№ 83
гр. Благоевград, 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско
дело № 20241200501313 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателката З. С. Е., редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. Н. Р., с пълномощно по делото.
Ответницата Т. М. К., редовно призована, не се явява. Същата се представлява
от адв. М. З., с пълномощно и за пред настоящата съдебна инстанция.
Ответницата А. М. Ч., редовно призована, не се явява. Не се явява и неин
процесуален пълномощник.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 1424/16.12.2024 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. Р.: Уважаеми Въззивни съдии, аз Ви моля да разгледате и уважите
депозираната жалба, тъй като считам, че първоинстанционният съдебен акт е
1
абсолютно необоснован. Във връзка с жалбата си няма да соча доказателства.
Ще взема становище по същество. Представям списък на разноски и
пълномощно. Нямам искания за събиране на други доказателства.
АДВ. З.: Уважаеми Окръжни съдии, оспорвам така депозираната въззивна
жалба. В своя отговор подробно съм изложила съображения и съм взела
становище във връзка с всичко, което е описано в жалбата. Нямам възражения
по доклада на съда. Няма да соча и други доказателства.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Уважаеми Въззивни съдии, аз считам първоинстанционния съдебен
акт за абсолютно необоснован. Липсват мотиви в съдебния акт за това какво
представлява къщата, в която се намира процесният по делото етаж. Липсват
разсъждения за това дали е самостоятелно жилище, или къщата е
еднофамилна, т.е. съдът се е произнесъл само и единствено по отношение на
сроковете, които са 2-ра точка от моята жалба или от исковата ми претенция,
но по отношение на това, че това е самостоятелно жилище и никой не е
длъжен да предлага на никой друг изкупуване, тъй като не е налична
съсобственост, липсват мотиви в съдебния акт. Първоинстанционният съд
изобщо не е изследвал факта, дори и не е споменал, че в населеното място гр.
Я., както и община Я., липсва кадастрална карта, т.е. там няма кадастър, а след
като няма кадастър, скиците, които се използват при нотариалните актове,
включително и при вписване на искови молби, представляват едни
обикновени скици, които са по улична и дворищна регулация, те са изчертани
на паус и съответно засягат само и единствено УПИ-то. Да, в него са нанесени
сградите, но всъщност ние нямаме самостоятелна схема на обособените
самостоятелни имоти, находящи се в парцела. Липсва обосновка, липсват
разсъждения, липсва какъвто и да е анализ от страна на съда, въпреки че сме
представили множество доказателства, че в настоящия парцел се намират 4
общо самостоятелни обекта, а именно – един търговски обект, който е
собственост на А. Ч.; една второстепенна жилищна сграда, която се намира в
дъното на парцела – тя е собственост на ищцата по делото; съществува и
двуетажна жилищна сграда, която се състои от два самостоятелни жилищни
етажа. Ако имаше приета кадастрална карта, то тогава съответно щеше да
2
имаме схеми на отделни самостоятелни обекти, т.е. щеше да имаме отделна
скица за търговския обект, отделно за втората сграда, която е в дъното на
парцела – тези факти не бяха оспорени от ищеца съответно, представени са
доказателства, представени са безспорни нотариални актове, като същите
въобще не са оспорени. А къщата представлява 2 абсолютно самостоятелни
обекта, т.е. това, което аз съм казала в своята искова молба и в жалбата си,
съдът въобще не е обсъдил факта, че там са приложими правилата на етажната
собственост. Налице е етажна собственост. Нямаме съсобственост, имаме
обща стълбищна клетка, но общата стълбищна клетка, както във всички
блокове, не води до извода, че следва да предлагаме на съсобственика, т.е. ние
нямаме съсобственост – това не е обсъдено от съда, ние имаме съсед, както
във всеки блок имаме съсед отляво, отдясно, отгоре и отдолу, ние не сме
длъжни да му предложим изкупуване. Това е самостоятелен обект, който няма
общо стълбище, няма обща ВиК мрежа, това е абсолютно самостоятелен
обект, с входна врата, отключва се, заключва се – точно както в блоковете.
Това въобще не е обсъдено от първоинстанционния съд и липсват каквито и да
е разсъждения. Цитирала съм многобройна практика за вертикалната
собственост, за хоризонталната собственост, цитирала съм страшно много
решения на Върховен съд, че е абсолютно неприложимо и въобще този иск
беше недопустим, но липсват каквито и да е разсъждения от страна на съда.
Съдът е разсъждавал само и единствено по направеното от нас възражение за
това, е ли започнал срокът за узнаване, или не е започнал срокът за узнаване,
т.е. ние сме доказали безспорно по делото кога е започнал срокът, кога е узнат,
и откога са депозирани молбите за скица и за данъчна оценка, и всъщност тези
скици и тези данъчни оценки, които са поискани от Община Я., бяхме
изискали доказателства кога са поискани, т.е. А. Ч., която е дъщеря на ищцата,
отивайки в Районен съд – Разлог, в Агенция по вписванията, прави устна
справка – за това се съдържат в кориците на делото доказателства, снабдява се
с нотариалния акт, отива в Община Я. и се снабдява със съответните скица и
данъчна оценка, и след това същата, със същите тези доказателства – това се
устави по делото, депозира настоящия иск. Да, А. Ч. се снабдява, но тя ги
предоставя на майка си тези доказателства, за да предявят този иск, т.е. датата
на узнаване абсолютно безспорно е доказана в настоящото производство.
Датата на узнаване е датата, на която Агенция по вписвани предоставя
нотариалния акт на А. Ч., т.е. от този момент тя разбира, че другият етаж от
3
жилищната сграда, на нейния чичо, е продаден от самия чичо на жената, с
която съжителства. Всъщност срокът действително е пропуснат, макар че
първоинстанционният съд твърди, че не е пропуснат. Аз съм депозирала доста
подробна въззивна жалба и в тази връзка Ви моля да постановите съдебен акт,
с който да отмените първоинстанционното решение, като абсолютно
необосновано, неправилно, противоречащо на материалния закон, като
същото е постановено и в разрез с установената практика на Върховен съд –
подробно съм цитирала в жалбата, както и в исковата молба, кои са решенията
на Върховен съд, които уреждат настоящи казуси с вертикална и с
хоризонтална собственост, и там ясно е посочено кога имаме задължение да
предлагаме изкупуване на съсобственик и кога няма съсобственост. В тази
връзка моля да постановите съдебния си акт, да отмените
първоинстанционното решение, като абсолютно неправилно, да постановите
съдебен акт, с който да отхвърлите предявения иск, като неоснователен и
недоказан, и да ни присъдите сторените разноски пред двете съдебни
инстанции.
АДВ. З.: Уважаеми Окръжни съдии, ще Ви моля да потвърдите изцяло
съдебния акт, защото считам, че той е законосъобразен и правилен. Считам, че
е напълно обоснован, доколкото съдът е обхванал всички важни части, които
са необходими да се изследват в конкретния спор, а именно искът по чл. 33, ал.
2 е необходимо да се установят няколко материалноправни предпоставки. На
първо място, да е налице съсобственост, като такава категорично е
установена, и всичко, което се каза от въззивника в настоящата инстанция, е
относимо към конкретния спор. Дори мисля, че няма нужда да го засягам, но
етажната собственост, и ако има такава етажна собственост, тя задължително
има вписване в Общината и т.н. Те по никакъв начин не са доказали въобще, че
говорим за някаква вертикална, хоризонтална етажна собственост, каквато би
представлявал например един блок, както се твърди. Това си е нормално
двуетажно жилище, с нормалните общи части – таван, мазе стълбище и т.н.,
които са описани подробно по закон – в чл. 38 от Закона за собствеността.
Считам, че въобще не е доказана никаква друг вид собственост, освен
обикновената съсобственост в конкретния случай. Втората предпоставка, за да
бъде уважен такъв иск, това е съсобственикът да е продал своята част на едно
трето, външно за собствеността лице, което изцяло се доказва от писмените
доказателства, приложени по делото, без да е предложил на другите
4
съсобственици съответно, при условия, каквито е договорил това трето лице –
това също се доказа, дори не се отрича от ищцовата страна, поради което
съдът е обсъдил изцяло всички доказателства, които са приложени по делото в
тази насока, която всъщност е длъжен да даде като обем от обсъждане. Това са
трите основания, за да бъде уважен един такъв иск. На следващо място, през
цялото време се шикалкавеше относно това кой кога е узнал и кога е разбрал.
През цялото време колегата, може би не иска да си признае, не разбирам, но тя
отъждествява през цялото време две страни, т.е. Т. М. К. е ответникът по
делото, а А. е нейна дъщеря, която няма нищо общо с нея, в смисъл те имат
роднинска връзка, но какво – това означава, че дъщеря й трябва да й казва за
всяко нещо, което се случва в живота й, през целия си ден?! Ами защо колегата
не приеме хипотеза, защото нейните са само едни предположения и хипотези,
че да, дъщерята може и да е узнала в по-ранен период, но умишлено да не е
казала на майка си, за да не я притеснява например?! Считам, че не може да се
правят предположения, когато трябва да доказваме определен срок, още
повече когато има писмени доказателства в тази насока. Т. е страната по
делото, Т. е моята подзащитна, за което сме приложили писмени
доказателства, и е видна датата, на която тя е узнала, а това е датата, на която
се е снабдила със скица от съответната Община, а именно – 23.05.2022 година,
поради което срокът за депозиране не е изтекъл. Считам, че съм изложила
подробни съображения в отговора на исковата молба, поради което няма да
ангажирам съда с повече допълнителни устни изявения. Ще моля само при
уважаване на иска съответно да ни присъдите и сторените по делото разноски
за втора инстанция, за което прилагам списък с разноските.
РЕПЛИКА НА АДВ. Р.: Уважаеми Съдии, относно изложеното току-що от
колегата – искам да кажа, че безспорно се доказа, че ищцата никога не е
искала от Агенция по вписванията копие на нотариалния акт, с който Р. е
продала на З. процесните по делото имоти. Използван е по делото като
доказателство нотариалният акт, който А. Ч. е отишла да вземе, в качеството
си на дъщеря на Т., т.е. самата Т. никога не е отивала до съда да си вземе
нотариален акт, а по делото с исковата молба тя е приложила този нотариален
акт, т.е. тя няма как да го получи, ако ние не й го дадем хипотетично или ако
дъщеря й не е отишла да го вземе, за което има писмени доказателства. След
това всички дати, които изискахме от Община Я., с които дъщерята А. Ч. е
искала скиците и удостоверенията за наследници – всички тези доказателства
5
сочат натам, че същите тези документи са използвани по исковата молба, т.е.
А., като дъщеря на майка си, е помагала на майка си да се снабди с документи
за предявяване на иска – това е безспорно доказано като дати. И на следващо
място искам да кажа, че по делото се събраха доказателства, че Т. е плащала
данъци. А. Ч. също е плащала данъци, по памет говоря – това е февруари или
март месец, същите още тогава са знаели, че плащат за половината от къщата
и за половината от парцела. Същите, ако твърдят, че са узнали чак май месец,
то това не е вярно. След смъртта на чичо си се предполага, че би следвало А.
да отиде да направи декларация и да приеме наследството, но това не е
сторено, т.е. узнаването е след смъртта на Р.. Р. когато е починал, те са се
снабдили с удостоверение като наследници на Р., т.е. А. отива и взима
удостоверението – то също се намира по делото, а плащайки данъците същите
абсолютно са знаели, че той се е разпоредил, и те са знаели още много преди
това, защото се събраха и гласни доказателства, че същият, когато е
подписвал, тъй като е бил инвалид и е подписвал пълномощни, ищцата е била
в процесния имот и същата изобщо не е имала нищо против. Фактът, че З.
няма собствени деца и желанието да се придобие еднолична собственост,
което е неморално, не покрива обаче законовите предпоставки, с които се
опитва ищецът по някакъв начин да се домогне до имот, който не му
принадлежи и не подлежи на изкупуване.
ДУПЛИКА НА АДВ. З.: Считам, че достатъчно ясно чухте, че отново се
предполага. Един иск не може да лежи на предполагаеми неща. Предполага
се, че тя трябва да знае, предполага се, че плащайки си данъците, знаеш за
какво плащаш. Ами аз предполагам, че отивайки да си платя данъците, ми
казват една сума и ги плащам. Предполага се, че когато плащаш данъци, ти не
правиш справка от Агенция по вписванията, което е факт. Считам, че иск не
може да лежи на предположения.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:20 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7