№ 1329
гр. София, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000504141 по описа за 2020 година
С решение № 4297/17.07.20 г., постановено по гр. дело 3749/17 г. по описа на
СГС, съдът е оставил без уважение предявените от Р. М. И. субективно съединени
искове с правно основание чл. 124 ГПК спрямо първия ответник – ТМ Транс 12
ЕООД за установяване принадлежност на правото на собственост спрямо недвижим
имот, описан в исковата молба, и с правно основание чл. 108 ЗС спрямо втория
ответник Н. И. И. по отношение на същия имот. Той представлява дворно място, ПИ с
идентификатор 68134.8552.513, с административен адрес София, р-н ***, кв. ***, ул.
***, № **, с построена в имота едноетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор
68134.8552.513.1. Този имот ищецът обитавал от раждането си, а от 28.12.2005 г.,
когато навършил пълнолетие, той владеел с намерение да го придобие като свой. За
имота ищецът твърди с исковата молба, уточнена с молба № 64175/15.05.17 г. и
изменена с молба 37303/15.03.18 г., че е закупен и застроен от дядо му Р. М. И. в
режим на съпружеска имуществена общност са баба му – С. Б. И.. Поради липса на
съгласие от съпругата за даряване на идеални части от имота от Р.И. на синовете му –
М. Р. И. и Ю. Р. И., осъщественото през 1984 г. прехвърляне и всички останали
транслации с имота не са породили вещно-правно действие. Затова ищецът владял
имота като свой с намерение да го придобие. Той знаел, че дядо му искал къщата да
остане за него. Счита, че на основание чл. 79 ЗС е придобил на база първично
придобивно основание имота, с построената в него къща и поради това оспорването на
това негово право от първия ответник и придобиването на имота чрез публична продан
1
и въвеждането в имота от втория ответник са основание за успешна защита с
установителен иск за собственост спрямо ответника-юридическо лице ТМ Транс 12
ЕООД и вещен ревандикационен иск – спрямо ответника- физическо лице Н. И. И..
За да отхвърли исковете, СГС е приел, че ищецът е бил едно от многото лица,
обитавали къщата и поради това не е доказал, че е владял имота за себе си, че няма
ясно изразен анимус за своене на имота и чрез извършването на изпълнителни
действия по изп.д. 335/15 г. по описа на ЧСИ М. К. е смутено необезпокояваното
вледеене на имота, преди да е изтекъл визираният от чл. 79 ЗС срок.
С въззивната жалба се твърди, че поради отказ на съда да изслуша поискани
свидетели, твърдението на ищеца за изтекла придобивна давност е останало
недоказано. В мотивите на решението се съдържа лично отношение на съда към
ищеца. Били игнорирани своевременно направени от ищеца доказателствени искания и
така ищецът бил лишен от справедлив процес. Твърди се в жалбата, че не е
необходимо владението да започне с навършване на пълнолетие. Дори да е така
давността по чл. 79 ЗС изтича на 28.12.15 г., а постановлението за възлагане на имота,
съставено от ЧСИ, е от 27.02.17 г. През цялото време ищецът е живял в имота, ползвал
се е от него и е изпълнявал всички задължения на собственик – заплащал е сметки към
„Софийска вода“ АД, към което дружество е имал разкрита партида, осъществил е
ремонт на покрива, сменил е бойлер и се е грижел за къщата. Опитът на неизвестни
хора да влязат в имота бил отблъснат от ищеца с помощта на баща му. Разминаващите
се твърдения относно момента на това събитие се обяснява с отдалечеността във
времето. Гласните доказателства били цитирани от съда избирателно. Не са
анализирани и всички писмени доказателства по делото – партиди за заплащане на
консумативи, нотариални актове, прилагани като доказателства и от двете страни.
Доказано по делото, според въззивника, е, че към датата на отстраняване от имота –
20.04.17 г., той го е владял и е бил отстранен от него с действията на ЧСИ по
въвеждане на втория ответник във владение. Вписването на нотариален акт на името
на друг субект не е обстоятелство, смущаващо владението. Затова до 20.04.17 г.
владението на ищеца е било непрекъснато и несмутено. Прехвърлителните актове,
осъществени до придобиване на имота от ипотекарния длъжник по цитираното
изпълнително дело, са нищожни и не са породили правно действие. Следва анализ на
отделните прехвърлителни сделки на ниво облигационно действие и изводът, че като
деривативен способ публичната продан не може да породи действие при опорочени
предходни правни сделки.
С определение № 501/18.02.21 г. състав на САС е оставил без уважение
доказателствените искания на ищеца и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Въззиваемият И. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
2
първоинстанционното решение.
Въззиваемото дружество ТМ Транс 12 ЕООД, призовано при условията на чл.
50, ал. 2 ГПК, не участва активно в процеса и не изразява становище.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
По делото са представени доказателства, че с нотариален акт № 179, н.д. 4754/77
г., Р. М. И. (дядо на ищеца със същите имена) придобил имот пл. № 396, кв. 49 по
плана на София, местност Враждебна, с квадратура 660 кв.м.
С нотариален акт 159 по н.д. 4154/84 г. на 05.11.84 г. Р.И. (старши) дарил на
всеки от синовете си – М. И. и Ю. И. по ¼ идеална част от придобития през 1977 г. и
застроен към момента на даряването имот.
С договор за доброволна делба, с нотариална заверка на подписите, от 26.11.97
г., лицата Р.И. (старши), М. И. (син на Р.И. старши), Ю. И. (син на Р.И. старши) и С. И.
(съпруга на Р.И. старши – според удостоверение за родствени връзки, класирано на с.
239) се съгласили целият имот да бъде придобит от М. И. (баща на ищеца) с уговорка
за парично уравняване на дяловете на останалите съсобственици.
М. И. се разпоредил с имота по възмезден начин с договор за продажба с н.а. 40,
н.д. 43/00 г. по описа на нотариус Борислава Налбантова.
При анализ на правните действия до този момент следва да се отчетат доводите
на ищеца за осъществено дарение без участие на съпругата на дарителя (Р.И. старши) и
правната рефлексия на тези действия.
Няма представени доказателства за момента на сключване на брака между Р.И.
старши и С. И.. Ако към дата 29.12.1977 г. (на закупуване на празното дворно място –
нотариалният акт е приложен на с. 31) между двамата е имало брак, то имотът, поради
възмездното естество на сделката и липсата на доказателства за трансформация на
лично имущество на Р.И., е придобит в режим на бездялова съпружеска имуществена
общност. Към момента на разпореждането с имота чрез дарение (05.11.1984 г., с. 33 от
първоинстанционното дело) действа отмененият СК. Според неговия чл. 22 „съпрузите
имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите
вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се
разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на
имуществената общност…“. Според ал. 3 от същия член „разпореждане с обща
недвижима вещ или права върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда
действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков
ред“.
Порокът, визиран от ал. 3 на чл. 22 СК отм., води до висяща относителна
3
недействителност на сделката спрямо неучаствалия в разпореждането съпруг. Засяга се
облигационният аспект на прехвърлянето и от нормираната висяща недействителност
може да се ползва само лишеният да изяви воля съпруг. Правото му е потестативно
и може да се упражни по съдебен исков ред.
Липсват доказателства за проведена конститутивна защита от С. И. чрез иск,
основан на разпоредбата на ал. 3, чл. 22 СК отм. Нещо повече, през 1997 г., тя, като
участвала в доброволна делба на имота, засвидетелствала информираност за
действията на съпруга си по прехвърляне на идеални части и санирала сделката,
извършена без нейно участие.
Тъй като търсената от ищеца защита е позитивна - за установяване
принадлежност на правото на собственост от ищеца (а не за липса на такава за
ответниците), не следва да се анализират последващите транслативни сукцесии, довели
до изнасяне на имота на публична продан, на основание ипотекирането му за
обезпечаване на дълг. Затова липсата на анализ от първоинстанционния съд на
прехвърлителните сделки не обосновава процесуално нарушение, рефлектиращо върху
правилността на решението.
Сделките за прехвърляне вещни права над имот имат облигационен и
вещноправен аспект. Те няма да породят вещноправно действие, ако прехвърлителят
не е собственик (по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече от
онова, което притежава). Пороците в облигационната връзка подлежат на установяване
и прогласяване (според естеството им), без да накърняват вещноправното действие на
сделката, като пораждат законоворегламентирани права за увреденото лице.
Тъй като ищецът навежда доводи за нередовна облигация, то пороците не
могат да доведат до липса на вещноправен ефект на прехвърлянето.
Доколкото ищецът не сочи придобивен способ, който да е предпоставка за
добросъвестно владение, съобразно разпоредбата на чл. 79 ЗС, за да проведе ефективна
собственическа защита на база първичен придобивен способ, ищецът трябва да докаже
постоянно и несмутено владение на имота, при наличие на двата елемента от
фактическия състав (корпус – фактическа власт и анимус – намерение за придобиване
на имота като свой) за срок от 10 г.
Началото на този срок съвпада с момента на навършване на пълнолетие от
ищеца, защото от този момент той може да извършва собствени (непотвърдени от
родител/настойник) правновалидни действия, а анимусът може да се изрази именно
чрез такива действия. Не се спори за това, че ищецът е роден на ******** г.
(засвидетелствано от посочения от него в исковата молба ЕГН). Поради това начален
момент на владението на имота следва да бъде датата 28.12.05 г., а краен –
28.12.15 г. През този период владението следва да бъде непрекъснато.
Под непрекъснато владение се разбира упражняване на фактическа власт
4
трайно, по явен, необезпокояван начин, така че да се изключи възможността други
субекти да въздействат върху вещта.
Свидетелката на ищеца Й. А. (с.273) пресъздава случай от есента на 2010 – 2011
г., при който хора и полицаи искали да „изгонят ищеца от имота“. Те размахвали
някакви документи. Тогава бащата на ищеца заявил, че бил заложил къщата заради
дълг, но бил върнал парите.
Свидетелят на ищците Ю. И. възпроизвежда същия случай, но утвърждава, че
събитията са се развили в началото на 2006 г.
Поради разминаване на твърденията на двамата свидетели относно момента
настоящият състав приема, че не може да основе решението си на събраните гласни
доказателства относно времето на прекъсване протичането на придобивната давност
чрез физически опит за установяване от трети лица на фактическа власт над имота на
база неизвестни за свидетелите документи (от мъже, които искали да влязат в къщата и
размахвали книжа). Следователно активното доказване на иска не е поставено в
зависимост от разпита на допълнителни свидетели или преразпита на вече изслушани
такива.
Съществува писмено доказателство за момента на смущаване на владението на
ищеца - опис на имота от 13.08.2015 г. във връзка с протичащ изпълнителен процес
(протоколът е класиран на с. 228 от първоинстанционното дело и са събрани гласни
доказателства – св. М. К., л. 253, гръб). Към този момент най-късно на ищеца е
станало известно наличието на правна претенция на трети лица спрямо имота
и провеждането спрямо същия на изпълнителни действия. Изпълнителното
действие по изнасяне на имота на публична продан, чиято първа обективизация за
обитателите на къщата е осъщественият опис, прекъсва протичането на
необезпокояваното владение от ищеца и този момент предхожда датата 28.12.2015 г.,
към която, при недоказано предходно прекъсване на протичането на придобивната
давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС би могла да прояви действие при наличие на всички
елементи от фактическия състав за придобивното давностно владение. При това се
отчита постановката от т. 2 от ТР №4/ 2012 г., ОСГК ВКС за това, че позоваването на
давността не е елемент от фактическия състав на първичния придобивен способ за
възникване право на собственост.
Настоящият състав се солидаризира с виждането на СГС, че ищецът не е доказал
в условията на пълно и главно доказване наличието на субективния елемент от
сложния състав на владението – намерение да придобие имота като свой. За
сдобиване с данъчна оценка ищецът е искал съдът да му издаде удостоверение (с. 15 от
първоинстанционното дело). От това следва, че данъчната партида не е на негово име.
Визираните във въззивната жалба действия – отремонтиране на покрива, смяна на
бойлера, заплащане на консумативни разноски спрямо „Софийска вода“ АД са
5
действия, произтичащи от обитаването на имота, и са характерни и за вещното право
на държане, и облигационното право на ползване. Те не демонстрират по ясен и
недвусмислен начин воля за своене на къщата и дворното място, в което тя е застроена.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство – удостоверен като заплатен
адвокатски хонорар в размер на 4 500 лв. (с. 65 от въззивното дело).
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4297/17.07.20 г., постановено по гр. дело 3749/17
г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. М. И. да заплати на Н. И. И.
разноски за въззивното производство в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и
сл. ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6