Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 04 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 31.05.2018 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря
М.Б.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 264 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.
Тошков Ц. с ЕГН ********** *** срещу „Понсстройинженеринг“ АД с ЕИК *********,
гр. София, бул. „Арсеналски“ № 105.
С исковата молба са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва:
иск по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за изплащане на трудово възнаграждение в общ размер на 4 117,84 лв.,
дължимо за следните месеци: месец септември, октомври, ноември и декември 2016
г., месец януари и февруари 2017 г.;
иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 799,58 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване
на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, върху горепосочените главни задължения за трудово възнаграждение и
обезщетение от датата на подаване на исковата молба-24.01.2018 г., до
окончателно изплащане на съответните главници.
Поддържа се с исковата молба, че ответникът е бил
работодател на ищеца от 25.06.2015 г. до 06.02.2017 г.-дата на издаване на
заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено, на основание чл. 321, ал. 1, т. 1 от КТ, като до подаването на исковата молба работодателят не е изплатил
горепосочените дължими трудови възнаграждения и обезщетение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
„Понсстройинженеринг” АД гр. София е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва, че за
процесния период страните са били в трудови правоотношения. Навежда твърдения,
че ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си,
че е изпълнявал надлежно задълженията си по трудовия договор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, като с
писмена защита оспорва предявените искове.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна.
Между страните не е спорно, а се установява и от представения
препис-извлечение от трудова книжка на ищеца, че страните са били в трудово
правоотношение и ищецът Ц.Ц. е заемал в ответното дружество длъжността „шофьор
на лекотоварен автомобил” в периода от 25.04.2015 г. до 06.02.2016 г., като със
заповед на работодателя № 414/06.02.2017 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ-поради неизплащане на повече
от две трудови възнаграждения от работодателя.
Със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е разпоредено от работодателя да се изплати на ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че размерът на дължимото на ищеца нетно трудово
възнаграждение за периода от месец ноември 2016 г. до месец февруари 2017 г.
включително е сума в размер на 4 113,19 лв. Дължимото на ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 918,00 лв. – нетен размер на
обезщетението, след приспадане на дължимия данък общ доход (ДОД). От
предоставената от ответника „Понсстойинженеринг“ АД гр. София се установява, че
няма дори и частично погасяване както на дължимите трудови възнаграждения, така
и на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
От правна страна.
Установява се от представените с исковата молба
препис-извлечение от трудова книжка на ищеца и заповед № 414/06.02.2017 г., че
в периода от 25.06.2015 г. до 06.02.2017 г. ищецът Ц.Ц. е работил по безсрочно
трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор на лекотоварен
автомобил”, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ-поради неизплащане на повече от две трудови възнаграждения от
работодателя.
Със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е разпоредено от работодателя да се изплати на ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец.
От приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи на ищеца
трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2016 г. до месец февруари
2017 г. включително в размер на 4 113,19 лв., както и че дължи на ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 918,00 лв. Както трудовото възнаграждение,
така и обезщетението са изчислени в нетен (чист) размер.
Доказателствата по делото са напълно еднопосочни и
непротиворечиви и се възприемат от съда.
Положеният труд по трудовото правоотношение е
възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи насрещна
престация – трудово възнаграждение. Дължимите на ищцата трудови възнаграждения
следва да бъдат присъдени като чиста сума, а не като брутно трудово
възнаграждение, тъй като удръжките, които работодателя следва да направи за ДОД
и ДОО са публичноправно задължение към държавата и следователно размерът им се
приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, т.е.
тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 от КТ на работника, в този смисъл Решение № 1715/05.02.2004 г. на по гр. дело №
1019/2002 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
Ето защо и при съобразяване на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и липсата на направено и допуснато от съда
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, съдът намира исковете по чл. 245, ал. 1 и 2, във
вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 221, ал. 1 от КТ за изплащане на трудово
възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на
трудовото правоотношение за изцяло основателни, като същите следва да бъдат
уважени така, както са предявени.
Върху дължимите главници следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2018 г.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69,
т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Врачански районен съд разноските, направени в исковото производство-държавна
такса по сметка на Врачански районен съд в размер на 100,00 лв. (50,00 лв. по
иска за неизплатено трудово възнаграждение и 50,00 лв. по иска за обезщетение),
както и сумата 100,00 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ „Понсстройинженеринг“ АД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „Арсеналски“ № 105 да заплати на
Ц. Тошков Ц. с ЕГН ********** *** сумата 4 117,84 лева-главница,
представляваща трудово възнаграждение за следните месеци: месец септември,
октомври, ноември и декември 2016 г., месец януари и февруари 2017 г., ведно
със законната лихва от 24.01.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 1 от КТ „Понсстройинженеринг“
АД с ЕИК *********, гр. София, бул. „Арсеналски“ № 105 да заплати на
Ц. Тошков Ц. с ЕГН ********** *** сумата 799,58 лева-главница, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната
лихва от 24.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „Понсстройинженеринг“ АД с ЕИК *********, гр. София,
бул. „Арсеналски“ № 105 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 100,00 лева-дължима
държавна такса за образуване на делото, както и сумата 100,00 лева-направени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В
ЧАСТТА за присъдените трудови възнаграждения и обезщетение на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: