Р
Е Ш Е Н И Е
260014/22.2.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV-ти състав гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен
съдия : Даниела Павлова
при участието на секретаря
Кичка И. разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4819
по описа за 2018
г.
Предявен е иск с пр.осн.чл.49, вр. вр.
чл.45 от ЗЗД от ищец В.И.И., с ЕГН: *********
***, с постоянен адрес ***, чрез
пълномощник адв.
Е.Т.П., с личен номер по Единен регистър на адвокатите **********, член на АК
Варна, съдебен адрес:***, офис 205,
тел: ****срещу ответник МБАЛ „Света
Марина" ЕАД, ЕИК: ****, представлявано от ****, със седалище и адрес на
управление:*** за заплащане на сумата 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
противоправно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в нарушаване
на нормативно установените медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика при извършване на медицински услуги и лечение на ищеца на 05.06.2017
г. ведно със законната лихва върху така претендираната от нас главница, считано
от датата на увреждането - 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърденията от които ищецът черпи
права в производството са, че
неимуществените вреди са настъпили
от противоправните действие и/или бездействие на лекари от клиника по
урология и от клиника по нефрология към МБАЛ „Света Марина", чиито здравни
услуги е ползвал и които са изпълнявали работата си в болницата на ответника
МБАЛ „Света Марина"ЕАД, по възлагане от ответника, поради което отговорен
за вредите причинени от гореописаните лица при или по повод на изпълняваната
работа, е ответникът МБАЛ „Света Марина"ЕАД, ЕИК ****.
На 28.05.2017 г., около 22.00 ч.
ищецът В.И. е получил остри болки в
дясна лумбална област и по този повод
няколко часа по-късно, на 29.05.2017 г. в 2.50 ч. е посетил спешно отделение на
МБАЛ „Света Марина" ЕАД. Към онзи
момент освен болките той не е имал други
проблеми като висока температура,
гадене, повръщане или дизурични смущения - парене при уриниране, дразнене,чести
позиви, нито пък е имал дренажни нарушения, а десния бъбрек е бил без
увреждане, което е установено от извършено образно изследване от 29.05.2017 г в
3.12 ч., установено след преглед от хирург и извършена му ехография на коремни
органи. В момента на прегледа
ищецът е бил без индикации за
хоспитализация в клиника по урология, поради което му е предписано амбулаторно
лечение с дексофен и контролен преглед с уролог. След като се прибрал в дома
си въпреки обезболяващите, които е
приел, острата болка в дясна лумбална
област не утихнала и поради тази причина
същия ден - 29.05.2017 г. към 10.30 ч. посетил отново болничното заведение МБАЛ „Света Марина" ЕАД, Клиника по
урология. След направената му нова Диагностична ехография с амб.№
889/29.05.2017 г., в 10.45 ч. и установената хидронефроза 1-ва - 2-ра степен,
д-р ****го е насочил към Спешен център
на МБАЛ „Света Марина" ЕАД, тъй като му обяснил, че следва да бъде приет
по спешност в клиниката по урология, за да му бъде сложен стент и катетър по
оперативен път, защото в противен случай, медикаментозното лечение щяло да
продължи дълго и ще е болезнено. Обяснил му, че става въпрос за
бъбречно-каменна болест в следствие на която се е получила хидронефрозата. В.И.
се доверил на преценката на лекаря и се съгласил. На 29.05.2017 г. в 11.15 ч. е постъпил в клиника по урология в МБАЛ „Света
Марина" ЕАД, видно от История на заболяването № 22180/29.05.2017 г., с
насочваща диагноза по направлене за хоспитализация хидронефроза с обструкция на
бъбрек и уретер, причинена от камък. Снета му е подробна анамнеза и статус и са
назначени хематологични и биохимични изследвания, които са били в референтни
стойности. Изследванията на урината не показали никакви отклонения. Предписано
му било оперативно лечение. Назначена е терапия с антибиотик - аксетин,
вливания на глюкозо-солеви разтвори и спазмолитици.
На 30.05.2017 г. в 10.05 ч., на В.И.
му е извършена операция за поставяне на стент - double J stent 6 СН
(шестмесечен) в десния уретер. Поставен му е и фолиев уретрален катетър 16 СН.
Операцията е извършена от оператор д-р ****и асистент д-р ****, видно от
Оперативен протокол (спешна) № 459/30.05.2017 г. При оперативната дейност е
взета и урина за микробиологично изследване и евентуална антибиограма.
Резултатът от урината бил негативен, тоест посявките са стерилни и не са
открити бактерии, видно от Искане за микробиологично изследване с лабораторен №
6850/30.05.2017 г. и написания върху него резултат от 31.05.2017 г. от д-р
Милена Божкова - микробиолог. В.И. е бил изписан от МБАЛ „Света Марина"
ЕАД, клиника по урология на 01.06.2017 г. с диагноза, съобразно епикриза:
КОНКРЕМЕНТ В ДЕСЕН УРЕТЕР; ХИДРОНЕФРОЗА ВДЯСНО; УРС ДЕКС; СТЕНТ ДЕКС. Изписана
му била домашна терапия с антибиотик Зинат със срок на прием - 5 дни, видно от
рецепта, издадена от д-р Маринов на 01.06.2017 г.
Няколко дни по-късно ищецът започнал да вдига много висока температура -
около 40 градуса. Изпитвал нужда от често уриниране - през 10 минути, имал
парене при уриниране и силна болка в областта на бъбреците. По
тази причина, с помощта на родителите си, на 05.06.2017 г. отново
посетил МБАЛ „Света Марина" ЕАД, урологично отделение и потърсил д-р
Ростислав Маринов, който го бил оперирал. Оказало се, че той е в отпуск, а
колегите му отказали да дадат номера на телефона му. Поради тази причина го
прегледал лекарят, който е бил на смяна в приемния кабинет на отделението и го
насочил за консулт с нефролог.
Ищецът е посетил д-р Ивелина Колева Николова с УИН: **********
в клиниката по нефрология към МБАЛ „Света Марина" ЕАД, която му назначила
изследвания. От изследванията извършени на 05.06.2017 г. се установило, че е
налице изразена левкоцитоза - 36.72, силно повишен С-реактивен протеин -
227.62. В урината е установено наличието на белтък, кръв и левкоцити. В
седимента еритроцити и левкоцити - многократно завишени. Д-р Николова обяснила
на пациента, че не може да му вземе
урина за посявка с цел установяване наличието на евентуална бактериална
инфекция, тъй като той в момента пиел антибиотик и резултатът нямало да бъде
коректен. Изписала му друг широкоспектърен антибиотик - Ципрофлоксацин за 10
дни и му казала, че не е необходимо да остава в болницата, тъй като лечението с
антибиотика, който му изписала, би могло да се проведе и в домашни условия. За
тази цел обаче, чисто формално, той е трябвало да подпише документ, с който
отказва да остане в болницата, който документ, бил определен от нея като
административна формалност. В.И. го подписал. Д-р Николова предупредила
ищеца, че ако до три дни положението му
не се подобри от изписания от нея антибиотик, задължително трябва да дойде
отново за преглед в болницата. Изписани му били и температуропонижаващи
лекарства.
Между 05.06.2017 г. и 08.06.2017 г.,
В.И. стриктно изпълнявал предписаното му лечение и правил опити да смъкне
телесната си температура в дома си, но без резултат. По тази причина, на 08.06.2017 г., отново
посетил МБАЛ „Света Марина" ЕАД, в
клиника по урология, за да потърси отново д-р Ростислав Маринов, защото смятал,
че проблемите му са свързани с извършената от него операция. Доктор Маринов все
още бил в отпуск и го приел завеждащият клиниката по Урология проф.д-р А. Хинев.
След като установил симптомите на В.И.
и се запознал със случая му, професорът му обяснил, че не е за урология, а за
нефрология и го насочил натам.
Така на 08.06.2017 г. в 13.00 ч.
ищецът е
приет в МБАЛ „Света Марина" ЕАД, клиника по нефрология с диагноза:
Остра бъбречна недостатъчност. Хроничен калкулозен пиелонефрит - обострен.
Десностранна уретеролитиаза. Състояние след имплантация на JJ-стент на десен
уретер. Назначено било ехографско
проследяване, като било прието, че се отнася за остро преходно бъбречно
увреждане на фона на обострен хроничен калкулозен пиелонефрит. От него се
установили данни за двустранно уплътнен (Пет.) бъбречен паренхим и наличие на
JJ-стент. Приложени били направените преди това на 05.06.2017 г., изследвания
на В.И., от които било установено, че е налице изразена левкоцитоза - 36.72,
силно повишен С-реактивен протеин - 227.62. В урината е установено наличието на
белтък, кръв и левкоцити. В седимента еритроцити и левкоцити - многократно
завишени. Назначени били и микробиологични изследвания с посявка на урина с
Искане за микробиологично изследване с лабораторен № 7269/08.06.2017 г., 13.09
ч. На пациента била назначена терапия с
антибиотиците Амоксиклав и Ципринол (ципрофлоксацин).
От получения резултат от
микробиологично изследване с дата 12.06.2017 г., станало ясно, че е установено
наличието на сигнификантна бактериурия от бактерията Псевдомонас аеругиноза.
Според антибиограмата, щамът бил полирезистентен и бил чувствителен само на
антибиотика Колистин. Въпреки резултатите от изследването терапията на В.И. НЕ била сменена. За този
резултат и за наличието на каквато и да е бактерия, ищецът изобщо не е бил уведомен към онзи момент,
нито пък е бил уведомен за антибиотика, който е следвало да бъде изписан
съобразно антибиограмата и резултата от микробиологичното изследване. Пациентът не е знаел каква му е правилната диагноза, от
какво е лекуван и причинителя на
заболяването му. Той е бил информиран единствено, че има „бъбречно
увреждане", което е асоциирал с поставената му още на 29.05.2017 г.
диагноза - хидронефроза 1-2 степен. Никой от лекуващите го лекари в клиниката
по нефрология не го е уведомил, че е имал пиелонефрит и остра бъбречна
недостатъчност. Никой не му е обяснил какво представляват тези заболявания.
Никой не обсъдил с него лечението.
На 13.06.2017 г., в 9.28 ч. била
взета нова посявка на урина с Искане за микробиологично изследване с
лабораторен № 7431. На 13.06.2017 г. в 13.05 ч., В.И. бил изписан от МБАЛ
„Света Марина" ЕАД, клиника по нефрология, като му било изписано
медикаментозно лечение от д-р Кирил Живков Желязков отново с антибиотика
Амоксиклав за 9 дни, въпреки, че към този антибиотик вече е била установена
резистентност на 12.06.2017 г.
На 15.06.2017 г. били готови
вторите резултати от микробиологичното изследване на ищеца. Те потвърдили първоначалните, а именно наличието
на: сигнификантна бактериурия от бактерията Псевдомонас аеругиноза. като щамът
бил полирезистентен, чувствителен само на антибиотика Колистин и резистентен
към Амоксиклав (амоксициклин и клавуланова киселина). Въпреки резултата, от
който се виждало, че бактерията е налична и е резистентна към Амоксиклав,
отново никой не се бил обадил на ищеца
за да го предупреди, че не е излекуван, както и че не следва да
продължава да пие антибиотика Амоксиклав, който му бил изписан за 9 дни. Никой
от лекуващите го лекари не го е
информирал, че трябва да започне лечение
с антибиотика Колистин, към който бактерията се лекува еединствено с този
медикамент. Няколко дни след изписването на В.И. от клиника по нефрология,
епикризата му била готова и той отишъл за да си я вземе.
Въпреки предписания му антибиотик
от д-р Кирил Живков Желязков, В.И. продължавал да поддържа лека температура -
около 37.4-37.5 градуса и да има оплаквания от парене при уриниране и болки в
областта на десния бъбрек. Ищецът бил
изключително притеснен, защото виждал, че провежданото лечение не давало
положителни резултати. Поради тази причина, няколко дни след получаване на
епикризата, зачитайки се в нея и справка в интернет решил да се консултира с гастроентеролог.
Така на 20.06.2017 г. си направил изследвания на показателите на чернодробните
ензими, които отново показали завишени стойности и с изследването отишъл при
доц.д-р Мария Атанасова - гастроентеролог в МБАЛ „Света Марина"ЕАД на
23.06.2017 г. След прегледа, доц.Атанасова му поставила диагноза:
„Медикаментозен хепатит - след продължителен антибиотичен курс на лечение“, за
което му изписала лечение.
Ищецът продължавал да не се
чувства добре - имал температура
37.4-37.5 градуса и парене при уриниране с болки в дясно, поради което, заедно
с родителите си, отново посетил клиниката по нефрология в МБАЛ „Света Марина"
на 25.06.2017 г. и настоял да разбере какви са резултатите от урокултурата, за
която прочел в Епикризата, както и дали бил излекуван от въпросната бактерия.
Посрещнат бил от лекарят, който му изписал последния амбулаторен антибиотик, а
именно д-р Кирил Живков Желязков. Той в началото отказвал да даде каквато и да
било информация, но след упорито
настояване показал изследването. Не дал
обяснение защо е изписал антибиотик към който бактерията е
била резистентна и то за 9 дни. Така едва на 25.06.2017 г. В.И. разбрал, че е
лекуван погрешно през цялото време, а именно с установено резистентни към
бактерията антибиотици Амоксиклав (амоксициклин) и Ципрофлоксацин. В.И. се
поинтересувал също, какво следва да направи в тази ситуация, към кого да се
обърне, защото продължавал да се чувства много зле - имал температура, парене,
болка и отпадналост. Д-р Кирил Живков Желязков му обяснил, че било необходимо
да даде нова стерилна проба, седем дни след последния прием на антибиотика, а
през останалото време, в случай на температура, да пие единствено лекарства за
понижаването й. Това означавало, че нова урокултура следвало да бъде дадена чак
на 29.06.2017 г.
През следващите дни В.И. продължил
да има оплаквания и да поддържа средно висока температура, чинно чакайки да дойде
денят, в който да даде нова стерилна проба. Колкото повече отминавало
действието на предходния антибиотик, толкова повече състоянието му се влошавало
и температурата му се повишавала. Така на 29.06.2017 г., той рязко вдигнал
температура, чиито стойности се повишили до 40.3 градуса. Имал оплаквания от
много силни болки в цялото тяло, силна отпадналост и позиви за повръщане. На 30.06.2017 г. родителите на ищеца го транспортирали в гр. София в
Университетска болница „Александровска", клиника по урология.
Сутринта на 30.06.2017 г. му е
направено изследване след даване на „нова урокултура“, която
потвърдила наличието на сигнификантна бактериурия от бактерията
Псевдомонас аеругиноза.
При транспортирането му до гр.
София, В.И. бил в много тежко състояние и с много висока температура - над 40
градуса. Налагало се да спират често, за да търсят лед от крайпътни заведения,
с цел да понижат поне за кратко температурата му. Животът му е бил в опасност, имал е
силни болки по цялото тяло, състояние на втрисане, гадене, изпотяване и
изключително висока температура.
При приемането му по спешност в
болницата в гр. София, родителите му
били уведомени, че В.И. е в изключително тежко, предсепсисно състояние,
поради забавеното лечение и неправилната терапия с резистентни антибиотици.
Веднага му е назначена терапия с антибиотика Колистин, към който бактерията
Псевдомонас аеругиноза е била чувствителна. На 03.07.2017 г. след оперативна
манипулация е изваден и сложеният му в МБАЛ „Света Марина" ЕАД -Варна,
клиника по урология, JJ-стент, тъй като той допълнително е допринасял за
разпространението на тази бактерия, която полепвала по него. Благодарение на
правилното и адекватно лечение на лекарите в клиниката по урология в Университетска
болница „Александровска"-гр.София, в периода от 30.06.2017 г. до
07.07.2017 г. и допълнително изписаната амбулаторна терапия, В.И. е бил спасен
и излекуван.
Ищецът твърди, че именно вследствие на неправилното лечение с
действия и/или бездействия на лекуващите
го лекари е бил заразен с бактерията Псевдомонас аеругиноза в клиниката по
урология, а в последствие неправилно лекуван в клиниката по нефрология, като от
това е претърпял вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
действията и/или бездействията на лекарите, които са го лекували, изпълнявайки
работата си при ответника МБАЛ „Света
Марина"ЕАД, по възлагане от ответника
1.По
повод лечението му в клиника по урология
на МБАЛ „Света Марина"ЕАД - Варна, в периода 29.05.2017 г.- 01.06.2017 г.,
ищецът В.И. е бил заразен с
вътреболнична инфекция, предизвикана от бактерията Псевдомонас аеругиноза,
която той асоциира с извършената му операция -УРС ДЕКС, СТЕНТ ДЕКС на
30.05.2017 г.,с оператор - д-р ****и д-р Живко Атанасов Желязков; инстр. сестра
- Ваня Хинчева Пенева, по повод на която му е сложен J J стент и уретрален
катетър.
Счита,
че е бил заразен с бактерията
Псевдомонас аеругиноза там, тъй като при постъпване в клиниката по урология на
29.05.2017 г. и при взетата му стерилна урина по време на оперативната дейност
на 30.05.2017 г. и не е имал бактерия,
видно от медицинската документация, като инфекцията е получена
по време на престоя в болничното заведение в периода 29.05.2017 г. - 01.06.2017 г. и се
е проявила след като е напуснал болничното заведение, която според него
отговаря на определението за
вътреболнична инфекция и нейното установяване съгласно чл.4 и чл.5 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г.
за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции,
както и на т. 6 - Критерии за установяване на вътреболничните инфекции от
раздел III- Общи изисквания за осъществяване на дейностите по надзор, превенция
и контрол на ВБИ на Приложение към член единствен на Наредба № 3 от 08.05.2013
г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на
вътреболничните инфекции. Инфекцията се е проявила на 05.06.2017 г., с висока
температура до 40 градуса, силни болки в областта на бъбреците, парене при
уриниране и нужда от често уриниране. Причинната връзка между инфекцията и
извършената операция с поставяне на уретрален катетър се прави само по време, а
именно през последните 7 дни, преди установяване на уроинфекцията да е имало
уретрален катетър - т.4.3 от раздел IV
Изисквания за осъществяване на дейностите по надзора на ВБИ и AMP на Приложение
към член единствен на Наредба № 3 от 08.05.2013 г. за утвърждаването на
медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Такъв
катетър е имало и той е бил сложен на 30.05.2017 г., видно от оперативния
протокол, а клинични и лабораторни данни за наличие на активна уроинфекция вече
са налице на 05.06.2017 г. Урокултура е взета на 08.06.2017 г. при повторното
приемане на ищеца, който доказва
сигнификантната бактериурия с Псевдомонас аерогиноза.
В т.7
и сл. на раздел III „Общи изисквания за осъществяване на дейностите по надзор,
превенция и контрол на ВБИ“ на Приложение към член единствен на Наредба № 3 от
08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол
на вътреболничните инфекции, са изброени индикаторните инфекции и техните
симптоми. В точка 7.5.1 и сл., а именно за симптоматичната инфекция на пикочните
пътища са установени критериите на които следва да отговаря инфекцията на
пикочните пътища, които у доверителят ми са били налице след заразяване с
бактерията.
Счита, че служителите на ответника при лечението му са нарушили правилата за стерилизация на
инструментариума и материалите и/или извършването на необходими дезинфекции,
съобразно Утвърдения в Наредба № 4/10.12.2013 г. стандарат „Урология",
правилата в утвърдения стандарт за превенцията и контрола на ВБИ (вътреболнични
инфекции), както и установените правила за добра медицинска практика.
Съобразно утвърдените правила в
стандарта по превенция и контрол на ВБИ, контролът и превенцията на
вътреболничните инфекции е отговорност на целият персонал на лечебното
заведение, както и че е бил лекуван с
резистентни към бактерията антибиотици. Лекуващия лекар е бил длъжен да
проследи състоянието на пациента и да окаже своевременна и адекватна медицинска
помощ, в случай на необходимост, до един месец, след изписване на пациента от болничното
заведение. Това нещо не е сторено. Считаме, че в случая е налице бездействие на
д-р Кирил Живков Желязков.
В пряка причинно-следствена връзка
от действията и/или бездействията на лекарите работещи в двете клиники на
ответника, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в уринарна инфекция, остра бъбречна
недостатъчност и пиелонефрит парене и болки при уриниране; чести и нетърпими
позиви за уриниране; повишена телесна температура - до и над 40 градуса;
повишен брой левкоцити в кръвта; повишени нива на С-реактивен протеин и
креатенин; двустранно уплътнен бъбречен паренхим. Твърди, че преди това В.И. никога
не е боледувал от пиелонефрит, не
е имал и бъбречна недостатъчност, медикаментозен хепатит, предсепсисно състояние,
болки и страдания, в следствие на възникналите заболявания.
Освен обичайните болки и страдания,
асоциирани с конкретното заболяване, в края на месец юни 2017 г.В.И. е бил в
сериозно увредено общо състояние, опасно за живота му, което е било определено
от лекарите в гр.София, като предсепсисно, при приемането му в клиниката там.
Освен това същият е преживял стрес,
страх, понижено самочувствие, тревожност и раздразнителност, които от своя
страна са се отразили негативно, както на личния, така и на обществения му и
социален живот. В този период ищецът е
завършвал математическата гимназия и му е предстояло дипломиране на 21.06.2017 г., на
което не е могъл да присъства поради здравословното му състояние, като е
изживял изключително тежко това състояние, тъй като церемонията по дипломиране
е била сантиментална за него, доколкото с нея е приключвал един период от
живота му, а именно ученическият, след който се разделял със съучениците си. В
същото време е трябвало бързо да подготви документите си за Университета в
Ричмънд в САЩ, където е бил приет за студент и е трябвало да замине през месец
август. Преди това е трябвало да организира документите си за американска виза,
както и да се яви на интервю. Всички тези ангажименти са били непосилни за В.,
с оглед тежкото му здравословно състояние - постоянно висока температура,
отпадналост, непоносими болки и невъзможност за сън, поради честите позиви за
уриниране, заради които се е налагало да става по 5-6 пъти през нощта. Той е
бил обезнадежден и изпитвал постоянни страхове, че поради здравословното си
състояние, няма да може да подготви документите в срок и да се запише в така
желания от него университет. Изпитвал притеснения, че това от своя страна щяло
доведе до пропускането на цяла учебна година и че може да не бъде приет в същия
университет през следващата година. Станал
раздразнителен и сприхав. Карал се с родителите си непрекъснато, като
скандалите били породени от безсилието му сам да се справи с ежедневните си
битови задължения, понеже имал постоянни болки, температура, чувствал се зле и
бил замаян. Това състояние го е
депресирало и той спрял да
контактува и с приятелите си през този месец и половина. Не можел да спи
спокойно, не излизал никъде. Поради високата температура, а в последствие и
болките в цялото тяло, постоянно се нуждаел някой да се грижи за него, което
пък го карало да се чувства непълноценен.
Горното е мотивирало ищецът да предяви иск срещу ответника по чл.49 от ЗЗД, който норма урежда гаранционно-обезпечителната
отговорност на този, който е възложил на други лица някаква работа, в случаите,
когато тези лица по повод на възложената работа са осъществили виновни
противоправни действия, от които са настъпили вреди. Всички лекарите, които са осъществили различни
дейности по лечението му са извършвали
тези медицински дейности по възлагане от ответника. Самото лечение е извършено
в сградата на болницата на ответника МБАЛ"Света Марина" ЕАД.
Ищецът моли за уважаване на
предявеният иск и за заплащане на разноски за
производството.
Представя доказателства и прави доказателствени искани, като са посочени
твърденията и фактите, които ще се установяват с тях. Ищецът оспорва издадената от Клиниката по нефрология
епикриза без дата изх.№ 602 по отношение
на истинността на вписаната диагноза, касаеща хроничност на заболяването
„пиелонефрит“ по твърдения, че вписаната
в епикризата диагноза „хроничен обострен калкулозен пиелонефрит“ не съответства
на реалното здравословно състояние на пациента, тъй като никога преди това не е
боледувал от това заболяване, както и от бъбречна недостатъчност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника У. „С.М."
ЕАД, чрез законния представител с който оспорва изцяло предявеният иск
като неоснователен.
Не оспорва твърденията в молбата, че на
29.05.2017 год. в 02.50 ч. пациентът В.И.И., на 19
год. е посетил „Спешно отделение“ при У. „С.М." ЕАД по повод силни болки в
дясната лумбална област. В момента на прегледа пациентът е без индикации за
хоспитализация в Клиника по урология. Назначена е терапия и контролен преглед
от уролог. Същият ден 29.05.2017 год. в 11.05 ч. пациентът отново е посетил
Спешното отделение при У. „С.М." ЕАД. С оглед на състоянието му ищецът се
е съгласил да бъде хоспитализиран за оперативно лечение в урологична клиника,
поради което в 11.15 ч. е бил насочен към Клиниката по урология. След
хоспитализацията са извършени всички необходими прегледи и изследвания, след
което е предприета оперативна интервенция под обща маскова анестезия и е
конфигуриран двоен J стент, 6 /шест/ месечен. Следва гладък следоперативен
период и на 01.06.2017 год. пациентът е дехоспитализиран с назначена терапия за
дома.
На 05.06.2017 год. пациентът В.И.
е бил на преглед по повод на оплаквания от поясна болка, дизурия и фебрилитет
до 38 - 40 градуса. След писмен отказ на предложената му от д-р Николова
хоспитализация, му е било предписано лечение с Ципрофлоксацин, добавен към
провежданата до момента терапия със Зинат.
На 08.06.2017 год. пациентът В.И.
отново е хоспитализиран в Клиниката по нефрология, остра и перитониална
диализа при У. „С.М." ЕАД с ИЗ № 23838/08.06.2017
год. по повод оплаквания от болка и парене при уриниране, болка в дясната
лумбална област и температура до 40 градуса. Извършени са всички необходими
изследвания и процедури. Назначена е терапия с двойна антибиотична комбинация
(Амоксиклав и Ципрофлоксацин, вливания на водно-солиеви разтвори, диуритици и
витамини), в резултат на което състоянието му се подобрява. След данни за пълно
възстановяване на бъбречната функция пациентът е изписан на 13.06.2017 год.
като му е назначена терапия за дома и дати за контролни прегледи. Оспорва
изцяло посочените в исковата молба фактически твърдения, а именно:
2.1.
че във връзка с лечението на ищеца в Клиника по урология при У. „С.М." ЕАД
в периода 29.05.2017 год. - 01.06.2017 год. е бил заразен с вътреболнична
инфекция, предизвикана от бактерията Псевдомонас аеругиноза, която той асоциира
с извършената му операция на 30.05.2017 год. с оператор д-р Ростислав Николаев
Маринов, асистент - д-р Инна Гочева И., анестезиолог - д-р Марияна Страхилова И.
и д-р Живко Атанасов Желязков, инстр. Сестра - Ваня Хинчева Пенева, по повод на
която му е сложен J стент и уретрален катетър;
2.2. че В.И. е бил неправилно лекуван с
антибиотици, към които е установена резистентност на изолирания щам на Псевдомонас
аеругиноза антибиотици в Клиниката по нефрология;
2.3. че в пряка причинно-следствена връзка от
действията и/или бездействията
на лекарите, работещи в двете клиники са настъпили следните неимуществени
вреди: уринарна инфекция, остра бъбречна недостатъчност и пиелонефрит;
2.4. че съдържанието на издадената от Клиниката по
нефрология епикриза досежно установената диагноза, касаеща хроничност на
заболяването пиелонефрит не съответства на обективното състояние на пациента;
2.5. че преживения от ищецът стрес, страх, понижено
самочувствие, тревожност и раздразнителност, които от своя страна са се
отразили негативно, както на личния така и на обществения и социален живот са
резултат от действията и/или бездействията на лекарите, работещи в Клиниката по
урология и Клиниката по нефрология.
Твърдения от които ответникът черпи
права и възражения срещу иска:
По повод постъпила в Изпълнителна
агенция „Медицински одит" - София към Министерство на здравеопазването на
Република България от Е. Петрова И., майка и пълномощник на В.И.И. жалба по случая е
извършена извънредна проверка в У. „С.М." ЕАД и в рамките на същата за изясняване на фактите и обстоятелствата в
жалбата е изискана цялата медицинска и друга документация, относима към случая,
проведени са срещи и разговори с всички лекари, участвали в
диагностично-лечебния процес на В.И. като са взети техните писмени становища.
Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол за
извършена проверка № КП 27-427/15.11.2017 год.
Оспорва твърденията в молбата, че по повод на лечението на ищеца в Клиника по
урология при У. „С.М." ЕАД в периода 29.05.2017 год. - 01.06.2017 год. е
бил заразен с вътреболнична инфекция, предизвикана от бактерията Псевдомонас
аеругиноза, поради следното:
По
повод подадената жалба, в У. „С.М." ЕАД е извършено от болничния
епидемиолог ретроспективно епидемиологично проучване и справка за дейностите по
контрола на инфекциите в Клиника по урология. Проучването включва: правилна
регистрация на вътреболничните инфекции (ВБИ) и търсене на евентуални
епидимични взривове; противоепидемични мерки при внесени инфекции и инфекции,
възникнали в отделението; профилактика и контрол на ВБИ, свързано с качеството
на дезинфекция, хигиена на ръце, обща хигиена на отделението, обучение на
персонала. В резултат на извършеното проучване не са констатирани пропуски и
нарушения като подробните констатации са отразени в Протокола и Комисията не е
установила наличие на вътреболнична инфекция от Псевдомонас аеругиноза на
територията на лечебното заведение. Установява се редовна и без пропуски
регистрация на ВБИ, както и на съответните действия по профилактика и контрол.
Оспорва твърденията, че ищецът е
бил лекуван неправилно с резистентни към
установената бактерия Псевдомонас аеругиноза антибиотици в Клиниката по
нефрология, поради следното:
В Клиниката по нефрология ищецът В.И.
е хоспитализиран на 08.06.2017 год. като към момента на хоспитализация поради
възникналите по-рано оплаквания и извършената оперативна интервенция му е било
предписано лечение с Зинат и Ципрофлоксацин, което е продължавало и към момента
на хоспитализация. От представената в деня на хоспитализацията урокултура с
антибиограма вече е налице щам на Псевдомонас аеругиноза, чувствителен
единствено на Колистин. Към този момент при
вече провежданото лечение се е наблюдавала благоприятна динамика, както
в клиничното състояние на болния, така и в лабораторните показатели. Според
становището на специалистите употребата на
Колистин би следвало да бъде последен стратегически ход и единствено
средство на избор, ако липсва повлияване от приложеното лечение и би следвало
неговата употреба да се има предвид единствено и само при тежко, неповлияващо
се клинично протичане. От съдържащата се в история на заболяването медицинска
документация не може да се направи извод за такова тежко, неповлияващо се
клинично протичане, а напротив видно от параклиничните изследвания направени в
Клиниката по нефрология се наблюдава нормализиране стойностите на левкоцитозата
и креатинина, С-реактивният протеин показва тенденция към спадане, а уринарните
изследвания са в референтни стойности. Действително от резултатите от микробиологичните
изследвания се установява наличието на Псевдомонас аеругиноза като
антибиограмата показва, че щамът е полирезистентен и е чувствителен на
Колистин, но тъй като от провежданото до този момент лечение пациентът се
повлиява добре е взето решение същото да продължи без смяна на предписания
широкоспектърен антибиотик Амоксиклав.
Оспорва твърденията, че настъпилите за ищеца
неимуществени вреди: уринарна инфекция, остра бъбречна недостатъчност и
пиелонефрит, медикаментозен хепатит, предсепсисно състояние, болки и страдания
в следствие на възникналите заболявания, както и твърдяните за преживени стрес,
страх, понижено самочувствие, тревожност и раздразнителност, които от своя
страна са се отразили негативно, както на личния така и на обществения и
социален живот са в пряка причинно-следствена връзка от действията и/или
бездействията на лекарите, работещи в двете клиники.
Възразява срещу иска като заявява, че
не би могло по категоричен начин да се твърди, че откритата бактерия
Псевдомонас аеругиноза, както и установените по-късно остра бъбречна
недостатъчност и пиелонефрит са пряк резултат от лечението на пациента И. в У.
„С.М." ЕАД. Възможно е бактерията да попадне в организма и да се развие
уринарна инфекция не само при извършената оперативна интервенция и последващия
период на престой в Клиника по урология, но и на много други места, вкл. и в
дома на пациента. Безспорно е, че за периода от дехоспитализацията на
01.06.2017 год. до 05.06.2017 год., когато посещава кабинета в Клиника по
нефрология към У. „С.М." ЕАД ищецът е бил на домашно лечение. Видно от т.З
от констатации от проверката, съдържащи се в Констативен протокол за извършена
проверка № КП 27-427/15.11.2017 год. не се установяват данни за ВБИ от
Псевдомонас аеругиноза в Клиниката по урология за периода от 15.05.2017 год. -
15.06.2017 год. Не е без значение фактът, че с оглед установеното заболяване на
В.И. - хидронефроза вдясно с обструкция на бъбрек и
уретер, причинена от камъни, той би могъл да развие остра бъбречна
недостатъчност и пиелонефрит.
Ищецът оспорва съдържанието на издадената от Клиниката по
нефрология епикриза досежно установената диагноза, касаеща хроничност на
заболяването пиелонефрит. Твърди се, че вписаната в епикризата диагноза -
хроничен обострен калкулозен пиелонефрит не съответства на реалното
здравословно състояние на пациента, тъй като никога преди това не е боледувал
от това заболяване, както и от бъбречна недостатъчност. Фактът, че е поставена
за първи път такава диагноза не означава, че лицето не е страдало до този
момент от тези заболявания и че заболяването няма хроничен характер.
Не би могло да се твърди и
наличието на пряка причинно-следствена връзка от действията и/или бездействията
на лекарите, работещи в двете клиники с установения по-късно медикаментозен
хепатит и предсепсисно състояние. Следва да се има предвид, че медикаментозният
хепатит може да възникне при всяко едно по-продължително лечение с антибиотици
и това състояние има преходен характер.
По отношение на твърдяните болки и
страдания в следствие на възникналите заболявания, както и посочените стрес,
страх, понижено самочувствие, тревожност и раздразнителност счита, че същите не
са в пряка причинно-следствена връзка от действията и/или бездействията на
лекарите, работещи в двете клиники. В.И. е хоспитализиран в У. „С.М." ЕАД
по повод установена хидронефроза вдясно с обструкция на бъбрек и уретер,
причинена от камъни. Това заболяване само по себе си е съпроводено с болки и
страдания. Безспорно е, че през целия престой на В.И. в У. „С.М." ЕАД,
свързан с хоспитализациите му в Клиника по урология и Клиника по нефрология
усилията на лекарите са били насочени към овладяване на първоначалното
състояние на пациента, както и установените впоследствие заболявания, съответно
намаляване на болките и страданията на И..
Счита, че не са налице незаконосъобразни и нецелесъобразни действия
и/или бездействия на лекарите, работещи в Клиника по урология и Клиника по
нефрология, поради което и ищецът не е претърпял твърдяните от него
неимуществени вреди. Не са налице елементите от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД за да бъде ангажирана отговорността на
лечебното заведение. Моли за отхвърляне на предявеният срещу него иск и за заплащане на съдебно - деловодни
разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Застрахователно дружество „Армеец“ АД е
привлечено на осн.чл.219 ГПК като трето лице – помагач по искане на ответника,
предвид обстоятелството, че е сключен
застрахователен договор за професионална отговорност на медицински персонал за
вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на
професионалните им задължения. Към датата на събитието е бил действащ договор
за застраховка „Професионална отговорност“ на лицата, упражняващи медицинска
професия в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД № 6488/07.06.2016 г., със срок на действие
една година, считано от датата на подписването му. Издадена е полица №
1613013060000548859/07.06.2016 г. След изтичане срока на договора е
подписан договор № 6902/19.06.2017
г. със срок на действие една година.
В с.з. ищецът се представлявана
от процесуален представител. Поддържа предявения
иск и моли за уважаването му в
пълен размер. Претендира разноски съгласно
представен списък.
В с.з. ответникът оспорва иска и поддържа отговора чрез процесуални представители.
Третото лице – помагач на страната на
ответника „Армеец“ АД не се представлява в съдебно заседание. Представило е
писмено становище с което оспорва иска.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Между страните няма спор, че на
29.05.2019 г. в 2.50 часа ищецът е
посетил „Спешно отделение“ в ответната болница и след преглед е насочен за
терапия в дома и контролен преглед при специалист без индикация за
хоспитализация. На същия ден в 11.05 часа след посещение в „Спешно отделение“ в ответната болница и преглед,
ищецът е хоспитализиран и носочен за оперативно лечение. След извършване на оперативна
интервенция, същият е дехоспитализиран
на
01.06.2017 г. На
05.06.2017 г. е бил на преглед, но е отказал предложената му хоспитализация от
д-р Николова. Предписано му е лечение с Ципрофлоксацин, добавен към
провежданото лечение с медикамента „Зинат“. На 08.06.2017 г. е хоспитализиран в
Клиника по нефрология и периториална диализа и е изписан на 13.06.2017 г.
Със заповед от 26.10.2017 г. на изп.директор на ИА
„Медицински одит“ е назначена извънредна проверка в ответната болница по повод
жалба на ищеца за усложнения, неправилно проведено лечение и съмнения за
проявена лекарска небрежност по време на лечението.
От КП № 27-427/15.11.2017 г. за
извършена проверка от Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, гр.София е установено, е извършена апроверка в ответната
болница и заключението е, че не са установени пропуски и нарушения в проведения
диагностично-лечебен процес при пациента В.И., както и на добрата медицинска
практика. От становище на доц.д-р Цонко Паунов се установява, че „…Жалбоподателят
е пациент при който от криничен материал е изолиран Pseudonionas aeruginosa,
От Епикириза по ИЗ № 17864/1997 на Вииктр И.И., издадена от Универеситетска болница Алексанадровска, Клиника по
урология се установява, че пациентът е постъпил на 30.06.2017 г. и е изписан на
07.07.2017 г. Диагноза при постъпване: Хидронефроза вдясно. Екстракция на чуждо
тяло от десен уретер. Оп.манипулация: Еxtraction stent – DJ dex. Обективно
състояние: В увредено общо състояние, ориентиран за време, място и собствена
личност. Контактен, Адекватен. Феврилен – 38,5.
За установяване на твърденията в
молбата е изискан оригинала на медицинските документи от Александровска
болница, гр.София. От писмо изх.№ 1635/09.05.2019 г. от У. „А.“ ЕАД се
установява, че по време на престоя в клиниката по урология, пациентът в.И. е
лекуван с Колистин – 3 пъти х 1 гр.дневно. Издадени са две епикиризи като в
едната е записан медикамент „Цефтриаксон“ и след установяване на допуснатата
грешка е издадена втора епикриза, отразяваща реално приложеното лечение,
екземпляр от която е предоставен на паациента. който не е бил прилаган на
пациентаНа й БОт съсщата се установява, че
че лечението на ищеца е проведено с „Цефтриаксон“. В ИЗ № 17864/1997 е посочено, че е проведена
терапия с „Колистин“.
Представени са медицински документи
за ехографска диагностика на коремни органи и ретроперитонеум, издадени от
„Аджибадем сити клиник МЦ Варна“ ЕООД
По искане на страните са събран
гласни доказателства за установяване на насрещните им твърдения, както и
настъпили вреди от поведението на ответника.
От показанията на свидетелите Пеева и
И. се установява, че около 24-ти май В. имал здравословен проблем, имал
постоянна температура, влизал в болница. Бил стресиран и не искал да
общува с никого. Подобрявал се за кратко и след това отново се
влошавал. Не бил в състояние да отиде да си вземе дипломата от Математическата
гимназия. Бил много притеснен защото не знаел дали заради състоянието си ще може да вземе виза за САЩ, където бил
приет студент. От това положение се променил много. Станал раздразнителен. След
първата седмица станал по-зле, защото болките ставали по-силни и по-чести. Пиел
различни антибиотици. Почти целия месец е бил с температура, тя била постоянна.
По тази причина родителите му решили да го заведат в София.Впечатленията на
свидетелката са лични, защото е приятелка на семейството и виждала ищеца през
този период.
Свидетелят И. е баща на ищеца и
съдът преценява показанията му съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК. Разказва,
че в края на м.май 2017 г. са изживяли голям стрес по повод здравословното
състояние на сина му. Освен физически, детето се променило и психически. След
поставянето на „стенд“ имал постоянна температура над 37 градуса. Когато
сравнили изследванията, установили, че някой от стойностите на В. били в пъти
по-високи от нормалните. В епикризата пишело, че се чакат някакви изследвания и
че е чувствителен към „Колистин“, но не разбрали кой е чувствителен – В. или
нещо друго. След като бил изписан ищеца, след 13.06. започнал да се влошава,
като не му спадала температурата въпреки, че пиел антибиотик. В болницата не
било обяснено на родителите какво е състоянието на сина им, казали им, че
полагат всички усилия. Когато взели епикризата са разбрали от какво е болен В..На
20.06. направили кръвни изследвания в друга лаборатория, където също
показателите били за много завишени стойности. Посъветвали ги да отидат на
гастроентеролог. Посетили доц.
Атанасова, който работи в болница. Тя
поставила диагноза „медикамеентозен хепатит“, получен вследствие на множеството
лекарства, които е пил и предписала
лекарства. В същия ден посетили д-р Желязкова в клиниката по нефрология за да
искат резултатите, за които пишело в епикризата и да искат обяснения. Тя не им
обяснила нищо и не искала да им покаже резултатите. След като настоявали,
свидетелят се запознал и там пишело, че отново има бактерията „Псевдомонус
аурогиноза“ и че същата е била установена още на 12.06. в клиниката по
нефрология. Пишело, че тази бактерия е резистентна на „Амоксиклав“, което му
било предписано да пие девет дена при
изписването на 13.06. От 23.06. до 29.06. подобрението на сина му се
влошавало всеки ден и решили да търсят друг начин. В. рухнал психически, не
можал да си вземе дипломата, защото бил зле. Започнали да търсят болница в
която да излекуват сина им и по препоръка на техни близки и познати го завели в Александровска болница в
гр.София. На 29.06. В. вдигнал температура 40.3 градуса. Пътиването до София
било много тежко. По пътя му давали да пие ампули с течен аналгин, но
температурата не спадала, слагали му лед и вода. В. повръщал по пътя. Бил приет
в Спешно отделение на Александровска болница, като състоянието му било
определено като „много тежко“. Махнали му стенда на 03.07.2017 г. Започнало
лечение с Колистини на 07.07.2017 г. го
изписали с „чисти“ изследвания. Докато
бил в болницата, психическото състояние на В. било много тежко, той отказал да
се бори, говорел и бълнувал, че тази бактерия е в него, дори когато резултатите
му били хубави не можел да повярва, че е здрав. Чак когато се прибрали във
Варна психичееското му състояние започнало постепенно да са подобрява. От
03.07. не е вдигал температура и не е боледувал. От направените профилактични
изследвания се установило, че няма никакви проблеми с бъбреците и няма други
проблеми.
От показанията на свидетелите д-р
М.М. и д-р Ал.З., двамата лекари в Александровска
болница, гр.София се установява, че
майката на В. се свързала с него чрез негов колега и обяснила състоянието на В..
Свидетелят казал, че за да поеме лечението трябва да отидат в София. След като бил приет по спешност в Александровска болница, В.И. е лекуван с медикамента
„Колистин“. Този медикамент е скъп и не се използва рутинно, д-р З. помолил да
му услужат от клиниката по реанимация с 6-9 флакона. Родителите споделили, че по пътя В. имал гърч
от високата температура, която била 41 градуса. Направили изследвания след 2-3
дни, които отчели отсъствие на бактерията, след два дни направили още едно
изследване, което също показало отсъствие на бактерията и тогава махнали
протезата и го изписали на седмия ден.
Мнението му е, че В. е докаран в клиниката в септично състояние, което
означава генерирано състояние на организма, което се проявява с висока
температура, повишен брой левкоцити, ускорена утайка, увеличен „С реактивен
протеин“. Ако това състояние не се лекува адекватно може да доведе до много
тежки последици. На ренгеновата снимка е
посочено, че не е видян камък, но е възможно да е имало затова поставянето на
стенд в У. „С.М.“ не е грешка, но не
може каже каква е била клиничната картина, защото не е видял пациента тогава. В.
е лекуван с препарата „Колистин“, навсякъде в температурните листи пише, но
поради грешка на колега, който е бил на стаж е записан другия препарат. След
като издали поправената епикриза, първата е трябвало да се отстрани от ИЗ, но
това е пропуск на жената в канцеларията. Често се случва да се допускат технически
грешки в епикризите в имената и в пола на пациентите, защото ползват готов
формуляр и се бърза. Участвал е в екипа,
който е отстранил стенда. Заявява, че пациента е лекуван само и единствено с
„Колистин“. Взели препарата на заем от
реанимацията и в понеделник, когато го изписали от аптеката, го върнали на
колегите.
Свидетелят д-р М. е бил лекуващ
лекар на В. и заявява, че момчето е
прието по спешност, бил доста феврилен. Бактерията е чувствителна само към
Колистин. Поставения стенд бил премахнат
и е изписан с чиста биохимия, трайно афебрилен.
В първата епикриза е допусната
грешка като е вписан друг медикамент. Заявява категорично, че В. е
лекуван с Колистин.
По искане на ответника са разпитани
свидетелите д-р Паунов, д-р Маринов, д-р Желязков и д-р Ахмед. Всички те
работят в У. „С.М.“ ЕАД и от показанията им се установява, че пациентът е
изписан с добри референтни стойност. Поради лабораторните данни лекарите
преценили, че няма необходимост от допълнително антибиотично лечение. При
посещение в приемния кабинет В. бил с баща си. В момента в кабинета работели
д-р Ахмед и д-р Желязков. Бащата на пациента им
показал епикризата, която била издадена при изписването на В. и попитал
какво означава „следва резултат“ относно урокултурата. Д-р Желязков им казал,
че ще провери дали е излязъл резултата. Върнал се с резултата, който бил
излязъл и се върнал с резултата, който бил, че се е потвърдило изолирането на
бактерия „Псевдоммонас аерогеноза“, както първия път. Започнали въпроси от
страна на бащата на В. защо не е лекуван с антибиотика по антибиограма и д-р
Желязков отговарял на въпросите. Д-р Ахмед и д-р Желязков предложили да
направят ехографско изследване, но пациента отказал. Показал резултати от
изследвания от други лаборатории и заявил, че има още оплаквания.
Д-р Маринов работи в отделение по
урология. Заявява, че в отделението и в клиниката се спазват мерките за
дезинфекция за асептика и антисептика. Започва се от подготовка на пациента за
операционна, покриване на оперативното поле /зоната в която работят/ със
стерилно бельо, обтриване на ръцете на лекарите с антисептични разствори,
използване на стерилни еднократни ръкавици, използване на стерилни инструменти
след стерилизация. Установили, че в лаборатоорни изследвания антибиотика
Амоксиклав и Ципрофлоксацин били резистентни, но пациентът се повлиал много
добре от
Амоксиклав и се подобрява. При контролния преглед се установило и от
изследванията, които представили близките на В., че има добро повлияване в
стойностите на ЦРП, който е маркера за възпаление, както и левкоцитите в
пълната кръвна картина.
Д-р Паунов е епидемиолог в болницата
и заявява, че в отделението, където е лежал ищеца, за периода на престоя и след
това бил изолиран друг щам от друг пациент. Точно този щам за който е делото не
бил регистриран.
По делото са изготвени заключения от
пет вещи лица по възложени съдебно-медицински експертизи.
Съгласно заключението на в.л. д-р Н.Г.
– гастроентеролог, същият анализирайки хронологията на болестното протичане
дава категорично заключение, ,че се касае за „токсичен хепатит“, протекъл
безсимптомно само с промяна на основни биохимични показатели в резултат на
неовладяното бъбречно възпаление /кимфликтен терен/ и комбинацията на
аантибиотици, които принципно не показват хематотоксичност, но не са ефективни
към доказания болестен микроорганизъм. Тази чернодробна токсична или
токсоалергична реакция не води до трайно увреждане на черния дроб, след като
бъде овладяно трайно възпалението, каквото е постигнато след лечение с точния
антибиотик, според антибиограмата.
От заключението на СМЕ от 07.05.2021
г., изготвено от д-р Д. и д-р Кошничаров се установява, че липсват данни за
възможно медикаментозно индуцирано чернодробно увреждане при прием на Колистин.
Антибиотичната терапия на ищеца съобразно заболяването му и престоя в двете
клиники – урология и нефрология, включително
и амбулаторно изписаните му от лекарите като дозиране, продължителност и
адекватност на антибиотика съобразно нуждите и антибиограмите е правилно
определена и проведена. Уролога д-р К.
дава заключение, че не е убеден, че пациентът е заразен с бактерията
Псевдомонас аеругиноза. Попаднал в отделителната система този бактерий може да
предизвика бактерурия, което е напълно безобидно състояние, може да предизвика
и уросепсис, което е изключително тежко заболяване. В.И. е развил остър
пиелонефрит, заболяване, което като сила, интензитет, продължителност и
евентуални последици е сравнимо с неусложнена бронхопневмония. В голям
процент неусложнените бронхопневмонии се
лекуват амбулаторно, тоест не се налага хоспитализация на пациента.
Предвид оспорване на заключението
от страна по делото, съдът е допуснал повторна
СМЕ – част нефрология и част урология. От заключението на вещите лица
доц.В.Д. и д-р Б.П. се установява, че както
преди, така и след претърпяната
оперативна интервенция за поставяне на стент във връзка с установената хидронефроза, В.И. се е нуждаел от широкоспектърна
антибиотична уроантисептична терапия в Клиника по урология, каквато е приложена правилно. При приема на пациента
на 29.05.2017 г. са назначени клинико-лабораторни изследвания, при които е
установена левкоцитоза (повишаване броя на левкоцитите - маркер за активен
възпалителен процес) - 11.96. Не е направена диференциална Кръвна картина; няма
изследван С-реактивен протеин. Изследваната по спешност урина е
„случайна", т.е. не е първа сутрешна или такава, престояла поне 4 часа в
пикочния мехур, за да бъде показателна. Т.нар. „случайна" урина може да бъде
фалшиво положителна или фалшиво отрицателна и при тези данни следва да се
приеме, че същата не е дадена съгласно утвърдените правила и резултатите от
това изследване имат дискутабилна диагностична стойност. На 30.05.2017 г. е
направено микробиологично изследване на урина, на материал, взет
интраоперативно, като резултатът е без развитие на бактерии. От лабораторните
изследвания е видно, че стойностите на креатинина на 29.05.2017 г. са 114
микромола/л, а гломерулната филтрация е 80.44 мл/мин. по CKD-EPI, което свиделства
за съхранена бъбречна функция. По време на престоя на В.И. в Клиника по
урология същият е бил лекуван с антибиотика Аксетин. Предвид извършените
урологични манипулации, които сами по себе си представляват стрес за организма
и могат да повляят на развитието на възпалителен процес, както и предвид
динамиката в броя на левкоцитите (на 31.05.2017 г. левкоцитите вече са 14.7,
без изследвани други маркери за възпаление и при непроменен серумен креатинин
114 мкмол/л; тромбоцити от 150 са се покачили на 163) правилно е предложена и
продължаваща след дехоспитализацията антибиотична терапия в амбулаторни условия
с медикамента Ципрофлоксацин.
Съществуват писани и неписани
принципи и правила за предписване на антибиотична терапия. Всеки лекар има
право да предписва такава. Изборът и подходът му са строго подбрани,
индивидуализирани и оптимизирани за всеки конкретен пациент и се базират на
знания, умения, предходен опит, характеристка на медикаментите, наборът от
всички анамнестични пациентски данни, лабораторни, образни и инструментални
изследвания при конкретния болен, състоянието към момента на бъбречна и
чернодробна функции, и не на последно място лекарствената политика на
болничното заведение.
Вещите лица не намират нарушения на
утвърдените Медицински стандарти за превенцията и контрола на вътреболничните
инфекции, в това число и по отношение на антимикробната терапия и рационалната
употреба на антибиотици, както и правилата за добрата медицинска практика при
лечението на В.И. в Клиниката по урология на УМБАЛ „Св. Марина".
Не се установяват нарушения в
законовите разпоредби. Спазен е Медицинския стандарт за превенция и контрол на
вътреболничните инфекции, както и правилата за добра медицинска практика.
Пациентът В.И. е хоспитализиран в Клиника по нефрология на 08.06.2017 г. До получаване на резултат от
микробиологичното изследване на урина, доказващо наличието на Псевдомонас
аеругиноза (08.06.17 - 12.06.2017 г.) е било недопустимо при такива лабораторни
показатели (кръвни и уринни) при съществуващите клинични оплаквания В.И. да
бъде оставен без парентерално антибиотично лечение. На 05.06.2017 г. преди
хоспитализацията при извършените лабораторни изследвания при В.И. са
установени: силно повишени левкоцити 36.72, като е на лице и промяна в
останалите маркери за възпаление - от ДКК (неутрофилия с лимфопения), висок
С-реактивен протеин - 227.62; наличие на нитрити в урината и много богат на
левкоцити и еритроцити седимент. Позитивната на нитрити урина обичайно показва
уроинфекция с представител на сем. Ентеробактериацеа - Е. коли, Протеус
мирабилис, Клебсиела пневмоние и др. Най-удачен избор при наличие на нитрити в
анализа на урината, без все още доказан причинител с приложена антибиограма, е
препарат от групата на 4-хинолоните. Д-р Николова правилно е предписала
Ципрофлоксацин на 05.06.2017 г., но е трябвало да мотивира В. за прием по
спешност в Клиниката по нефрология. В болницата е лекуван с Амоксиклав 2x1
флакон от 1.2 грама и.в. След получаване
на резултат от микробиологичното изследване на урина с антибиограмата от
12.06.2017 г. вече предложеното лечение не е адекватно подбрано. Следвало е
пациентът да бъде уведомен и въпреки значимите по документи обективно и
субективно подобрения по време на приложеното емпирично лечение в болницата,
лечебният курс е следвало да продължи по антибиограма с единствения подходящ
при конкретиния пациент медикамент Колистин. Неправилни са препоръките да продължи приема на Амоксиклав в домашни
условия за период от още 9 дни по 1.2 г, каквато дозировка в таблетна форма
няма, след което да чака още 7 дни до осъществяване на контролна урокултура.
Контролни урокултури могат да се правят по няколко пъти дневно, ежедневно и по
всяко време на лечението, както и след него.
Видно
от приложените по делото медицински документи към дата 29.05.2017 г. при В.И.
не са налице данни за наличие на Псевдомонас аеругиноза. За първи път наличие
на този бактерии се установява на 12.06.2017 г. Псевдомонас аеругиноза е
Грам-отрицателен бактерии и е широко разпространен в природата. Това е и един
от честите причинители на инфекции по хода на уринарния тракт, включително и на
инфекция, загнездена в простатната жлеза - простатит. Проявените клинични
симптоми при попадане на бактерия в организма са строго индивидуални и зависят
от множество фактори - състоянието на имунната система, индивидуална резистентност,
наличие на други инфекции и заболявания, предварително лечение с антибиотик,
възраст на пациента и др. При В.И. са налице симптоми за бактериална инвазия -
дизурия, чести позиви за уриниране, парене при уриниране, фебрилитет и др., но
те са типични и за всички известни инфекции на пикочните пътища. При пациента
са налични и изразени цисто-уретритни оплаквания, характерни за простатит. Има
данни и за паренхимно бъбречно засягане, не по лабораторни данни (непроменена
през цялото време бъбречна функция), а само маркирани в ехографско изследване
от 09.06.2017 г., на д-р Теодорова, която описва увеличени бъбречни размери,
удебелен двустранно бъбречен паренхим с повишена втора степен ехогенност. От
същата ехография се установяват твърде големи размери на простатната жлеза за
млад мъж на 18 години — 46.3/43.1 см (при правилно извършено ехографско
изследване и измерване). Псевдомонас
аеругиноза може да попадне в организма по различни механизми, като теоретично
може да попадне и при поставяне на стент или катетър. Не може да се прецизира в
никакъв случай по какъв начин установеният бактерии е попаднал в организма на В.И.,
като следва да се вземат в предвид и фактите, че при извършената проверка не е
установена вътреболнична инфекция в процесния период в Клиниките по урология и
нефрология при У. „С.М.", както и времевият период между двете
пролежавания на пациента в съответните клиники, при който И. е бил на домашно
лечение. При попадане на бактерия Псевдомонас аеругиноза в организма на човек е
напълно възможно същият да причини уроинфекция, остра бъбречна недостатъчност,
пиелонефрит и сепсис. Не съществува понятие „предсепсисно състояние" в
медицинската терминология. Предсептично състояние е неточно и неясно формулирано,
подвеждащо като термин и съдържание. Доказването на сепсис се реализира с
изследване на хемокултура, каквото изследване при конкретния пациент не е
правено в Клиниките по урология и нефрология по време на престоя му. Обичайно
наличието на една бактериална флора, доказана микробиологично не изключва
наличие на други такива преди проведеното емпирично лечение, имайки предвид
описаната по-горе динамика в клиничните оплаквания и лабораторните показатели
на В.И.. Както е посочено, не може да се прецизира с категоричност моментът на
зарязавеното с конкретния бактерии, както и пътят на проникване.
Категорично няма никакви данни В.И.
да е боледувал от хепатит нито преди 29.05.2017 г., нито след тази дата. Не
може да се обсъжда наличието на медикаментозен хепатит, провокиран от
антибиотици, които имат предимно и само бъбречен път на елиминиране в активна
форма и състояние, които не търпят никакъв метаболизъм в черния дроб. Може да
се обсервира известен хепатотоксичен ефект от предписания му парацетамол,
предвид документиран чест фебрилитет и прием на този медикамент. Парацетамолът
спада към препаратите с известна хепатотоксичност, а не прилаганите
антибиотици.
Като причинител на уроинфекция
въпросният бактерии безспорно има отношение към клинико-лабораторните находки,
описани по документи. Категорично пациентите с уроинфекции, независимо от
етиологичния причинител, нямат значими психо-соматични и поведенчески
отклонения и оплаквания, каквито е имал В.И.. Такива се срещат най-често при
пациенти с активни инфекции на простатната жлеза и съпътстващите ги много чести
позиви за уриниране, парене, болки ниско в корема и по хода на уретрата. При В.И.
не се установяват данни за наличие на медикаментозен хепатит. По отношение на
чернодробните показатели, има еднократно регистрано повишение в стойностите на
ALAT от 48 на 148, като тези данни по никакъв начин не могат да се
интерпретират като израз на медикаментозно чернодробно увреждане. Категорично
това не се дължи на приложената антибиотична терапия, а най-вероятно във връзка
с употребата на хепатотоксичния парацетамол.
По време на болничния престой на В.И.
в Клиника по урология пациентът е лекуван с правилна и адекватна антибиотична
терапия. Същото важи и за Клиниката по нефрология до установяване на инфекция с
Псевдомонас аеругиноза на 12.06.2017 г. и антибиограмата във връзка с нея. Следвало е след отчитане на резултата от
антибиограмата с мултирезистентност и чувствителност единствено на медикамента Колистин, при В.И. своевременно да бъде включен този
медикамент.
Категорично В.И. е имал субективни
и обективни оплаквания по време на боледуването си. Същият е изпитвал
обичайните за една уроинфекция болки и страдания, изразяващи се в дизурия,
често уриниране, фебрилитет, парене, болка в лумбалната област. Чувствителността към болка е индивидуална и е
различна при отделните индивиди.
Няма убедителни клинични или лабораторни данни за наличие или липса на инфекция преди
29.05.2017 г. Не може да се отхвърли наличието на хроничен калкулозен
пиелонефрит поради липса на фамилни и минали анамнестични данни. От
представената медицинска документация вероятно давността за обструкция на
десния бъбрек на пациента В.И. е от началото на неговите оплаквания. Антибактериалните
средства, които търпят бъбречен път на елиминиране в активна форма и състояние,
без да се метаболизират на ниво черен дроб не могат да предизвикат
медикаментозен хепатит при пациентите. Съществуват антибиотични срества, които
имат бъбречен път на елиминиране от организма без метаболизиране през черния
дроб и в този смисъл не могат да причинят медикаментозен хепатит. Дори при
употреба на антибиотичи средства с метаболизиране през черния дроб, в никакъв
случай не може да се твърди, че непременно водят до развитие на медикаментозен
хепатит, ако приложеният дозов режим е съобразен с функцията на черния дроб към
конкретния момент. Липсват убедителни данни за наличие при В.И. на
медикаментозно обусловен хепатит. Единично регистрираните повишени стойности на
ALAT не могат да бъдат интерпретирани самостоятелно във връзка с поставяне на
диагнозата „медикаментозен хепатит". За поставяне на тази диагноза е
необходимо проследяване на чернодробните показатели в динамика в кръв и урина
със сигнификантни отклонения от референтните граници, при съответната клинична
симптоматика на чернодробно засягане при пациентите и при данни за употреба на
хепатотоксичен медикамент, каквито в конкретния случай не са налице.
От представената по делото
документация не става ясно какви други медикаменти (вкл. антипиретици като
парацетамол) и в какви дози са приемани в амбулаторни условия, като за някои от
тях се знае, че имат изразен. Хидронефрозата
е състояние, при което се блокира оттока на урината и се нарушава дейността на
пикочните пътища. Най-честата причина е „запушване" от конкремент в един
от уретерите, които транспортират урината от бъбреците към пикочния мехур. При
такава механична пречка урината се задържа в бъбрека и се развива хидронефроза.
В този случай се касае за вторична (придобита) хидронефроза. Други причини за
механична обструкция могат да бъдат масивен съсирек, некротична тъкан,
ретроперитонеална фиброза на единия или двата уретера, тумор на уретера или
пикочния мехур, притискане на уретера при бременност, хиперплазия на
простатата, неврогенен пикочен мехур и др. Хидронефрозата може да бъде и
вродена, дължаща се на аномалии на бъбреците, уретера или пикочния мехур,
аномалии на бъбречните съдове.
Маркерите на възпаление, които
клиницистите интерпретират във връзка с наличие на инфекциозен процес, са
увеличени стойности на левкоцитите (белите кръвни клетки) с диференциално
броене (следене на процентно съотношение на неутрофили и лимфоцити), скорост на
утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин, прокалцитонин, фибриноген,
Д-димер и др. Следва да се посочи, че сами по себе си отклоненията от
референтните стойности не са индикация за поставяне на диагноза, още повече,
ако са изолирани. За наличие на възплителен процес се вземат предвид общото
състояние на болния и неговите оплаквания, данните от останалите назначени
изследвания и резултатите от лабораторните изследвания, проследени в динамика.
В конкретния случай при В.И. са изследвани
такива възпалителни маркери
по време на пролежаванията му в
различните клиники, но никъде горепосочената констелация не е пълна. От
лабораторията при изследване на урината при възпалителен процес обичайно се
намират един или повече + за кръв, белтък и левкоцити и богат на еритроцити,
левкоцити, епителни клетки седимент. Урокултурата следва да покаже
сигнифакантна бактериурия.
Няма нормативна наредба, която да
утвърждава задължително лечение съгласно антибиограма. Според правилата на
добра медицинска практика е да се приложи най-подходящото лечение при всеки
индивидуален пациент. В конкретния случай е следвало терапията при В.И. да бъде
коригирана със смяна на антибиотика Амоксиклав (Амоксицилин с клавуланова
киселина) с Колистин съгласно приложената антибиограма поради данните, че това
е единственият установен медикамент към който Псевдомонас аеругиноза е
чувствителен въпреки данните за подобрение в общото състояние на пациента.
Широкоспектърната антибактериална
терапия може временно да потисне или трайно да ликвидира уроинфекция, като в
същото време се очаква и подобрение временно или трайно стойностите на
лабораторните показатели и на бъбречната функция (като последната през целия
период на лечение остава трайно съхранена). Подобряването в клиничното
състояние при всеки пациент се дължи на правилно предприет диагностично-лечебен
процес, като не може да се свърже с употребата само и единствено на един
медикамент - в конкретния случай на широкоспектърен антибиотик. При извършените
образни изследвания при В.И. се установява състояние на хидронефроза 1-2 ст.
Същата най-често се причинява от механична обструкция - конкремент по хода на
уринарния тракт. Съществуват т.нар. рентген-положителни и рентген-отрицателни
конкременти, които могат да бъдат „видяни" (диагностицирани) при
извършване на образното изследване, или съответно да не бъдат. В конкретния
случай не са налице рентгенови данни за наличие на конкремент. При извършената
на следващ етап оперативна интервенция е установена механична „пречка" в
уретера, която е преодоляна и е поставен стент. По документи се установява
наличие на ехографски данни за хидронефроза 1-2 ст. вдясно на 29.05.2017 г.,
която е преодоляна при поставянето на стента на 30.05.2017 г. в Клиника по
урология на У. „С.М.". Категорично е възможно да се получи бъбречна криза
от конкремент, който не е бил диагностициран до момента. Това е и най-честата
причина за получаване на бъбречна криза. Следва да се посочи, че бъбречно-каменната
болест може да протича дълго време безсимптомно и една бъбречна криза може да
бъде първа клинична изява на дългогодишна бъбречно-каменна болест.
Бъбречно-каменна криза се развива тогава когато камъче с различни размерни
мигрира и попада в уретера, предизвиквайки „запушване", което се проявява
клинично със съответните симптоми. В конкретния случай се касае за хидронефроза
с механична генеза, като не са установени образни данни за наличие на
конкремент. В оперативния протокол за поставянето на стент е споменато: „...Под
Ro контрол се въведе водач в десния уретер, който срещна Ro негативно
препятствие в проксимална трета, което се преодоля и водачът достигна пиелона.
Започна изтичане на мътна урина. Взет материал за антибиограма. Навлезе се в
уретера под визуален контрол, до 4-5 см., поради стенотичен остиум...". Развитието
на хидронефрозата не зависи от възрастта и състоянието на пациента и не
определя темпа на прогресия. Такава би могла да зависи от форма и големина на
конкремента и мигрирането му. Това е динамичен процес, който изключително и
изцяло зависи от формата, големината, придвижването и динамичната промяна на
положението на конкремента в лумена на съответния уретер.
При така установената хидронефроза е
въпрос на преценка от страна на лекуващия лекар - уролог, какво лечение ще
предприеме -консервативно или оперативно. Методът на лечение се подбира
съобразно клиничното състояние на пациента, клинико-лабораторните данни и
образните изследвания. В някои случай се започва с консервативно лечение с
обезболяващи средства и спазмолитици, като се проследява състоянието на
пациента в динамика и при липса на ефект от него, се предприема оперативно
лечение с поставяне на стент или извършване на литотрипсия, ако са налице
рентгенови данни за конкремент и химичния му състав. В други случай се
предприема директно оперативна интервенция. Не се установяват противопоказания
в поставянето на стент при В.И., като оперативната
интервенция е правилно и своевременно извършена и с добър ефект. Не може да се
твърди, че поставянето на стент при В.И. е в причинна
връзка с настъпили усложнения. Оперативната интервенция е правилно предприета
във връзка с установеното опасно състояние на хидронефроза, като същата е била
с добър ефект. Не може да се твърди, че установената уроинфекция е във връзка с
поставянето на стент. Методът на лечение
- консервативен или оперативен, е по преценка на лекуващия лекар - уролог, и
във връзка с индивидуалните особености на всеки пациент. При В.И. е могло започване
на консервативно лечение с обезболяващи средства, спазмолитици и др.
медикаменти. Категорично обаче интервенцията по поставяне на стент не е
погрешно избрана като метод за лечение. Всеки пациент има правото да се
запознае с наличните терапевтични м., да му бъдат обяснени рисковете и ползите
от тях, като при съгласие за оперативна интервенция подписва информирано
съгласие. Решението за оперативната интервенция се взима на лекарски консилиум
и след обсъждане на конкретния пациент.
Съдът възприе описаната фактическа
обстановка въз
основа на събраните писмени доказателства,
които са относими и допустими. Показанията на някои
от свидетели и конкретно на свид.И., който е
баща на ищеца и свидетелите Паунов, Маринов, Желязков и Ахмед, които работят по
трудово правоотношение при ответника и изпълняват възложената от същия работа,
която е свързана пряко с проведеното
лечение на ищеца.
Съдът цени заключенията на СМЕ, които са изготвени
от вещите лица, като кредитира
изцяло заключението, изготвено от д-р Д.
и д-р П., доколкото същото кореспондира по безпротиворечив начин с останалите
доказателства, които са събрани в хода на производството. Същото е пълно, ясно
и обосновано, както и не възниква съмнение за неговата правилност, доколкото не
е оспорено от страните.
Така установеното от фактическа страна,
мотивира следните правни изводи:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове срещу работодателя и възложител
на работата на лицата, упражняващи професия лекар в ответното
болнично заведение У. „С.М.“ ЕАД, *** за заплащане на
ищеца обезщетение
за неимуществени
вреди, които са
настъпили вследствие на действия и бездействие
на служителите на ответника, изразяващо се в нарушаване на нормативно
установените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика при
извършване на медицински услуги и лечение на ищеца на 05.06.2017 г. в У. „С.М.“
ЕАД, ***, клиника по урология и клиника по нефрология.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна.
Тя възниква когато виновно са причинени
вреди от лице, на което
е възложена определена работа.
Същата разпоредба сочи за наличието на задължение
за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице,
същото да
обезщети вредите, които са причиненни
от изпълнителя при или по
повод на възложената работа.
Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна
и безвиновна. В ППВС №7/1958 г. на ВС е посочено,
че това
е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия
и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато
са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение, изразяващо се
в действие
или бездействие, вреда, причинна връзка между поведението
и вредата.
За да възникне
отговорността на възложителя за чужди противоправни действия е необходимо да са налице в кумулативност следните
предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работата, вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на възложената работа, работникът или служителят да има вина
за причинените вреди.
Съдът намира, че анализа на доказателствата по делото, преценени в няхната съвкупност води до извод, че са установени всички елементи на фактическия състав на отговорността
по чл. 49 ЗЗД.
На ищеца В.И. са причинени неимуществени вреди, които безспорно
са настъпили в причинна връзка от деликта.
Установи се също,
че към датата
на деликта, ответникът У. “С.М.“ ЕАД, *** е
бил работодател и
възложител на работа на всички лекари, които са предписали и провели лечението на
И. в клиника по урология и клиника по нефрология.
Задълженията
на лицата,
упражняващи лекарска професия включват те да приемат пациента, да назначат съответните изследвания, да приложат адекватно
лечение и да го изпишат само когато се убедят, че пациентът е напълно оздравял
като назначат и проследят съответните изследвания. За тези действия не
е необходимо изрично нареждане от работодателя, защото същите произтичат
от длъжността им характеристика. Състоянието на В.И. е
било животозастрашаващо, с оглед данните в ИЗ 17867/1994
на У. „А.“ ЕАД, където е приет по спешност и е веднага е започнало лечение с
Колистин, на който антибиотик единствено реагира бактерия. В писмото на
РЗИ-Варна е посочено, че няма данни за ВБИ /вътреболнична инфекция/ през
периода в който ищецът е бил на лечение в У. “С.М.“ ЕАД, ***, но съдът приема,
че доколкото се установи от показанията
на свид.Кънчев начина по който се регистрира ВБИ и се докладва според
вътрешните правила на болничното заведение, то не е изключена възможността
такава ВБИ да е била налице, но същата да не е била регистрирана и заявена в
РЗИ. Както се установи от заключението на СМЕ урокултурата в която за първи път
е изолиран бактерия „псевдомонас аеругиноза“ е от 12.06., а пациентът е изписан
на 13.06., тоест когато пациентът е бил на стационарно лечение в болницата.
Лекарят има морално задължение да уведоми пациента, че изследването му е
показало наличието на бактерия, която в някой случаи може да доведе до сериозно
увреждане на здравето и сепсис. Съгласно доказателствената тежест, която носят
страните, съдът приема, че предявения иск е основателен при условия на главно и
пълно доказване.
По отношение размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл.
52 ЗЗД, при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид обективно същестуващи обстоятелства, които са различни
за всеки конкретен случай. Справедливостта по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер,
степен на увреждане, възраст на увредения, начин
и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
Здравето на
човека и неговият живот са безценно
благо и много трудно може да
се определи паричният еквивалент за компенсиране на физическите болки и и страданията, които е търпял ищеца
вследствие на увреденото му здраве. Съдът съобрази интензитета и
продължителността на преживяните душевни болки и страдания, както и реалната опасност не само за здравето, но и за
живота на пострадалия. Преценявайки тези
обстоятелства, съдът
намира за справедиво обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и
страдания от увреждането на здравето на ищеца в размер на 7000.00
лева, която сума съответства на цената на иска, като счита, че същата сума не е
прекомерна, напротив - занижена е.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликт се дължи ведно със законната
лихва от датата на увреждането по аргумент на чл. 84 ал.3 ЗЗД.
По въпроса за разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски. Уговореното и
платено в брой адв. възнаграждение на
процесуалния му представител е 800 лева плюс 100 лева за всяко заседание след
първите две, уговорено по чл.3.2 на договора за правна защита и съдействие от
11.01.2018 г. Заплатеното от ищеца възнаграждение на адв.П. е в общ размер на 1700.00 лева и се дължи на осн.чл.7, ал.2 и ал.9 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Ответникът дължи на ищеца и разноски
за производството в размер на 2829.00 лева, включващо държавна такса и
възнаграждения на вещи лица, които са определени от съда.
Мотивиран от изложеното, съдът съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „Света
Марина" ЕАД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление *** да заплати на В.И.И.,
с ЕГН: ********* ***, с постоянен адрес *** сумата в размер на 7000
/седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
противоправно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в нарушаване
на нормативно установените медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика при извършване на медицински услуги и лечение на ищеца за периода 05.06.2017 г. – 13.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането - 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 и
чл.86 ЗЗД, както и сумата 1700.00 лева за заплатено от ищеца
възнаграждение на процесуален
представител и сумата 2829.00 лева съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице З. „А.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: