Решение по дело №3063/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 358
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова-Димитрова
Дело: 20221110203063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110203063 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Б. Б., ЕГН **********, срещу електронен фиш,
серия К, № 5331252, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С жалбата се моли фишът да бъде отменен
като незаконосъобразен. Сочи се, че не е безспорно установена скоростта на
управлявания автомобил. Твърди се, че техническото средство е заснело и втори
автомобил. Моли се съдът да провери дали техническото средство, с което е
установено нарушението, отговаря на законовите изисквания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.09.2021 г. в 14:40 часа, лек автомобил, марка и *** СА, собственост на И.
Б. Б., се движил в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока на движение от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, със скорост от 86 км/ч., когато бил засечен с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 653.
В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на
ППС била 50 км/ч., като липсвало ограничение на скоростта, различно от
предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въведено с пътен знак В26.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 02.09.2021 г. за времето от
13:30 до 15:30 часа, контрол върху скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим,
1
като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на
контролен орган.
С електронен фиш, серия К, № 5331252, издаден от СДВР, била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка-клип на техническо средство № 27010 се установява, че на
процесната дата - 02.09.2021 г., в 14:40:53 ч., на място в гр. София, с координати
42.40.2681 и 23.20.0454, е засечена скорост на движение от 86 км/ч., като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и
е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този
регистриран на името на жалбоподателя. Процесният автомобил се е движел със
скорост от 83 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от
50 км/ч. за населено място.
От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и протокол № 9-38-20 от 23.10.2020 г. се установява, че автоматизирано
техническо средство TFR1-M 653, под номер 4835 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, към датата на нарушението - 02.09.2021 г.
съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща
периодична проверка, като срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл.
От справка за собственика на превозното средство се установява, че
жалбоподателят е собственик на лек автомобил, марка и *** СА.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - електронен фиш серия К, № 5331252,
разпечатка-клип от техническо средство № 27010, справка за собственика на
превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, протокол № 9-38-20 от 23.10.2020 г., заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.,
ежедневна форма на отчет, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, справка картон на водача, и списък с намерени фишове.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от
компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
2
Министъра на вътрешните работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира "дата на съставяне на ЕФ" (за разлика от чл.
42, т. 2 и чл. 57 ЗАНН, които въвеждат такъв реквизит на АУАН и НП). В
административнонаказателната преписка се съдържа разпечатка от техническо
средство, приета като доказателство по делото по надлежния процесуален ред.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
Протоколът е годно доказателствено средство и с него се установява разположението
на техническото средство. В протокола изчерпателно са посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на служебния автомобил,
в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и броя на
установените нарушения. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал
от записа, извършен от АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък.
Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч., поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 83 км/ч. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като скоростта е намалена на 83 км/ч.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно
нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за
валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото
средство се намира в употреба, преминало е последваща проверка за изправност и
съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочените в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо
средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 83 км/ч.,
при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 33 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно
жалбоподателят е бил санкциониран за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва, за превишаване от 31
км/ч. до 40 км/ч., с административно наказание "глоба" в размер на 400 лв., в какъвто
размер е и определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото санкцията е
в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация се явява безпредметно.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрИ. типичната, а не по-ниска степен на
3
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията,
свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна
степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност
от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата. Не на
последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на
скоростта с 33 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.
По тези съображения съдът прие, че електронният фиш е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 5331252, издаден от СДВР, с
който на И. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ива Братанова Братанова, ЕГН **********, срещу
електронен фиш, серия К, № 5331252, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С жалбата се моли фишът да
бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи се, че не е безспорно установена скоростта
на управлявания автомобил. Твърди се, че техническото средство е заснело и втори
автомобил. Моли се съдът да провери дали техническото средство, с което е
установено нарушението, отговаря на законовите изисквания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.09.2021 г. в 14:40 часа, лек автомобил, марка и модел „Сеат Толедо“, рег.
№ СА 6196 СА, собственост на Ива Братанова Братанова, се движил в гр. София, бул.
„П. Яворов“ до № 36, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни
връх“, със скорост от 86 км/ч., когато бил засечен с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 653.
В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на
ППС била 50 км/ч., като липсвало ограничение на скоростта, различно от
предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въведено с пътен знак В26.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 02.09.2021 г. за времето от
13:30 до 15:30 часа, контрол върху скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим,
като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на
контролен орган.
С електронен фиш, серия К, № 5331252, издаден от СДВР, била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка-клип на техническо средство № 27010 се установява, че на
процесната дата - 02.09.2021 г., в 14:40:53 ч., на място в гр. София, с координати
42.40.2681 и 23.20.0454, е засечена скорост на движение от 86 км/ч., като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и
е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този
регистриран на името на жалбоподателя. Процесният автомобил се е движел със
скорост от 83 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от
50 км/ч. за населено място.
От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и протокол № 9-38-20 от 23.10.2020 г. се установява, че автоматизирано
техническо средство TFR1-M 653, под номер 4835 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, към датата на нарушението - 02.09.2021 г.
съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща
периодична проверка, като срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл.
От справка за собственика на превозното средство се установява, че
жалбоподателят е собственик на лек автомобил, марка и модел „Сеат Толедо“, рег. №
СА 6196 СА.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - електронен фиш серия К, № 5331252,
1
разпечатка-клип от техническо средство № 27010, справка за собственика на
превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, протокол № 9-38-20 от 23.10.2020 г., заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.,
ежедневна форма на отчет, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, справка картон на водача, и списък с намерени фишове.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от
компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира "дата на съставяне на ЕФ" (за разлика от чл.
42, т. 2 и чл. 57 ЗАНН, които въвеждат такъв реквизит на АУАН и НП). В
административнонаказателната преписка се съдържа разпечатка от техническо
средство, приета като доказателство по делото по надлежния процесуален ред.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
Протоколът е годно доказателствено средство и с него се установява разположението
на техническото средство. В протокола изчерпателно са посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на служебния автомобил,
в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и броя на
установените нарушения. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал
от записа, извършен от АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък.
Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч., поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 83 км/ч. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като скоростта е намалена на 83 км/ч.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно
нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за
2
валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото
средство се намира в употреба, преминало е последваща проверка за изправност и
съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочените в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо
средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 83 км/ч.,
при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 33 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно
жалбоподателят е бил санкциониран за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва, за превишаване от 31
км/ч. до 40 км/ч., с административно наказание "глоба" в размер на 400 лв., в какъвто
размер е и определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото санкцията е
в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация се явява безпредметно.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията,
свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна
степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност
от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата. Не на
последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на
скоростта с 33 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.
По тези съображения съдът прие, че електронният фиш е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
3