№ 750
гр. ***, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104182 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”,
чрез юрк. Трохарова, срещу К. Н. Д., ЕГН **********, и С. АС. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***, ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че:
К. Н. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 184,94 лв., представляваща ½ част
от главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, ******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 26,80 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС-***, и
С. АС. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 184,94 лв., представляваща ½
част от главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, ******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 26,80 лв., представляваща обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС-***.
Ищецът твърди, че по силата на закона и общите условия, действали към процесния
период, ответниците са потребители на топлинна енергия, доставяна от топлопреносното
дружество за имот, находящ се на посочения административен адрес. Излага, че дължимата
цена за доставената топлинна енергия не е заплатена, поради което ответниците дължат и
лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме
за установено, че всеки от ответниците му дължи по ½ част от вземанията на главница и
лихва, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Н. Д., чрез пълномощника си адв. В., е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни по
основание, тъй като не е бил ползвател на имота, находящ се на адрес: гр. ***, *****, през
процесния период. Твърди, че имотът е бил съсобствен между него и сестра му С. АС. Д.. С
Решение № 95/10.02.2017 г., постановено по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-***, влязло в сила
на 30.03.2017 г., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е извършено разпределение на ползването
на делбените имоти до окончателното извършване на делбата като описаният имот е
предоставен за ползване на С. АС. Д., и с Решение № 1012/04.12.2017 г., постановено по
гр.д. № 09293/2015 г. на РС-***, имотът е възложен в дял на последната. По изложените
съображения, моли за отхвърляне на предявените искове спрямо него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. АС. Д. е депозирала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че предоставянето на услугата
доставяне на топлина енергия е преустановено, за което е платена съответната такса, като
радиаторите са демонтирани със съгласието на топлопреносното дружество в присъствието
на представители на етажната собственост в сградата. Сочи, че през процесния период не е
била клиент на топлопреносното дружество и титуляр на партида за процесния имот.
Заявява, че имотът е бил съсобствен с К. Н. Д. като сънаследници на имота. Възразява, че не
е приела общите условия на ищцовото дружество, а клауза, предвиждаща презюмирано
присъдиняване е нищожна. Оспорва дължимостта и на таксата „сградна инсталация“ като
сочи, че етажната собственост не е правен субект и не може да сключва договори. По
изложените съображения моли предявените искове спрямо нея да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация ***” АД е издадена Заповед № 260612/10.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 01067 по описа за 2021 г. на
Районен съд – *** срещу К. Н. Д., ЕГН **********, и С. АС. Д., ЕГН **********, за по ½
част от следните суми: сумата 369,88 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в гр.
2
***, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 53,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.,
както и за сторените разноски.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника К.Н. Д. на 05.04.2021 г. чрез
лице от домашните, който е депозирал възражение на 14.04.2021 г., а на длъжника С. АС. Д.
на 15.06.2021 г. чрез пълномощника й М.А. Ж.С., която е депозирала възражение на
13.07.2021 г.
Указанията на съда за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са връчени на
заявителя на 15.07.2021 г., който е депозирал исковата молба на 04.08.2021 г.
От представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съ***”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том IV, дело №
1160/1994 г. се установява, че на 06.04.1994 г. А.К.Т. е продала на Н.А.Н. апартамент № 79,
находящ се в гр. ***, *****.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 2642 от 31.05.2013 г., издадено от
Община ***, Н.А.Н. е починала на 28.05.2013 г., като е оставила наследници по закон двама
низходящи: С. АС. Д. и К. Н. Д..
С Решение № 95/10.02.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-***, влязло в сила на
30.03.2017 г., е допуснато извършването на делба между С. АС. Д. и К. Н. Д. при равни
квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите, по отношение на следните недвижими имоти:
1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.508.108.3.12 по КККР на гр. ***, с
административен адрес: гр. ***, *****, в жилищна сграда 3, и 2/ самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, *****, в сграда
1/ Със същото решение е постановено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатите до делба
имоти да бъдат ползвани до окончателното извършване на делбата, както следва: 1.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.508.108.3.12 по КККР на гр. ***, с
административен адрес: гр. ***, *****, в жилищна сграда 3, да се ползва от К. Н. Д., а 2/
самостоятелен обект с идентифиактор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. ***, находящ се в
гр. ***, *****, в сграда 1, да се ползва от С. АС. Д..
С Решение № 1012/04.12.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-***, влязло в сила на
15.03.2019 г., е възложен в дял и изключителна собственост по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на
К. Н. Д., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.508.108.3.12 по КККР на гр. ***, с административен адрес: гр. ***, *****, в жилищна
сграда 3, и е възложен в дял и изключителна собственост на С. АС. Д. следния недвижим
имот: самостоятелен обект с идентифиактор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. ***, находящ
се в гр. ***, *****, в сграда 1.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по назначената съдебно-техническа
3
експертиза, от което се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда,
по отношение на която услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда в
режим на етажна собственост между етажната собственост е предоставяна от фирма
„Данувиус“ ЕООД от 2006 г., от който момент вещото лице счита, че е въведена системата
за дялово разпределение в СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и
„Техем сървисиз“ ЕООД е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово
разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с
„Директ“ ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията
му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен
редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната
топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната
енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период
цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на 369,88 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на
4
парично задължение, срещу която са подадени възражения в срок от ответниците, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че по силата на договор за
продажба на топлоенергия е доставил топлинна енергия в размер на претендираната
стойност, дължима от ответниците.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Не се спори, а и от приетия по делото нотариален акт, удостоверение за наследници и
Решение № 95/10.02.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-***, влязло в сила на 30.03.2017
г., съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН
ответниците, в качеството на низходящи на Н.А.Н., починала на 31.05.2013 г., са придобили
при равни квоти – по ½ ид.ч., от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. ***, ******. С влизане в сила на Решение № 1012/04.12.2017 г. по гр.д. №
09293/2015 г. на РС-***, на 15.03.2019 г., съсобствеността между страните е прекратена и
имотът е възложен в дял и изключителна собственост на С. АС. Д..
С оглед изложеното, съдът приема, че от началото на процесния период - 01.05.2018 г.,
до 14.03.2019 г., ищцовото дружество се е намирало в договорни отношения за продажба на
топлинна енергия със собствениците на топлоснабдения имот – ответниците, а за периода
от 15.03.2019 г. до края на процесния период - 30.04.2020 г., в договорно отношение с
изключителния собственик на имота – С. АС. Д.. Тъй като по силата на закона качеството
потребител на топлинна енергия е свързано с правото на собственост върху топлоснабдения
имот, възражението на ответниците, че през процесния период не са се намирали в
облигационно отношение по доставка на топлина енергия с топлопреносното дружество са
неоснователни. Неоснователно е и възражението на ответника С.Д., че не е обвързана от
общите условия на дружеството, тъй като не ги е приела. С доклада по делото е обявено на
страните, че на съда е служебно известно, че общите условия на ищцовото дружество са
публикувани в един централен и един местен ежедневник, поради което същите обвързват
потребителите на топлинна енергия по силата на закона без да е необходимо изричното им
приемане.
5
От доказателствата по делото се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г. е на стойност 147,94 лв. /включваща
главниците за м.05.2018 г. до м.02.2019 г. и половината от главницата за м.03.2019 г./.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. С оглед изложеното, съобразно обема на правата си, всеки от
ответниците дължи по ½ част от сумата 147,94 лв., а именно сума от по 73,97 лв. За периода
15.03.2019 г. - 30.04.2020 г. доставената топлинна енергия за процесния имот е на стойност
221,94 лв. /включваща половината от главницата за м.03.2019 г. и главниците за м.04.2019 г.
до м.04.2020 г./ и е дължима само от ответника С. АС. Д..
По възражението на ответника К.Н. Д., че не дължи заплащане на доставената за имота
топлинна енергия за периода преди прекратяване на съсобствеността между страните, тъй
като с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването му е
предоставено на отвентицата Д., съдът намира следното:
Определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК създава наемоподобно правоотношение
между съделителите и няма вещно прехвърлителен ефект, поради което не се отразява на
задълженията им, произтичащи от правото им на собственост върху имота. С оглед
изложеното, в случай, че ползващият имота съсобственик не е сключил договор за доставка
на топлинна енергия с доставчика, задължени лица спрямо последния по силата на закона са
съсобствениците, а отношенията между тях се уреждат по правилата на неоснователното
обогатяване.
По възражението на ответника С.Д., че не дължи процесната сума, тъй като е имотът е
необитаем и всички радиатори са демонитани, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ отделният етажен собственик може да прекрати
топлоснабдяването към отоплителните тела в имота си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че процесният
имот се намира в топлоснабдена сграда, като за процесния период са начислявани суми за
топлинна енергия единствено за отоплително тяло в помещение „Баня“, което е щранг-лира,
общо за всички имоти по вертикала, и за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация през зимния период. С оглед изложеното, съдът намира възражението на
ответника за неоснователно.
По горните съображения, съдът достигна до извод, че искът за главница срещу
ответника К. Н. Д. е основателен за сумата 73,97 лв. за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г.,
до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер 184,94 лв., представляваща главница за периода 15.03.2019 г. – 30.04.2020
г., като неоснователен.
Спрямо ответника С. АС. Д. искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на исковете за парични вземания
6
следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
05.03.2021 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на
ответника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава за периода от 10.07.2018 г. до
16.02.2021 г. върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г. е 29,56 лв. /включваща лихвите върху главниците за
м.05.2018 г. – м.02.2019 г. и половината от лихвата върху главницата за м.03.2019 г./, от
която всеки от ответниците дължи по ½ част, а именно сума от по 14,78 лв. Обезщетението
за забава за периода 01.06.2019 г. - 16.02.2021 г. върху месечните плащания за доставената за
процесния имот топлинна енергия за периода 15.03.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на
24,05 лв. и е дължимо само от С. АС. Д..
По горните мотиви, съдът прави извод, че предявеният срещу К. Н. Д. иск за
обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен за сумата 14,78 лв. и отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния предявен размер 26,80 лв., а искът срещу С. АС. Д. е
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът е представляван от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и
100,00 лв. за исковото производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити
7
за експертиза, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер на 375,00
лв., а в заповедното производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Тъй като всеки от ответниците
отговаря за по ½ част от сторените разноски, т.е. за 187,50 лв. – за исковото производство и
37,50 лв. за заповедното производство, съразмерно на уважената част на исковете /88,75 лв./
К.Д. следва да заплати на ищеца сумата 78,59 лв. – разноски за исковото прозиводство, и
сумата 15,72 лв. – разноски за заповедното производство.
Ответникът С. АС. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 187,50 лв. –
за исковото производство, и 37,50 лв. за заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. за осъществената безплатна адвокатска защита по
делото, съобразно приложения на л. 30 договор за правна защита и съдействие. В
представения по заповедното производство договор за правна защита и съдействие не е
удостоверено, че защитата е предоставена безплатно, поради което отделно възнаграждение
за заповедното производство не следва да бъде присъдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
******, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***" АД, EИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 73,97 лв. /седемдесет и
три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г. за апартамент, находящ се на
адрес: гр. ***, ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 14,78 лв. представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС-***, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 73,97 лв. до пълния предявен размер 184,94 лв.
и за периода 15.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и иска за обезщетение за забава върху месечните
плащания, формиращи тази главница за сумата над 14,78 лв. до пълния предявен размер
26,80 лв., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. АС. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
******, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***" АД, EИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 184,94 лв. /сто осемдесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. ***, ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
8
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 26,80 лв. /двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС-***.
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 78,59 лв./седемдесет и осем лева и петдесет и
девет стотинки/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 15,72 лв.
/петнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА С. АС. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 187,50 лв. /сто осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за исковото производство, и сумата 37,50 лв.
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Л. В. от АК-
***, със съдебен адрес: гр. ***, ****, сумата 300,00 лв. /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за производството по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 1067 по описа за 2021 г. на
Районен съд – *** да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9