№ 8356
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110158244 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание ч чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от С. Н. Р. срещу Фирма за пригласяване за нищожна
като противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите
нрави клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем ********** от
16.02.2022 г., сключен между страните, както и иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за пригласяване за нищожна клаузата на чл.5, ал. 2,
вр. чл. 5, ал. 1 от договор за паричен заем ********** от 16.02.2022 г. като
противоречаща и заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и Фирма на 16.02.2022 г. е сключен
договор за паричен заем ********** за сумата от 1500 лв., при ГПР от 49,37%
и лихвен процент от 40,32%. Съгласно чл.1, ал.3 от договора за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема се дължи сумата от 943,50
лв., която се разсрочва и се включва в погасителните вноски. Според ищеца
клаузата е нищожна. Същата е в противоречие на чл.10а, ал.2 от ЗПК и е
насочена към печалба на кредитора и води до неоснователно обогатяване.
Таксата надхвърля половината от размера на кредита и в нарушение на чл. 19,
ал.4 ЗПК не е включена в ГПР. Поддържа, че чл.1, ал.3 от договора
противоречи на закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави. На следващо
място ищецът оспорва като нищожна и разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора,
в която е предвидено, че заемът се обезпечава с банкова гаранция или
поръчител в 3-дневен срок, като в противен случай се дължи неустойка от
628.80 лв.-чл. 5, ал. 2. Поддържа, че клаузата е в отклонение на закона и на
принципа за добросъвестност и справедливост. В случая неустойката
обезпечава задължение, което не е пряко или косвено обвързано с основното
такова. Според ищеца неустойката излиза извън нейния обезпечителен,
обезщетителен и санкционен характер, в противоречие е на закона и на
1
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване за кредитора и печалба
за него. Навежда доводи за неравноправност на същата и че е в нарушение на
чл. 143, т.3 и т.5 от ЗЗП. Сочи, че клаузата за неустойка не е индивидуално
уговорена. Поддържа, че неправилно същата не е включена като елемент от
общия разход по кредита и е допуснато нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда страната
поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Поддържа, че клаузата е по чл. 1, ал.3 от
договора е действителна и не е нищожна и неравноправна. Сочи, че ищецът е
имал възможността да се запознае със съдържанието й и доброволно да реши
дали да се възползва от експресно разглеждане на документите. Според
ответника таксата не следва да се включва в ГПР и не противоречи на добрите
нрави. Нейният размер не е завишен, доколкото няма лимит за цената на
услуги от подобен характер. По отношение клаузата за неустойка поддържа,
че няма забрана за предвиждането на обезпечение, както и че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Навежда аргументи за липса на
противоречие с добрите нрави. Твърди, че неустойката не излиза извън
присъщите й функции. Поддържа, че ищецът е имал възможността да се
откаже от договора, но не се е възползвал. Сочи, че същият се е запознал с
условията за неустойка и е имал възможността да изпълни задължението си за
обезпечение и да не дължи такава. Поддържа, че неустойката не следва да се
включва в ГПР, съобразно чл. чл. 19, ал.3 ЗПК и няма нарушение на чл. 19,
ал.4 ЗПК. Според ответника ГПР се изчислява към момента на сключване на
договора за кредит, към който момент не е известно дали ще бъдат всички
изпълнени всички задължения по него. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, като в условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем ********** от
16.02.2022 г., сключен между Фирма, като заемодател и С. Н. Р. като
заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1500 лв., със
срок на връщане от 60 седмици на 30 вноски, при фиксиран лихвен процент
по заема 40.32 %, годишен процент на разходите на заема 49.37 %, като
общият размер на задължението с включена такса експресно разглеждане н
кредита възлизал на 2830.80 лв. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943.50 лв. В чл. 5, ал.
1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от
подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
2
задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или
банкова гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 2 е предвидено в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 на заемателя се начислява
неустойка за в размер на 628.80 лв., която се разсрочвала на равни части, като
всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата вноска била 115.32 лв., а общото задължение ставало в размер на
3459.60 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че С. Н. Р. е физическо лице, на
което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това
ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
което обстоятелство не се явява спорно по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 16.02.2022 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1500 лв. за срок от
60 седмици, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.37 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 40.32 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени
доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че
оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради
което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени -
3
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
В случая разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от процесния договор е сключена в
условията на неравнопоставеност водеща до нищожност поради противоречие
с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави
са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи
цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота;
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва
се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно
условие. В процесния случай е уговорено в чл. 5, ал. 2 от процесния договор,
че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора
/осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 628.80 лв., която се разсрочвала на
равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в
този случай дължимата вноска била 115.32 лв., т. е. съгласно предвидената
разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
4
ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. С оглед на горното разпоредбите на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
процесния договор се явява нищожни.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
за което заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 943.50 лв., увеличава многократно
размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.
Уговорената в договора такса за експресно разглеждане на кандидатура за
кредит съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
5
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за експресно разглеждане.
Плащането на тази такса не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49.37%, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на такса за експресно
разглеждане. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването
на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем ********** от 16.02.2022 г. е в размер на 1500 лева, а таксата за
експресно разглеждане на договора е в размер на 943.50 лева, представлява
62.9 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи
ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми,
формиращи ГПР по договор за паричен заем ********** от 16.02.2022 г., са в
размер на 49.37 %, поради което може да се направи изводът, че ГПР по
договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави таксата за
експресно разглеждане. Така уговореното такса, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесната
клауза от договора се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 100 лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че не следва да обсъжда възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА същото се определя от съда. При
този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ следните клаузи от договор за паричен
заем ********** от 16.02.2022 г., сключен от една страна от С. Н. Р., ЕГН
6
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Г. М. -
заемател, и от Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, като заемодател, а именно:
Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 943.50 лв.“, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, и
Чл. 5, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят
дължи неустойка в размер на 628.80. Страните се уговарят, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на
115.32 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 3459.60.“, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на С. Н. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. Г. М., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. адв. Г. М. М., вписана в Софийска
адвокатско колегия с личен № **********, с адрес на кантората:
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на С. Н. Р. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7