ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
С определение от 11.03.2022 година, постановено по гр. дело № 917 по описа
на Свищовски районен съд за 2018 година, производството по делото е прекратено по реда
на чл. 130 от ГПК.
Определението е обжалвано от ищеца М. М. М. с искане за отмяната му и
връщане на преписката на първостепенния съд за разглеждане на спора по същество.
Позовава се на неправилност, последица от нарушаване на съдопроизводствени правила,
уреждащи допустимостта на исковете.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с
жалбата въпроси доказателства, приема:
Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя с
искане да се прогласи нищожността на решение на правоимащите на АФ-Дунав – I, гр.
Свищов от 23.12.1997 година.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че
нищожността на такъв тип решения не настъпва по силата на закона, а следва да бъде
обявена по реда на обжалването, сроковете за което са изтекли.
Частната жалба е основателна.
В разрез със задължението си да разгледа всяка подадена молба за защита на
права по чл. 2 от ГПК първостепенният съд е отказал да разгледа спора. Дали нищожността
на един корпоративен акт – решение на частноправни субекти, касаещо правата им в
прекратена корпорация, следва от закона или изисква обжалване е въпрос по същество.
1
Съдът дължи изслушване на страните, провеждане на съдебно дирене, изслушване на устни
състезания и акт, с който да отговори на въпроса за основателността на претенцията.
Законът е този, който решава дали едно решение е нищожно или валидно. Произнасянето по
този въпрос е дейност по прилагане на материалния закон, а това изисква решение по
същество на спора.
Като не е съобразил по реда на кое производство и с какъв акт следва да се
произнесе, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да
бъде отменено, а делото - върнато за по-нататъшни процедурни действия.
Доколкото за предявяване на иск законът изисква процедурна легитимация на
страните – твърдение на ищеца, че той и ответниците са страни по защитаваното
материално правоотношение, след връщане на преписката първостепенният съд следва да
задължи ищеца да изложи фактите, които налагат претенцията му да бъде насочена към
посочените в исковата молба и по-късните й допълнения ответници. Исковата молба не
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127,
ал.1, т. 4 от ГПК по въпроса защо точно посочените ответници ищецът е решил да привлече
към отговорност.
В зависимост от отговора, който ищецът даде, съдът следва да направи
нарочна преценка дали претендираните ответници извличат права за себе си от атакуваното
решение и по този критерий да прецени спазено ли е изискването на закона за процедурна
легитимация на страните – условие за разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 11.03.2022 година, постановено по гр. дело № 917 по описа на
Свищовски районен съд за 2018 година.
Връща делото на Свищовски районен съд за по-нататъшни процесуални действия, съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2