2018 г. по описа на …. са образувани две
изпълнителни производства, а именно ... и изп. дело …., като последните са били
обединени с разпореждане от 26.01.2018 г. Твърди се, че действително, съобразно
практиката на ВКС, не е допустимо такова обединяване на изпълнителни дела, но
следва това действие на с.и. да се цени като присъединяване на взискател по
реда на чл. 456, ал. 1 ГПК, като всички предприети изпълнителни действия по
двете изпълнителни производства следва да се считат като такива, които са
довели до прекъсване на давността за вземанията. Счита, че с обединяването на
производствата следва последицата, че ответникът, в качеството си на взискател
по изп. дело ….., може да се ползва от наложената възбрана по изп. дело …..
Следователно се счита, че с разпореждането за присъединяване на делата
давността е била прекъсната за посочените вземания на датата 26.01.2018 г.
Следващото действие, довело до прекъсване на давността, е налагането на възбраната
на 01.02.2018 г. Счита, че налагането на възбраната обхваща всички вземания на
всички кредитори по изпълнителните дела, тъй като последната представлява вещна
тежест и тя следва имота, а не вземането. Следващите действия, довели до
прекъсване на давността, са извършване на опис на недвижимото имущество от
04.12.2018 г. и разпореждането за насрочване на публична продан от 01.08.2019
г. Позовава се на тълкувателната практика на ВКС, съобразно която, и при
вземане предвид на така посочените изпълнителни действия, не следва да се
приеме, че е изтекла давността за вземанията, предмет на изпълнителните
листове. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК с.и. може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ
за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 25.07.2012 г., издаден по гр.д. № 1039/2012 г. на Окръжен
съд – Пловдив, Н.М.З., М.З.З. и Р.З.З. са осъдени да заплатят в полза на П.Г.М.
сумата от 22 000 лв. – вземане по запис на заповед, с падеж на 31.12.2007
г., издаден от тения наследодателя З. Р. З. и сумата от 8 244, 35 лв. –
обезщетение за забава за периода от 31.12.2007 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 02.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 02.12.2010 г., до окончателното й изплащане. С
въззивното решение по посоченото дело е отменено решението по гр.д. №
20568/2010 г. на Районен съд – Пловдив, с което предявените искове са
отхвърлени. С изпълнителен лист от 17.02.2016 г., издаден по гр.д. № 20568/2010
г. на Районен съд – Пловдив е присъдена и сумата от 2 800 лв. – разноски по
делото.
С изпълнителен лист
от 01.02.2016 г., издаден по гр.д. № 3534/2012 г. на Районен съд – Пловдив, Н.М.З.,
М.З.З. и Р.З.З. са осъдени да заплатят в полза на П.Г.М. сумата от по 6 666,
66 лв. или общо 20 000 лв., представляваща вземане за неоснователно обогатяване
в резултат на погасено по давност вземане по запис на заповед, издаден от
техния наследодателя З. Р. З., сумата от по 1 458, 82 лв. или общо 4 376,
46 лв.– обезщетение за забава за периода от 26.01.2010 г. до 08.03.2012 г.
По делото са
представени заверени преписи на посочените изпълнителни дела, от които се
установява, че Решение № 1346/20.07.2012 г. по гр.д. № 1039/2012 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 212/16.01.2012 г. по гр.д.
№ 20568/2010 г. на Районен съд – Пловдив, е влязло в законна сила на 18.06.2013
г., а Решение № 4826/27.12.2012 г. по гр.д. № 3534/2012 г. на Районен съд –
Пловдив, е влязло в законна сила на 15.05.2013 г.
За вземането по
изпълнителен лист 25.07.2012 г., издаден по гр.д. № 1039/2012 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е образувано изп.д. .. по описа на ….и район на действие
– Окръжен съд – Пловдив, по молба на взискателя П.М.. В молбата на взискателя
от 30.07.2012 г. са
посочени конкретните изпълнителни способи, които да бъдат осъществени от страна
на с.и.
С акт № .., т. ..
от 03.08.2012 г. е вписана възбрана по отношение на собствените на ищците
недвижими имоти с идентификатор № .., идентификатор № .. и идентификатор № ..
С разпореждане на с.и.
е насрочен за 08.03.2013 г. опис на недвижимия имот, като за осъществения опис
на 08.03.2013 г. е недвижим имот с идентификатор № …, е съставен протокол от с.и.
Със запорно
съобщение, изпратено до … и получено на 26.03.2013 г., е наложен запор по
отношение на вземането на длъжниците. Във връзка с наложения запор е постъпило
писмо от 16.04.2013 г., в което е посочено, че Н.З. има качеството на длъжник
по изп.д. № …., което производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 ГПК.
На 10.04.2013 г.
взискателят е депозирал молба за спиране на производството, поради възникнала
възможност за уреждане на взаимоотношенията с длъжниците, като производството
по делото е спряно с постановление на с.и. от 10.04.2013 г. на основание чл.
432, ал. 1, т. 2 ГПК. Изпълнителното производство е възобновено по молба на
взискателя от 14.03.2017 г., като с разпореждане от 14.03.2017 г. са
присъединени вземанията на взискателя по изпълнителен лист от 17.02.2016 г.,
издаден по гр.д. № 20568/2010 г. на Районен съд - Пловдив за сумата от 2 800
лв. – разноски по делото и изпълнителен лист от 01.02.2016 г., издаден по гр.д.
№ 3534/2012 г. на Районен съд – Пловдив, сумата от по 6 666, 66 лв. или
общо 20 000 лв., представляваща вземане за неоснователно обогатяване в резултат
на погасено по давност вземане по запис на заповед, издаден от техния
наследодателя З. Р.З., сумата от по 1 458, 82 лв. или общо 4 376, 46 лв.–
обезщетение за забава за периода от 26.01.2010 г. до 08.03.2012 г.
С постановление от
16.01.2018 г. с.и. е прекратил изп.д. № …. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като е констатирал, че производството по делото е перемирано.
По молба на
взискателя от 18.01.2018 г. за вземанията по изпълнителен лист от 25.07.2012 г.,
издаден по гр.д. № 1039/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изпълнителен
лист от 17.02.2016 г., издаден по гр.д. № 20568/2010 г. на Районен съд –
Пловдив, и по изпълнителен лист от 01.02.2016 г., издаден по гр.д. № 3534/2012
г. на Районен съд – Пловдив, е образувано изп.д. .. по описа на …. и район на
действие – Окръжен съд – Пловдив. С молбата на взискателя с.и. е овластен на
основание чл. 18 ЗЧСИ.
По молба на
взискателя от 18.01.2018 г. е образувано изп.д. .. по описа на …. и район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, за вземанията по изпълнителен лист №
4151/20.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 5594/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
С разпореждане от
26.01.2018 г., постановено по изп.д. ..., с.и. е постановил изп.д. № …. и ...,
да бъдат обединени, като изп.д. № …. се присъедини към изп. д. № ..., поради
пълна идентичност на страните по двете изпълнителни дела.
С акт № .., т. от 01.02.2018 г. е вписана възбрана по
отношение на собствените на ищците недвижими имоти с идентификатор № ..
идентификатор № .. и идентификатор №., която възбрана е вписана по постановление
на с.и. по изп.д. № ..., като в последното е посочено, че възбраната се налага
за задължение от около 120 000 лв. по изп.д., образувано на основание
изпълнителен лист № 4151/20.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 5594/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
От материалите по
приложеното по делото изп.д. № .. на … на КЧСИ, се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане на с.и. по молба на
взискателя от 30.07.2012 г. за вземанията по изпълнителен лист от 25.07.2012
г., издаден по възз.гр.д. № 1039/2012 г. по описа на окръжен съд – Пловдив, в
която молба са посочени конкретните изпълнителни способи, които следва да бъдат
приложени според кредитора. В последствие и с разпореждане на с.и. в така
образуваното изпълнително производство са присъединени вземанията на взискателя
към същите длъжници по изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по гр.д. № 20568/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист № 1073/01.02.2016 г.
по гр.д. № 3534/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. След прекратяване на
посоченото изпълнително производство за процесните вземания е образувано изп.
д. № ……. на КЧСИ, което е присъединено по разпореждане на с. и. към изп.д. № ...
по неговия опис.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото с.и. е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място
в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Установява се, че в
изпълнителното производство по изп.д. № … са предприети валидни изпълнителни
действия, които не са довели до прекъсване на давността за процесните вземания,
тъй като всички изпълнителни действия са предприети преди датата на влизане в
сила на съдебните изпълнителни основания, до който момент давността за
вземанията е била спряна.
Давността по
отношение на изпълнителен лист от 25.07.2012 г., издаден по възз.гр.д. №
1039/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и изпълнителен лист от
17.02.2016 г. по гр.д. № 20568/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
издаден от районния съд по отношение на вземането за съдебно-деловодните
разноски, е започнала да тече от датата на влизане в сила на въззивното
решение, с което след отмяна на решението по гр.д. № 20568/2010 г. на Районен
съд – Пловдив, предявените от ответника искове са уважени. До датата на влизане
в сила на решението – 18.06.2013 г., давността за всички вземания не е
започнала да тече, тъй като вземанията за главница и лихви подлежат на
предварително изпълнение, като за тях е издаден изпълнителен лист преди влизане
на осъдителното решение на въззивния съд в законна сила.
Давността за
вземането по изпълнителен лист № 1073/01.02.2016 г. по гр.д. № 3534/2012 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, е започнала да тече от датата на влизане в сила
на съдебното решение – на 15.05.2013 г.
Така посочените
вземания, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, се погасяват
с изтичане на петгодишния давностен срок по арг. на разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД.
Следователно
осъществените по изп.д. № … изпълнителни действия преди влизане в сила на
съдебните решения, са ирелевантни досежно прекъсване на давността, тъй като до
датата на влизане в сила на съдебните решения, давността на основание чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ ЗЗД спира да тече. В
производството по посоченото изпълнително дело не са предприети изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на давността, в периода след влизане в сила на
изпълнителните основания за вземанията, тъй като изпълнителното производство е
спряно по молба на взискателя на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК с
постановление на съдебния изпълнител от 10.04.2013 г. и след възобновяването му
на 14.03.2017 г., е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление на с. и. от 16.01.2018 г.
С молбата от
18.01.2018 г., по която е образувано изп.д. № ... по описа на …., давността за
процесните вземания не е прекъсната, тъй като в последната не са посочени
конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети за
принудителното събиране на вземанията по издадените изпълнителни основания. По
посоченото изпълнително производство не са предприемани изпълнителни действия,
тъй като с разпореждане от 26.01.2018 г. с.и. е разпоредил това изпълнително
дело да се присъедини към изп.д. № ... по описа на …. като двете дела бъдат
обединени, поради идентитет на страните и продължат под номера на изп.д. ….
Въпреки това не
следва да се счита, че давността за вземането е изтекла, поради липсата на
следващи валидни изпълнителни действия по това изпълнително дело, които да
бъдат взети предвид в производството и за които да се счита, че са прекъснали
давността. Това е така, тъй като по така обединеното производство по изп.д. № ..на
…., е вписана на 01.02.2018 г. възбрана по отношение на собствените на
длъжниците недвижими имоти с идентификатор № …, идентификатор № … и
идентификатор № ….
В постановлението
за налагане на възбрана, изпратено до служба по вписванията за вписване на
възбраната, е посочено, че последната се налага по изп.д. № ... за задължение
от около 120 000 лв. по изп.д., образувано на основание изпълнителен лист
№ 4151/20.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 5594/2017 г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
Въпреки, че в
постановлението на с.и. е посочено, че възбраната се налага по изп.д. № .. и за
вземанията по изпълнителен лист № 4151/20.04.2017 г., съдът намира, че това
изпълнително действие ползва и процесните вземания по изпълнителен лист от
25.07.2012 г., издаден по възз.гр.д. № 1039/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по гр.д. № 20568/2010 г. по описа
на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист № 1073/01.02.2016 г. по гр.д. №
3534/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като това изпълнително
действие е предприето от с.и. след постановяването на разпореждането за
обединяване на изпълнителните дела под номера на изп. д. № ... от 26.01.2018 г.
Следователно и всички изпълнителни действия, предприети по обединеното
изпълнително производство са насочени към удовлетворяване на всички вземания на
взискателя, в т.ч. и по отношение на по-късно присъединените – по аргумент на разпоредбата
на чл. 457 ГПК, която следва да намери съответно приложение в посочения случай.
В този смисъл и вписаната
възбрана, като валидно изпълнително действие, предприето по обединеното
изпълнително производство, е довела до прекъсване на давността за процесните
вземания, за принудителното събиране, на които първоначално е било образувано
изп.д. № ... За посоченото материалноправно действие на приложения изпълнителен
способ е ирелевантно вписаното от с.и. в постановлението за вписване на
възбраната, че последната се налага за вземането по изп.д. № ... по
изпълнителния лист от 20.04.2017 г., което вземане не е предмет на настоящото
производство. Това е така, тъй като всички предприети изпълнителни действия
следва да ползват и последващо присъединеното вземане на същия взискател. Нещо
повече – в постановлението за вписване на възбраната е посочено първоначално
заявеното от взискателя вземане, за принудителното удовлетворяване, на което е
образувано изпълнителното производство.
Следва да се
посочи, че релевантна е давността за съответното вземане на кредитора и всички
действия, предприети от последния или в негова полза за принудителното му
събиране, следва да се вземат предвид при преценка за спирането и прекъсването
на давността. Наистина в случая липсва разпоредба в процесуалния закон,
установяваща правомощие за с.и. да пристъпва към обединяване на изпълнителни
дела. Това действие на с.и. обаче представлява основание за реализиране на
отговорността му, при настъпили вреди, и не следва да се цени в ущърб на
взискателя, доколкото и последното е предприето, извън неговата воля. Целта на
всяко едно образувано изпълнително производство против длъжника е единна, а
именно осребряване на неговото имущество и удовлетворяване на вземането на
съответния взискател. Давността като институт на гражданското материално право
има нормативно установена цел, насочена към санкциониране на бездействащия
кредитор. В случая такава санкция за кредитора не може да бъде наложена, тъй
като последният не е искал осъществяване на изпълнителни действия по
първоначално образуваното за процесните вземания, по негова молба, изп.д. № ….,
доколкото и последното е било присъединено служебно от с.и. към друго
изпълнително производство, а именно това под № …. между същите страни. Това
разпореждане на с.и. по обединяване на изпълнителните производства, следва да
се приеме, като имплицитно съдържащо изявление за прекратяване на по-късно
образуваното изпълнително производство. Следва да се приеме, че с
присъединяване на вземането на същия взискател към по-рано образуваното
изпълнително производство за друго негово вземане, последният се ползва с
правата по чл. 457, ал. 2 ГПК, която разпоредба постановява, че извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
Нещо повече – в случая изпълнително действие
по налагане на възбрана е предприето след
обединяване на изпълнителните производства и ползва всички вземания,
предмет на принудително удовлетворяване. Обстоятелството, че след вписване на
възбраната, изпълнителният лист за вземането, за принудителното събиране на
което, първоначално е било образувано изп.д. № .., е ирелевантно досежно
действието на така вписаната възбрана по отношение прекъсването на давността.
По така изложените съображения съдът
намира, че вземането, предмет на процесните изпълнителни листове, издадени в
полза на кредитора – ответник, не е погасено по давност, тъй като от момента на
влизането на съдебните решения в сила, а именно - 18.06.2013 г. за Решение №
1346/20.07.2012 г. по гр.д. № 1039/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с
което е отменено Решение № 212/16.01.2012 г. по гр.д. № 20568/2010 г. на
Районен съд – Пловдив, и 15.05.2013 г. за Решение № 4826/27.12.2012 г. по гр.д.
№ 3534/2012 г. на Районен съд – Пловдив, до датата на вписване на възбраната от
01.02.2018 г., не е изтекъл установения в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давностен срок.
Предвид така
установеното от правна страна предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски от 1 000 лв.
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищците за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като с
оглед цената на предявените искове, последното е в размер под минимално
установения размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й, действаща към момента на сключване на договора
за правна защита й съдействие – бр. 7 от 22.01.2019 г. Не следва да се
присъжда претендираната в представения по делото списък за разноските сума от
28, 75 лв., представляваща заплатена в полза на с.и. такса за издаване на
препис от изпълнителното производство, доколкото последните не представляват
съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, които да подлежат на
присъждане в исковото производство.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.З.З., ЕГН ********** и Н.М.З., ЕГН **********,
и двамата с адрес във Ф. Р. Г., гр. …, със съдебен адрес ***, офис .. – а. М.,
против П.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, активно субективно и кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено, че ищците не дължат сумите по изпълнителен лист от
25.07.2012 г., издаден по гр.д. № 1039/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, както
следва: сумата от 22 000 лв. – вземане по запис на заповед, с падеж на
31.12.2007 г., издаден от наследодателя на ищците – З.Р. З., и сумата от
8 244, 35 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2007 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2010 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.12.2010 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 2 828, 87 лв. – съдебни разноски по
изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по гр.д. № 20568/2010 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, както и сумите по изпълнителен лист от 01.02.2016 г., издаден по
гр.д. № 3534/2012 г. на Районен съд – Пловдив, а именно – сумата от по
6 666, 66 лв. или общо 13 333, 32 лв. за двамата ищци, представляваща
вземане за неоснователно обогатяване в резултат на погасено по давност вземане
по запис на заповед, издаден от наследодателя на ищците – З. Р. З., сумата от
по 1 458, 82 лв. или общо 2 917, 64 лв. за двамата ищци – обезщетение
за забава за периода от 26.01.2010 г. до 08.03.2012 г., поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА М.З.З.
и Н.М.З. да заплатят на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на П.Г.М., сумата от 1 000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в производството по гр.д. № 13838/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП