Решение по дело №320/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 227
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 24 юни 2019 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500320
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 227

гр. Перник, 24.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24.06.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00320 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2768/22.05.2019г. от длъжниците М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. против отказа на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник да прекрати изпълнително дело № 53/2019г. по описа на същия, обективиран в съобщение изх. № 7041/18.03.2019г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа и че изпълнителното производство подлежи на прекратяване, които като цяло се свеждат до изначална недопустимост на изп. дело по следните съображения: изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от *** г., издаден срещу „Булсион“ ООД, но в който не фигурират като длъжници жалбоподателите, поради което срещу последните няма годен изп. титул, по силата на който да бъде образувано производство по принудително изпълнение; изпълнителното дело е образувано по молба на Х.Х., който не притежава качеството кредитор по отношение на жалбоподателите, тъй като с договор за цесия от ***, съобщена на жалбоподателите на 02.07.2018г., е прехвърлил всички свои вземания, произтичащи от изпълнителен лист от *** г., на трети неучастващи лица. Заявяват се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, уреждащи местната компетентност на съдебния изпълнител, аргументирано с това, че постоянните и настоящите адреси и седалището на жалбоподателите са в *** - неспазване на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК. Иска се от съда да отмени атакуваните действия на ЧСИ. На осн. чл. 438 ГПК се иска съдът да постанови спиране на действията по изп.дело до приключване на настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят Х.Х. е подал писмени възражения, в които излага становище за неоснователност на жалбата и за оставянето й без уважение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът „Булсион“ ООД не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в съответствие със закона. Излагат се доводи, че местната компетентност в случая се определя от местонахождение на имота, върху които е насочено изпълнението.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /няма данни съобщение изх. № 7041/18.03.2019г. за отказа на ЧСИ да е връчен на жалбоподателите, а същевременно твърдяното нарочно разпореждане от 24.02.2019г. не е налично по изп. дело/ от легитимирана страна – длъжници по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 2019753400053/2019г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник е образувано по молба на взискателя Х.Х. от 16.01.2019 г. срещу длъжника „Булсион“ ООД с приложен изпълнителен лист, издаден на *** г. по гр. д. № 5119/2008 г. по описа на СРС, за сумата 200 000 евро, въз основа на запис на заповед от ***г. Също така е приложен договор за встъпване в дълг от ***г., сключен между Х.Х. като кредитор и М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. като съдлъжници, с който последните встъпват в качеството на солидарни длъжници в дълга на „Булсион“ ООД към кредитора  в размер на 200 000 евро, произтичащ от запис на заповед от ***г., за която сума е издаден изп. лист от *** г. по гр. д. № 5119/2008 г. на СРС. С молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителния лист, налагане на запор върху банкова сметка и връчване на покана за доброволно изпълнение. С молбата е поискано да бъде наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника в ***, както и да се насрочи опис и публична продан  на същия. До длъжниците са изпратени покани да доброволно изпълнение, направени са справки за наличие на банкови сметки, наложени са запори върху банковите сметки на длъжниците. Наложена е възбрана върху недвижим имот в *** и е насрочен опис на същия, собственост на „Хотел Максим“ ООД. С молба вх. № 3206/12.02.2019 г. жалбоподателите като длъжници са поискали прекратяване на изп. д. № 53/2019 г. В молбата се излагат доводи идентични с тези в настоящата жалба, включително и че изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от *** г., издаден срещу „Булсион“ ООД, но в който не фигурират като длъжници М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д., поради което срещу последните няма годен изп. титул, по силата на който да бъде образувано производство по принудително изпълнение.

С оглед на така установеното при извършената проверка за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, настоящият състав съобразява, че активната и пасивна легитимация в изп.процес е предпоставка за допустимост на изп. процес и условие за законосъобразност на изпълнителните действия, като тяхното нарушаване е основание за тяхното обжалване. Взискател в изп. процес може да бъде само лицето, което изп. лист сочи като кредитор, длъжник по изпълнението –само лице, което изп. лист сочи като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Чл. 429, ал. 2 и 3 ГПК сочи изчерпателно кога изп. процес може да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изп. лист като длъжник – наследниците на починалия длъжник посочен в изп. лист, както и третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В тези случаи наследниците и третото лице заложен или ипотекарен длъжник стават страна длъжник по изпълнението. В другите случаи на отговорност за чужд дълг /поръчителство, встъпване в дълг и пр./ е нужен изп. лист, издаден срещу отговарящия.

Конкретният случай не е такъв. В изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, длъжник е единствено дружеството „Булсион“ ООД. Установява се без съмнение, че М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. не са посочени сред длъжниците в изпълнителния лист, но срещу тях са предприети изпълнителни действия по- късно на основание представения пред него Договор за встъпване в дълг от *** г., поради което липсата на изричен акт на съдебния изпълнител за конституирането им като длъжници е без значение. Дори този договор да се приеме за формално редовен от външна страна, той определя правното положение на М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. като солидарни длъжници, но не като заложен или ипотекарен длъжник по смисъла на чл. 429, ал. 3 от ГПК. М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. нямат качеството на наследници на длъжник в изпълнителното производство по смисъла на чл. 429, ал. 2 от ГПК. Следователно, разширяването на субективните предели на изпълнителния лист от страна на съдебния изпълнител, спрямо конституираните в качеството на длъжници по изпълнението на М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д., не намира никаква нормативна опора. В този смисъл съдебната практика е категорична /Решение № 317/3.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 54/2007 г., I т. о., Опр. № 259/19.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 24/1999 г., IV г. о., Опр. № 25 от 10.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2012 г., III г. о., ГК/. Отделни становища на доктрината, доколкото такива изобщо биха могли да съществуват и на които взискателят се позовава, не се споделят от настоящия състав на съда. Изложените по- горе факти и изводи мотивират съда да приеме, че действията на съдебния изпълнител по конституиране на М.Д., „Хотел Максим“ ООД и Д.Д. в качеството на длъжници по изпълнението в рамките на изп. дело № № 2019753400053/2019г., съответно насочването на принудителното изпълнение към тези лица и върху тяхното имущество, срещу които взискателят няма изпълнителен лист, са незаконосъобразни.

Изложеното до тук съдът преценява като достатъчно основание да се приеме, че принудителното изпълнение по проц. изп. дело спрямо жалбоподателите е изначално недопустимо, поради липса на пасивна легитимация в изп.процес, който порок е непоправим и изп. производството следва да бъде прекратено спрямо тях, без да се обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия, посочени в жалбата.

След всичко изложено, жалбата е основателна и обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателите-длъжници следва да бъде отменен.

По особеното искане по чл. 438 ГПК: Констатираната основателност на жалбата, съотв. отмяната на обжалвания с нея отказ на съдебния изпълнител прави безпредметно произнасянето на съда по искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението и доколкото последната е привременна мярка, докато съдът се произнесе по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.

По разноските

Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.

Жалбоподателите претендират и доказват разноски по делото (съгласно представените доказателства): 25 лв. – заплатена ДТ и 48 лв. – заплатени такси по ТТРЗЧСИ, или общо 73 лв., които с оглед изхода на спора им се дължат изцяло от взискателя, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2768/22.05.2019г. /по описа на съда/ от М.С.Д., ЕГН **********, Д.Д. с ЛНЧ ********** – и двамата от ***, и „Хотел Максим“ ООД, ЕИК *********, *** - отказа на ЧСИ С Б, рег. № *** – район на действие ОС – Перник, обективиран в съобщение изх. № 7041/18.03.2019г. да прекрати изпълнително дело № 2019753400053/2019г. по описа на същия ЧСИ, спрямо М.С.Д., ЕГН **********, Д.Д. с ЛНЧ ********** и „Хотел Максим“ ООД, ЕИК *********.

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН ********** от ***, да заплати на М.С.Д., ЕГН **********, Д.Д. с ЛНЧ ********** – и двамата от ***, и „Хотел Максим“ ООД, ЕИК *********, ***, сумата 73 лв. – разноски за производството пред ОС - Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.