Р Е Ш Е Н И Е  №147

 

гр. София, 22.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 116 по описа за 2017 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от И.Ц. Г. срещу „Л. И.” АД, са предявени обективно съединени искове за плащане на следните суми:  сумата от 500000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане; сумата от 15854.90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при което пострадал ищецът, който управлявал мотоциклет „Я.“.  Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания, както и търпените имуществени вреди са подробно описани в исковата молба. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача на л. а. „БМВ“, по отношение на който бил налице действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен  с ответника. За ПТП било образувано досъдебно  производство, което към момента не било приключило. За ПТП била образувана преписка по щета и при застрахователя, но до момента нямало определено и платено обезщетение, поради което и с оглед изтичане на срока за произнасяне по претенцията се предявяват настоящите искове. 

          Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1  КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло, излага подробни доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, оспорва вината и наличието на противоправно поведение у водача на л. а. „БМВ“, както и неговата причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Навежда възражение, че ищецът, управлявайки мотоциклета, е можел да избегне удара, отклонявайки мотоциклета вдясно. Оспорва и медико-биологичния характер и степен на уврежданията на ищеца и интензитета на търпените болки и страдания. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорния иск за лихва.

В о. с. з. на 23.11.2017 г. е допуснато изменение на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличение на размера му от първоначално предявения такъв от 500000 лв. на размера от 700000 лв.

По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице – помагач на ответника соченият за виновен за ПТП водач М.Р.В.. Същият в о. с. з. чрез процесуалния си представител е изложил становище за прекомерност на претендираните суми.    

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 11.08.2016 г. през светлата част на денонощието при нормална видимост и сухо асфалтово покритие по улица „Първа“ на село Д., община К. в посока от входа на селото от към пътя С. – М. в дясната половина на платното за движение се движел мотоциклет „Я. М. 400“ с регистрационен № CO 0090А, управляван от И.Ц.Г..*** било с повърхностно асфалтово покритие, без наличие на хоризонтална пътна маркировка, с обща широчина 7.90 метра, като непосредствено преди зоната на ПТП в страната откъм центъра на селото траекторията на улицата е в лява хоризонтална крива и наклон на изкачване за ППС, движещи се в посока от центъра на селото към периферията му. В същото време, но в противоположна посока - от центъра на селото към периферията, се движел лек автомобил марка „БМВ 725 ТДС“ с регистрационен номер СА 8004 НХ, като същият навлязъл в описаната по-горе крива и се движел в половината от платното за движение, предназначена за насрещно движение. Придвижвайки се по описания начин и траектория, лекият автомобил след преодоляване на кривата и излизайки в правата част на пътя, с челната си част срещнал и ударил движещият се в дясната си половина от платното за движение мотоциклет „Я.“. От удара вследствие на по-голямата маса и по-високата скорост на лекия автомобил кинетичната енергия на мотоциклета била погасена изцяло за сметка на еластични и пластични деформации по превозните средства и същият бил отхвърлен напред спрямо посоката на движение на лек автомобил „БМВ“, след което се установил на място. След удара лекият автомобил започнал ротационно движение около вертикалната си ос и транслационно в посока напред по отношение първоначалната си посока на движение, след което се установил на място. Установява се също, че в зоната на ПТП към момента преди да започне да оставя спирачни следи лекият автомобил „БМВ“ се е движел със скорост 84 км./ч., а в момента на удара скоростта на движение на същия е била 74 км./ч. Непосредствено преди настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил „БМВ“ предприел действия за преодоляване на лявата хоризонтална крива, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, след което към края на кривата е предприел действия за намаляване скоростта на движение на управлявания от него автомобил чрез аварийно спиране. Навлизането в лентата за насрещно движение в зоната на завой, при това с ограничена видимост, е несъобрзено с безопасността за движението. Установява се още, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ е имал възможност да предотврати ПТП при условие че при избиране скоростта на движение на автомобила не е превишавал 50 км./ч. – максималната разрешена /ЗДвП - чл. 21/ за населено място и движейки се по пътно платно с двупосочно движение не е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно движение. Установява се също така, че ищецът не е имал техническа възможност след като възприеме разположението на лек автомобил „БМВ“ върху платното за движение своевременно да промени в дясно посоката на управлявания от него мотоциклет и по този начин да избегне удара.

Така установеното въз основа на заключението на вещото лице кореспондира и с представените по делото протокол за оглед на ПТП и фотоалбум.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска  експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: В резултат па пътно-транспортното произшествие И.Ц.Г. е получил следните травматични увреждания: 1. Травма на гръбначния стълб, изразяваща се в прекъсване на гръбначния канал и гръбначния мозък на ниво 10-11-ти гръдни прешлени е долна плегия, довела до невъзможност за движение на долни крайници и невъзможност да контролира тазовите резервоари. Увреждането е причинило на пострадалия осакатяване на долните крайници; 2. Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3. Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; 4. Пневмоцефалия /наличие на въздух в черепната кухина/, което увреждане сочи, че е осъществена пряка комуникация между околната среда и черепната кухина и по своя медикобиологичен характер представлява нараняване, проникващо в черепната кухина; 5. Коматозно състояние вследствие черепно-мозъчната травма, което е наложило интубация на пострадалия, като увреждането е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; 6. Счупване на ребра двустранно, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок по-голям от 30 дни; 7. Двустранен хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в гръдната кухина/, причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; 7. Двустранен подкожен емфизем в горната част на гръдния кош, който сам по себе си е причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; 8. Фрактура на левия ацетабулум /главулечпата ямка/, причинила сама по себе си трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 12 м.; 9. Разкъсване на уретрата с развитието на флегмон на скротума и ингвиналната /слабинната/ област, което увреждане е причинило на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота; 10. Множествени рани от залежаване, локализирани в областта на двете лопатки, сакрума, дясната подбедрица и петите с данни за възпаление, които причиняват разстройство на здравето временно опасно за живота. Установява се също, че ищецът е бил подложен на оперативно лечение в няколко етапа, както и медикаментозно такова, а в по-късен етап е подложен на рехабилитационни процедури. Във връзка с проведеното лечение е било необходимо купуването на всички непокрити от НЗОК консумативи. Установява се още, че предвид характера и тежестта на уврежданията няма да има пълно възстановяване на пострадалия. Към момента пострадалият е напълно инвалидизиран, не е в състояние да се самообслужва и да живее без чужда помощ. Пълната парализа с хронични декубитални рани, тазово-резервоарният синдром, психоорганичният мозъчен синдром го правят изцяло зависим от грижите на други хора. Установява се също така, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, която от своя страна на по-късен етан е травмена болест на мозъка /по старите класификации/ или посттравматичен органичен мозъчен синдром /по новите класификации. При него е налице начална органична промяна на личността, неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит, запълване на паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с хиподепресивен стил на личностова адаптация и затруднение в социализацията. Посттравматичният  органичен мозъчен синдром възниква след черепно-мозъчна травма /обикновено достатъчно тежка/ и включва редица несистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж, уморяемост. раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес, депресивитет. Тези симптоми могат да се придружават от чувства па потиснатост или тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда. Такива чувства могат да усилят първоначалните симптоми и да се получи порочен кръг. Етиологията на тези симптоми не винаги е ясна и причината трябва да се търси както в органичните, така и в психологични фактори. Поради това нозологичният статус на това състояние е донякъде несигурен. Синдромът обаче е чест и е мъчителен за пациента. Установява се още, че вследствие на претърпяната ЧМТ и съпровождащото реанимационно лечение пострадалият е претърпял особено интензивни болки и страдания, депресивни изживявания за срок от два месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в умерена степен и до момента на изготвяне на заключението. Невъзможността да ходи сам и да се обслужва утежнява оздравяването и на психичните симптоми. Състоянието на ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с получените при ПТП увреждания. При ищеца  няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания, няма данни и за предишен психотичен епизод или изоставане в умственото развитие. Всички симптоми се отключват след претърпяната черепно-мозъчна травма при катастрофа. Установява се още, че периодът на възстановяване при една тежка ЧМТ като тази на ищеца  се измерва с години, а допълнителните усложнения като посттравматична епилепсия, мозъчен арахноидит, хидроцефалия са възможни и след 8-10 годишен период след причиняване на травмата. Налице е и начална органична промяна на личността - брадипсихичен, лесно внушаем, недооценъчен към състоянието си, с персистиращи паметови и когнитивни дефицити, несъответна приповдигнатост и шеговитост. Персистиращи депресивни, малоценностови изживявания, тъй като е с невъзможностда ходи сам. Установява се още, че ищецът страда от дефинитивен неврологичен дефицит в резултат от тежката черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, а именно: Състояние след контузия на главния и гръбначния мозък. Травмена болест на мозъка. Долна параплегия с тежки хипотрофии на мускулите и хронични трофични нарушения. Сетивен синдром с тотална загуба на всички видове сетивност от проводников тип с ниво ТН11-12. Тазово-резервоарен синдром. Декубитални рани в поясната област, гърба и долните крайници. Това неврологично състояние на ищеца е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Установява се още, че тазово-резервоарният синдром се изразява в невъзможност да се контролира волево микцията, поради което е налице произволно и неволево изпускане на урина. Това увреждане е в резултат от травматичната увреда на гръбначния мозък на намиращите се там невронални центрове за регулиране на тези физиологични функции. Установява се също, че посттравматичният органичен мозъчен синдром може да трае месеци, години или цял живот и няма изгледи за обратно развитие, във връзка с което ищецът е на медикаментозно лечение и оплакванията трайно нарушават качеството на живот и социалното функциониране. Ищецът е с ограничени социални контакти, нетрудоспособен, не може да се справя с домашни задължения, тъй като е инвалидизиран с прекъснат гръбначен стълб. Получените при ПТП телесни увреждания, довели до тежък неврологичен дефицит и психооргаиичец синдром нарушават тежко и трайно качеството на живот па ищеца и неговото социално функциониране, тъй като го поставят изцяло в зависимост от грижите на други хора и го лишават от автономност. Освен това предвид травматичните увреждания, довели до трайно увредено неврологично състояние и тежък неврологичен дефицит, състоянието на ищеца е дефинитивно, т. е. с пълна парализа и няма данни и възможности за възстановяване на двигателната дейност. Би могло да има подобрение и да се работи в посока подобрение  по отношение на трофиката, свързана с многобройните трофични и декубитални рани и като цяло на общото му физическо състояние, но не и на обратно развитие на неврологичния дефицит, тъй като той е с траен постоянен такъв. Психо-органичният синдром също е в рамките на общата пост-травмена болест на мозъка след увреждането на главния мозък и психичните промени настъпват след това. Това състояние е трайно и постоянно.

Така установеното въз основа на заключението на вещите лиза кореспондира и с представените по делото множество медицински документи и изследвания.

От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на свидетелите Ц. и Г. – син и съпруга на ищеца и съответно имащи преки и ежедневни впечатления от състоянието на ищеца след ПТП се установява следното: Състоянието на ищеца след ПТП било изключително тежко и това наложило съпругата и синът му да напуснат работа, за да се грижат за него. Ищецът имал нужда от постоянни грижи – и медицински, и битово-хигиенни. Не можел нито да се самообслужва, нито да се грижи за естествените си нужди и хигиена, изцяло бил зависим от своите близки, което продължавало и към оммента. 

Не се спори между страните по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника относно л. а. „БМВ“.

От представените по делото писмени доказателства – фактури, касови бележки, квитанции, рецепти и др. /л. 23 -128 от делото/ се установява, че ищецът е направил подробно описаните в исковата молба разходи за лечение в претендирания размер.    

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на исковете поради липса на предвидените в действащия КЗ /обн. ДВ бр. 102/2015 г./ предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск.  В случая на основание & 22 ПЗР КЗ приложение намира част IV-та на отменения КЗ, в която не са предвидени сочените от ответника предпоставки, обуславящи допустимостта на исковете.      

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от М.Р.В.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установи се и вината на М.Р.В. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден  застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от М.Р.В., сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Установи се също, че за лечението на причинените при ПТП телесни увреждания ищецът е направил разходи, т. е. претърпял е и имуществени вреди в резултат на ПТП, при това в претендирания размер. 

Съобразно гореизложеното съдът намира следното:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди: 

Искът е частично основателен – до размера от 350000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 700000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се има предвид на първо място вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания – същите са много на брой и изключително тежки /подробно обсъдени по-горе/. Те са причинили на ищеца особено интензивни болки и страдания и депресивни изживявания за срок от два месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в умерена степен и до момента на изготвяне на заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза. В резултат на тези увреждания ищецът е напълно инвалидизиран, изцяло зависим от чужди грижи, а невъзможността да ходи сам и да се обслужва утежнява оздравяването и на психичните симптоми. Медикаментозното лечение и оплакванията трайно нарушават качеството на живот и социалното функциониране на ищеца. Следва също да се има предвид, че прогнозата за възстановяването на ищеца не е добра - посттравматичният органичен мозъчен синдром може да трае месеци, години или цял живот и няма изгледи за обратно развитие, а поради трайно увреденото неврологично състояние и тежък неврологичен дефицит с пълна парализа няма възможност за възстановяване и на двигателната дейност. Психо-органичният синдром, който също е в рамките на общата пост-травмена болест на мозъка след увреждането на главния мозък и психичните промени, настъпили след това, също са трайно състояние. Следва да се отчете и възрастта на пострадалия - 54 г. към датата на ПТП – трудоспособна и активна възраст, при която в резултат на ПТП настъпва драматичен и неблагоприятен и за в бъдеще обрат в целия живот на ищеца.  

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 350000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е можел да предотврати ПТП като отклони мотоциклета вдясно. Установи се безспорно по делото /с обсъденото по-горе заключение на авто-техническата експертиза/ обратното – че от момента, в който ищецът е възприел разположението на лекия автомобил върху платното за движение, не е имал техническа възможност своевременно да  промени вдясно на движение на управлявания от него мотоциклет и да избегне удара.    

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното плащане:

Съобразно гореизложеното акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от датата на увреждането е частично основателен – следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен.

Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на обезщетение за забава за претендирания период с оглед правилата на действащия КЗ /обн. ДВ бр. 102/2015 г./, тъй като в случая на основание & 22 ПЗР КЗ приложение намира част IV-та на отменения КЗ, съобразно правилата в която застрахователят отговаря за лихва за забава както застрахованият отговаря за тях /а той съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД отговаря за тях от датата на увреждането/.     

По главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди:

С оглед гореизложеното искът е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане:

Съобразно изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за имуществени изцяло вреди основателен е и така предявеният акцесорен иск.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за производството по делото, съответно е направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно посочен от страната размер не обвързва съда/. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 15847.10 лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 8099.04 лв. Върху възнаграждението не следва да се присъжда ДДС, тъй като не са представени доказателства за регистрация на адв. Сарийски по ЗДДС

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на  650 лв. за възнаграждения на вещи лица, същите се претендират с представения списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 220.02 лв.  Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят и разноски в размер на 317.80 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер 14634.20 лв., както и разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 332.20 лв. в. съразмерно с уважения размер на исковете.

Воден от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на И.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** следните суми: сумата от 350000 /триста и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 11.08.2016 г, до окончателното плащане; сумата от 15854.90 лв. /петнадесет хиляди осемстотин петдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2017 г., до окончателното плащане.

          ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., искове за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки  и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 11.08.2016 г, до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 350000 /триста и петдесет хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 700000 /седемстотин хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на увреждането – 11.08.2016 г., до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на адв. К. К. С. от САК с ЕГН ********** сумата от 8099.04 лв. /осем хиляди деветдесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на И.Ц.Г. по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., сумата от 317.80 лв. /триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 220.02 лв. /двеста и двадесет лева и две стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., да плати по сметка на съда сумата от 14634.20 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 332.20 лв. /триста тридесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.Р.В. с ЕГН **********, адрес: *** като трето лице – помагач на ответника „Л. И.“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: