Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ –ти граждански състав, в публично заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 201 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х.Д.И. ЕГН:**********
Адрес ***, Със съдебен адрес:*** Чрез адв. М.М.,*** против ***, Представлявано
от ***а на ***
-Плевен, в която се твърди
следното : ищецът работи като „***" към ***-Плевен и е със статут на
държавен служител. За периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020г., давал по график
и нощни дежурства, както следва:
- през 2017 г. положил общо 79 нощни дежурства,
представляващи 632 часа
- през 2018 г. положил общо 75 нощни дежурства,
представляващи 600 часа
- през 2019 г. положил общо 74 бр. нощни дежурства,
представляващи 592 часа.
- до 15.01.2020 г. положил 4 бр. нощни дежурства,представляващи
32 часа.
Или,
общо за периода от 15.01.2017 до 15.01.2020 г. отработените нощни часове са 1
856 часа.
Същите, преизчислени с коефициент
1,143, възлизат 2121,408 часа.
Разликата между отработените нощни
часове и преизчислените е 265,41 часа. Умножени по 6 лв. на час, възлизат
сумата от 1 592,46 лв.
Налице е многобройна съдебна
практика, с която е прието, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1592,46 лв.,представляваща
положен от него извънреден труд за периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане.
Претендира разноските по делото.
В
срок е депозиран писмен отговор от
Областна дирекция на МВР, ЕИК ***, ***, представлявана от *** Впд ***
, чрез ***, Главен юрисконсулт
при ОД на МВР – Плевен, с който се оспорва иска и се твърди следното:
Заявява
се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, т.4 и т.5 от ГПК.В
исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искането на
ищеца, както и не е посочено защо същият счита и на какво правно основание, че
има право да иска от съда да приеме, че при сумарно изчисляване на работното
време следва нощните часове, отработени от него да се превърнат в дневни с
коефициент 1,143. Това прави исковата молба неясна, тъй като ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове във връзка с отчитането и
заплащането на нощен и извънреден труд не съдържат в себе си разпоредби,
допускащи трансформация на нощните часове в дневни с определен коефициент. Това
обстоятелство нарушава и правото ни на защита, тъй като не е ясно на какво
правно основание е подадена исковата молба. В исковата молба се говори за
практика на съдилищата, но не се посочват конкретни съдебни решения, още повече
че практиката не е константа / ОС-Хасково, ОС – Русе, ОС – Перник , ОС – Велико
Търново, ОС – Ловеч, PC – Стара Загора, PC – Крумовград/ изцяло отхвърлят
предявени от служителите на МВР искове на основание чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР/,
решенията на Окръжните съдилища в никакъв случай не са тълкувателни, за да може
да се говори за трайна практика. Предвид изложеното по-горе не може да се
установи ясно на какво се базира искането на ищеца и какви правни аргументи има
в тази насока.
Прави се искане ищецът да бъде
задължен да посочи помесечно по колко часа нощен труд претендира, че е положил,
за да може да се извърши съответната проверка и да се даде отговор дали са
реални посочените от него часове, положен нощен труд за всяка година.
Заявява
се, че исковата молба е подадена на 16.01.2020г., а претендиралият в нея исков
период е 15.01.2017г. - 15.01.2020г. Исковата молба е недопустима за ден
15.01.2017г., и се прави искане за
прекратяване на делото в тази му част,
след като бъде задължен ищецът да посочи каква главница претендира за този ден.
Заявява се също, че исковата молба е
недопустима и за периода 01.01.2020г. - 15.01.2020г., тъй като извънредният труд
се отчита на тримесечие, до 10-то число на месец април, а към датата на
подаване на исковата молба не изтекло първото тримесечие на 2020 г., за да може
да се претендира предварително суми за него. Прави искане
за прекратяване на делото в тази му част, след като бъде задължен ищецът
да посочи каква главница претендира за този период.
През исковия период 15.01.2017г. –
15.01.2020г. ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР.В чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите
на смени работното време се изчислява сумарно. Ноторно е, че извънреден труд е
налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното
работно време, което не е налице в конкретния случай и не се претендира в
исковата молба. Освен това ищецът не претендира и факта, че е работил повече -
над установената му норма за всяко тримесечие. Не са представени и
доказателства в тази насока.
Ищецът е държавен служител –
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни
правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Законодателят
прави явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на
държавните служители по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, който се урежда със Закона за
държавния служител, и статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение,
който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.
В чл.178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно
са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните
служители.
Съгласно разпоредбата на чл.179. (1)
от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия
член е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към посочения от
ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29
юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал.1 от същата е посочено какво
се включва в отработеното време на служителите.
В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят
изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл.
178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР.
Именно поради спецификата на
работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят е уредил
техния статут в специален закон — ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими
нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е
налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
По
делото не е спорно, че ищецът работи в ОД на МВР — Плевен, като е заемал
длъжности
- от 01.07.2016г. до настоящия
момент младши оперативен дежурен в група ОДЧ при ОД на МВР - Плевен
Не е спорно, че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - 24 часови
дежурства / от 8.30-8.30ч. на следващия ден/, в които същият полага труд в
периода 22.00 - 6.00 По отношение на регламентацията на
редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби:
1.
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването й. В тази наредба липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г.
При разглеждане на казуса следва
да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното
заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по делото.
В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично е записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с
0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден
труд. ОД на МВР - Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от
представените платежни бележки за процесния период.
Не е ясно н откъде ищецът е стигнал
до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период, което
прави исковата молба неуточнена.
1. По отношение на исковата
претенция в размер на 1592.46 лв., на основание чл.178, ал.1 от ЗМВР, считаме
че искът е неоснователен и недоказан и го оспорваме изцяло. От исковата молба
не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил
отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията ни са,
че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен
труд, за което представяме платежни бележки по месеци.
Счита
се, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане
по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и
прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на
заплащането. Считаме, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде
отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в
дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове
/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това
да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Подробни съображения
в тази насока сме изложили и във връзка с цитираното по-горе в писмения отговор
писмо на МТСП.
Прави се искане на основание чл.78,
ал.8 от ГПК за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
Прави
се възражение за прекомерност на претендиралите разноски от ищеца, включително
и на адвокатското възнаграждение.
Ако не бъде отхвърлен искът изцяло,
се заявява, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен за периода
01.01.2018г. - 30.06.2018г. В тази връзка при обсъждане на казуса следва да се
вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време почивките и
отпуските, която е нормативен акт от същия ранг като Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Моля да се вземе предвид практиката на
Окръжен съд - Бургас : решение №ГУ-96/03.09.2019г. постановено по
в.гр.д.№1145/19г. по описа на същия съд и решение №ГУ-93/07.08.2019г.
постановено по в.гр.д.№1083/2019г. по описа на ОС - Бургас съгласно които искът
следва да бъде отхвърлен за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г., тъй като за
този период извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО / Наредба за работното време
почивките и отпуските - в редакцията и от ДВ бр.41/2017г.В тази насока е и
практиката на Окръжен съд - Плевен, II-ри и HI-ти въззивен граждански състав - решение
по в.гр.д.№654,644 и 806/2019г. и решения по в.гр.д.№760/2019г.,1062/2019г. и
975/2019г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В
о.с.з. ищецът се представлява от адв.М., която изменя размера на
предявения иск, преди това уточнен по
период с предходна писмена молба.
В ос.з. ответната страна се представлява от
юркс.Ф., която навежда подробни доводи в
о.с.з., оспорвайки иска.
Съдът,
като взе предвди доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е
постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в
служебни правоотношения и че за
процесния период ищецът е заемал
длъжността „***“ към *** Плевен. Между страните не е спорно и, че за процесния период
ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, на
смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на работното време. Приобщени
като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени на ищеца, за
процесния период трудови възнаграждения, от които е видно, че е начислен и
заплатен нощен труд. Представени като доказателства по делото са и графици на
служителите от ОДЧ н.О.н.М.П. за м. януари 2017 г. и м. януари 2020 г. Установява се от приложеното по делото
писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело
становище относно увеличаване заплащането на нощния труд при сумарно
изчисляване на работното време. От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 часа
до 06.00 час, а отработеното работно време е изчислявано сумарно; че
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира , че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8,12, или 24 часови
смени- сумарно за три месечен период; че от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., отменена с решение по адм. дело
5450/2016 г. по описа на ВАС; че от 02.08.2016 г. действа Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
съгласно, които при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период; че в същите не е регламентирано изрично
преизчисляване на нощен към дневен труд; съобразно поставената от ищеца задача
експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент
1,143 по следния начин: от заключението се установява, че за исковия период ищецът е положил общо 11832 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2093,976 часа, като за разликата 261,976 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер
на 1894,09лв., изчислено със средна ставка 7,23 лева, формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен
труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при
допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда,
че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи“. В процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на
чл.3, ал.3 и Наредбата регламентира, че „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.аредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма
обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и цитираните подзаконови нормативни
акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови
смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв
график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно
своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че
на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника,
че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява
размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер на 1861,01лв.
и за периода от 16.01.2017год. до 31.12.2019год., за разликата до
претендираните 33,08лв. и за периода от 01.01.2020год. до 16.01.2020год. искът
следва да се отхвърли като
неоснователен, т.к. соченият
период за плащане се отчита второто тримесечие на годината, т.е. период от
годината, който не е настъпил към датата на депозиране на исковата молба и все още не е бил дължим. Следва да се
отбележи, че независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през
процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал,
че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда, без превръщане на
нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се
отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на
извънреден труд пред друг държавен орган - Инспекция
по труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава
нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното
изчисляване на работното време за съответния период се установи, че чрез
превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно
определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На
още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички
работници, които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва
спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в
дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се
установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ,
той следва да бъде заплатен от работодателя.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и внесендепозит
за допусната по делото ССЕ съразмерно уважената част на иска, а именно в общ размер – 432,32лв.
Съдът приема
за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника досежно
присъждане на възнаграждение съобразно сега действащата Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения. Съобразно трайната практика на ВКС разноските по чл.38, ал.2 ЗА следва да се
присъдят съгласно редакцията на наредбата, действаща към датата когато е
оформен договорът за правна помощ и съдействие. Видно е, че към датата на
оформяне на същия договореното възнаграждение е в минимален размер, поради
което същото следва да се присъди на страната така както е сторено и съразмерно уважената част ан исковата претенция.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 74,44
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1, т.3 вр.с чл.179 ал.1 ЗМВР ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, със седалище и
адрес на управление *** ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.И., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, адв. М.М.,***
сумата в размер
на 1861,01 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
16.01.2017 - 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска 16.01.2020 г.до окончателното изплащане на вземането,
като за периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020
г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, да
заплати на Х.Д.И., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, адв. М.М.,*** разноски по делото съразмерно
уважената част на иска – 432,32лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.71 от ГПК ОБЛАСТНА
ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, да ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 74,44 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенск районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: