Р Е Ш Е Н И Е
№ 913 29.06.2018 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав
на седми юни две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 2053 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от ***, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № 03.1-34/28.02.2018г., издадено от директора на РЗИ гр. Бургас, с което на основание чл. 211 ал.3 вр. чл.231 ал.1 ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.36 ал.1 ЗЗ.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат подробно нарушения, поради което се моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, изпраща представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Ответната страна - РЗИ гр. Бургас, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2017г. , свидетелят Р. – инспектор в ОЗ, ДЗК, в присъствието на свидетелите А. и Б., извършили проверка в обект с обществено предназначение, работещ като къмпинг „Златна рибка“, намиращ се в гр.Созопол. При проверката се установи, че жалбоподателят, извършва дейност в посочения обект, без да е изпълнило задължението си да уведоми РЗИ-Бургас, в 7-дневен срок за настъпили промени в обстоятелствата вписани в Регистъра на обектите с обществено предназначение относно къмпинг „Златна рибка“, изразяващо се в промяна на лицето, което експлоатира обекта.
За посоченото по-горе обстоятелство св.Р. състави Акт за установяване на административно нарушение, в който описаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение по чл.36, ал.1 от Закона за здравето. Акта бил съставен при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание - „имуществена санкция „ в размер на 2000,00 лв. на основание чл. 211, ал.3 от Закона за здравето за нарушението по чл. 36, ал.1 от Закона за здравето.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Р., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От правна страна:
Съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за здравето „Всеки, който открие обект с обществено предназначение , е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК”.По делото безспорно е , че към датата на извършена проверка в обекта, стопанисван от жалбоподателя, от него не е било подадено уведомление за промяна на лицето експлоатиращо обекта.
За да бъде съставомерно като административно нарушение по чл. 36, ал.1 от ЗЗ, се изисква същото да не е сторено към определен момент- не по-късно от деня на започване на дейността. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на нарушението е посочено кога/ кой ден / е започнала дейността в обекта, въпреки наличните доказателства за това. За това не се ангажира и актосъставителя. Непосочването на момента на извършване на административното нарушение в АУАН и в Наказателно постановление е неизпълнение в пълен обем на задълженията съответно на актосъставител по чл. 42, т.3 от ЗАНН и на административно-наказващ орган по чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а това се преценя като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на лицето нарушител.
Друго съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, според съда е несъответното на административното нарушение по чл.36 ал.1 от ЗЗ прилагане на санкционната разпоредба на чл.211 ал.3 от ЗЗ. Съгласно чл.211 ал.3 от ЗЗ „Когато нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 20000 лв.”, а ал.1 на чл.211 от ЗЗ гласи, че „Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се наказва с глоба от 200 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10000 лв.”. За да бъде наложена на юридическото лице нарушител това административно наказание на основание чл.211 ал.3 от ЗЗ, се изисква откъм съставомерност на административното нарушение не само да не е подадено в срока за това уведомление по образец до съответната РЗИ по местонахождението на обекта - не по-късно от деня на започване на дейността. В процесния случай в АУАН и в НП са изложени обстоятелства за съставомерност на административно нарушение по см. на чл.211 ал.3 вр. ал.1 от ЗЗ, но при квалифициране на нарушението и актосъставител, и административно – наказващ орган са посочили като нарушена законова разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗЗ, касаеща само неизпълнението на задължението за уведомяване на съответната РЗИ за откриването на обект в срока за това. Неизпълнението на задължението да бъде уведомена РЗИ за посочените в АУАН обстоятелства, изисква приложението на санкционните разпоредби на чл.229 ал.1 и ал.3 от ЗЗ, според които норми, на юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 – 228В, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. Неправилното приложение на Закона при прилагането на съответната на нарушението санкционна разпоредба е другото съществено процесуално нарушение, опорочаващо атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна като незаконосъобразно.
В този смисъл атакуваното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03.1-34/28.02.2018г., издадено от директора на РЗИ гр. Бургас, с което на основание чл. 211 ал.3 вр. чл.231 ал.1 ЗЗ, на „Скорпион груп“ ООД ЕИК121849328 е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.36 ал.1 ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.