РЕШЕНИЕ
№ 3899
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330103862 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу В. В.
Л. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1000.87
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 13.12.2016 г. до 08.07.2021 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 147.51 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 28.02.2017 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.08.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13077/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния имот за процесния период е
действало едно измервателни устройства, по които е извършен реален отчет, чрез
дистанционно отчитане. Ответникът е потребител за процесния имот и в процесния период в
качеството си на собственик. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 13077/2021 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в срок,
което поражда интереса от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва вземанията
за периода 13.12.2016 г. до 31.12.2018 г.– като погасени по давност. Признава, че е
собственик на процесния имот. Оспорва той да е потребител претендираните количества
вода. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13077/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило от последния възражение
срещу заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на
услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това
число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в
качеството си на собственик или ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на
задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в
*** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК
услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че отчета в имота е
дистанционен- радиотчет. В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горното
от ищеца, че е заплатил претендираната стойност.
С Определение от 05.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в ***, не се оспорва размера на
претенцията.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Пловдив.
Няма спор между страните, че процесният имот е бил водоснабден в процесния
период, както и че отчета е осъществяван дистанционно чрез радиоотчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи
условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на
дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от
2
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на
отчитане.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4 е
да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от
Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1
/чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно
начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
Доколкото в случая отчета в процесния имот за процесния имот е осъществен по
електронен път, чрез радиоотчет, не е необходимо карнетите да са подписани от
потребителя.
Ответникът не твърди да е потребил по-малко количество от отчетеното от ищеца, а е
и не доказа такова обстоятелство. Не се оспорва годността на отчетното устройство. Не е
изискано представянето на електронния носител на отчетените данни и не е оспорен същия.
Предвид всичко изложено съдът приема, че правилно е извършван отчета в процесния
период за процесния период и коректно е отчетено потребеното количество вода. Спазен е
предвидения, в чл.32, ал.2 от Наредбата, ред.
Не е оспорен размера на задължението. Цените на доставяните от ищеца услуги се
определят с решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. За процесния период
цените на услугите предоставяни от „ВиК“ – гр. Пловдив са утвърдени с Решение № Ц-12 от
31.05.2016 г., считано от 01.06.2016 г. до 01.01.2018 г., Решение № Ц- 34 от 15.12.2017 г., за
периода 01.01.2018 г. до 01.01.2019 г., с Решение № Ц -20 от 28.12.2018г. за периода
01.01.2019 г. до 01.01.2020 г., с Решение № Ц – 37 от 23.12.2019 г. за периода 01.01.2020 г.
до 01.101.2021 г. и с Решение № Ц – 46 от 30.12.2020 г. за периода от 01.01.2021 г. до
настоящия момент. Цените, посочени от ищеца в представената по делото справка отговарят
3
на тези, утвърдени с посочените по-горе решения.
С оглед изложеното съдът приема, че искът за главница се явява доказан по
основание и размер.
Предвид обстоятелство, че съдът приема, че искът е доказан по основание и размер
следва да разгледа своевременно направеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК,
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията,
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от
вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
Погасени по давност са вземанията за периода от 13.12.2016 г. до 10.08.2018 г.
/вземанията до фактура от 12.07.2018 г. включително/ на обща стойност 355,14 лева,
съгласно справката на ищеца, инкорпорирана в исковата молба.
Необхванати от погасителната давност, съгласно справката на ищеца, инкорпорирана
в исковата молба, са вземанията за периода 09.07.2018 г. /падеж 16.08.2018 г./ до 08.07.2021
г. /или вземанията по фактура от 16.08.2018 г. до фактура от 08.07.2021 г./ на обща стойност
645.73 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи, а за горницата над този
размер до пълния предявен такъв от 1000.87 лева и за периода 13.12.2016 г. до 08.07.2018 г.
искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи и претенцията
за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.08.2021 г.
до окончателното плащане, каквото искане е направено в исковата молба и за която е
издадена Заповед по чл.410 ГПК.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на
4
фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по
отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 28.02.2017 г. – с
изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК
услуги през м. ноември 2016 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът
е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е
породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор
размера на обезщетението за забава за периода 28.02.2017 г. до 30.06.2021 г. е в размер на
147.51 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност на
част от вземанията, което е основателно. Искът ще се уважи за сумата от 57.12 лева за
период три години назад от подаване на заявлението, а именно за периода 31.10.2018 г. до
30.06.2021 г., съобразно справката на ищеца, представена по делото /л.43/. За горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 147.51 лева и за периода 28.02.2017 г. до
30.10.2018 г. искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
същия право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски за заповедното производство – 25
лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение или общо 325 лева, от които
съразмерно с уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сума в размер на 198.91
лева.
За исковото производство ищецът е направил следните разноски – 75 лева, платена
държавна такса.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство – 175 лева, от
които съразмерно с уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сума в размер на
107.11 лева.
Ответникът не доказа направени разноски по делото.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: ***
5
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л.
сумата в размер на 645.73 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и
потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 09.07.2018 г. до 08.07.2021 г.
за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 57.12 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 31.10.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
11.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13077/2021 г. по описа на
ПдРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 645.73 лева до пълния
предявен размер от 1000.87 лева, начислени вземания за периода 13.12.2016 г. до 08.07.2018
г., като погасени по давност, както и за обезщетението за забава за горницата над уважения
размер от 57.12 лева до пълния предявен размер от 147.51 лева за периода 28.02.2017 г. до
30.10.2018 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н.,
сумата в размер на 107.11 лева – разноски в исковото производство и 198.91 лева –
разноски по ч.гр.д. № 13077/2021 г. по описа на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6