Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 02.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на втори декември
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 15505 по
описа
за
2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника С.Г. И.против Постановление за приети по делото разноски
№ 2009 от 03.07.2019 г., представляващи уговорения адвокатски хонорар по
изпълнително дело № 20197900400831 на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при СГС.
Жалбоподателят
твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. Поддържа, че представеният договор за правна защита и
съдействие не е по образеца на САК. Поддържа, че към настоящият момент делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния му размер, съобразно
Наредбата. Поддържа се, че постановлението за разноски следва да бъде отменено
по отношение и на определената такса по т.26 от Тарифата.
Моли
съда да отмени обжалваното постановление за отказ на намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя, като намали претендираното възнаграждение до неговия
минимум.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя. Оспорва
жалбата като счита, че същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна,
тъй като претендираният хонорар е съобразен с Наредбата.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20197900400831
на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 на КЧСИ, същото е образувано по молба на взискателя М.И.И.,
чрез процесуален представител адв. В.Д.- САК и въз основа на изпълнителен лист
издаден на 27.11.2017 г. от Районен съд София на основание влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр.д. № 19215 от 2014 г. на СРС, 38 състав, по силата
на което С.Г. И.е осъдена да заплати на М.И.И.сумата от 3000 лв.-главница,
ведно със законната лихва от 10.04.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 134,44 лв.-обезщетение за забава и разноски в исковото производство в размер
на 1084,33 лв. Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени
пълномощно, договор за правно обслужване, по силата на които М.И.И.упълномощава
адвокат адв. В.Д.- САК да я представлява по образуваното изпълнително дело.
На длъжника е връчена покана
за доброволно изпълнение на 25.06.2019г., в което са посочени следните
задължения по изпълнителното дело: главница 3000 лв., законна лихва
1 547,02лв. за периода от 10.04.2014 г.-09.05.2019 г., 134,44
лв.-неолихвяеми вземания и 1094,33 лв.-разноски в исковото производство, както
и разноски в изпълнителното производство 2000 лв.-адвокатско възнаграждение и
1113,65 лв. такси и разноски съобразно Тарифата.
В двуседмичния срок след
получаване на ПДИ, на 02.07.2019 г. е депозирана молба с характер на възражение
срещу размера на разноските по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар
на процесуалния представител на взискателя М.И.И., както и недължимост на
таксите по ТТР към ЗЧСИ над размера от заплатените авансови такси в размер
202,20 лв.
С обжалваното постановление
№ 2009 от 03.07.2019г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите
такси и разноски, както и адвокатския хонорар на процесуалния представител на
взискателя - адв. В.Д.-САК.
До
момента длъжникът не е извършил доброволно плащане на дълга по изпълнителния
лист, представен пред ЧСИ Р.М.за принудителното му събиране.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ М.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство, който акт е обективиран в постановление
изх.№ 2009/03.07.2019 г.Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат
намалени разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., което
искане е било оставено без уважение, ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване
пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на общо 5 765,79 лв., от която сума главница в размер на 3 000
лв., законна лихва върху главницата в размер на 1547,02 лв., начислена за
периода от 10.04.2014 г. до 09.05.2019 г., 134,44 лв.-обезщетение за забава и
разноски присъдени в исковото производство в размер на 1084,33 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно и към момента не е заплатил дължимите суми в срока за доброволно
изпълнение, поради което съдебният изпълнител следва да пристъпи към
принудително изпълнение по способа, посочен от взискателя в молбата за
образуване на изпълнително дело.
При материален интерес в размер на
5 765,79 лв. и съобразно посочените по-горе норми, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв. по т.1 и 309,15 лв. по т.2, т.е.
общото възнаграждение възлиза на сумата от 509, 15 лв.
Безспорно приетото адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лв. и на този етап от изпълнителното производство е
прекомерен, поради което същият следва да бъде намален до сумата от 509,15 лв.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26
съответно на 672,73 лв. с ДДС. При определяне на този размер се взема предвид и
сумата от 482,69 лв.-публични вземания, която също подлежи на принудително
събиране от съдебния изпълнител. Или общо дължимите такси с авансовите в размер
на 202,20 лв. възлизат на сумата от 874,93 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление изх. № 2009/03.07.2019 г., с което е отказано редуциране на приетите по
делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител
на взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК на С.Г.И., ЕГН **********,
гр.София, кв.“Овча купел“, бул.“*******-фризьорски салон дължимите в изпълнителното
производство по изпълнително дело 20197900400831 на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 на
КЧСИ, от длъжника С.Г.И. разноски за адвокатско възнаграждение от 2000 лв. на 509,15 лв. /петстотин и девет и 0,15
лв./ и пропорционалната такса по т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 1 113,65
лв. с ДДС на 874,93 лв. с включено ДДС /осемстотин
седемдесет и четири и 0,93 лв./.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.