Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на втори юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
881 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът А.В.В. твърди, че на 11.05.1986 г.
сключили граждански брак с М.М.В., за което бил съставен акт за граждански брак
№ 73 от 11.05.1986 г. на О.К.. След сключването на гражданския брак съпрузите
заживели в жилище, закупено от ищеца и неговите родители още преди брака ми.
Жилището се намирало в гр. К., ул. Т.Р.№ **, ет. **. Първоначално отношенията между него и
съпругата му М.В. били добри. От брака си имали две родени деца - В.А.В. с ЕГН
********** и М.А.В. с ЕГН **********, които понастоящем били пълнолетни и не
живеели при тях. Постепенно във времето М. започнала да страни от него и
домакинството им. Често била раздразнителна, винаги и от всичко била недоволна,
както и да се стараел да й угоди, тя проявявала непрекъснати капризи и все
намирала поводи или да го унижава, или да вдига скандали. От 7- 8 години
отношенията им съвсем се влошили значително. Въпреки че винаги се стараел да се
съобразява с М. и да не й противоречи, тя не само продължила с агресивното си
поведение, но и започнала да го унижава публично - викала, крещяла и по
улиците, наричала го със всевъзможни обидни епитети. Ежедневно бил наричан
„идиот“, „простак“, „изрод“, „мързеливец“, въпреки че същия този мързеливец
никога не бил спирал да работи и да издържа семейството и децата си, и да
проявява грижа към домакинството им. Твърди, че не е провокирал ответницата -
колкото и да се стараел да угажда, винаги бил виновен за нещо. Нито
преглъщането на обидите, нито старанието му да угоди в годините не подобрило
отношенията им. Съжителството му с М. се превърнало в ежедневен тормоз - непрекъснато
му говорела срещу негови близки, намесвала и продължавала да намесва
обвинително покойните му вече родители. М. непрекъснато негодувала от какво ли
не - измисляла си какви ли не истории, обвиненията се сипели едно след друго
върху него. От постоянния тормоз, който му бил налаган, започнал да не може да
спи, налагало му се да живее в крясъци и викове. Съпругата му не крещяла само
когато не спи. Станало невъзможно да живеят съвместно дори и в различни
помещения и това го принудило да се изнесе от къщи, тъй като тя се чувствала
като господарка на дома им. Поради тази причина помолил негов колега да му
предостави една свободна стая от дома си, за да се пренесе да живее там. Така
през 2014 г. за 4 месеца напуснал принудително дома си. През цялото време се чувствал
унижен, градът бил малък и хората ги познавали, не искал семейството му да бъде
обсъждано. Надявал се, че ако след такъв период от време се върне вкъщи
съпругата му ще е преосмислила поведението си. След 4 месечно отсъствие се
завърнал у дома, в жилището закупено от родителите му, където оставил да живеят
съпругата му М. и нейната майка. Всичките му очаквания за промяна в поведението
на съпругата му били напразни. М. продължила да се държи по същия начин към
него, наричала го „алкохолик“, „мързеливец“, „изрод“, „простак“, „идиот“. С
такива думи го наричала и пред хората, крещяла по улиците, викала. От 2016 г.
комуникацията между него и съпругата му била съвсем преустановена. Било му
забранено да взема храна от фризера и
хладилника. Общуването й с него се свеждало единствено до това да бъде хокан и
наричан с какви ли не обидни думи. Продължавал да търпи това отношение в името
на вече порасналите им деца, пред които М. също понякога си позволявала да
крещи и вика. За него било важно да спаси семейството си, затова винаги
предпочитал да замълчи и да отстъпва. От родителите си по наследство придобил
½ ид. част от УПИ XXX- 1567, кв. 85, находящо се в гр. К., ул. С.П.№
15а, като през 2004 г. по време на брака му с М. по силата на НА за покупко- продажба
на недвижим имот № 186, том 2, per. № 4104, дело № 286/2004г. по описа на
нотариус С.Р., peг. № 099 от НК с район на действие PC К., вписан в СВ вх. рeг.
№ 1375, Акт № 116, том 4, дело № 791 в режим на СИО закупил и другата ½
ид. част от имота от сестра му В.В. И., ЕГН **********. В този имот изградил
къща на два етажа, всеки от които бил разгърната площ от 70 кв. метра. Всеки
един от етажите се състоял от по три стаи и самостоятелни санитарни възли. Тъй
като разбирал от строително-ремонтни работи, винаги работил с майсторите
наравно - и до сега продължавал да поддържа този имот, непрекъснато инвестирал
негови средства в него. По време на брака им със съпругата му придобили и два
гаража в гр. К. - единият, от които закупили чрез НА № 121, том 7, peг. № 13955,
дело № 1552/2007 г. по описа на нотариус С.Р., peг. № 099 от НК с район на
действие PC К., вписан в СВ дв. вх. № 4784/19.11.2007г., Акт 103, том 15, дело
№ 3191/07 г. Другият гараж построили самостоятелно по силата на Разрешение за
строеж № 115/11.11.1986 г., изд. ОНС К. и Договор за отстъпено право на строеж,
като и двата гаража се намирали в гр. К., на ул. Т.Р.. След като поведението на
съпругата му станало нетърпимо, през 2017 година й предложил да се разделят, но
тя не пожелала. По това време и от няколко години нейната майка и негова тъща
била в дома им. Налагало му се често да се чувства като чужд човек вкъщи.
Въпреки че се грижел за домакинството им, упреците продължавали да се сипят
върху него. М. от години преустановила и грижата си към домакинството им, и към
него - той си приготвял сам храната, сам почиствал жилищната площ, в която
живеел, хранели се отделно, ответницата отдавна разграничила нейния бюджет от
този на домакинството им. Каквото и да се опитвал да каже, всичките му опити за
диалог с М. били неуспешни - тя викала, крещяла, заливала го с обиди,
непрекъснато го обвинявала за всичко. Когато съвместния им живот под един
покрив станал невъзможен, през 2017 г. депозирал искова молба за развод пред
Районен съд К., с която било образувано гр. д. № 1933/2017 г. По това време
съпругата му и майка й живеели все още при него. В процеса на делото М. го
помолила да направи отказ от иска за развод, като обещала да промени
отношението си към него. Съгласил се и направил отказ от иска, като делото било
прекратено. За негово голямо разочарование отношението към него не се
променило. През 2005 г. участвал в публичен търг за недвижим имот, находящ се в
гр. К. на ул. Г. И. по изпълнително дело на PC К.. Внесъл
сумата от 17 177 лева задатък за участие в публичния търг по сметка на ДСИ при
PC К. - по изп. дело № 102/1999 г. Спечелил търга и бил обявен за купувач на
имота с постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2005 г. на ДСИ при
PC К.. В деня на въвода във владение се оказало, че имотът за който бил обявен
за купувач, имал друг собственик, въводът така и не се състоял. На ДСИ били
предоставени документи, които не били сведени до негово знание, но в крайно
сметка, въпреки че ищецът бил обявен за купувач, не бил въведен във владение на
имота. Примирил се с тази ситуация, но съпругата му веднага го заставила да й
даде правомощията да води от негово име дела - така и направил, искал само
отношенията им да са мирни. Тя ангажирала адвокати, водила дела, които от нея
знаел, че загубила. При изготвянето на пълномощното й делегирал и правото да
тегли суми от негово име, но не предполагал, че си позволила без негово знание
да изтегли и сумата от 17 177 лева, която внесъл по изпълнителното дело,
за да участва в търга. Това узнал едва след като си потърсил с молба от ДСИ
парите. Оказало се, че миналата година, докато го молела да оттегли исковата си
молба за развод, съпругата му предвидливо изтеглила сумата от 17 177 лева,
с която сума и още добавени средства закупила боксониера на името на майка си.
За това обстоятелство бил информиран от М., след като й задал въпроса къде са
парите му и защо не го е информирала, че ги е изтеглила. Уточнява, че до
настоящия момент М. не била върнала тази сума, нито даже половината от нея, в
случай че се приеме, че тези средства са общи и спечелени в режим на СИО. След
като й потърсил отговорност за тези пари, М. започнала да го засипва с думи, че
някога във времето била дала в домакинството им пари, които прихващала с
изтеглените от изпълнителното дело пари. Бил потресен от случилото се. Не
допускал подобни прояви от М.. Въпреки че го излъгала, той отново се оказал
виновен. М. го наричала психично болен, ненормален, откачен. Не можел да се
сети за всички обидни думи, отправени към него. През месец юни - юли 2018 г. М.
се изнесла от дома им с майка си. Не му било известно къде живеят. Тя имала
ключ от жилището му - идвала когато си пожелае, отключвала, вземала си вещи,
дрехи и други необходими за нея неща. Никога не я спирал да посещава дома им,
но след случилите се обстоятелства, не желаел да продължава да бъде в брачни
отношения с тази жена, но не желаел тя да влиза и излиза когато и като си
пожелае в дома му. Понастоящем той продължавал да живее в закупеното му от
родителите му жилище в гр. К., ул. Т.Р.№ ***, ет. ***, а съпругата му и майка й - не знаел къде
живеят. Заради нейните викове и крясъци и децата се дистанцирали от дома им.
Въпреки че били пълнолетни, искал те да са покарай тях, да им гостуват, да
общуват. Синовете им не заемали ничия страна, което било разбираемо - те за тях
и двамата били родители. Стараел се да поддържа връзка с тях, но никога не ги
питал за майка им, защото знаел че им е неприятно това, че били във вечни кавги
и разправии. Към настоящия момент семейните им отношения с М. били много
влошени, това било породено от грубото и унизително отношение на ответницата
към него и от пълната й дезинтересиранотст от дома, домакинството им и от него
като неин съпруг. Не било възможно да продължава да живее с човек, който го
лъже, тегли парични суми на негово име и продължава да го въвежда в
заблуждение, че парите му стоят, до момента, в който не узнал от съдебния
изпълнител, че М. изтеглила парите му. От известно време здравословното му
състояние се влошило, а отношението на М. към него оставало непроменено. Не
можел да изтърпи дори и периодично нито скандалите й, нито нападките от нейна
страна. Въпреки многократните му опити да съхрани семейството си, се убедил, че
отстъпките от негова страна били заплатени с цената на здравето му. М. *** като
хигиенистка. Все още се водела по постоянен адрес на адреса, на който живеела
при него, в семейното им жилище. Поради тази причина не можел да предостави
друг адрес за връчване на призовката. Известно му било, че работодател й е
дружеството „К.-Р.М.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., район С., бул. Ш.П.№ **, вх. ***, ет. **, представлявано от управителя П.В.С..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака му с М.М.В. дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпругата; да му предостави ползването на семейното жилище като задължи
ответницата в едноседмичен срок от влизане на решението в законна сила да
изнесе всички свои вещи.
Ответницата М.М.В. оспорва иска за развод и
заявява, че отношенията й с ответника не са дълбоко и непоправимо разстроени.
При условията на евентуалност, прави искане за прекратяване на брака по взаимно
съгласие; заявява, че желае да запази брачното си фамилно име В.. Признава
следните факти: безспорно с ищеца сключили граждански брак на 11.05.1986 г. в
гр.К. и родените от брака им две деца били пълнолетни към настоящия момент.
Признава, че заживели в жилището на родителите му в гр. К., на ул. „Т.Р.“ № **, ет.***, ап.**. Твърди, че както
в началото, така и по-късно отношенията им с ищеца не били нормални. Още на
сватбата им тя останала учудена и потресена, че не поканил баща си да влезне в
ресторанта, а излизала отвън да му целува ръка, а ищецът въобще не излязъл.
Баща му го наричал „дявол в човешка кожа“. В апартамента живеели те като
семейство и неговата майка. Дори с нея повече се разбирала и поддържала
отношения, отколкото с ищеца. Ответницата и двете им малки деца били принудени
да живеят с майката на ищеца в една стая, защото през зимата там било
най-топло. Ищецът не се грижел да подсигури топлина и уют в цялото жилище за
нормален живот. Той бил много сприхав и раздразнителен, като понастоящем – още
повече. Дори и за най-леко спречкване ищецът се сърдел и не говорел с дни на
съпругата си. Живеел си в негова стая и странял от нея и децата. Бил много
стиснат и за да не дават много пари за ток, живеел на студено, а съпругата и
децата – с майка му. Тя живеела като единак между тях. Нито веднъж ищецът не
седнал да обсъдят проблемите и нуждите на съпругата си и децата. Постоянно
имало психически тормоз към нея, но не прибягвала до жалби, за да не си загуби
работата. Ищецът започнал работа като кондуктор в БДЖ и от този момент все бил
на работа и въобще престанал да помага и се грижи за къщата и децата им. Все
твърдял, че е изморен, че не си е доспал и бил много ангажиран служебно.
Прибирал се и се заключвал в стаята си, за да не го притесняват. Така с
държанието си предизвиквал спорове и негодувание от страна на ответницата.
По-късно се случвало ответницата да пожелае иска да закарат килими за пране,
станала разправия и ищецът в яда си я удрял, веднъж я ударил в главата и
ответницата изпаднала почти в безсъзнание. Същият започнал редовно вечер да
употребява у тях алкохол. Пиел малко ракия и после бира, а след това се
променял тотално, ставал агресивен и опасен за околните. След като починала
майка му, след една такава употреба на алкохол, ищецът посегнал и й наранил
носа, оттогава ответницата имала изкривяване на носа. Отделно й налагал
непрестанен тормоз като търсел „мераз“, т.е. карал съпругата си да взема пари от родителите си и искал те да му дават
повече. Дори и отношението му към майка й било ненормално, случвало се да бие и
нея, и да я гони от дома й. Отношенията им с ответника не били влошени от 7-8
години, а от много повече, над 20 години. Когато била бременна с второто им дете
и му казала да я закара в болницата, той не пожелал, а започна да ремонтира уж
колата си, което наложило да ползва междуградски транспорт до гр. П.и дори
пътниците й съдействали. Дори след като родила, не отишъл да донесе
необходимите неща за детето. По-късно, през 2004 г., вследствие на дискова
херния ответницата получила схващане и била известно време на легло. Ищецът не
само не й помагал, а и не се интересувал как се справя със заболяването си, при
все че била почти напълно схваната. В същото време се налагало да се грижи и за
по-малкото им дете, а помощ й оказвала само майка му. Безотговорното поведение
и неангажираност на ищеца към семейството му я провокирало да поиска от него да
започне да се държи като мъж, баща и глава на семейство. Честите им скандали и
разправии били по повод това му странно и безотговорно поведение. При тези
разправии двамата взаимно се обиждали изричали какви ли не думи, всеки по адрес
на другия. Тормозът бил от ищеца спрямо нея и децата им докато били малки, като
към нея продължавал и до момента. Децата избягали от него и заживели по
квартири, спасявали се сами. През 2012 г. ответницата счупила единия си крак по
време на работа. Обадила се на ищеца, но той казал, че пътува за П.. Това
наложило ответницата да отиде сама с автобус в гр. П., за да й гипсират крака,
а ищецът дори не пожелал да й съдейства, въпреки че спал в П.същата вечер, а тя
сама с таксита обикаляла по болниците. Твърдението му, че през 2014 г. се
изнесъл от жилището им, защото станало нетърпимо да съжителстват, не отговаряло
на истината. През 2013 г. започнали здравословни проблеми (гинекологични) на
ищцата и се налагало да посещава многократно частни и държавни болници. След
това изкарала тежко критическата възраст, с много болки, бил засегнат целия й
организъм. Ответницата вече нямала финансови средства, а ищецът говорел с нея
само когато искал пари. Всички приходи от минимална заплата и пенсия по болест
й отивали за лекарства. Инвалидизарана била, вследствие на тежката й трудова
дейност, животът й бил много труден без кола и книжка с тези здравословни
проблеми. Искала многократно от него да й съдейства, да идва с нея и да и
помогне финансово, но ответникът все заявявал, че е зает, пари не давал и на
практика спрял да говори и общува с нея. Сама се справяла с всички трудности.
Тъй като вследствие на заболяванията й не можела да води с него интимен живот,
той решил да напусне дома им. След няколко дни, тъй като работили на едно
място, разбрала от негови колеги, че се настанил да живее при техен колега.
След няколко месеца като се върнал в дома им нещата не само, че продължили по
същия начин, но се влошили. Предлагала му да закупят лек автомобил и да
използват инвалидна винетка, но той отказвал. По-късно на коледния банкет на
службата, ищецът се напил и започнал да играе и танцува с една млада колежка.
Като му направила забележка на другия ден, че се излага пред колегите, той й
казал, че колежката била млада и хубава, а ответницата вече била жена втора
употреба. Относно твърденията, че не бил допускан от нея до хладилника, това не
отговаряло на истината. Хладилникът и фризерът били общодостъпни от всички в
дома им и той също ги ползвал, както намери за добре. Самия ищец се отчуждил и
ограничил сам контактите си с ответницата. Сам желаел да спи в стаята си и да
се храни отделно, ходел сам да яде в хола. По повод твърденията му, че не се
грижела за домакинството, питала ищеца вземал ли е билети служебно за пътуване
в чужбина, пътувал ли е с тях. Ползвал ли е отпуск по болест и настаняван ли
бил за лечение в санаториуми, кога и за какъв период и с кой бил ходил? Като
през това време тя грижила ли се е за домакинството? През 2016 г. на 09.09.
била настанена в болница в гр. П.за лечение. Ищецът не й съдействал и не отишъл
да я види, а още на същия ден го видяла да се разхожда с чужда жена в близост
до болницата, като дори отишла да го пита, как не го е срам. През 2017 г. той
необмислено и прибързано подал искова молба за развод. След като разговаряли и
обсъдили проблемите си, той решил че действително и неоснователно подал молбата
за развод, и я оттеглил. Същата година оперирали майка й от раково заболяване и
се наложило да я гледа в семейното им жилище. Той на практика я ревнувал, че
постоянно обгрижва майка си и ги гонел да се изнесат от жилището, а ответницата
преди това гледала и обгрижвала и неговата майка. На следващата година ищецът
сложил климатик само в неговата си стая и само той го ползвал, ответницата
възразила, питала защо тя и майка й стоят на студено. Независимо, че ползвали
акумулираща печка, било много студено. Ищецът на практика затворил кухнята и
всекидневната, и ги превърнал в негово отделно жилище. След като животът им
станал нетърпим в това жилище, ответницата и майка й решили да закупят жилище и
да се изнесат да живеят отделно. Здравословното й състояние от много години не
било добро и ищецът не се е интересувал от това, а сега твърдял, че неговото се
било влошило, а тя не се интересувала от това. През семейния им живот ищецът
бил два пъти опериран от херния в слабините, преди това от анална фистула, които
се оперирали и това налагало да го гледа дори на легло. Тъй като било това в
зимния период, ответницата изцяло се грижила и за отоплението в дома им. През
последните години ищецът се оплаквал от неврологични заболявания, дископатии,
което налагало да посещава санаториуми, ходил на море, а през това време тя
изцяло се грижила за домакинството. През последните 5-6 години той ходил на
доктор и вземал редовно болнични листове за различни периоди от време, като се
стигало и до 4 месеца дори. Тя и през това време поемала домакинските
задължения и била вярна и предана на него. Ответницата последна избягала от
дома им, тъй като живота с него станал непоносим и била заплашвана, че ще бъде
убита от някакъв чужд мъж. С този иск за развод живота й ставал все по-тежък с
разкарвания по полиции и съдилища. Натоварвал я с непосилни финансови разходи.
Принудена била да взема от майка си и от познати суми назаем за делата.
Ответницата работела на минимална работна заплата, в частна фирма, без
странични доходи. Не смеела да вземе болнични и отпуски, за да не я изгонят.
Ищецът получавал над хиляда лева заплата и бил на държавна работа. Имал излишни
пари за дела и ползвал болнични, за да прави глупости. Същия дори образувал без
основание и дело за психически тормоз спрямо нея, въпреки, че от една година не
живеели заедно. А както посочила по-горе, тормозът през всичките години бил
само от него спрямо нея, децата им, майка му и майка й. Ищецът не изпълнявал
съпружеските си задължения като мъж и баща. Тя се чувствала дълбоко наранена,
обидена и огорчена от ищеца, на когото родила и отгледала две деца, десет
години гледала болната му майка, дала здравето и младостта си, и какво
получавала за това - дело за развод и за домашно насилие - гр.д.№1057/2019 г.
на КрлРС. Тя била една на майка си, нямала никакви роднини и затова го търпяла
и укривала толкова време за всичко. Той унищожил и ограбил семейството й и
имотите им. В селото й всичко запустяло, ищецът не бил стъпвал 20 години там.
По отношение на недвижимите имоти придобити по време на брака, счита, че в
настоящото дело не следвало да се разглеждат имуществените ни спорове, те били
предмет на съдебна делба. Желаела да запази брачното си фамилно име В..
Безспорно отношенията им били влошени, но не до такава степен, че да се
прекрати брака им. Отношенията им били винаги в това състояние. Те не си
говорили много и не общували така, както повечето семейства, но това бил техния
начин на общуване през годините. Затова смята, че не следва да се прекратява
брака им. Тя лично считала, че отношенията им не са така сериозно охладнели и
не са се влошили до степен, че да прекратяват брака помежду си. Ищецът не бил
физически и психически здрав, тъй като в последно време бил все в болнични.
Това му състояние било повлияло на неправилната преценка за образуване на
настоящото дело. Надявала се, че до насрочване на дата за разглеждане на делото
ищеца ще размисли и ще оттегли искането си за развод. В случай, че не
предприемел стъпка към заздравяване на брака им, то заявявала готовност да
прекратят брака си по взаимно съгласие, без произнасяна по въпроса за вината и
всеки да поеме разходите си така, както ги е направил до момента. Тя лично не
желаела да се прекратява брака им, а да продължат да живеят като нормално
семейство, да довършат строежа си и евентуално да се нанесат да живеят в него
след като го завършат. В случай, че съдът счете брака за дълбоко и непоправимо
разстроен, счита, че е вината за това е изцяло на ищеца.
МОЛИ съда да постанови решение, в горния
смисъл.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 11.05.1986 г. в град К., за което бил съставен акт на граждански брак №
73 от 11.05.1986 г., установено с представеното удостоверение (л.16). Не се
спори, че от брака си съпрузите имат две пълнолетни деца - В.А.В. с ЕГН
********** и М.А.В. с ЕГН **********, установено с представените удостоверения
за раждане. Не се спори, че семейното жилище на съпрузите представлява
апартамент № 7 на адрес: гр. К., ул. „Т.Р.“ № ***, ет. *** и е лична собственост на ищеца, придобито
преди брака му с ответницата. Това се установява и от представения нотариален
акт. Установява се от представените протокол за съдебна делба и нотариален акт,
че по време на брака си съпрузите са придобили по възмезден начин правото на
собственост върху ½ ид. част от дворно място, находящо се в град К., че
останалата ½ ид. част е придобита от съпруга по силата на съдебна делба
и не се спори, че в този имот е започнат строеж на жилищна сграда. Не се спори,
че по време на брака си съпрузите са придобили и правото на собственост върху
два гаража.
Установява се от представеното
постановление за възлагане на недвижим имот, че на 29.11.2005 г. по
изпълнително дело № 102/1999 г. по описа на ДСИ при РС К., на ищеца е бил
възложен недвижим имот – апартамент, по силата на публичната му продан. Не се
спори, че въвод във владение в този имот не е бил извършен. Установява се, че с
молба от 10.05.2019 г. ищецът е поискал от ДСИ да му върне сумата в размер на
17 177 лева, които внесъл като задатък за участието си в публичната продан
по изпълнително дело № 102/1999 г. С писмо изх. № 1775 от 14.05.2019 г. ДСИ е
уведомил ищеца, че сумата е предадена на пълномощника му М.И.В.. – негова
съпруга на 10.04.2018 г.
Установява се, че ответницата страда от
полинЕ.тия вегетатива първи към втори стадий и е освидетелствана и
преосвидетелствана от ТЕЛК с 80% намалена трудоспособност съгласно последното
експертно решение. По делото са представени медицински документи за болничен
престой на ответницата в периода от 09.09.2016 г. до 12.09.2016 г., както и за
лечения в болница през годините 2003, 2017, 2018, 2019 г. Установява се, че
през 2019 г. на ответницата е установено заболяване Hallux valgus (придобит), като е установена деформация
на двете ходила и на пръстите на краката.
Установява се от представеното
удостоверение – справка, че в информационната система на ЦПЗ няма данни за
психични разстройства на ищеца.
Не се спори, че през 2017 г. ищецът е
предявил иск за развод срещу ответницата, че е било образувано гражданско дело
№ 1933/2017 г. по описа на КрлРС и че производството е било прекратено с влязло
в законна сила определение поради оттегляне на иска.
Установява се от представения нотариален
акт на лист 61, че на 06.06.2018 г. Ц.Х.М.е закупила жилище, апартамент в град
К., като не е спорно в процеса, че Ц.М. е майката на ответницата.
Не се спори, че през 2019 г. е било
образувано гражданско дело № 1057/2019 г. по описа на КрлРС с предмет – защита
от ЗЗДН по молба подадена от А.В. срещу М.В.. Не се спори, че след отмяна на
постановеното неприсъствено решение, производството е било прекратено поради
оттегляне на молбата (факт, служебно известен на настоящия съдебен състав).
Установява се, че ищецът е подал жалба
(л.87) срещу съпругата си и пред началника на РУ на МВР К. на 02.07.2019 г. с
оплаквания за физически и психически тормоз.
Установява се от представените медицински
документи, че ищцата е с 80% намалена работоспособност след експертиза от ТЕЛК
и страда от вегетативна полинЕ.тия за горни крайници ІІ стадий. Във връзка със
заболяванията си е провеждала лечение през лятото на 2019 г. в клиника по
ревматология, в неврологично отделение, правена е консултация със съдов хирург.
Представени са и медицински изследвания във връзка с гинекологичния статус на
ответница.
По делото е представено настанително писмо
касаещо резервация на ищеца по НОИ за периода от 12.04.2018 г. до 22.04.2018 г.
в СБРП М.“ за 10 дни в стая № 27 и
същото писмо за лицето П.К.Ш., за същия период и същата стая. Установява се от
представеното удостоверение (л.123), че резервацията на А.В. за посочената стая
е била отменена. Тук следва да се посочи само, че изявленията на ответницата е
нейните пълномощници, че не „приемат това удостоверение за доказателство“ са без правно значение, доколкото законът е
предвидил специален ред за оспорване истинността на документи, и същите не са
се възползвали от този ред. Отделно от това, от представеното удостоверение от
работодател (л.257) се установява, че ищецът през част от периода на
резервацията е работил по график, като в удостоверението подробно са посочени
работните му дни през периода – 12, 14, 15 април. Ползвал е платен годишен
отпуск за периода от 16 до 23 април.
Съдът не обсъжда представената по делото
подписка, с която група лица са удостоверили с подписите си, че „…не е имало
тормоз над А.В. и твърдението не е вярно“. Подписката е способ на група лица да
заявят исканията си и становището си по даден въпрос, и но не може да се цени
като доказателство за декларирани с нея факти, включително -отрицателни.
Установява се от представените граждански
договори, сключен с О.К.,че през 2009 година и 2011 година, ищцата е работила
по програма и е изпълнявала длъжността домашен помощник. В тази връзка е и
представеното удостоверение от ръководителя на проекта.
Представен е договор за заем от 15.05.2018
г., сключен между ответника и лицето В.И.а, по силата на който ответникът е
получил в заем сума в размер на 9 600 лева, със срок за погасяване
15.05.2021 г. Договорът е с нотариална
заверка на подписите от 06.11.2018 г.
Страните са изслушани по реда на чл. 176 от ГПК.
Ищецът сочи следното: Всички средства,
спечелени от него, влагал в семейството си. Много от нещата като майстор
изготвял сам. Заделял средства за храна, ток, вода, средства през брачния му
живот като вземел заплата. Многократно ответницата го обиждала, още от началото
на семейния им живот. На 16-ти май 2019 г. отишли на мястото, където имали
недовършен строеж на къща и ответницата започнала да крещи срещу него. Казал й
да не вика, че съседите са отвън и че е непочтено. Тя му хванала ръцете и ги
държала. Ищецът я предупредил, че е с високо кръвно налягане, но тя продължила.
Ищецът работел като жп кондуктор и ответницата отишла на гарата по време на
инструктажа му, започнала да се саморазправя с него. След приключване на
инструктажа, вървяла след него и искала от него да оттегли молбата си за
развод, казвала, че ще продаде общите им имоти на публична продан. Ищецът не
могъл да изпълни задълженията си по посрещането на пътниците до тръгването на
влака. Лично пазарувал, лично ходил да плаща сметки - плащал вода, ток,
пазарувал хранителни продукти. Докато децата били малки, купувал дрехи на
децата и жена си. Когато ходел да взема храна от фризера, дори той да я купил,
ответницата казвала да не взема от тази храна или че тази храна е от село, и да
отиде до магазина и да си купи, да си
наготви и да яде. Понастоящем ищецът сам си готвел и се грижел за себе си. Не
отделял две от помещенията като самостоятелни, нито ги заключвал. Почти през
целия им семеен живот от около 8-10 г. М. все викала, все го обиждала и
нагрубявала с нецензурни думи. Ходил много пъти да я вижда до болницата в гр.
П.. Като си счупила крака, ищецът бил на работа и й казал, че не може да отиде
в момента, но след това отишъл и я видял. После й занесъл вещи и
принадлежности, грижил се. В този момент бил кондуктор на влака. Когато малкият
им син се родил, ищецът я придружил в град П.. Двамата с М. се грижели за
неговите родители. Казанчето в тоалетната било повредено преди години и ищецът
поставил обикновен кран. Поел ангажимент да сложи ново казанче, но преценил, че
с кранче е по-добре, защото се разходва по-малко вода. Обещал да направи и
козирка на терасата, но се отказал, защото понастоящем имало много нови
материали и нямало смисъл да се слагат старите ламаринени винкели. Ищецът се
интересувал от здравословното състояние на ответницата. бил шофьор, но
понастоящем нямали кола, имали такава преди години. Ходели на почивка с влака.
Ищецът заявява, че не е ходил на санаториум през 2018 г. Поискал от съпругата
си 20 лева за ток, а тя му отговорила, че няма, след това малко се скарали, но
не я удрял. По време на този разговор ищецът не бил употребил алкохол. Ищецът претърпял операция около 2000 година,
сестра му се грижела за него и съпругата му, а и той сам се грижел за себе си.
Ищецът твърди, че не е удрял съпругата си, имало случай когато техен съсед –
П.А.му е правил забележка, че в дома им се говори на много висок тон. Заявява,
че не е хвърлял камъни по съпругата си по улицата, не знае К.С.да е ставал
свидетел на техни отношения и не е търсен от полицията по повод подаден сигнал.
Ищецът счита като психически тормоз от страна на съпругата си това, че когато
започнат да разговарят по семеен проблем, ответницата не спира да говори, държи
нещата винаги да се случат както тя ги иска, не допуска диалог. Сочи, че парите, внесени по изпълнителното
дело били общи на съпрузите, имало и такива от родителите на ответницата, част
от тях били взети на заем (5000 лева), които ищецът върнал. Когато съпругата му напуснала семейното
жилище, знаел, че с майка й живеят на квартира. След раздялата не се интересувал
къде са, тогава отишъл да провери дали средствата по изпълнителното дело са
там. Сочи, че след образуване на делото, ответницата го намерила докато
пазарувал в търговски център, и въпреки, че имала заповед за незабавна защита
по друго производство, го хванала за ръката и го заплашила, че ще продаде
всички техни имоти на публична продан.
Ответницата сочи следното: Сумите по
изпълнителното дело били от проведен търг. До 2018 година, докато ищецът я
изгонил от жилището им с майка й, ответницата му имала пълно доверие за всичко.
Дала му търга лично, само на негово име, тя не фигурирала в търга. Ищецът водел
сам делата, дори я вземал във Върховния съд. Ответницата ходила с г-н Г.след
ищеца, той не я зачитал за съпруги, за нищо. Тя изтеглила сумата от
изпълнителното дело. Молила го три пъти да изтеглят сумата, той казал: „... отровете ме, за да вземете тези пари…“.
Ищцата му обяснила, че адвокатката от Д.казала, че парите вече ще изгорят, че
трябва да се изтеглят и не трябва да стоят в сметка съда. Ищецът не й говорел
изобщо, парите били внесени за търга през 2005 г., през 2018 г. ответницата ги
изтеглила, поради това, че ищецът ги изгонил, трябвало да прибере майка си,
защото трябвало да нощува на гарата на пейките. Направила това теглене на пари
без ищецът да знае, защото многократно го канила. Върнала му част от парите – 5000 лева през
2016 г. му ги дала за покрива на къщата, дала му ги пред сестра му и малкия им
син. Една част му дала. Ищецът водел сам
делата във връзка с търга и ги изгубил, но ответницата имала пълномощно от
негово име да движи нещата. Парите от изпълнителното дело вложила в децата си.
Според ответницата, когато се сключили брак с ищеца, той търсел имущество
(мераз), защото ответницата била едно дете. Всичко, което останало в наследство
от баща й го взел ищеца – парите от продажбата на шест крави и три коня.
Родителите й му купили кола, а парите по изпълнителното дело били последните,
които останали като спестявания от баща й. Жилището на родителите й било в село
К.. Когато бащата на ответницата бил жив, ищецът помогнал в някаква работа, но
от 25 години не стъпвали там и всичко се рушало. Парите, които родителите на
ответницата дали, били предназначени за децата им с ищеца, за цялото семейство.
Съпрузите съвместно гледали родителите на ищеца. Бащата на ищцата починал за 10
дни и по него грижи съпрузите нямали. Майка й, докато била здрава, отглеждала
един кон в продължение на 10 години, който ползвал ищеца. Когато майка й се
разболяла от онкологично заболяване, ищецът не съдействал по никакъв начин,
ответницата сама я карала в болница в С., сама я обслужвала. Ответницата
престояла сама четири месеца в болница, никой не й съдействал, била една на
майка, с минимална заплата и не знаела защо я съдят. Заявява, че тя е плащала
сметките за ток, бележките останали в семейното жилище, защото имала забрана да
го приближава. Твърди, че нямала намерение да напуска семейното жилище, но
ищецът я принудил, насинил я в гърдите и гърба, поискал й 20 лева за това, че
ползва фризера и държи храната си там. След като я изгонил от жилището,
ответницата повече не стъпила в дома си. Излязла с две найлонови чанти багаж и
ходела до магазина да си купи вещи от първа необходимост. Семейното жилище
ответницата напуснала през месец юни 2018 година. Ходила два пъти на
санаториум, а ищецът ходел по два пъти в годината – на море и на санаториум.
Ответницата знаела, че съпругът й бил на санаториум в М., нейни приятели от
А.го видели и й казали, че А. бил с друга жена там. Не подавала сигнали до
полицията за причинените й травми, защото й казали, че ако се оплаче, ще
изхвърлят съпруга й от работа. Била обидена, че съпругът й завел дело за тормоз
срещу нея, всички нейни колеги на работа я подкрепили.
От показанията на св. Т.Х. се установява,
че познава съпрузите от 24 години, страните били кумове на свидетелката, били
заедно на всички празници. През последните 5-6 години отношенията им много се
изострили, ответницата навиквала съпруга си постоянно, давала му непрекъснато
напътствия. Свидетелката лично видяла на
жп гарата как М. върви към съпруга си, докато той отива на работното си място,
започнала да го бута, да го блъска, да му вика идиот, простак, некадърник, че
нямало да се развеждат. Ищецът преди две години пак подал молба за развод,
свидетелката го спряла да не се развежда. По време на празниците ищецът се обадил
на свидетелката и споделил, че иска да се беси, отчаял се заради постоянните
кавги и неприятности със съпругата му. Двамата винаги се обиждали и били на
контра, все едно ищецът бил некадърник и не носел пари вкъщи. Н.работел
извънредно на жп гарата, отделно ходел да работи на строежа на къщата, работел
отделно на частно поставял плочки. М.също работела като личен асистент, гледала
баби, дядовци, за да докарват доходи на цялото семейство. Давали двамата заедно
пари за да отгледат децата и да ги възпитат. Проблемите им тръгнали преди
пет-шест години, когато ходили на празниците на Атанасовден и Великден, тогава
започнаха атракциите, кавгите и неприятностите – „това е твоето, това е моето,
ти направи това, онова не направи“. Понякога М. си слагала реплики, доста епитети и нецензурни думи. Свидетелката
и съпругът й били очевидци, че ответницата унижавала съпруга си. Оттам тръгнали
нещата. Ходили им импулсивно на гости. Майката на М.също била там. Възрастната
жена страняла от хората, затваряла се в отделна стая. Последният път когато
ходили, имало кокошки, пиленца в кухнята и в стаята. В тази стая живеели всички
заедно. Тези кокошки и пиленца М. ги гледала. Заради птиците къщата не била
чиста, изглеждала като кочина. Свидетелката познавала и майката на ищеца. В дома
на страните било топло, свидетелката описва отоплителните уреди. Двамата
съпрузи били работливи, конфликтите им се дължали на желанието за власт над
другия. М. поставяла ултиматумите, Н.прикривал повече нещата като джентълмен.
децата имали по-голям респект от майка си, баща им осигурявал средствата. Тя се
противопоставяла и на избора му на храна.
Свидетелката не била свидетел на агресия от
страна на А. към М., той всичко обръщал с чувство за хумор. На 29.07.2019 г.
видяла с очите си агресия на М. към А.. Когато
била на гости, имало реплики, обиди, че е неудачник. М. казвала, че е
неудачник, че не разбира нищо, идиот, простак. Когато гостувала там в началото
го мислела за чувство за хумор, но имало епитети от нея, идиот, простак,
некадърник, все едно е неудачник Н.. А. и майка му нямали лоши отношения. М. се
грижела и за кака П.(майката на ищеца). Когато М. била в болница, А. полагал
грижи за нея, даже казвал на свидетелката, че отива на посещение. Преди време ищецът ги предупредил да не ходят
в дома му за Великден, защото не живеел там, казал им, че напуснал къщата след
скарване със съпругата му. Казал, че не
се издържа на този ад и че живее четири месеца при негови приятел. Майката на
ответницата, кака Ц., доста време
живеела при семейството на страните. Идвала от К., спяла у тях, защото в къщата
й имало влага. Ищецът се държал добре с майката на съпругата си. Когато възрастната жена била болна и М. имала
здравословни проблеми, А. се грижел за домакинството. М. не била адекватна.
Доколкото свидетелката го познавала, А., нямал любовница и извънбрачни връзки.
Докато бил жив бащата на М., А. ***. помагал по-малко и в К., и в М.. М.
подронвала авторитета на съпруга си пред децата, ако той им кажел нещо, тя го
отменяла, заявявала, че ще слушат нея. понастоящем децата били в добри
отношения с баща си. Откакто им тръгнали проблемите преди 5-6 години, съпрузите
спели в отделни стаи, неприятностите се отразили и на интимния им живот.
Свидетелката не знаела и не е чувала М. да има извънбрачна връзка. М. се грижела
за семейството, работела извънредно за допълнителни доходи, двамата взаимно работели, гледали децата и ги
обичали.Съпрузите ходели на екскурзии винаги двамата - в И., И., къде ли не.
Ищецът два пъти споделял, че не иска да живее – все на големи празници – на
Великден и Коледа през 2018 г. Свидетелката престанала да контактува с
ответницата преди около 5-6 години, когато отношенията между съпрузите се
влошили.
В показанията си св. Ш.сочи, че познава
ищеца само по физиономия, а ответницата познава добре, от повече от 6-7 години,
защото тя се грижела за майка му, която починала на 94 г. и имала нужда от
обгрижване. Била за обслужване и ответницата идвала да я обслужва, оттам я
познавал. Свидетелят знаел за семейния живот на М., споделяла проблемите си. Споделяла,
че съпругът й се отчуждил, станал мълчалив и неконтактен, затварял се сам в
стаята си, сам си осигурявал отоплението, не общувал, бил чужд на проблемите,
упражнявал някакво насилие, включително физическо. Свидетелят помнел, че веднъж
М. била с насинено око, казала му, че съпругът й я ударил, друг път, че хвърлил
чаша върху нея. Това е споделяла с него и майка му. Имало момент, в ответницата
като се оплаквала, казвала, че не може да живее там и трябва да се махне,
тогава свидетелят й предложил да остане в къщата на майка му, щял да й освободи
стая, тъй като имал друго жилище, в което да живее. това станало преди около
четири години и не се осъществило. След смъртта на майката на свидетеля двамата
се срещали само случайно и при тези срещи ответницата се оплаквала, че има
проблеми със съпруга си. Доста време с мъжа й не били заедно, повече от година.
Знаел, че ответницата живее в някаква гарсониера. когато ответницата идвала при
майката на свидетеля, казала, че съпругът й се изнесъл от семейното жилище и
около шест месеца живял на друго място, при свой приятел. Споделила, че
съпругът й може би е отишъл при своя приятел по хомосексуални подбуди. Не знаел
за конкретни семейни проблеми точно в този период, но доколкото М. споделяла,
проблемите между двамата били чести и от продължително време. Знаел и за
строежа на къщата, виждал го като минавал покрай него, знаел от М., че е
влагала някакви свои пари, но никакви други подробности не знаел.
В показанията си св. А.сочи, че познава
страните, целият му живот преминал в БДЖ, от 1993 година познавал А., а от
2009-2010 година – съпругата му. До момента бил в добри отношения и с двамата
съпрузи. Бил в течение на семейните им проблеми. Понякога свидетелят посещавал
дома на страните и бил свидетел, че ответницата е агресивна към съпруга си –
обиждала го, наричала го с нецензурни думи – некадърник, изрод, казвала, че не
става за семейство. Това ставало в присъствие на свидетеля. понякога имало и
други хора, свидетелят не познавал всички. Имало случаи, в които М. блъскала
ищеца пред очите на свидетеля – виждал такова поведение и в дома им, и на
гарата – на работното им място. Случките ставали достояние на пътниците в
чакалнята и на колегите им. А. никога не отвръщал с агресия на нападките на М..
Последният случай бил когато А. се отчитал след работа на касата, М. го видяла
в гръб и започнала да вика и крещи, че не иска да се развеждат, защото взел
всичко, което имало като имущество. Това станало в чакалнята на гарата. А. два
пъти споделял със свидетеля, че му се иска да си сложи край на живота. А. не
отвръщал на поведението на М., срамувал се от тези случки. А. бил добър,
търпелив, грижел се за децата и семейството си. Свидетелят знаел, че майката на
М. е живяла при семейството, че А. я водил до болница, когато си счупила ръката.
Знаел, че А. се е грижил и за родителите си, свидетелят ги познавал. А. нямал
извънбрачни връзки, само М. зачитал като партньор. През определен период А.
напуснал семейното жилище и живял при свидетеля, казал, че животът му с М. е
непоносим и помолил, ако свидетелят разполага със свободна стая, да остане при
него. Свидетелят предоставил една стая на ищеца, който станал при него през
периода от м. февруари до м. юли 2014 година. А. вдигал кръвно, влизал често в
болница по това време. През това време М. ходела около блока, където се намира
жилището на свидетеля, викала, крещяла, молела го да се върне вкъщи, твърдяла,
че ще се поправи. Свидетелят твърди, че в семейството ищецът домакинствал, той
пазарувал, работел по строежа, купувал материали. докато двамата общували,
съпругата му отказвала да чуе неговото мнение, не му давала възможност да го
сподели. Държала се агресивно и арогантно със съпруга си. На 22.10.2019 г.
свидетелят и ищецът пазарували в супермаркет, Ответницата се появила в магазина
и започнала да крещи по ищеца, че не иска да се развеждат, че се разпродаде
имуществото, което двамата имат, заканила се, че ще му вземе всичко. Свидетелят
не посещавал тоалетната в дома на страните. През април 2018 г. ищецът не ходил
на санаториум, помагал на свидетеля с ремонтни работи по това време. В момента
съпрузите не живеели заедно, били разделени, М. живеела в жилище във военното
градче. Свидетелят знаел, че преди да се разделят, съпрузите са спели в отделни
стаи.
В показанията си св. М., майка на ответницата
сочи, че не била доволна от начина, по който живеели съпрузите след като се
оженили. Дъщеря й мъчела съпруга си да свикнат двамата, а той все мълчал, все
бил наведен. М. му се молила, а той все не бил съгласен с това, което тя му
казвала. Дъщеря й искала съпругът й да направи каквото трябва, да оправи
терасата, отвън не било направено добре за простиране на дрехи, течало от
снега. Искала и тоалетната да оправи А., но той нищо не подхващал вкъщи.
Свидетелката не била доволна от него, защото не се грижел за мъжката работа. На
него не можело да му се угоди. Нямал добро възпитание, свидетелката и съпругът
й му дали три коня и шест крави, А. си ги продал, не отишъл нищо да каже
затова, свидетелката не била доволна от възпитанието на ищеца. Все бързал да си
ляга, откакто работел в железниците. Ако М. решала нещо да го подпре, да го
хване, той я блъскал с ръце, ако искала нещо да му сподели, А. мълчал, не искал
да я слуша. Когато М. отишла да ражда второто им дете, А. се скрил в гаража,
свидетелката го разбрала от майката на А.. Тогава съпругът на свидетелката
много се обидил и искал да убие зет си, но те смекчили нещата. Ответницата не
била доволна от брака си. От съседите свидетелката разбрала, че А. е хвърлял
камъни по съпругата си, веднъж я залял с леща, после хвърлил чаша и я ударил в
окото, а накрая й счупил носа. В блока имало полицай, даже го викали веднъж.
Свидетелката не знаела защо зет й счупил носа на ответницата, това станало като
си дошъл от работа след втора смяна и се измил на мивката. Те изтръпнали,
детето било малко. Дъщеря й не влязла в болница на лечение, но ходила на
преглед, ходела така, за да я подиграват. Виждали А. на отдих с жена, не се
отнасял добре с М., когато пийнел, казвал, че има жена втора употреба.
Съпрузите спели разделени, в отделни стаи. Свидетелката носела храна от дома
си, а ищецът я обиждал. Свидетелката готвела в семейството и на съпрузите, и на
децата. Свидетелката дала 22 хиляди лева свои пари за закупуване на имота на
търг. Изпуснали имота, свидетелката не нагрубила зет си, че го е изпуснал,
въпреки, че били обещали да купят място, където да има две стаи за нея. Парите
за търга не ги върнали на свидетелката, останали в съда. Накрая дошла съдийката
(вероятно адвокат) от Д.и казала да си вземат парите от съда. Тези пари били
лични на свидетелката, със съпруга й ги подготвили за покупка на жилище в
Сопот. После се отказали от покупката и ги дала на дъщеря си за участие в търг.
Когато не спечелили търга, ответницата често се молела на съпруга си да
изтеглят парите от съда, но той казвал първо да го отровят и тогава да ги
вземат. Дъщеря й имала пълномощно и изтеглила парите от съда, защото А.
отказвал. Трябвало двете да живеят на квартира, А. не им дал стая в оправената
къща, макар че свидетелката вдигала камъни при строежа и доколкото можела. А.
от работа си идвал пиян. Единият внук бил в И., пратили хабер, че искат
пиленца. Излюпили се пиленца, и по същото време свидетелката установила, че има
здравословен проблем. Нямало къде да гледат пиленцата, затова ги дала в К.,
ищецът ги гледал. Три месеца майка и дъщеря живели на квартира в С. заради
лечението. Когато се прибрали от С. взели пилетата в К.. Свидетелката от около
10 години живяла със съпрузите, откакто се разболяла, нямало къде другаде да
отиде. Твърди, че не е виждала свидетеля А.да идва на гости. А., като си дойдел
от работа, казвал, че има жена втора употреба. Дотегнало им с дъщеря й това
нещо и се отделили в една стая. Твърди, че А. не се е грижил за родителите си,
докато са били живи, сестра му гледала баща му. И за децата не се грижил докато
били малки, не водел семейството си на почивка, не били ходили на море. В
същото време разказва случка, когато тя гледала децата, защото съпрузите били
на екскурзия в Е.. На въпрос дали ищецът е оставал без работа, заявява, че дори
да е оставал, казвал, че има работа. На въпроса дали ищецът работи допълнително
като майстор, заявява, че не работи, но дори да работи, не можел да го направи
както трябва. Твърди, че не си давал заплатата вкъщи. Свидетелката чула, че
ищецът ходил на почивка с друга жена. те с дъщеря й си излезли от апартамента,
той щял да си живее сам в него, свидетелката не знаел какво иска сега. Тя не
била доволна. Те му прощавали за всичко, макар че счупил носа на дъщеря й.
Твърди, че докато с дъщеря й били болни, М. била със счупен крак на легло, а тя
със счуП.ръка, нищо не пазарувал и готвел А., само веднъж я завел в болницата.
Когато хвърлил чашата, свидетелката присъствала, тогава се мъчили за последно
да го вкарат в ред, но нямало ред.
В показанията си свидетелката Г. сочи, че е
живяла в същия блок и вход със страните, познава ги, живеела на семейни начала
с племенника на ищеца. Жилищата им били едно под друго. Имала много лоши
впечатления от ответницата, защото винаги викала и крякала по А.. Обиждала го,
дори в присъствие на свидетелката. когато ги посещавала, винаги ставала
свидетел на кавги и обиди от страна на М., наричала съпруга си простак, идиот,
некадърник, нещастник, казвала, че децата са като него, и това било без
причина. Ищецът не отвръщал на М., не реагирал на думите й. Свидетелката и
партньорът й напуснали блока, а след това съпрузите се разделили. Случвало се
да завари А. да чисти в дома на страните, а М. все била навън, по пътищата,
оправяла клюките на целия град. А. направил ремонт на жилището им, сложил
топлоизолация, направил замазка, боядисал го. Никога не се случило да завари М.
да изпере, да простира, да сготви или оправя дома. А. вършел тези неща,
свидетелката го виждала как си глади ризите на масата за гладене. Готвел,
шетал, пазарувал и носел покупките. Правел това само за него и когато си идва
сина му М. Знаела, че М. и майка й вземат храна от социалния патронаж, дори се
карали с хората от патронажа. Ответницата вземала храна само за себе си и майка
си, но не за ищеца. А. не се хранел с тази храна. Имало случай, когато
ответницата хвърлила по съпруга си чехъл, друг път – саксия с кактус. Около 4-5
месеца гледала в жилището кокоши, петли и малки пилета, свидетелката я видяла
да ги качва в кашони по стълбите. Имало случай, когато ответницата не говорела
на свидетелката, казала й, че А. й е любовник, защото й купил рокля. Всъщност,
свидетелката помолила А. да й купи роклята, ако има възможност, а после му
върнала парите. виждала М. да слиза от колата на друг мъж и да се целува с него
пред входа, изкарвала го роднина, но не бил роднина. Това станало по-миналата
година, мъжът бил възрастен, висок или среден човек. свидетелката живеела под
съпрузите с родителите на партньора си. Сега ходели на гости 3-4 пъти седмично.
Свидетелката видяла ответницата на 10.07.2019 г. рано сутринта пред вратата на
жилището на страните, хлопала и крещяла, съпругът й да си оттегли жалбата,
казвала, че дори да се разведат, тя пак ще го тормози.
В показанията си св. Х.сочи, че познава
ответницата от около 10 години, от пчеларското дружество. Там разбрал, че М. е
дъщеря на негов покоен приятел и често й помагал, защото имала семейни
проблеми. Чувствал я като своя дъщеря. Срещал я в града случайно, тя му се
оплаквала, два пъти и видял насинена. Единият път носът на М. бил разбит, или
отивала или се връщала от болница, свидетелят разбрал, че съпругът на М. я
ударил в носа и ответницата има изкривяване. Свидетелят няколко пъти бил
свидетел на случки от семейния живот на страните. През 2012 г. М. *** й
отказали манипулация и трябвало да отиде в П., но нямало с какво. Свидетелят я
качил на последния автобус за П., придружил я, а малкият й син ги посрещнал и
придружил до болница в П., това станало на трети февруари, имало поледица.
Двамата със сина й чакали три часа, след това М. се върнала в жилището на сина
си, не останала в болница и това, което казал предходен свидетел за посещения
от страна на съпруга й, не било вярно. През 2014 година М. получила кръвоизлив,
съпругът й я качил на леглото. Тъй като проблемът се задълбочил и нямало кой да
помогне на ответницата, свидетелят я карал в болница в П.и в С.З.. Около месец
не можели да решат проблема, а в същата година ищецът напуснал жилището и
отишъл да живее при свой приятел като оставил съпругата си без грижи. Когато М.
си счупила крака, на следващият ден свидетеля се обадил да я пита има ли нужда
от нещо, нямала хляб, той й занесъл и след това продължително време готвел и
ходил да й носи провизии. Седмица след М., майка й си счупила ръката, а ищецът
отказал да отиде да й вземе медицинското. През 2017 година майката на М. се
разболяла и претърпяла операция, М. се грижела за майка си, съпругът на М. нито
веднъж не я посетил. Свидетелят имал приятел – М.Ю., който имал три коли. С
тези коли карали М. по болници и където се наложело. Свидетелят нямал кола, но
неговите приятели му съдействали и помагали на ответницата. С тези мъже М.
имала само приятелски отношения, те били стабилни хора. Свидетелят виждал ищеца
да върви по улиците с Ь.(св. А.) в почни интимна поза. А.бил със съмнителни
сексуални наклонности. Двамата почти се държали за ръце. Свидетелят знаел, че
ищецът си направил резервация за почивка с друга жена. М. му показала
резервацията. Имало случай, когато М. заболяла отново, да се налага да спи по
гарите. била с дренажи на раната, видяла съпруга си на перона, но той избягал и
се скрил във влака.
В показанията си св. И., племенник на ищеца
сочи, че от осем години живее на семейни начала със свидетелката П.Г..
Първоначално живели в жилището на родителите на свидетеля. През 2015 година заминал
за К., а Г. останала в дома им да се грижи за баща му, здравословното му
състояние изисквало грижи, а свидетелят отсъствал осем месеца. Имали малък
конфликт с майка му, който отминал за две седмици.
Във връзка с поискана проверка на
достоверността на показанията на св. Г., съдът е изискал и приел като
доказателство гр. дело № 87/2016 година по описа на КрлРС. Същото е образувано
по молба на В.И.а против Д.И. за защита по ЗЗДН. По делото е била издадена
заповед за незабавна защита на 28.01.2016 година и делото е било оставено без
движение. В срока за отстраняване на нередовности, същите не са били отстранени
и с определение от 09.02.2016 година производството по делото е било
прекратено. При предявяване на протокол на л. 180 от делото, свидетелят заявява,
че подписът не е него.
Свидетелят сочи, че в дома му дошли
полицаи, казали му да напусне жилището до 10 минути, но след една-две седмици
се прибрал отново там по покана на майка си. по това време бил със счупен
крак. Заповед по ЗЗДН не му била връчвана.
На 27.12.2018 година ампутирали крака на свидетеля, тогава напуснал жилището на
родителите си, тъй като било на третия етаж и му било трудно да се предвижва.
Оттогава живеели на квартира, на първи етаж.
В показанията си св. Л. сочи, че живее в
същия вход, в който е семейното жилище на страните и е домоуправител. Познавала
свидетеля Д.И.. Той живеел във входа на същия блок, имало моменти когато
отсъствал дълго време, тъй като работел в Г.. Свидетелят живял с жена на име
П., напуснал окончателно жилището след като ампутирали крака му. Свидетелката
не знаела да е бил отстраняван от жилището си от полиция. Към настоящия момент
П. често посещавала този адрес, очевидно поддържала дома, защото свидетелката
често виждала пране на терасата, но не влизала вътре. Знаела, че е имало
определен период, през който Д.отсъствал, П. живеела в дома му и се грижела за
баща му. понастоящем никой не живеел в апартамента, но П. често го посещавала.
В показанията си св. А.– полицай в РУ на
МВР К. сочи, че познава страните, били съседи, живеели в един вход. Имало
случай когато ответницата повикала свидетеля, с оплакване, че съпругът й е
пиян. Свидетелят се качил в дома им и заварил ищеца, който обяснил, че си е
сипал 20 грама ракия. Нямало агресия или нещо друго, свидетелят не знаел какво
се е случило по-рано между съпрузите. веднъж имало случай когато се прибирал от
работа, да чуе спор от съседите.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това, какъвто е и настоящия случай. Изложените в исковата молба фактически
твърдения се оспорват изцяло от ответника. Ответницата счита, че бракът й с
ищеца не е дълбоко и непоправимо разстроен и иска съдът да отхвърли иска за
развод, алтернативно – да прекрати брака по изключителна вина на ищеца. Ищецът
оспорва изцяло твърденията на ответницата.
При установената фактическа обстановка,
съдът намира, че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо
разстроена, изчерпана от съдържание. Съпрузите са разделени повече от около две
години, като всеки от тях е установил самостоятелен, независим от другия начин
на живот. Взаимоотношенията между двамата са дотолкова влошени, че те не са в
състояние да поддържат нормална комуникация дори по елементарни въпроси. Този
се базира и на личните впечатления на съда при изслушването на страните по реда
на чл. 176 от ГПК и чл. 145 от ГПК. От всички гласни доказателства, се установи
че съпрузите нямат помежду си отношения, основани на хармония, разбирателство,
взаимно уважение. Връзките между тях - икономически и духовни, отдавна са
преустановени и всеки от съпрузите през последните две години се е установил
без необходимост от партньора си в личен и икономически план. Установено е по
делото, че от 2014 г. проблемите между съпрузите са се задълбочили, ищецът е
напускал семейното жилище за период от около 4 месеца и е живял в дома на свой
колега. Отношенията им са били силно влошени, преустановено са духовните и
личните връзки – съпрузите нямат общи занимания, спят са в отделни стаи, имат
са разногласия по всички важни житейски въпроси – като бит, взаимоотношения с
роднини, работа, начини на разпореждане със семейни или лични средства. Липсват
доказателства след връщането на ищеца през 2014 г. в семейното жилище,
отношенията между съпрузите да са претърпели промяна в положителна посока с цел
укрепване на брачната връзка. Контактите помежду им след раздялата през 2018
година се свеждат само до спорове относно дали бракът да бъде прекратен, и са
основно инициирани от съпругата, която не желае развода. Установено е, че през
2017 година ищецът е предявил брачен иск и производството по него е било
прекратено. Не се спори и че в Районен съд К. е имало висящ спор по ЗЗДН, че
спрямо ответницата е била издадена заповед за незабавна защита. На съда е
служебно известно, че това производство приключи с оттегляне на молбата и
прекратяването му, тъй като беше на доклад в същия съдебен състав. При това
положение, възраженията на ответницата, че между съпрузите е налице временно
разстройство на брака и искът за развод следва да се отхвърли се явяват
неоснователни, а ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Свидетелите, доведени от
съпругата не установиха дори бегла възможност брачната връзка да продължи да
съществува. Показанията и на двете групи свидетели (тези, които познават
сравнително от близо семейните отношения между страните) сочат на преустановена
брачна връзка, която не би могла да бъде поправена предвид дългогодишното
наслояване на недоволство у другия по отношение на характер, навици, разбирания
за живота. При това положение съдът следва да прекрати брака между страните с
развод като дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищецът въвежда като брачни провинения
системен психически тормоз, изразяващ се в налагане на волята по всеки важен
или незначителен въпрос, комуникация посредством крясъци, обиди, публично унижение,
разпореждане със значителни средства без знанието на ищеца (изтегляне на
депозирана сума за покупка на имот чрез публична продан по изпълнително дело).
Във връзка с твърденията му са разпитани редица свидетели, които установяват
обичайно грубото поведение на ответницата спрямо съпруга й, включително в дома им, пред семейни приятели, на публични
места и на местоработата им – ЖП Гара К..
Ответницата въвежда като брачни
провинения липсата на заинтересованост
към нея и роднините й, пренебрежението, липсата на помощ, като сочи и актове на
физическо насилие спрямо себе си. Във връзка с твърденията й са разпитани
свидетели, като в показанията им се сочат данни за причинени травми, за
незаинтересуваност от страна на ищеца относно здравето на съпругата му и необходимост
чужди хора да й помагат да се справи със здравословното си състояние.
Категорични доказателства за причинени травми на ответницата не са ангажирани,
но в показанията на нейната майка се съдържат такива за взаимно нараняване
между съпрузите („Ако тя решеше нещо да
го подпре, да го хване, той я блъскаше с ръцете.“).
При установените от съда факти, съдът
намира, че всеки от съпрузите е допринесъл за разрива в отношенията им. По
делото не се установи характерите, разбиранията им за живота и целите им да са
били общи. Така, установи се, основно при изслушване на ответницата, че тя
поначало не е била доволна от начина, по който съпругът й възприема
организацията на дом, време, начин на разпределяне на средства, начин по който
да се общува с разширения роднински кръг. също така съдът установи по несъмнен
начин, че ответницата не е била склонна в семейния си живот да приеме мнението
и желанието на партньора си. Искала е нещата да са само под неин контрол и в
таза връзка си е позволява да го обижда пред общи приятели и пред колегата му,
еднолично е взела решение да се разпореди със средства по изпълнително дело, по
което страна е бил съпругът й и в качеството си на негов пълномощник да изтегли
сумата, с която пак еднолично е взела решение да бъде закупени жилище на името
на майка й. Ищецът не отрече, че част от парите са били предоставени от
родителите на ищцата, без да сочи точен размер, но съдът не коментира детайлите
по имуществения спор между съпрузите,
който не е предмет на делото, а едноличното решение на съпругата да изтегли
сумата и да се разпореди с нея. Установи се, че ищецът е неглижирал
здравословното състояние на съпругата си, дори да е бил на работа, по времето,
когато си е счупила крака, той е бил човекът, който следва да организира
транспорт до П., да се погрижи някой да придружи жена му, също така, вземал е
самостоятелно решения по битови въпроси, в частност за тези, за които е поел
ангажимент и обещал да реализира по друг начин (да ремонтира тоалетното казанче
и терасата, но преценил, че в единния случай ще се изразходва по-малко вода, а
в другия че материалите са остарели, без да има данни това да е съвместно
решение). По отношение данните за резервация съвместно с друга жена – според
съда извънбрачни връзки на съпрузите в процеса не са установено, недоказано
остана каква е жената, която е имала резервация за същия период и в същата стая
с ищеца. на фона на силно влошените взаимоотношения между съпрузите през
последните шест години, това обстоятелство не установява превес в брачните
провинения на един от съпрузите спрямо другия. При изложените факти, настоящият
съдебен състав приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат двамата съпрузи.
При раздялата на съпрузите са преустановени
брачните контакти, прекъснати са икономическите връзки между съпрузите. Липсата
на физическа и духовна взаимност между страните в продължение на две години са
лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала
да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и
окончателно разстроена, прекъсната по необратим и непреодолим начин и
съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се
допусне развод по вина на двамата съпрузи.
ОТНОСНО семейното жилище:
Претенция за ползването му е направена само
от ищеца, и като не се спори, че жилището е негова лична собственост,
ползването му следва да се предостави на ищеца.
ОТНОСНО фамилното име.
Съдът следва да постанови ответницата да
носи брачната си фамилия В., каквато претенция е направила.
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Такава не е
претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи, разноски помежду им не се присъждат, и а не са доказани такива,
реализирани от ищцата.
При този изход
на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лева. Тъй като ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 25 лева при образуване на делото, окончателната
държавна такса следва да се възложи в тежест на ответницата.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № 73 от
11.05.1986 г. съставен в град К.
граждански брак между А.В.В. с ЕГН ********** *** против М.М.В. с ЕГН
********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент на адрес: град К., улица „Т.Р.“ № **, ет. ***, на съпруга
А.В.В..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име В..
ОСЪЖДА против М.М.В. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.