Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на
прокурора Мариян Александров като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.о.х.д.№ 3523 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 02.02.2018г. по НОХД № 16 935/2017г. на Софийски районен
съд, НО, 135 състав подсъдимият И.И.Р. е
признат за виновна за това, че на 28.04.2016 г., в гр. София, кв. „Горна баня“,
ул. „***** отнела чужди движими вещи – 1
бр. портфейл на стойност 6.00лв. и парична сума на стойност 50.00лв., на обща
стойност 56. 00 лева (петдесет и шест лева ), от владението на Ц.Д.И., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, явяващо се престъпление по чл.194,
ал.1 ал.1 от НК, като му е наложил
наказание при условията на чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 54, ал.1 от НК – лишаване
от свобода за срок от 4 /четири/ месеца,
като на основание чл.57, т.2, б.“в“ от
ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
Според правилото на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Р. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на
63.48 лв. и на осн. чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5.00 лв. за издаване на 2бр.
изпълнителни листове.
От така
постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който в депозирана от
служебния му защитник - адв. К.К. - въззивна жалба ( и допълнение
към нея) оспорва размера на наложеното наказание, като се излагат обстойни доводи
за неговата прекомерност. Счита се в тази насока, че е несъответно на стойността на
предмета на престъплението, процесуалното поведение на подзащитния си и
съдействието му на д.п., поради което намира, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК. Прави се искане за изменение на
първоинстанционната присъда, като бъде намалено наложеното на подс. Р.
наказание.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита
жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. Й.(
преупълномощен от адв. К.) поддържа жалбата
и прави искане за отмяната й, считайки, че случаят попада в хипотезата на чл.
9, ал.2 от НК, а алтернативно иска изменение на присъдата в частта относно
наказанието, като същото бъде заменено с пробация.
Подс. Р. в хода на съдебните
прения не излага собствени аргументи, като поддържа заявеното от защитника си.
В предоставената му последна дума
моли да бъде изменена присъдата на СРС и му бъде заменено наказанието.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Производството пред в СРС, НО, 135
с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ /съкратено съдебно следствие/, като на
основание чл. 371, т.2 от НПК подсъдимият Р. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Фактическата обстановка по делото
е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него,
вредите, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността
на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението.
В хода на въззивното производство
страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови
доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не
намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС
фактология:
Несъмнено е установено, че подс. И.И.Р. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН:
**********.
Свидетелят Ц.Д.И. ***. Същият работел в областта на
строителството. В края на м.април 2016 год. поставял павета, като част от
уличната настилка в района на кв.”Горна баня” в гр.София. Вечерта на 27.04.2016
год. св.И. отишъл на гости на негов приятел—свидетелят Д.А.К.. В жилището на
последния се почерпили и там се запознал с подсъдимия И.И.Р. - приятел на св.К..Тогава
св.К. помолил св.И. да вземе подс.Р. да работи с него, за да изкара някакви
пари и И. се съгласил.
Рано на следващата сутрин - 28.04.2016 год., около
06:00 часа, св.И. и поде. Р. ползвайки градския транспорт отишли в квартирата
на св.И., за да се подготви същият за работа. След като пристигнали в жилището
на св.И.,*** последният влязъл в банята, за да си вземе душ. В този момент
подс. Р. решил да се възползва от факта, че св.И. не наблюдава пряко вещите си
и взел от джоба на якето му намиращия се там портфейл. В последния св.И. държал
лични и други документи без стойност, както и сумата от 50.00 (петдесет) лева.
Портфейлът на св.И. бил стар, изработен от естествена кожа.
След като взел портфейла, подс.Р. го прикрил в дрехите
си и малко след като св.И. излязъл от банята, двамата се запътили към обекта,
където св.И. трябвало да работи през този ден, а именно градинката пред банята
с минерална вода в кв.”Горна баня” - гр.София.
Когато почти стигнали до посочения обект подс.Р. казал
на св.И. да го изчака, за да отиде да купи кафе. Веднага след като се
отдалечил, подсъдимият напуснал района, като повече не се върнал при св.И..
Подсъдимият не предупредил св.И. за намерението си да не работи и отдалечавайки
се от мястото, взел намиращата се в портфейла на св.И. парична сума в размер на
50.00 лева, а портфейла изхвърлил в тревните площи в района.
В следобедните часове на 28.04.2016 год., около 15:00
часа св.И. се прибрал в жилището си и установил липсата на портфейла от джоба
на якето си, ведно с намиращите се в него 50.00 лева, лични и други документи.
Якето си св.И. бил оставил в жилището си преди да тръгне, заедно с подс.Р. към
работното си място.Тогава той осъзнал,че вещите му са били отнети от подс.Р..
Малко по- късно на същия ден, св.И. посетил отново
приятеля си -св.К. и го уведомил за липсата на портфейла му и затова,че Р. си е
тръгнал безпричинно и без да е работил с него.Свидетелят К. веднага се свързал
по телефона с подс.Р. и го повикал в дома си. В проведения между тримата
разговор подс.Р. признал, че той е взел портфейла на св.И., като дори завел И.
до мястото, където бил изхвърлил портфейла, но не успели да го намерят.
Подс. Р. обещал на св.И., че ще му намери портфейла и
ще му върне парите, но тъй като не сторил това, на 29.04.2016 г. св.И. подал
заявление в 06 РУ - СДВР, въз основа на което впоследствие било образувано
досъдебно производство.
Видно от заключението на изготвената и приета по
делото съдебно - оценителна експертиза общата стойност на инкриминираните вещи
към датата на извършване на деянието е 56 (петдесет и шест) лева. Минималната
работна заплата за страната за 2016 г. е в размер на 420 (четиристотин и
двадесет) лева.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени в съответствие с изискванията на
разпоредбата на и чл. 373, ал.2 от НПК предвид диференцираната процедура, от
която се е възползвал подсъдимия Р.. В случая пред настоящия състав не се
оспорва преценката на първоинстанционния съд, извършена по реда на чл. 372,ал.4
от НПК за „подкрепяне” на самопризнанието на подсъдимия от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Както аргументирано е посочил СРС, НО,
135 с-в в мотивите към обжалвания акт, преки и косвени доказателства за
авторството на подс. Р. се съдържат в свидетелстването на Ц.И., Й.М.и Д.К.,
както и разписка от 16.05.2016г. Заключението на СОЕ посочва стойността на
инкриминираните движимости, а от свидетелството за съдимост на подс. Р. се
установяват предходните му осъждания.
Производството по глава ХХVІІ / по реда на чл.
371, т.2 от НПК / пред СРС е протекло при стриктно спазване на правилата,
гарантиращи осведомеността на подсъдимия Р. за последиците от направеното от него
самопризнание и след негов и на защитника му избор за участие в посочената
процедура – предполага се при спазване на задължението му по чл.40,ал.2 от ЗА /
да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин/.
Ето защо и след самостоятелен
анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите, включително и за извършителството от страна на подс. Р.
във вмененото му деяние.
На базата на правилно възприетите
фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е извел правния извод,
че подсъдимия Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението „кражба“, но неправилно
е квалифицирал посегателството като
такова по основния състав на чл.194, ал.1, неотчитайки
обстоятелството, че случаят е маловажен със следващото от това приложение на
закон за по – леко наказуемо престъпление – такова по чл. 194, ал.3, вр. ал.1
от НК. Несъмнено подс. Р. е отнел от владението на св. И. вещи на
обща стойност от 56 .00 лв.,
без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за да се
разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал възможност да възприеме правилно
фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В
този смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние
- това, че вещите не са негови, че ги отнема от чуждо владение и то без
съгласието на владелеца им и да установи върху тях свое владение. Подсъдимият е
искал да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял.
Според
въззивния съдебен състав са налице предпоставките за приложение на чл. 194,
ал.3 от НК, уреждащ маловажния случай на кражба. За да приеме, че се касае до извършено от подс. Р.
престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК, СГС прецени като релевантни за направата на такъв извод обстоятелства:
незначителни вредни последици от престъплението ( изводими от стойността на движимостите
( 56 лева), което при минимална работна заплата от 420 лв. е под 1/7 минимална
работна заплата за страната), продължителността на воденото наказателно
производство и оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната
истина по делото ( включително и възстановяването на част от отнетата сума –
10.00лв.). В този смисъл деянието на Р. разкрива характеристиките на визираното
в чл. 93, т. 9 НК, съгласно който „маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид”. Видно от дефинирането на понятието основополагащо при
преценката за маловажност или не на конкретния случай е „липсата или
незначителността на вредните последици”. В конкретния казус се касае до
резултатно престъпление ( за ангажиране на наказателната отговорност на дееца
законът предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат), поради
което първият релевантен критерий следва да бъде съотнесен към стойността на
вещите – предмет на посегателство, като по този показател несъмнено е налице маловажен
случай - стойността от 56.00 лв. ( от
които 10.00 лв. – възстановени); от друга страна нито механизма на деянието или
вида на вещите води до извода, че сериозно ( обичайно) са накърнени защитаваните от състава на чл. 194, ал.1 от НК обществени отношения. Несъмнено за подс.Р. са събрани данни, разкриващи го
като личност със завишена обществена опасност ( осъждан, включително за
престъпления против собствеността), но
личността на дееца не може да има превес пред обективните характеристики
на деянието – именно последното е основанието за възникването на наказателна
отговорност, а завишената степен на обществена опасност на дееца в конкретния
случай не позволява определянето на обществената опасност на случая като
малозначителна или явно незначителна ( в
който смисъл искането на защитника за приложение на чл. 9, ал.2 от НК не явява
неоснователно).
В този аспект въззивният съд
намери, че конкретните характеристики на инкриминираното деяние водят до извод,
че са налице предпоставките за квалифициране на престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, респ. че случаят е
маловажен именно с оглед количественият
и стойностен критерий.
Ето
защо деянието на подс. Р. следва да бъде преквалифицирано с приложение на закон
за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. чл.194,ал.3, вр. ал.1 от НК.
Предвид наказуемостта на престъплението по чл. 194, ал.3 от НК и при спазване
на особената разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена и в частта относно наказанието, следващо се на
подс. Р.. В разпоредбата на чл. 194, ал.3 от НК са предвидени в условията на
алтернативност наказанията „ лишаване от свобода“, „пробация“ или „глоба“.
Съобразявайки възрастта на дееца ( роден през 1995г.), съдебното му минало и
конкретното инкриминирано по делото деяние , съдът намери, че следва да бъде
наложено наказание „пробация“, изразяващо се в двете задължителни пробационни
мерки - „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” с продължителност от 9 ( девет ) месеца, които следва да
бъдат редуцирани с 1/3 съгласно правилото на чл. 58а, ал.1 от НК и на подс. Р.
да бъде определено наказание „пробация“ с продължителност от 6 ( шест) месеца,
явяващ се минимално определения в закона срок. Именно преценката
на съответствието на наказанието с престъплението /чл. 35, ал.3 от НК/ и
завишената степен на обществена опасност на дееца мотивират настоящия съдебен
състав да счете, че за постигане на целите по чл.36 от НК се явява достатъчно и
справедливо наказание „пробация”, определено при условията на чл.54 от НК, но в
размер, по –близък до минималния, отколкото до средния ( от 1 година и 9 месеца), предвиден в закона.
Поради тези съображения
въззивният съд намира, че присъдата на СРС следва да бъде изменена в посочената
част, като бъде отменена и в частта относно определения първоначален режим на
изтърпяване на наказанието.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189, ал.3 от НПК законосъобразно в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски
и сумата от 5.00 лв. за служебно
издаване на 1бр. изпълнителен лист.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което в останалата й част присъдата на СРС, НО, 135 с-в
следва да бъде потвърдена.
Водeн
от горното, Софийски градски съд на основание чл.334,т.3 вр. чл.337, т. 3 и чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 02.02.2018г.,
постановена по НОХД № 16 935/ 2017г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 135 състав като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието, в извършването на което
е признат за виновен подсъдимия И.И.Р., с установена по делото самоличност, от такова
по чл.194, ал.1 от НК в престъпление по чл.194,ал.3, вр. ал.1 от НК, като кражбата представлява
маловажен случай.
ИЗМЕНЯ присъда от 02.02.2018г., постановена по
НОХД № 16 935/ 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
135 състав В ЧАСТТА относно наложеното
на подсъдимия И.И.Р., с установена
по делото самоличност, наказание, като вместо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
( четири) месеца му НАЛАГА наказание „пробация“, изразяваща се
в пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично с
продължителност от 6 ( шест) месеца и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” с продължителност от 6 ( шест) месеца.
ИЗМЕНЯ присъда от 02.02.2018г., постановена по
НОХД № 16 935/ 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
135 състав КАТО Я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която е определен първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 02.02.2018г., постановена по
НОХД № 16 935/ 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
135 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.