Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази7 С Решение № 43/19.01.2015г. , постановено по гр.д. № 187/2015г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил исковете на Н. С. П. с ЕГН *, П. П. А. с ЕГН *, Д. Х. П. с ЕГН *, И. Х. В. с ЕГН *, Р. Г. В. с ЕГН *, действаща лично и със съгласието на майка си И. Х. В., и Г. В. В. с ЕГН *, всички със съдебен адрес в гр.С., ул.Б. №9, .2, оф.4, против Н. Б. на Б. А. З. гр.С., ул. Г. И. №2, .2, ЕФН *, за сумата от по 500 лв. за всеки ищец, като част от общо дължими по 5000 лв., за обезщетение на причинени неимуществени вреди от ПТП на 11.07.2011г., като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищците по делото, чрез техния процесуален представител по пълномощие.В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради противоречието му с материалния закон, необоснованост, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител на жалбоподателите сочи, че е нарушен принципът на примат и пряко приложение на общностното право пред вътрешното. На първо място твърди, че чл. 268, т. 6 КЗ не може да намери приложение, тъй като тази норма е относима само към вреди причинени от „превоз” на опасни товари, но не и от деликт, настъпил от ПТП, претърпяно от превозното средство, с което товарите се транспортират. Освен това сочи, че тълкуването на чл. 268, т. 6 от КЗ следва да се извършва при спазване на разпоредбите, предвидени в директивите, издадени от ЕС във връзка със застраховките „гражданска отговорност” (подробно посочени в жалбата). Излага, че приложение следва да намери и постановената практика на Съда на европейския съюз относно тълкуването на тези директиви. Развива подробни съображения в насока, че направеното от първата инстанция тълкуване противоречи както на директивите, така и на съдебната практика на СЕС, тъй като кръгът от вредите, които подлежат на обезщетяване незаконосъобразно е ограничен с нормата на чл. 268, т. 6 от КЗ. Навежда съображенията си, че посочените директиви имат пряк ефект и е следвало да бъдат приложени от българския съд. Сочи, че са налице и всички останали елементи от фактическия състав, при реализирането на който ответното дружество е следвало да заплати на ищците обезщетение за вреди. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че претърпените неимуществени вреди са доказани по делото, като е доказан и техният размер. Твърди, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като е разделил делата, въпреки желанието на ищците делото да се развие в един процес. Излага, че химическото вещество „стирен” не е с повишена опасност по смисъла на чл. 268, т. 6 от КЗ. Обосновава този свой извод с разпоредбите на ADR, която съдържа списък на опасните товари по реда на номерата в класификацията на ООН. Твърди, че в тази връзка първата инстанция е допуснала и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като повишената опасност на веществото е следвало да се докаже от ответника, като е процесуално недопустимо да се приеме, че възражението за непокрит риск е правно и не се нуждае от доказване. При основателност на иска за главница е посочено, че основателен е искът за лихва, като задължението за заплащането й възниква от датата на непозволеното увреждане. С оглед изложеното до съда е отправено искане да отмени обжалваното решение, а вместо него – да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който ответникът по същата, чрез процесуалния си представител, заема становище за нейната неоснователност. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението, че с нормата на чл. 268, т. 6 КЗ не са нарушени цитираните в жалбата директиви, както и постановената въз основа на тях съдебна практика. Освен това сочи, че директивите нямат пряк ефект в българското право, тъй като не са налице всички кумулативни предпоставки за това. Извършва подробен анализ на цитираните във въззивната жалба решения на СЕС, като счита, че същите са неотносими към настоящия спор. Твърди, че исковете са недоказани, като излага съображенията си в тази насока. Счита, че всички международни актове определят „стирена” като вещество с повишена опасност, поради което доводите на процесуалния представител в обратната посока са неоснователни. Излага, че с разделянето на делата не е осъществено процесуално нарушение. Счита, че ако исковете се приемат за основателни, лихвата върху претендираните главници следва да се дължи от момента, в който до длъжника е отправена покана, а не от момента на деянието. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски. Възразява срещу претенциите на жалбоподателите за разноски. Великотърновският Окръжен съд , в качеството си на въззивна инстанция ,като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло, което въззивният съд приема след извършена по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК служебна проверка на същото. По същество решението е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран от жалбоподателите с искове срещу Сдружение „Н. Б. на Б. А. З.”, с които са поискали обезщетение за неимуществени вреди от по 500 лв. за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5000 лв. Ищците сочат, че вредите са настъпили вследствие на автомобилна катастрофа край гр. Д., претърпяна от турския водач Ю.В. в близост до града, като от катастрофата настъпило разливане на превозвания от водача опасен товарен – стирен. Към този момент ищците твърдят да са се намирали в гр. Д., поради което от разлива на веществото, достигнало до града, претърпели остро дразнене на очите, водещо до силно сълзене и затруднение на виждането, гадене, както и до пристъпи на задух, неприятно и постоянно дразнене на кожата. Навели са твърдения, че вследствие от инцидента са претърпели и вреди, изразяващи се в паника, стрес и страх, предизвикани както от спешната евакуация на жителите на гр. Д., така и от неизвестността какво е разлятото вещество и може ли да доведе до трайни увреждания. Изложено е, че виновният водач към момента на катастрофата е притежавал сертификати „Зелена Карта” по международна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което сдружението ответник следва да отговаря за вредите, причинени от него. В тази връзка се отправя молба до съда да осъди ответника да заплати на ищците исковите суми, посочени по- горе. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Позовал се е на разпоредбата на чл. 268, т. 6 от КЗ, според която застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност. С отговора са оспорени и елементите от фактическия състав на претендираните увреждания – наличието на причинна връзка между деянието и вредите, както и наличието на вреди по начина, описан от ищците. Претендира се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. От фактическа страна по делото се установява следното: Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства пред първата инстанция – протокол от проведено на 31.08.2011г. съдебно заседание пред ВТРС и протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на 11.07.2011г. около 00:45 часа на главен път II-55 Д. – В. Т., км 1 в посока гр. В. Т., при управление на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. № ... и полуремарке цистерна с рег. № ..., превозващ опасен товар – стирен /стирол/, водачът Ю. В. претърпял ПТП, вследствие на което цистерната, превозваща 20 тона стирол на „Т.Г. Л.” - Република Турция, се преобърнала в близост до гр. Д. и последвал разлив на около 4 тона от веществото. С определение от 31.08.2011г. по НОХД №1999/2011г. по описа на ВТРС било одобрено споразумение, с което Вар се признал за виновен в това, че при управлението на посочения товарен автомобил по непредпазливост замърсил почвата, въздуха и водни течения и с това ги направил опасни за хората, животните и растенията – престъпление по чл. 352, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и за това че на 11.07.2011г. в нарушение на Европейската спогодба за международен превоз на товари по шосе (ADR), пренесъл през границата на страната с Република Турция токсично химическо вещество стирен (стирол) - престъпление по чл. 353г, ал. 2 от НК. Не е спорно между страните, че към момента на инцидента товарният автомобил и полуремаркето притежавали валидни международни сертификати за А. застраховки „Гражданска отговорност” (зелена карта), сключени с турско застрахователно дружество. Във връзка с инцидента е изпратен сигнал до РИОСВ В.Т., като на мястото пристигнал дежурен служител на инспекцията (св. В.). Заедно със служители на „Гражданска защита” свидетелката измерила концентрацията на изобутен замърсители на атмосферния въздух в гр. Д.. Концентрациите не били над нормите, но се усещала силна задушлива миризма. Впоследствие било установено, че концентрациите на замърсители във въздуха надвишават пределните норми, поради което от събралите се на сборен пункт при околовръстното шосе на гр. Д. представители на различни държавни институции било взето решение за евакуация на населението от града. Със заповед № РД 22-1104 от 11.07.2011г., издадена от комета на община В.Т. било обявено бедствено положение в гр. Д. с начален част 03:00 часа на 11.07.2011г., като било разпоредено да бъде извършена евакуация на населението в застрашените райони (в района на Дома за деца и ниската част в югозападна посока). Едновременно с това били осъществени действия по обливане на преобърнатата цистерна с пожарникарска пяна, прехвърляне на останалото количество стирол в друга цистерна и отстраняването му от мястото на произшествието, покриването на замърсените участъци с пясък и пръст (тези факти се установяват от приетите писмени доказателства – протоколи, изготвени от служители при РИОСВ гр. В.Т.). Със заповед № РД 22-1114 от 11.07.2011г., издадена от кмета на община В.Т., бедственото положение било отменено, считано от 17:15 часа на същия ден. За установяване на релевантни за спора факти пред първата инстанция е допусната съдебно – химическа експертиза,чието заключение съдът възприема като компетентно и обосновано. От същото се установява, че вследствие на инцидента бил разлят стирен в количество около 3 - 4 тона. При вдишване парите на стирена причиняват задушаване, гадене и главоболие, а при продължително вдишване на пари – дразнене на дихателните пътища и конюктивата, отпадналост, умора, главоболие, замаяност. Експертизата установят прага на възприятие при остро отравяне и токсични концентрации от стирол, както и последиците за здравето – при случаи, когато пострадалите са изложени на директни експозиции на пари от стирол или имат директен контакт с кожата със стирола като течност. След инцидента не са извършени замервания за наличието на пари от стирол в атмосферния въздух за което може да се направи извод от експертизата, от показанията на св. Владева, както и от писмените доказателства по делото . От представените информационни листи за безопасност според Регулация (ЕО) № 1907/2006 се установява, че стиренът е лесно запалима течност, предизвикваща сериозно дразнене на очите и кожата. Веществото е вредно при вдишване и се характеризира с остра орална и инхалационна токсичност. Същото може да предизвика симптоми като възпаление на лигавиците на устата, фарингса, хранопровода и стомашно – чревния тракт, както и изтощеност, повръщане, замаяност. С регулацията е въведено изискване за използване на лични предпазни средства – маски, очила, костюми, ръкавици при боравене с химическото вещество. За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на с. В., св. С. И. и св. И.С. (последните две живущи в гр. Д.). От показанията на св. И. се установява, че същата изпълнява трудови функции в кметството на гр. Д.. В деня на инцидента тя възприела поведението на жителите на града, които се лутали, търсели информация, били по парковете и улиците, като чакали евакуацията да приключи. Свидетелката познава ищците, като от показанията й се установява, че същите са били в гр. Д. към момента на инцидента. И. контактувала с ищците и те й сп¯делили за преживените стрес, притеснение и паника, вследствие на инцидента и свързаната с него евакуация, която преживяли. Тези емоции били очевидни с оглед поведението на ищците. Ищецът Н. П. получил симптоми на дразнене в гърлото. Ищецът П. А. имал заболяване, което се обострило и той евакуирал семейството си в Р. Ищцата Д. П. е близка на свидетелката имала дразнене в гърлото и очите и й прилошало. И. , Г. и Р. В. били семейство и живеят близо до дома на свидетелката. Те прекарали деня на евакуацията в гр. В.Т.. Същите факти се установяват и от показанията на св. С., поради което съдът кредитира показанията на двете свидетелки като достоверни. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявени са субективно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение по международна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от транспортно произшествие реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта”. Исковете са с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. с чл. 226, ал. 1 КТ. Ищцитеносят доказателствената тежест за доказване на настъпването на твърдените от тях неимуществени вреди, причинна връзка между тези вреди и настъпилото застрахователно събитие, обстоятелството, че вредите са причинени виновно и противоправно от застрахованото при ответника лице, наличието на застрахователно правоотношение по международна застраховка „Гражданска отговорност” (с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта”) между причинителя на вредите и съответния застраховател, както и размера на претърпените вреди. Това са елементите на фактическия състав,които следва да са налице, за да бъде уважена исковата им претенция. По делото е доказано, че турският водач Ю.В. е извършил виновно и противоправно деяние, вследствие на което е настъпило ПТП. В резултат на произшествието управляваната композиция се е преобърнала се е достигнало до разлив на превозваното химическо вещество стирен, което е причинило замърсяване на почвата, въздуха и водните течение и с това ги е направило опасни за хората, животните и растенията. Този факт се установява от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и определение от 31.08.2011г. по НОХД №1999/2011г. по описа на ВТРС, с което било одобрено споразумение за извършено от В. престъпление по чл. 352 ал. 4 вр. ал. 1 НК. Т.е. по делото се установи, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на турския водач Ю. В. НББАЗ, по силата закона, се явява единственият оторизиран представител на всички чуждестранни З. издали застраховки „зелена карта” с териториална валидност за България и компетентният субект отговарящ за претенциите за вреди причинени на територията на страната. Създаден е специален ред, който дерогира общите норми на вътрешното законодателство по отношение на материалноправната легитимация на застрахователя сключил конкретния застрахователен договор за гражданска отговорност с водача на автомобила с чужда регистрация причинил ПТП. Т.е. НББАЗ се явява процесуално легитимиран да отговаря по исковете, предявени въз основа на застраховки валидно сключени в чужбина, като бюрото отговаря вместо чуждестранния застраховател. При това положение основание за ангажиране на отговорността на НБААЗ безспорно следва от наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Между страните не е спорно, че към момента на инцидента товарният автомобил и полуремаркето притежавали валидни международни сертификати за А. застраховки „Гражданска отговорност” (зелена карта), сключени с турско застрахователно дружество („Е.С.” ), като този факт се установява и от приетите пред първата инстанция доказателства. С оглед горното, за НББАЗ е възникнало задължението да обезщети увредените от ПТП лица, по начина, по който същите биха били обезщетени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”, независимо от вида на претърпените от тях вреди – имуществени или неимуществени при съблюдаване на правилата, предвидени в КЗ. Това задължение не е отпаднало , предвид нормата на чл. 268, т. 6 от КЗ (каквото възражение е въведено от ответника), тъй като с тази норма се изключват единствено вреди причинени от превозването на материали, представляващи повишена опасност. В случая вредите са причинени вследствие на ПТП, а не на вследствие на превозване на опасни химически материали. В чл. 267, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива вреди, настъпили вследствие на притежаването или използването на МПС, поради което тълкуването на тази норма в контекста на чл. 268, т. 6 КЗ, води до извод, че с последната не са изключени вредите от използването на МПС (вкл. тези от настъпило ПТП във връзка с използването му). Ето защо чл. 268, т. 6 КЗ не може да намери приложение към настоящия казус и възраженията на ответника по жалба в обратната насока обратното са неоснователни. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск, поради което всички други възражения във въззивната жалба (за неприложимостта на чл. 268, т. 6 КЗ с оглед законодателството на ЕС и за понижената опасност на веществото „стирен”) не следва да се обсъждат. При реализирането на посочените по-горе предпоставки, съдът счита, че в причинна връзка с деянието на Вар (представляващо покрит риск) за ищците по делото са настъпили и неимуществени вреди в претендираните от тях размери. По делото са налице достатъчно доказателства, че в причинна връзка с разлива на веществото стирен ищците са претърпели неимуществени вреди. На първо място, със заповед на кмета на община В.Т. е обявено бедствено положение в гр. Д. с начален част 03:00 часа на 11.07.2011г. именно във връзка с този разлив, като било разпоредено да бъде извършена евакуация на населението в застрашените райони. Същевременно от разпита на свидетелите по делото и от обясненията на ищците се установява, че всички ищци са били в гр. Д. към момента на инцидента, следователно се налага извод, че са преживели твърдените от тях шок, паника, стрес и страх във връзка с обявеното бедствено положение и наложилата се евакуация. Освен това по делото са налице доказателства, от които може да се направи извод за конкретни неблагоприятни последици, претърпени от всеки един от ищците. Те са посочени по- горе, установени с показанията на свидетелите по делото. Съдът счита, че паричният еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Всички конкретни факти, описани по-горе, сочещи на конкретни състояния на ищците във връзка с инцидента, водят до извод, че с оглед характера и степента на уврежданията им, влошаването на здравето им, моралните им страдания, както и продължителността на вредите, които са търпели, претендираните от тях обезщетения (в размер на по 500 лв. за всеки един) отговарят на критерия „справедливост”, поради което претенциите им следва да бъдат уважени изцяло. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка неоснователни са възраженията на въззиваемия, че лихвата се дължи от покана по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Както се посочи НББАЗ се явява процесуално легитимиран да отговаря по исковете, предявени въз основа на застраховки „Гражданска отговорност” валидно сключени в чужбина, като бюрото отговаря вместо чуждестранния застраховател. Ето защо в основата на тази отговорност стои именно застраховката „Гражданска отговорност”. По общите правила застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” дължат на пострадалите лица лихва от момента на настъпване на деянието. Ето защо и НББАЗ следва да дължи лихва от този момент. Това разбиране е намерило отражение и в задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 138 от 7.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2010 г., I т. о., ТК. При този изход на делото претенцията на ищците за осъществените от тях разноски пред двете инстанции е основателна. На всеки един от тях следва да се присъдят осъществените пред първата инстанция разноски общо в размер на 686,50 лв., тъй като направените от тях разноски, обективирани в списък на разноските, са доказани. Същото важи и за направените пред настоящата инстанция разноски – по 385 лв. за всеки един от жалбоподателите (25 лв. за държавна такса и 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение). Неоснователни са възраженията на въззиваемия, че претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар не са доказани. Както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС в случаите, при които е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. И пред двете инстанции са представени банкови документи (извлечения от сметки, платежни нареждания), които удостоверяват, че лицата са заплатили съответните суми, поради което съдът приема, че разноските са реално осъществени от тях. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 43/19.01.2015г., постановено по гр.д. № 187/2015г. на Великотърновския Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, да заплати на Н. С. П. с ЕГН *, П. П. А. с ЕГН *, Д. Х. П. с ЕГН *, И. Х. В. с ЕГН *, Р. Г. В. с ЕГН *, действаща лично и със съгласието на майка си И. Х. В., и Г. В. В. с ЕГН *, по предявените частични искове с правно основание чл. 282, ал. 3, вр. чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумите от по 500 лв./петстотин лева/ на всеки един от тях - част от вземания с общ размер от по 5000 лв., представляващи обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011г. на главен път II-55 Д. – Велико Търново с участието на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. № ... и полуремарке цистерна с рег. № ..., ведно със законната лихва считано от 11.07.2011г. до окончателното изплащане на задълженията. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” №2, да заплати на Н. С. П. с ЕГН *, П. П. А. с ЕГН *, Д. Х. П. с ЕГН *, И. Х. В. с ЕГН *, Р. Г. В. с ЕГН *, действаща лично и със съгласието на майка си И. Х. В., и Г. В. В. с ЕГН *, сумите от по 686,50лв. / шестстотин осемдесет и шест лева 50 ст./. на всеки един от тях, представляващи разноски по водене на делото пред първата инстанция и сумата от по 385лв./ триста осемдесет и пет лева / за всеки един от тях , представляващи разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Мл. съдия Събев подписва решението при особено мнение, приложено към същото. |