№ 707
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100105862 по описа за 2021 година
Ищцата М. В. Й. с ЕГН ********** е предявила против „У.М.А Б.ЗА А.Л.Д.М.“
ЕООД, ЕИК: ******* гр.Бургас и „М.Б.ЗА А. Л.НА Б.Б. „СВ.СОФИЯ „ ЕАД, ЕИК *******
гр.София при условия на пасивна солидарност иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с
чл.45 ЗЗД за обезщетяване на търпените от нея неимуществени вреди - мъки и страдания в
следствие смъртта на баща й В.С. Й., починал на 06.11.2020 г. за сумата от 30 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищцата излага в исковата, че след преглед и консултация с д-р И.Й. на 16.09.2020 г.
баща й е приет в Отделение „Вътрешни болести и кардиология“ към УМБАЛ „Д.М.“ за
поставяне на пейсмейкър,по препоръка на посочения лекар.Твърди,че вместо от последната
поставянето е извършено от лекар без специалност - д-р Д. Б..
На 22.10.2020г. след отказ да бъде приет в УМБАЛ „Д.М.“ , баща й хоспитализиран в
Клиника „Еръдна хирургия“ към МБАЛББ „Св.София“ в гр. София, тъй като от седмици
имал проблеми с дишането и вече установен белодробен оток.Въпреки недоброто му
състояние, авансиралата пневмония, с евентуална кардиогенна генеза, въпреки плевралния
излив и тежкия задух, В. Й. е изписан от болницата на 28.10.2020г.
На 31.10.2020г. баща й В. Й. повторно е хоспитализиран в Отделението „Вътрешни
болести и кардиология“ към УМБАЛ „Д.М.“ ЕООД, а на 04.11,2020г. прехвърлен в ОАИЛ и,
съгласно медицинската документация, поставен на изкуствена вентилация. При прегледа за
повторен прием на 31.10.2020г., д-р Василева констатира прогресиращ задух, отоци по
лицето и подбедриците, кашлица, безапетитие, силна умора и след няколко дни,на
06.11.2020 г. баща й е починал от сърдечен арест и остра сърдечна недостатъчност.
1
Ищцата твърди,че вина за влошаване на здравословното състояние на баща й в
следствие на некомпетентност и небрежност имат екипите и на двете болници - поставянето
на кардиостимулатора от специализант без придобита специалност по кардиология и
изборът на еднокухинен пейсмейкър,противоречи на утвърдената медицинска практика и
наука. Поставеният пейсмейкърът е влошил сърдечната недостатъчност на пациента,
причинил му е инфекция и е довел до преждевременната му смърт.В причинно следствена
връзка с настъпилата смърт е и отказът от хоспитализация в УМБАЛ „Д.М.“, въпреки
животозастрашаващото състояние на пациента.
В следствие на горните неправомерни действия довели до загубата на баща й, ищцата
търпи не само физически страдания и болки, а също и тежки психически такива,страданията
по загубата на родителите й,а също вече изпитва и болезнен страх всеки път, когато се
налага да потърси медицинска помощ, защото живее с усещането, че изходът ще е фатален.
Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответниците да й заплатят
солидарно сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени
вреди , които търпи следствие смъртта на баща й В.С. Й. настъпила на 06.11.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът „У.М.А Б.ЗА А.Л.Д.М.“ ЕООД, ЕИК: ******* гр.Бургас оспорва иска по
основание. Оспорва фактическите твърдения и правни основания, заявени от ищцата в
исковата й молба.
Оспорва твърдението че поставеният пейсмейкър е влошил сърдечната
недостатъчност на пациента, причинил му е инфекция и е довел до преждевременната му
смърт са изцяло несъстоятелни и не отговарят на истината.
Според този ответник противоправността на деянието може да се състои в
нарушаване на изрична забрана , в неизвършване на задължение, което според императивна
правна норма е трябвало да бъде извършено,а по делото не е установено такова конкретно
нарушение.
Ето защо моли съда да постанови решение ,с което да отхвърли като неоснователен
предявения иск ведно със законните последици.
Ответникът Ответникът „М.Б.ЗА А. Л.НА Б.Б. „СВ.СОФИЯ „ ЕАД, ЕИК *******
гр.София /заличен търговец след образуване на делото с правоприемник УМБАЛ „С.И.Р.“
ЕАД с ЕИК *******/ също оспорва иска по основание.
Изразява становище,че след приема на бащата на ищцата са извършени всички
необходими изследвания и манипулации съобразно конкретното състояние на пациента и
няма противоправно действие от страна на екипа на болницата.Моли съдът да отхвърли
иска.
При гореизложеното претенциите на ищцата са изцяло неоснователни,няма
2
противоправни действия,които да са в причинна връзка с уврежданията,поради което искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
Помагачът на първия ответник, ЗАД "У." АД гр.София оспорва исковата претенция и
моли съдът да я отхвърли спрямо подпомаганата от него страна.
Помагачът на втория ответник „Б.И.“ АД, ЕИК ******* също оспорва иска като
неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства,както с исковата молба и
отговорите, отговор от НЗОК №19-03-230/13.01.2021г. на жалба на М. Й. от 26.11.2020 г.
срещу МБАЛББ Св. София" ЕАД, така и ИЗ № 10288/2020 г. и ИЗ № 11854/2020 г. при
УМБАЛ Д.М. ЕООД и направлението за хоспитализация в ИЗ 60498 по КП 44 на МБАЛББ
Св.София ЕАД и други приложени по делото документи , се установява, че в В.С. Й.
УМБАЛ" Д.М.", Кардиологично отделение за периода от 16.09.2020г. до 18.09.2020г. за
имплантиране на постоянен кардиостимулатор. Поставянето на ПКС е извършено на
17.09.2020 г. с оператори д-р И.Й. и д-р Д.Б..
От история на заболяването № 60498 на В.С. Й. за периода от 22.10.2020г. до
28.10.2020г. издадена от МБАЛББ"Св.София" се установява, че в следствие направление за
хоспитализация № 954/ 22.10.2020 г. на В.С. Й., издаден от Д-р М.П., с диагноза: плеврален
излив за спешен прием пациента е приет на 22.10.2020 год. в МБАЛББ "Св.София", клиника
по гръдна хирургия,където му е направена плевралната пункция (торакоцентеза) от лекар
със специалност по гръдна хирургия. Изписан е от болницата на 28.10.2020г.
От история на заболяването №11584 на В.С. Й. издадена от УМБАЛ"Д.М."
ЕООД,отделение по вътрешни болести и кардиология с интензивен кардиологичен сектор,
за периода от 31.10.2020г. до смъртта му на 06.11.2020г. е бил хоспитализиран в отделение
по вътрешни болести и кардиология с интензивен кардиологичен сектор. Правени са опити
за подобряване на състоянието му с медикаменти при състояние на авансирала пневмонична
инфилтрация в двата бели дроба,което е било неуспешно.
По делото е прието заключение на комплексна СМЕ ,което не е оспорено от страните
и съдът го възприема за обективно и професионално.
От приложените по делото медицински документи се касае за три хоспитализации на
В.С. Й..
Първата хоспитализация за поставянето на постоянен кардиостимулатор на
пациента Й. е в УМБАЛ" Д.М.", Кардиологично отделение за периода от 16.09.2020г. до
18.09.2020г. При тази хоспитализация според вещите лица действията на медицинските
специалисти служители на ответните дружества са били в пълен обем съобразно алгоритъма
3
и изискванията на медицински стандарт по кардиология и добрата медицинска практика.
При втората хоспитализация в МБАЛББ"Св.София", Клиника по гръдна хирургия
плевралната пункция (торакоцентеза) е осъществена от лекар със специалност по гръдна
хирургия. Действията са били правилни, но не в пълен обем. Необходимо е било да се
следва диагносгично-лечебния алгоритъм при КП №44 за изследване на пунктата
биохимично с оглед преценка дали е ексудат или трансудат и съответно последващо
диагностично и терапевтично поведение. Изследвана е ПКК , но не е изследвана СУЕ, която
дава ориентация за наличието на възпалително заболяване и каква е относителната му
тежест. Изследвани са еднократно креатинин 274.4, и урея 22.7, стойностите на които са
значително над нормите. Необходимо е било същите да бъдат проконтролирани в рамките
на хоспитализационния престой, за да се прецени понататьшното поведение. КТ на торакс
№9099/26.10.20г.- показва КТ данни за авансирала пневмонична инфилтрация в двата бели
дроба (възможно е и с придружаваща кардиогенно обусловена генеза), което е налагало
консултация с пулмолог с оглед на преоценка на провежданото антибиотично лечение.
Отразените декурзуси за състоянието на пациента са изключително лаконични и от тях не
може да се придобие ясна представа за реалното състояние на пациента.
Според експертите плевралната пункция е била в спешен порядък,поради което не е
спазен протокола да се изчакат няколко дни без прием на лекарства , с които до този момент
е осъществявана антикоагулантна и фибринолитична терапия на болния. Според д-р М.
пациентът не се е подобрявал, напротив възпалително заболяване на белия дроб е
достигнало максималното си развитие на 28-29.10.2020г., именно когато е изписан от
болницата.
При третата хоспитализация в УМБАЛ "Д.М." ЕООД, Отделение по вътрешни
болести и кардиология с Интензивен кардиологичен сектор, История на заболяването
№11584 за периода от 31.10.2020г. до 06.11.2020г., е спазен стандарта по кардиология,
действията са били в пълен обем, като според експертите не е било правилно да се продължи
пероралния прием на собствените антибиотици Панцеф 500мг. иТаваник 250мг., като се има
впредвид тежката възпалителна белодробна находка и резултатите от 28.10.2020г. на СУЕ -
116мм/ч (норма 2-37) и CRP - 175.27 (норма до 6.00).
Експертите са категорични,че леталният изход при В.С. Й. е в причинно-следствена
връзка с тежкото възпаление на белия дроб, което е било двустранно и не се е повлияло
въпреки антибиотичното лечение.
От показанията на св.С.Л./съпруг на ищцата/се установява,че съпругата му много
тежко приела смъртта на баща си,затворила се в себе си,психически била
неуравновесена.Макар да не са живеели заедно се виждали често с баща си,поне по веднъж
на две седмици,грижела се за него и дори се обвинявала,че не е положила всичко възможно
да осигури адекватното му лечение.Правила опити да се срещне с д-р Б.,да разбере дали той
и с какво право е поставил пейсмейкъра на баща й,след като е бил специализант.
Изслушано е заключение на СТЕ,от което поради некачествен запис не може да се
4
идентифицират лицата участвали при поставянето на пейсмейкъра.
При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние,
извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В конкретния случай болничните заведения носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, за
вреди, настъпили от неправилно лечение, при положение, че се установят лични виновни
действия на техни длъжностни лица, при осъществяване на дейностите, предвидени в Закона
за здравето, по отношение на лицата, постъпили за лечение или по отношение на които са
извършват други медицински дейности.
За да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде
доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в
действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка
причинна връзка са настъпили вреди.
Според съда лечението на бащата на ищцата В.С. Й. при първия и при втория прием в
ответната болница УМБАЛ"Д.М." е било адекватно и професионално, не констатират
пропуски или поведение, което да е противоправно. Не се доказаха твърденията на
ищцата,че поставянето на кардиостимулатора е извършено от лице различно от това
посочено в оперативния протокол. Но дори да беше така, то видно от заключението на
комплексната СМЕ леталния изход при бащата на ищцата няма пряка връзка със
състоянието на сърдечната му дейност, а се дължи категорично на тежкото възпаление на
белия дроб, което е било двустранно и не се е повлияло въпреки антибиотичното лечение.
Според съда обаче при лечението на В.С. Й. за периода от 22.10.2020г.до 28.10.2020 г.
в МБАЛББ "Св.София" е налице противоправно деяние изразяващо се в изписването на
пациента от болничното заведение при ясно влошаващо се състояние. Воден от основния
принцип залегнал в чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето за достатъчност/ефективност/ на
медицинската помощ лечението на пациента е следвало да продължи в болницата или да
бъде насочен директно към друго болнично заведение,където да бъдат положени грижи за
него.Според съда В.С. Й. е изписан в недобро здравословно състояние,при влошаващи се
показатели и МБАЛББ "Св.София" не се положени достатъчно грижи за подобряване на
състоянието му.
Съдът не приема становището на този ответник,че РЗИ София е наредило от
отделението да се дехоспитализират незаразените пациенти,поради наличието на Ковид
инфекция в болницата. Първо няма данни за такава заповед, а и самия ответник твърди, че
става въпрос за препоръка.
С оглед изложеното съдът намира,че с действията си по изписване на пациента В.С.
Й. от МБАЛББ "Св.София" в лошо здравословно състояние и без подобрение, този ответник
е нарушил разпоредбата на чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето установяваща
5
основополагащ принцип на медицинската помощ,а именно достатъчност.
Всички останали оплаквания в исковата молба според съда не са основателни, вкл. и
тези спрямо МБАЛББ "Св.София" относно извършването на плевралната пункция
(торакоцентеза), тъй като се установи,че тя е извършена в условия на спешност и според
съда дори и при рисковете,които е криела е била своевременна.
Както се каза по-горе оплакванията срещу първия ответник свързани с
имплантирането на пейсмейкъра на върха на дясна камера на сърцето,акцентирани основно
върху това кой е бил действителния оператор при манипулацията, нямат връзка с
настъпилата смърт на пациента-в това отношение заключението на СМЕ е
категорично.Според съда този проблем и некачествените видеозаписи,от които е
невъзможно да се установят какви дейности са извършени,от кого и на кого,са проблем на
отчитането и изплащането от НЗОК.
Документацията свързана с приема, прегледите и лечението на пациента е водена
законосъобразно с несъществени пропуски.
Установено е,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от загубата на баща си
изразяващи се в мъки и страдания.
Основния въпрос седящ пред съда с оглед произнасянето по основателността на
претенцията по отношение на втория ответник е наличието на връзка между
противоправното деяние посочено по-горе и вредите. Както е посочено от съда при
разпределението на доказателствената тежест установяването наличието на причинна връзка
като основен елемент от състава на чл.45 ЗЗД е в тежест на ищеца. В настоящето дело
последния не доказа по категоричен начин наличието на пряка и непосредствена връзка
между гореописаното нарушение и настъпилата смърт на В.С. Й.. На практика в исковата
молба дори не са въведени подобни твърдения,по-скоро оплакването от лечението в
МБАЛББ "Св.София" е никакъв резултат и загуба на време.Според съда такава връзка
няма,тъй като от заключението на експертите няма и намек,че несвоевременното изписване
на пациента е довело като пряка последица/че и косвена/смъртта на наследодателя на
ищцата настъпила около 10 дни след изписването.Дори се сочи,че ако е бил изписан с тежък
белодробен оток той не би преживял толкова време.
При това положение неблагоприятните последици от недоказване наличието на пряка
причинна връзка между неправомерното деяние и настъпилата смърт следва да се понесат от
ищеца, в чиято тежест е да установи категорично това си твърдение.
С оглед на горното искът и срещу двамата ответници е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно този изход на делото ищцата следва да заплати на първия ответник
сумата от 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,който размер според съда не е
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Й. с ЕГН ********** против „У.М.А Б.ЗА
А.Л.Д.М.“ ЕООД, ЕИК: ******* гр.Бургас и УМБАЛ „С.И.Р.“ ЕАД с ЕИК ******* /
правоприемник на „М.Б.ЗА А. Л.НА Б.Б. „СВ.СОФИЯ „ ЕАД, ЕИК *******/ при условия на
пасивна солидарност иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетяване
на търпените от нея неимуществени вреди -мъки и страдания в следствие смъртта на баща й
В.С. Й., починал на 06.11.2020 г. за сумата от 30 000 лв. , като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Й. с ЕГН ********** да заплати на „У.М.А Б.ЗА А.Л.Д.М.“ ЕООД,
ЕИК: ******* гр.Бургас разноски в размер на 2500 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третите лица-помагачи на
ответниците-съответно ЗАД "У." АД, с адрес: гр. София, бул. ******* ЕИК ******* и
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7