Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
28.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №310 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ю.С.Е. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Ф.М., с посочен по делото адрес на призоваване: гр.К., бул***, против Решение №260008/08.02.2021 г., постановено по АНД №742 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно, неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че от доказателствата по делото не се установявало касаторът да е извършил нарушението, за което било издадено наказателното постановление. При издаването на последното не била съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. При налагане на наказанието не били преценени всички обстоятелства и обстановката по случая. Твърди се, че при навлизането на МП „Капитан Андреево“ наказаното лице заявило, че иска да декларира вещите втора употреба, които били в багажното отделение. За това, дали касаторът бил извършил вмененото му нарушение, не можело да се направи несъмнен извод, каквото било изискването на процесуалния закон, за да можело да ангажира административнонаказателната му отговорност. Твърди се, че митническата стойност на установените вещи била завишена с оглед обстоятелството, че били употребявани.
Като не обсъдил всички тези обстоятелства, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение.
Претендира се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът, Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение на районния съд да бъде оставено в сила.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №1170/2020 от 06.11.2020 г., издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, с което (по т.I) на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) от Ю.С.Е. са отнети в полза на държавата:
1. метална входна врата 200/100 см. – 1 брой;
2. PVC прозорец 2 кв.м. – 2 броя;
3. PVC врата със стъкло 200 см./70 см. – 1 брой;
4. метална врата 220 см./100см. – 1брой, употребявана;
5. интериорни врати 200 см./80 см. – 4 броя, употребявани;
6. заготовка за кухненско обзавеждане – 2 плота и 19 бр. плоскости, употребявани;
7. столове – 4 броя, употребявани;
8. сгъваема маса 100/80 см. – 1 брой, употребявана;
9. дървена поставка за телевизор – 1 брой, употребявана, с митническа стойност 2 507.08 лева; (по т.II) на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 507.08 лева, представляващо 100% от митническата стойност на стоката и (по т.III) от Ю.С.Е. са задържани 2 507.08 лева за обезпечаване на глобата по пункт II от наказателното постановление.
Наказанието е наложено за
установено с АУАН №1124/13.08.2020 г. административно нарушение, изразяващо се
в това, че на 13.08.2020 г., на МП „Капитан Андреево“, като е превозил през
държавната граница описаните стоки, без знанието и разрешението на митническите
органи, Ю.С.Е. е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ.
За да потвърди наказателното
постановление, Свиленградският районен съд е достигнал до извода, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП били спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самото
нарушение било описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Изложените в актовете обстоятелства били напълно достатъчни за наказаното
лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да
организира адекватно защитата си. АУАН и НП били издадени от компетентни органи
и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати и съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
По същество съдът приел за
доказано от обективна страна извършването на митническо нарушение по чл.233,
ал.1 от ЗМ. За ирелевантен възприел опита на наказаното лице да декларира
превозваните през държавната граница стоки по-късно, след проверката. Извършването
на нарушението се установявало пряко от показанията на двамата свидетели –
митнически служители, които били категорични, че Ю.С.Е. не е декларирал процесните
стоки. Поради това
напълно основателно и правилно била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО били изцяло
правилни и законосъобразни. Правилна била и правната квалификация на
нарушението.
Съдът формирал и извод за липса
на основание за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
като се мотивирал, че деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения. По отношение размера на
наложеното наказание, съдът приел, че същото е правилно определено, при
правилно извършена индивидуализация на нарушението и съобразяване с отегчаващите
и смекчаващи вината обстоятелства. НП било правилно и в частта му, с която било
постановеното отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението,
както и в тази за обезпечаването на наложеното административно наказание.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно описана
фактическа обстановка, която не се оспорва по делото. Съдът е възприел
относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на
доказателствата е направен правилен извод за спазена процедурата по съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими
реквизити и са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните
срокове.
Вмененото на касатора
административно нарушение, подробно описано както в АУАН, така и в НП, от
фактическа и правна страна, е това по чл.233, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.233, ал.1
от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит
за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда
с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. На
касатора Ю.С.Е. е
вменено, че е превозил през границата на страната конкретно описани по вид и
количество стоки, без знанието и разрешението на митническите органи, и това му
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по надлежен ред доказателства
по делото. Районният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които
приема, че откритите в автомобила, управляван от касатора, недекларирани стоки,
съобразно вида и количеството им, отговарят на дефиницията на понятието
„стоки“.
Обосновано районният съд е
приел, че Ю.С.Е. е бил длъжен да декларира превозваните от него стоки, за което
му е била предоставена възможност, но не е сторил това. Напълно се споделя
извода на съда, че направеният на по-късен етап, след извършване на проверката,
опит за деклариране на превозваните стоки е ирелевантен. В тази насока следва
да се отбележи, че показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели Е.
К. М.– актосъставител и А. В. А. – свидетел при установяване на нарушението, са
еднопосочни за това, че както водачът на микробуса, така и пътуващите в него
трима пътника са били попитани дали имат нещо за деклариране, при което им е
било отговорено, че нямат. Едва след получаването на отрицателни отговори, се е
пристъпило към извършване на митническа проверка, пори която е установено
превозването на описаните в АУАН и НП стоки, които се намирали в багажното
отделение на микробуса, без знанието и разрешението на митническите органи. И
двамата свидетели еднопосочно заявяват в показанията си, че водачът на
микробуса заявил желание да декларира стоката едва след като същата вече била
свалена, разтоварена от микробуса и е предприета проверката ѝ.
При правилно установената от въззивния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
същия относно обстоятелството, че процесното нарушение е правилно квалифицирано
и доказано от обективна и субективна страна.
Споделя се и заключението на
районния съд, че наложеното на касатора наказание „глоба” е правилно и
законосъобразно определено. В конкретния случай, с оглед разпоредбата на
чл.233, ал.1 от ЗМ, административно-наказващият орган е определил наказанието в
минималния предвиден в закона размер, представляващ 100% от митническата
стойност на стоката, предмет на митническата контрабанда, определена със
Становище рег.№32-238991/17.08.2020 г. на назначена със заповед Комисия. Тук следва
да се посочи, че при определяне митническата стойност на стоката комисията е
съобразила, че част от стоките са употребявани, което изрично е вписано в
тяхното описание, а размерът на така определената стойност не е бил оспорен
нито в производството пред АНО, нито при обжалването на НП. Доказателства, от
които да се направи заключение за завишен размер на определената митническа
стойност на стоката не са ангажирани и пред настоящата инстанция.
Като е потвърдил изцяло наказателното
постановление, Свиленградският районен съд не е допуснал нарушение,
представляващо касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
(Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
(Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
В настоящото производство е
направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, за тази съдебна
инстанция, пред която същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира
искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1
от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260008/08.02.2021
г., постановено по АНД №742 по описа на Свиленградския районен съд за 2020
година.
ОСЪЖДА Ю.С.Е., ЕГН **********,***,
да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.