№ 91
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502814 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията,
№ 4-6, срещу решение №260077/03.08.2021г., постановено по гр.д. №
560/2020 г. на РС - Девня, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че С.П. Т.-П., ЕГН ********** с адрес
**********************, не дължи на въззивника сумата от 1233 лева, по
договор за потребителски кредит от 02.02.2006г., сключен между Ю.А.С. и
„Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство, сключен на
02.02.2006г. между С.П. Т.-П. и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който
договор са били цедирани, поради погасяване по давност.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочат се
исканията за налагане на запор върху трудово възнаграждение от 10.10.2014г.
и 20.07.2017г. като изпълнителни действия, прекъсващи давността, като е
цитирана съдебна практика, според която е достатъчно изявлението на
1
кредитора за прилагането на определен изпълнителен способ, независимо
дали действия по реализирането му са предприети. Поддържа се, че
преремпцията е без правно значение за прекъсването на давността и
единствената й последица е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново отделно изпълнително дело, а самото искане на свой
ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител е сторил това.
В случая изпълнителното дело е образувано при действието на ПП на ВС от
18.11.1980г., поради което постановките на ТР 2/2015г. намират приложение
занапред считано от 26.06.2015г., до който момент давност не е текла. Новата
давност би изтекла на 26.06.2020г., но с молбата за налагане на запор от
20.07.2017г. е прекъсната, поради което към датата на предявяване на иска -
06.08.2020г. същата не е изтекла. Срокът на погасителната давност спира да
тече от деня на предявяване на иска по чл.439 от ГПК на основание чл.115,
ал.1, б. „ж“ ЗЗД, което препятства изтичането й във висящия процес.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първостепенният съд е сезиран с предявен от С.П. Т.-П. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на
сумата от 1233 лева, представляваща неплатен остатък от вземане по договор
за потребителски кредит от 02.02.2006г., сключен между Ю.А.С. и „Банка
ДСК“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 02.02.2006г.
със С.П. Т.-П., за което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен
лист №382/18.04.2011г. въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК
№382/18.04.2011г. по ч.гр.д.№499/2011г. на РС-Девня и е образувано изп.д. №
20118070400305 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег.№807, вземанията по който са
прехвърлени в полза на „ОТП Факторинг България“ЕАД с договор за цесия
от 12.06.2012г., а от последното дружество в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с договор за цесия от 19.03.2020г.
В исковата молба се твърди, че в края на месец юни 2020г. ищцата била
уведомена от представител на ответника по телефона, че има неизплатено
парично задължение към „ЕОС Матрикс” ЕООД. След направена справка в
2
Централния кредитен регистър ищцата установила, че има задължение към
ответното дружество в размер от 1233 лева, но отрича неговата дължимост.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва предявените искове. Твърди, че на 02.02.2006г. между Ю.А.С. и
„Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с
договора за поръчителство от същата дата, сключен между ищцата и „Банка
ДСК“ ЕАД. Поради неизпълнение на поетите задължения ищцата е осъдена
да заплати солидарно с кредитополучателя суми по издаден изпълнителен
лист от 18.04.2011г. по ч. гр. д. №499/2011г. на РС Девня. Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №305/2011г. по описа на
ЧСИ Н. Денчева. Вземането по изпълнителния лист е прехвърлено
последователно в полза на „ОТП Факторинг България“ЕАД с цесия от
12.06.2012г., а от последния в полза на ищеца с цесия от 19.03.2020г. След
образуване на изпълнителното дело са били предприети действия,
прекъсващи давността. Новите постановки относно погасителната давност за
принудително осъществяване вземането по време на изпълнителния процес,
обективирани в ТР 2/2015г. на ВКС, се прилагат занапред от 26.06.2015г. и
само по отношение на висящи към този момент изпълнителни производства.
В първото по делото заседание ищецът поддържа, че вземането е
погасено по давност след издаването на изпълнителния лист, тъй като
последното извършено изпълнително действие е от м.02.2012г. Оспорва
процесното вземане да е било предмет на договора за цесия, от който
ответникът черпи права, както и към този момент същото да е съществувало и
да е било изискуемо. Излага, че вземането е погасено чрез плащане.
Поддържа, че липсва уведомяване на длъжника за цесията. Твърди, че
изпълнителното дело е прекратено на основание 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
издаване на изпълнителния лист, а именно погасяване на вземанията поради
плащане и евентуално поради изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №499/2011г. на РС Девня в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу Ю.А.С. и
ищцата С.П. Т.-П. за солидарно заплащане на вземания по договор за
потребителски кредит 02.02.2006г. в размер на 3658.10 лева главница, 946.71
лева договорна лихва, 489.91 лева наказателна лихва, законната лихва от
13.04.2011г. до окончателното плащане и 394.73 лева разноски по делото. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. №305/2011г. по описа на
ЧСИ Н.Д. с рег.№807. След образуване на изпълнителното производство с
договор за цесия от 12.06.2012г. вземането по изпълнителния лист в общ
размер на 3572.76 лева е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ЕАД,
което от своя страна се е разпоредило с част от него в размер на 1217.34 лева,
от които 743.70 лева главница и 473.63 лева лихва, в полза на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 19.03.2020г. Двата договора за цесия
са представени по делото, ведно с приложенията към тях, в които вземанията
по процесния договор за кредит са подробно индивидуализирани по
основание и размер, поради което най-късно с получаването им ищецът се
4
счита уведомен за настъпилото частно правоприемство. С оглед изложеното
ответникът се легитимира като носител на правата по издадения
изпълнителен лист, на основание чл.429 от ГПК.
От служебно изисканото във въззивното производство удостоверение от
ЧСИ Н. Денчева се установява, че на 21.02.2014г. ЧСИ е върнал на ищцата
360 лева, тъй като е приел, че задължението е погасено изцяло. След връщане
на сумата по справка от взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД се
оказало, че задължението не е погасено и възлиза към 10.10.2014г. на 808.44
лева, от които 743.70 лева главница и 64.74 лева законна лихва. Според
удостоверението към настоящия момент непогасеният остатък от дълга е в
размер на 1377.47 лева, от които 743.70 лева главница, 609.77 лева законна
лихва и 24 лева разноски, по данни на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
При липса на ангажирани преки доказателства за погасяване на
вземането по изпълнителния лист в неговата цялост, следва да се приеме, че
същото съществува до предявения размер от 1233 лева и негов титуляр е
ответникът. Този извод налага произнасяне по наведеното от ищеца
евентуално основание на иска, а именно за настъпила погасителна давност.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от
евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на
26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило
сила. Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният
нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително
тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще.
Прилагането му с обратна сила би довело до правна несигурност, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. С оглед изложеното съдът приема, че извършената с т. 10 от ТР №
5
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се прилага
от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. Налага се изводът, че определянето на приложимия тълкувателен
акт е обусловено от фактическата преценка дали изпълнителното
производство е висящо към 26.06.2015г.
В конкретика, от приложеното като доказателство изп.д. № 305/2011г. на
ЧСИ Н. Денчева се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя от 19.05.2011 г. Първото изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ е наложеният на 28.06.2011г. запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. Следващото изпълнително действие е
наложеният считано от датата на запорното съобщение от 06.03.2012г.
повторен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Изпълнителният
запор и в двата случая е ефективно наложен, видно от върнатите от
работодателя уведомления. Последното предприето от взискателя
изпълнително действие по делото е конституирането на „ОТП Факторинг
България“ЕАД като взискател считано от 04.07.2012г. Това е така, доколкото
изпращането и връчването на покани, извършването на справки и проучване
на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия
съгласно мотивите по т.10 на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, с които
за първи път се формира задължително тълкуване по този въпрос. Други
същински изпълнителни действия по делото не са извършвани в рамките на
срока по чл.433 от ГПК, поради което с изтичането му на 04.07.2014г. същото
се е прекратило ex lege по отношение на ищеца на основание чл.433, ал.1, т. 8
от ГПК, независимо, че перемцията е констатирана от ЧСИ в по-късен
момент.
Доколкото изп.д.№ 305/2011г. е образувано и прекратено при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно даденото с него задължително тълкуване
на чл. 116 от ЗЗД е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с Тълкувателното решение
от 26.06.2015г. С оглед даденото с ППВС разрешение погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство същата и спира. От горното следва,
че с образуването на изпълнителното дело взискателят е прекъснал теченето
на давностния срок, като същият е и спрян до прекратяването на
6
производството. След прекратяване на производството по изпълнителното
дело на 04.07.2014г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземането, която е изтекла на 04.07.2019г., преди предявяване на
иска на 06.08.2020г.
Подадените от взискателя молби от 10.10.2014г. и 20.07.2017г. не са
прекъснали давността, но не защото са постъпили след перемцията, а тъй като
поисканият с тях изпълнителен запор не е бил ефективно наложен от ЧСИ.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го
изпълни и следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, но само ако е довело до реализиране на съответния
изпълнителен способ. (Решение 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС). В този случай, давността се счита прекъсната с обратна сила, считано
от датата на искането за прилагане на способа по аналогия с прекъсващия
давността ефект на предявяване на иска, в случай, че същият бъде уважен. В
случая липсват предприети от ЧСИ действия по депозираните от взискателя
молби от 10.10.2014г. и 20.07.2017г., поради което същите не представляват
прекъсващ давността факт, тъй като не са довели до реално засягане на
правната сфера на длъжника.
Налага се изводът, че към момента на подаване на исковата молба –
06.08.2020г., задължението на ищеца е погасено по давност, което обуславя
извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК.
Поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззиваемия се следват направените в производството съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар
за въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260077/03.08.2021г., постановено по гр.д.
№ 560/2020 г. на РС - Девня, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че С.П. Т.-П., ЕГН ********** с адрес
**********************, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. Малинова
долина, ул. Рачо Петров – Казанджията, № 4-6, сумата от 1233 лева,
представляваща неплатен остатък от вземане по договор за потребителски
кредит от 02.02.2006г., сключен между Ю.А.С. и „Банка ДСК“ ЕАД,
обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 02.02.2006г. със С.П. Т.-П.,
за което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист
№382/18.04.2011г. въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК №382/18.04.2011г.
по ч.гр.д.№499/2011г. на РС-Девня и е образувано изп.д. № 20118070400305
по описа на ЧСИ Н.Д. с рег.№807, вземанията по който са прехвърлени в
полза на „ОТП Факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 12.06.2012г., а
от последното дружество в полза на ищец„ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
цесия от 19.03.2020г.
В прекратителната му част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк. Малинова долина, ул. Рачо Петров –
Казанджията, № 4-6, да заплати на С.П. Т.-П., ЕГН ********** с адрес
**********************, сумата от 300 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8