Р
Е Ш Е Н И Е
София, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и първи септември.през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 6461/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от В.П.К., ЕГН **********,
чрез адв. П.Д., САК, съдебен адрес:***, против З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, за сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2018 г. /датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ/ до
окончателното изплащане и разноските по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2017 г.
около 16 ч. на автомагистрала „Хемус“, около 28 км., в посока гр. София, община
Елин Пелин, е настъпило ПТП между л.а. марка ‚Рено“, модел „Меган“,
Рег. № В ******, с водач А.М. и л.а. марка „Шкода“, модел „Румстър“,
Рег. ******НХ, с водач Е.Р., като вина за настъпването на ПТП имал водачът на
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В ******, А.М.,
който е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, релефа на пътя и конкретните условия на
видимостта, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
При станалото ПТП е
пострадал ищецът, в качеството си на пасажер, като е получил тежка контузия изразяваща
се във фрактура на лява клавикула, счупено ребро и
чужди тела по конюктивите на двете очни орбити.
За настъпилото ПТП е съставен Костативен
протокол № 270/28.12.2017 г. Образувано е досъдебно производство ЗМ №
511/28.12.2017 г. по описа на РУ на МВР Елин Пелин, пр.пр.
1322/2017г. по описа на РП Елин Пелин.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по з.п. № BG/02/117003240992, валидна до 12.12.2017
г. до 11.12.2018 г.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск срещу З. „Б.И.“
АД за заплащане на посочената сума, ведно със законните последици – лихви и
разноски, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства, съдебни удостоверения и
искания за допускане на експертизи.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва представения от ищеца Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 270, досежно съдържанието му в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ по реда на чл. 193 от ГПК.
Счита, че процесното събитие е
настъпило изцяло по вина и противоправно поведение от
страна на юридическото лице, задължено по смисъла на чл. 19, ал. 1, във връзка
с чл. 30 и чл. 31 от Закона за пътищата, да поддържа процесния
пътен участък. Пътят е бил заледен, именно поради което е настъпило събитието.
Алтернативно – в случай, че съда не приеме, че изключителна вина за ПТП има
Агенция „П.И.“, счита, че това юридическо лице е допринесло в степен от поне 90
% за настъпване на събитието, като твърди, че непочистването на пътния участък
е това обстоятелство, което разкъсва пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между поведението на застрахования при ответника
водач и настъпилия вредоносен резултат.
Заявява също, че получените увреждания на В.П.К. не са в
резултат на процесното ПТП, както и твърдяните в исковата молба увреждания не са довели до
продължителни болки и страдания и оспорва всички твърдения в тази насока.
Оспорва размера на предявената претенциа,
като много завишена и не отговаряща на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че е налице съпричиняване
от астрана на пострадалия, който се е возил в л.а.
Шкода Румстър с рег. ******НХ, без поставен предпазен
колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на вина
на пострадалия е поне 90 %.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на ответника АГЕНЦИЯ „П.И.“, София, бул.******III № ******, който оспорва иска и представя доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните последици.
Безспорно установено между страните е обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В ****** по з.п. № BG/02/117003240992, валидна до 12.12.2017
г. до 11.12.2018 г.
Спорът се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието
на всички описани от ищцата телесни увреждания и причинно – следствената връзка
между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия, респ. изключителен принос, състоянието на пътното платно и как
то се е отразило на механизма на ПТП и размера на исканото обезщетение, който
ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване
на техните твърднеия и възражения са изслушани и
приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП от 28.12.2017 г. е
следният: На 28.12.2017 г., около 16,00 ч. л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, Рег.. № В ****** с водач А.М. се движи по
автомагистрала „Хемус“ с посока от гр. Варна към град София. В същото време и в
същата посока на движение пътува л.а. „Шкода“ модел „Румстър“,
Рег. ******НХ, управляван от Е.Р.. В зоната на 28 км. водачът на л.а. „Рено“,
модел „Меган“ А.М. предприема изпреварване на л.а.
„Шкода“. След задминаването на „Шкодата“, Реното навлиза в дясната лента за движение, като водачът
едновременно и намалява скоростта си на движение. Навлизането е било с
недостатъчно разстояние от л.а. „Шкода“, което е принудило водачът на Шкодата да завие надясно. Така се е получил инициалния удар
между двата автомобила – удар с предна дясна част на Шкодата
в задна лява част на л.а. Рено. Вследствие на този удар л.а Рено се е завъртял
по посока обратна на часовниковата стрелка с едновременно постъпателно движение
напред и надясно. Лекият автомобил Шкода е продължил своето движение напред и
надясно, пресича аварийната лента, затревената площ, преминава през
отводнителната канавка, преминава през оградната
мрежа, затревената площ, след нея през стария път. Така двете превозни средства
се установяват в положението, регистрирано от разследващите органи. Вещото лице
приема, че водачът на л.а. „Рено Меган“ със своето
поведение и начин на управление е станал причина за настъпването на процесното ПТП.
Вследствие на инцидента увреждания е получил
пътникът в л.а. „Шкода“ В.П.К.. Според съдебномедицинската експертиза, вследствие
претърпяното ПТП на 28.12.2017 г., травматичните му увреждания са следните: счупване
на лявата ключица и чужди тела /стъкла/ в двете очи.
Според
вещото лице – съдебно – медицинска експертиза счупването на лявата ключица е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Наличието на чужди тела в двете очи е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Описаните травматични увреди са довели до болки и страдания за
срок от два месеца, като за първия месец, те са били с интензивен характер. Описаните
травматични увреждания, получени от ищеца, са в пряка и непосредствена причинна
връзка с процесното ПТП от 28.12.2017 г.
Вещото лице - лекар установи, че ,с оглед механизма на
ПТП, ролята на предпазния колан е малка и тялото е относително подвижно при
движението си настрани. Ищецът при удара си е ударил главата и лявото рамо.
Това показва, че най-вероятно той е бил без поставен предпазен колан, но с
оглед механизма на ПТП, експертът приема, че с и без поставен обезопасителен колан травмите биха били почти идентични.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна разпит на свидетелката К.– майка на ищеца.
В показанията си тя заяви, че е видяла сина си като са го карали в ИСУЛ.
Видяла го пред апартамента на същия ден. Появил се със скъсано яке, с мръсна
глава, рошав. Бил изплашен, все едно, че не бил той. Бил обездвижен и от двете
страни. Целият му раменен пояс бил
обездвижен. Била му счупена лявата ключица. Легнал на леглото, а тя му
помагала. С нейна помощ сядал. Седял с превръзка близо месец. Имал болки три
месеца и половина, като седял вкъщи. След един месец ходили на лекар. Имал
спукани ребра, налагала го с овча лой. Три месеца и половина не е излизал и не
е работил. Той работел в чужбина, живеели заедно. Пиел течен аналгин за
болките. Най-силната болка продължила месец, месец и
половина. Не можел да се обслужва сам. Помагала му да сяда и му миела краката.
Помагала му при лягането на леглото. В тоалетната го водела да сяда. Психически
бил изплашен и изнервен. Сега се е върнал на работа и се е възстановил след
много швейцарски медикаменти. Три месеца правили промивки на очите, заради
стъклата в тях.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 28.12.2017 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на водача на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ А.М..
В резултат
на станалото ПТП ищецът е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпял описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана, както не бе установена вина в поведението на водача на л.а. „Шкода“.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни
увреждания – счупване на лявата ключица и чужди тела (стъкла) в двете очи – свидетелски показания и заключението на СМЕ. Пострадалият
ищец е изпитвал болки, страдания и неудобства за срок от 2 – 3 месеца, като
болките си били интензивни през първите 30 дни. Към момента е
налице възстановяване.
В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване
и съдът дължи произнасяне по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ се
установи, че, с оглед механизма на ПТП, ролята на предпазния колан е малка и
тялото е относително подвижно при движението си настрани. Ищецът при удара си е
ударил главата и лявото рамо. Това показва, че най-вероятно, според експерта, той
е бил без поставен предпазен колан, но при този механизъм на ПТП, с и без
поставен обезопасителен колан травмите биха били
почти идентични. В тази връзка съдът счита, че по делото не бе доказано наличие
на виновно поведение от страна на увреденият ищец, което да е допринесло за
настъпване на уврежданията вследствие на ПТП.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно
техния размер, следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания
на пострадалия ищец, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията и последиците от тях, възрастта му и приложи принципа за
справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 20 000 лв. би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в
производството неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 20 000 лв., като за
сумата до претендираните 50 000 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на законна
лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както
е поискана, а именно – считано от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.
чл. 496, ал. 1 КЗ, от 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Пред вид изхода на делото, съразмерно на уважената част
от иска, на адвокат П.Д. следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за
сметка на ответника в размер на 1 200 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1770 лева, съгласно
представения по делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.П.К., ЕГН **********, чрез адв.
П.Д., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 12.04.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
да заплати на адв. П.Д., САК, съдебен
адрес:***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
сумата от 1 200 лева (хиляда и двеста) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.П.К.
да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1770 лв. -
сторени по делото разноски за депозити и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач Агенция „П.И.“, София, бул.******III № ******,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: