МОТИВИ към
решение № 272/ 19.06.2015 г. постановено по АНД № 387/2015 г. по описа на РРС.
Постъпил е
акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 26.05.2015 г., на път Е-70 км.
61+353 /отбивката на бившия ресторант Стария кладенец/, между с. Осенец и с.
Гецово, С. П. и М. М., влизат в пререкание помежду си, като си отправят
заплашителни думи и реплики, а впоследствие скандала прераства в сбиване, в
което си разменят взаимно удари.
Нарушителите дават обяснения.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното: На *** г. , двамата нарушители управлявали МПС – та, като се
движели в посока към гр. Цр Калоян. По пътя, преди навлизане в населеното място
М., който е неправоспособен водач, извършил нарушение на ЗДвП, от което
настъпила опасност за движещия се след него П.. Последния, настигнал първия в
гр. Цар Калоян и поискал сметка за поведението му на пътя, като между двамата
възникнала разправия. На 26.05.2015 г. след 21,00 ч., П. управлявал собствения
си л.а. “Опел Астра” по път Е-70, от гр. Цар Каоян към гр. Разград, в който
пътувал и св. Е.X. – майстор, който бил нает от нарушителя. По същото време и в
същата посока М. управлявал л.а. “Мерцедес”, в който пътували и негови приятели
- свидетелите Ф. Д., Р. Р. и Т. Т. Забелязвайки
автомобила на П., М. решил да се разправи с него, заради скарването между тях
предния ден. Ето защо, до отбивката за
бившия ресторант Стария кладенец, в отсечката между с. Осенец и с. Гецово, той
навлязъл в лентата на движение на П. и го принудил да спре извън пътя. От своя
страна, последния разпознавайки М. и виждайки, че той пътува с още трима
човека, слязъл от колата си, като предварително взел гаечен ключ, също с
намерение за саморазправа. М. слязъл от колата си, доближил се до П. и го
ударил с юмрук в лицето. Последният пък, който очаквал именно това, започнал да
налага с гаечния ключ М. по главата, ръцете и тялото, след което преди свидетелите
Р., Т. и
Д.,
да ги разтърват, се качил в колата си и продължил към гр. Разград.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на прочетените и приобщени към доказателства
по делото показания на св. Е. X.. Сочените доказателствени средства са дадени
от незаинтересован и безпристрастен от изхода на делото свидетел, поради което
съдзът ги приема за истинни и ги кредитира. Показанията на свидетелите Д., Р. и
Т.,
съдът намира, че не пресъздават действителната подлежаща на установяване
фактическа обстановка, в частта досежно причинита за спирането на двата
автомобила /свидетелите сочат, че П. е “сякъл” пътя им/, поради
обстоятелството, че и тримата свидетели са приятели на М. и поради
противоречието им с показанията на св. X.. При това, следва да се приеме, че
тези показания подкрепящи и изявленията на самия М., за когото в хода на
производството се изяснява че е неправоспособен водач, целят да не дискредитират
последния. При това, твърденията на тези свидетели, че са възприели нанесените
от П. удари върху М., не изключват нанасянето на удара от последния, за който
говори X., тъй като и тримата не са наблюдавали действият ана двамата
нарушители непрекъснато, тъй като са изризали от автомобила. Казаното от X.
пък, подкрепя обясненията на С. П., поради което съдът намира че сочените
доказателства установяват действителната подлежаща на изясняване фактическа
обстановка. Съдът не кредитира обясненията на М., освен поради обстоятелството,
че той е неправоспособен водач, но и поради факта, че твърдяното от него е
житейски нелогично. При положение, че самия нарушител не е търсел конфликт с П.,
то необясними остават действията му, при които той се е отправил към автомобила
на последния. Ето защо и като единствено защитна теза, съдът намира че тези
обяснения не са достоверни.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира,
че с действията си П. и М. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.
Непристойната
проява се изразява в сбиване на публично
място – по републикански път отворен за обществено ползване, след извършено
нарушение на правилата на зДвП. С посочените по - горе действия, и М. и П. са осъществили
състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1
ал.1 от УБДХ. Поведението им се явява противоречащо с добрите норми на
поведение на публично място, същите
изразяват пренебрежителното отношение
към установените порядки на държане в обществото. Всеки един от двамата е целял
да се саморазправи с другия, независимо и противно на установения правов ред за
разрешаване на спорове между граждани, изключващи приложение на физическа сила.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на нарушителите е
съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1
ал.2 от УБДХ Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянията им
и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че те не
съставляват престъпления по чл.325 от НК.
Същевременно с
действията си М. и П. са нарушили обществения ред и спокойствие, което
предопределя ангажирането на административнонаказателната им отговорност.
Съставормерността
на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на
административната отговорност на нарушителите
по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието за всеки един
от тях, съдът отчете като отегчаващи отговорността им обстоятелства наличието
на лоши характеристични данни и осъжданията им за извършени престъпления от общ
характер. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на
обществена опасност на деянието бе преценен вида на обществените отношения
представляващи непосредствен обект на посегателство и времетраенето на проявата
осъществена от всеки от тях. Като отегчаващи в тази насока обстоятелства,
досежно М. бе преценено, че той е неправоспособен водач и това, че той е
провокирал инцидента. Като отегчаващи обстятелства касаещи нарушението по
отношение на П. пък, бе преценена многобройността на ударите и това, че са
нанесени с гаечен ключ. Ето защо намира, че спрямо всеки един от тях, при относителна
равностойност на отегчаващите и смегчаващи отговорността обстятелства, следва да
бъде наложено наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа. При
определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяниие
такъв около средния размер на наказанието определена в указа, а именно - 300 лв.
Счита, че така наложените наказания са съответни на тежестта на всеки
един от нарушителите и осъщественото от всеки един от тях деяние.
В този
смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: