Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, **.07.18г. .
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В, като разгледа
докладваното от районен съдия РАДИНА
нахд № 438/14г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.М.М.,ЕГН ********** с адрес *** против НП18-0340-0001**/ 13.02.2018 г. на началник
РУ Септември при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по:
т.1) чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - Глоба в размер на
200 лв. и 6 лишаване от право да управлява МПС за месеца
т. 2) чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - Глоба в размер
на 10 лв.
С жалбата се претендира отмяна на
постановлението с доводи за материално-правна незаконосъобразност на
обжалваното НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и искането в
нея, като ангажира и доказателства в подкрепа на твърдениято си.
Въззиваемата страна не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, установи:
На 04,02,18г. полицейските
служители св.Г. и колегата му У. се намирали в с. В., ул. „**“ , за да
организират и контролират движението, предвид провеждането на организиран
протест. Докато регулирали на прелеза, спирка Пампорово, на главния път,
забелязали приближаването на лек автомобил Рено Форд фокус, с peг. N *********,
управляван от жалобоподателя. Същият изпреварил образуваната колона с цел да
премине по -бързо, като така създал още повече затруднения за организация на
движението. Поради това бил спрян от пол. У., който му обяснил, че следва да
премине прелеза и да спре вдясно, посочвайки му и със стоп-палката мястото. Жалбоподателят преминал прелеза, но не спрял
на посоченото от полицая място, а продължил. Затова пол. У. му записал номера и
след като преминала операцията по организиране на движението във връзка с
протеста по предоставените данни за собственост на автомобил открили собственика на автомобила в с. Семчиново. Последният обяснил, че бил
продал автомобила си на друго лице, посочвайки имената му и адреса. Така
полицаите открили жалбоподателя в дома му . На същия пол. У. съставил акт за
две нарушения :
1) по чл.103 от ЗДвП
2) по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен, връчен е препис от
него и и въз основа на него е издадено
процесното НП.
То не се оспорва с доводи за
процесуална порочност, а в рамките на контрола по процесуална законосъобразност
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
Спори се факта дали и какво
разпореждане е била дадено от органите за контрол на пътя. Поддържаната от защитата теза, обосновавана с
показанията на св. А. и обясненията на жалбоподателя ( л. 32) е,че на
жалбоподателя било указано от самия полицай да продължи движението си ,р а не
да спира. Представената с тези гласни доказателствени средства ситуация е
средната: автомобилът , управляван от
жалбоподателя, с пътник отпред св. А., е
спрян преди прелеза в с. В.от пътни полицаи, единият от които обяснил на
водача да спре на известно разстояние в дясно, но когато същият потеглил
полицаят с вдигната нагоре ръка му указал да продължи движението си . Тази
версия Съдът не възприе, отчитайки и нелогичността в част от заявените
обстоятелства и лансираните поради тяхната еднопосочност и взаимовръзка
показния на полицейските служители П. и Г.. Нелогични са твърденията на
жалбоподателя и св. А., че полицаят, след като издал разпореждането да отбие на
известно разстояние вдясно, сам бил
направил такъв жест с ръка, който и водачът и пътникът разбрали като
„продължавай“. Първо съвсем не се изясни какъв и бил този жест и така
еднозначно е бил разбран той тъкмо в този смисъл . От друга страна, няма спор,
че на място е имало много изчакващи в колона автомобили и също неясно е, ако
въобще е имало някакъв жест с ръка защо жалбоподателя и пътуващия с него са се
приели като адресати на това невербално разпореждане.
Съвсем ясна и логична картина на събитието се
представя от показанията на разпитаните двама полицейски служители. На място от
тях е присъствал само св. Г., който хронологично и обстоятелствено визира как
колегата му У. спрял жалбоподателя, като сочи и конкретната причина за това -
жалбоподателят изпреварил сформираната колона от автомобили и така още повече
попречил на затрудненото движение. Затова и водачът е следвало да бъде
проверен, но тъй като мястото е неподходящо, тъй като, както се посочи, се е
затруднявало движението, лично през сваленото стъкло пол. У. обяснил и посочил
на водача къде вдясно да спре, след като премине прелеза. След това У. сам
тръгнал след водача, за да извърши проверката му, но вместо да изпълни това
разпореждане, което е било дадено именно за регулиране на движението,
жалбоподателят продължил и се прибрал вкъщи.
Именно там е открит и известно
време по -късно, но не той е предоставил данни, че е бил водач на автомобила,
както заявява в показанията си . Първо - защото
Г. го е възприел лично като водач н автомобил, към момента, когато е
изпреварил колоната и реп. - когато нее
изпълнил разпореждането за регулиране на движението. И второто- този
свидетел ясно обяснил,че след като жалбоподателят продължил, а не спрял на
посоченото място, У. записал номера на автомобила и впоследствие по данните за
собственик открили регистрирания такъв, но той обяснил, че е продал автомобила
на друго лице, посочвайки имената му и адреса. И по така предоставените данни
бил открит в дома си жалбоподателя, а св. автоконтрольор П. съставил акта против него, тъй като притежава материална компетентност
да съставя актове за нарушения по ЗДвП.
Горното обсъждане води до два извода: първият
-действията на жалбоподателя съставляват, както са и приети, отказ да се
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Жалбоподателят е спрял при подадения му сигнал, което е било предприето във
връзка с неправилното му поведение да изпревари автомобилите в колона и премине
прелеза преди тях. Затруднената пътна обстановка е била причина да се издаде
процесното разпореждане да премине прелеза и отбие вдясно, което лицето не изпълнило.
И вторият извод: проверката за документи
е била около половин час по-късно ( л. 75) и затова констатираната тогава, а не
към момента на нарушението липса на
контролен талон към СУМПС, не може да се приеме за нарушение по посочения текст
на ЗДвП. Останало за полицейските служители е неизяснено обстоятелството дали
към момента на управление на МПС, когато жалбоподателят е имал качеството
водач, е носел у себе си един от задължителните по чл. 100, ал.1 т.1 о ЗДвП
документи -контролния талон към СУ МПС. Такава липса е била установена към
момент, когато лицето вече не е водач по смисъла на ЗДвП и не е субект на
задължението по чл. 100, ал.1 т.1 от Закона.
Наложените две кумулативни наказания глоба в
максимално предвидения размер - 200 лв. и лишаване от правоуправление за
максималния срок от 6 месеца са съответни на процесното нарушение. Този извод
се обуславя от конкретното неправомерно поведение на водач да създаде още
повече затруднения в организация на движенето като премине цялата колона от
автомобили с цел да ги изпревари през прелеза, както и от обременената му характеристика за водач.
Илюстрациите на л. 10-12 сочат издадени
17 НП-ия за различни по вид нарушения, като независимо дали са настъпила
обстоятелства, които заличават тези нарушения, те следва да се отчитат като
негативни характеристични данни.
Горното доведе до решението, че НП следва да
се потвърди по т.1 и да се отмени по т.2 .
Предвид гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП18-0340-0001**/ 13.02.2018 г.
на началник РУ Септември при ОД МВР Пазарджик по т.1 от същото и в частта, с която на Г.М.М.,ЕГН ********** с
адрес *** е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца
ОТМЕНЯ НП по т. 2 - за наложената на
основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: