№ 23884
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110156640 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против С. Л. ВЛ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в (АДРЕС), за
сумата от 2 382,19 лв. (две хиляди триста осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки), от
която а) 1 666,59 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки)
– главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.08.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането, б) 277,87 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 31.10.2017 г. до
31.03.2019 г. и в) 437,73 лв. (четиристотин тридесет и седем лева и седемдесет и три
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 26.08.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., както и за сумата от 147,64 лв. (сто четиридесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за потребителски кредит № 942881, сключен на 21.09.2017 г.
между „(ФИРМА)“ ЕАД и С. Л. ВЛ.. Между „(ФИРМА)“ ЕООД и С. Л. ВЛ. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство. Тъй като кредитополучателят не е погасил в
срок вноските по договора за потребителски кредит, поръчителят е изпълнил изцяло
задълженията по същия, след което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С
договор за цесия от 17.12.2020 г. „(ФИРМА)“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към С.В.
по договора за кредит и по договора за поръчителство на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
1
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „(ФИРМА)“ ЕАД – София попада в приложното поле на чл. 410
ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно
подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има
качеството на потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Н., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА)“
ЕАД – София против С. Л. ВЛ..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 47,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция
ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът
на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид ниския материален интерес не
настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на
2
заповед за изпълнение на парично задължение против С. Л. ВЛ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 382,19 лв. (две хиляди триста осемдесет и
два лева и деветнадесет стотинки), дължима въз основа на договор за потребителски кредит №
942881, сключен на 21.09.2017 г. между „(ФИРМА)“ ЕАД и С. Л. ВЛ., договор за
поръчителство, сключен между „(ФИРМА)“ ЕООД и С. Л. ВЛ. и договор за цесия от
17.12.2020 г., от която а) 1 666,59 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет
и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 26.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 277,87 лв. (двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва за периода
от 31.10.2017 г. до 31.03.2019 г. и в) 437,73 лв. (четиристотин тридесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки) – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 26.08.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020
г. до 14.07.2020 г., както и за сумата от 97,64 лв. (деветдесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3