РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№264
Град Пловдив, 16 февруари 2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав, в публично
съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 926 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и
сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.Г.Б., ЕГН
********** и Г.П.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. И.П.Д., против заповед №
РД-190/12.03.2021 г. на кмета на Община Карлово за одобряване на проект за
ПУП-ПРЗ частично за УПИ I-162, УПИ II - 160, УПИ III - 163, УПИ
IV - 161, УПИ VI - 167 в кв.17а и улици с о.т.36-84 и о.т.85а - 856 по
Устройствения план на с. Пролом, общ. Карлово.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, регламентиращи реда за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП и противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че с процесния ПУП се
предлага промяна в границите на урегулираните поземлени имоти, установени с
действащия устройствен план на с. Пролом, което е недопустимо според новелата
на чл.15, ал.2 от ЗУТ. Твърди, че декларираното намерение от страна на
администрацията регулационните граници да се променят съобразно имотните не е
осъществено, доколкото не са изследвани реалните граници между имотите предмет
на плана, както и наличните спорове за материално право между жалбоподателите и
собствениците на УПИ IV-161. По повод са били водени преговори между
доверителите ми и собствениците на УПИ IV-161 за изменение на ПУП, за което е
бил подписан Предварителен договор за замяна по чл.15, ал.3 от ЗУТ с нотариална
заверка на подписите с рег.№4184/24.10.2019 г. на нотариус С.Р., съгласно който
страните по договора са се задължили да извършат замяна на реални части от
поземлените ни имоти и доброволно да изменят действащия план за регулация на с.
Пролом, общ. Карлово, частично за УПИ IV—161, У1-167, УП-166, като въз основа
на замяната променим границите между собствените ни поземлени имоти по начина изложен
в „Скица - предложение за изменение на Плана за регулация ПУП- ИПР на с. Пролом,
общ. Карлово от 30.09.2019 г. Страните по предварителния договор обаче не са
внесли изготвения проект с искане за изменение на регулацията поради влошаване
на отношенията им. Жалбоподателите представили по административната преписка
цитирания предварителен договор, обективиращ съгласието на заинтересуваните
собственици за изменение на действащ ПУП, ведно с всички необходими документи,
включително задание за проектиране и поискахме на свой ред да бъде одобрено
предложение от 30.09.2019 г. за изменение на ПУП, засягащо УПИ 1У-161, УПИ
У1-167 и УПИ УП-166, но вместо да съобрази посочените факти и възможността за
прилагане на пар.8, ал.2, т.1 от ПР на ЗУТ /предвид наличието на предварителен
договор по чл.15, ал.З от ЗУТ/, административния орган е одобрил проектът за
изменение на ПУП-ПРЗ частично за УПИ 1-162, УПИ II - 160, УПИ III - 163, УПИ IV
- 161, УПИ VI - 167 в кв.17а и улици с о.т.36-84 и о.т.85а - 856 по
Устройствения план на с. Пролом, предложен от Х.И.. Поради това считат
оспорената заповед за издадена в нарушение на чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
Считат, че е немотивирана с оглед на правното основание, на което е издадена,
както и заявените възражения и искане за одобряване на предложения проект от
жалбоподателите. Претендират
се сторените в производството разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът – кмет на Община Карлово, чрез
адв. Ц. оспорва жалбата и намира заповедта за законосъобразна. Посочва, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила. Счита, че от доказателствата по
делото става ясно, че за процесните имоти не е приложена регулацията. Моли за
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Заинтересованата страна Л.П.Д. и М.Д.Г., редовно и
своевременно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Х.С.И., чрез адв. А., намира
жалбата за неоснователна, като моли да се остави без уважение подадената жалба
и да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Счита за
неправилно твърдението на жалбоподателя, че административният орган е следвало
да процедира съгласно сключения между страните предварителен договор по чл. 15,
ал. 3 ЗУТ. По делото ясно е установено, че това проведено административно
производство не е фактически производството, протекло по така нареченото
доброволно изменение на регулацията. Чл. 15, ал. 3 ЗУТ предвижда доброволно
изменение на регулацията, като две страни се договарят да изменят по свое
искане регулацията. В случая производството е проведено според изискванията на
§ 8 ПР от ЗУТ, които предвиждат, че когато до влизане в сила на действащия
закон ЗУТ не са уредени регулационните отношения, имотните граници трябва да
бъдат приведени в съответствие с парцелните такива е точно това е направил
административният орган. Счита за безспорно установеното и с експертизата, че
съгласно действието на дворищната регулация, одобрена с плана от 1961 г. е
имало предаваеми места, но няма данни към момента на влизане в сила на ЗУТ,
тези места да са били уредени от страните. Счита, че прилагането на регулацията
съгласно ТР № 3/2001 г. на ОС на ГК включва два елемента. Не е необходимо само
за вземане на предаваемите места, а трябва да има и парично уреждане на
отношенията между страните. Посочва, че няма такива данни за прилагане на
регулацията. Поради това правилно административният орган е привел границите в
съответствие – имотните в съотношение с парцелните такива. Според
заинтересованата страна няма пречка по-късно страните по чл. 15 ЗУТ да извършат
нова процедура по изменение на регулация, но това не може да се направи в едно
производство, тъй като преди да се пристъпи към доброволна регулация, границите
трябва да бъдат приведени в съответствие между имотни и регулационни граници. Счита,
че заповедта е законосъобразна, не е процедирана по реда на чл. 15 ЗУТ, а в
друго административно производство, поради което счита наведените в жалбата
оплаквания за това, че административният орган
не е изпълнил договора по чл.15 ЗУТ, не намират приложение. Счита, че за
да се извърши доброволната регулация по чл. 15 ЗУТ, границите трябва да бъдат
приведени в съответствие с действащия план, щом тази регулация не е приложена
до момента, в който ЗУТ е изисквал. Претендира разноски, за които представя
списък.
Заинтересованата страна Община Карлово, чрез адв. Ц.,
намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Пловдив, XIV състав, като обсъди събраните по
делото доказателства и като извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
От представените по делото
доказателства става ясно, че въз основа на заявление вх.№ 94-00-1850 от
12.05.2020 г. на заинтересованата страна Х.И. и въз основа на заповед №
94-00-1850 от 09.09.2020 г. на кмета на Община Карлово е допуснато да се
изработи проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на
основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, частично за урегулиран
поземлен имот (УПИ) УПИ 1-162, УПИ II-160, УПИ III-163, УПИ IV-161, УПИ VI-167 в кв. 17а и улици с о. т. 36-84
и о. т. 85а-85б по устройствения план на с. Пролом, общ. Карлово, съгласно
представеното предложение за изменение по чл.135, ал.2 ЗУТ.
С обявление № 94-00-4419 от 23.11.2020 г. на Община
Карлово на заинтересованите собственици на имоти е съобщено за изработения
проект за изменение на ПУП – ПРЗ, частично за урегулиран поземлен имот (УПИ)
УПИ 1-162, УПИ II-160, УПИ III-163, УПИ IV-161, УПИ VI-167 в кв. 17а и улици с
о. т. 36-84 и о. т. 85а-85б по устройствения план на с. Пролом, общ. Карлово.
От жалбоподателите е постъпило възражение, по повод
изготвения проект на 14.12.2020 г., което е разгледано на ЕСУТ и е взето
решение по т. XIX от протокол № 22/ 16.12.2020 г. на ЕСУТ, с мотиви, че
предварителният договор не е нотариална сделка за прехвърляне на собственост,
както и че е необходимо обявяване по съдебен ред за действителен.
Така въз основа на решение по т. XVII от протокол №
18/ 06.10.2020 г. и Решение по т. XIX от протокол № 22/ 16.12.2020 г. на ЕСУТ
при Община Карлово, е издадена процесната заповед № РД -190 12.03.2021 г. на
кмета на Община Карлово.
Заповедта е съобщена на част от
заинтересованите лица, собственици на поземлени имоти по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ, като е даден 14-дневен срок за обжалване на основание чл.215 ал.4 от ЗУТ,
за което са представени: - обявление от 12.03.2021 г. разписка от същата дата копия от известия за
доставяне на обявлението на заинтересованите лица, съгласно чл.131 ЗУТ.
Жалбата против заповедта е подадена чрез
административния орган по пощата на 30.03.2021 г., входирана в общината от 01.04.2021 г., а обявлението до
жалбоподателката Б. е получено по пощата на 17.03.2021 г. / за жалбоподателя Б.
няма данни за връчване на обявлението/. С акт за постъпили възражения от
06.04.2021 г. е констатирано, че в законния 14-дневен срок е постъпило
възражение № 94-00-4419 от 01.04.2021 г.
против процесната заповед.
От изслушаната и приета без възражения от страните по
делото съдебно-техническа експертиза вещото лице установява, че с процесната
заповед № РД-190/12.03.2021 г. на кмета на Община Карлово е одобрен проект за
изменение ПУП- ПРЗ за УПИ I-162, УПИ II-160, УПИ III-163, УПИ IV-161, УПИ VI-167, кв. 17а на основание §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ, като е извършено
съвпадане на регулационните граници с имотните граници, съгласно плана от 1961
г. Вещото лице се е запознало с приложената скица - предложение от 30.09.2019 г.
на инж. Ц. за изменение на ПУП-ПР при условията на чл. 15 ал. 3 ЗУТ в частта
относно същата граница между УПИ IV-161, собственост също на Х.И. и УПИ VI-167,
кв. 17а, собственост на жалбоподателите, представена от последните. В нарочно изготвено графично изображение е
показано графичното предложение по т. №1,3,4,8, представляващи имотна граница
по плана от 1961 г. а по т. № 2,3,4,5, представляващи нова регулационна линия
между УПИ IV-161 и VI-166,167, кв. 17 а. В жълт цвят по т. 1,2,3 и по т.
4,5,6,7,8,4 са означени части от имот 161 които се придават към новия УПИ VI-166,167,
кв. 17 а, съгласно това предложение. Вещото лице посочва, че на база на това
предложение е бил изготвен предварителен договор за замяна по чл. 15 ал.З от ЗУТ, но както отбелязват и жалбоподателите, процедирането на изменението ПУП-ПР
при условията на чл. 15 ал. 3 ЗУТ не е било извършено, поради разногласия на
собствениците. Вещото лице констатира, че по спорната граница между имоти №162
и №167 е материализирана масивна каменна ограда с много стари зидове, широка
около 50 см., заснета в плана от 1961 г . Установява, че по данни на страните в
участъка между т. №1,2,3 и участъка между т. № 4,5 от приложение № 5, че са
правени частични ремонти на оградата, следствие на което са получени отклонения
от заснетата ограда в плана. Последните изменения не са нанесени като поправка
в кадастралния план.
От допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото
лице установява, че няма други планове за с. Пролом, освен посочения в
първоначалната СТЕ кадастрален и регулационен план, копие от който е
представено в приложение № 1 и №2 към първоначалната СТЕ. Планът от 1961 г. е
кадастрален и регулационен. Няма застроителен план на селото. Посочва, че имотните
граници по плана от 1961 г. са изчертани с черни линии в приложение № 2 към
първоначалната СТЕ, а границите на дворищната регулация са изчертани със сини
линии. Вещото лице посочва, че по регулация са предвидени множество придаваеми
части от имотите към УПИ, но няма данни тази регулация да е била приложена.
Според вещото лице до изготвяне на заключението няма данни за издадена друга
заповед за изменение на плана от 1961 г за процесиите имоти № 161 и № 162,
освен обжалваната по делото заповед. Посочва, че с подаденото заявление е било
предприето на основание §8, ал.2, т.З ПР ЗУТ съвпадане на регулационните
граници на УПИ I-162, УПИ IV-161 с имотните граници на имотитите
с № 161 и № 162, одобрени в плана от 1961 г.
Относно застрояването на процесните имоти, вещото лице
установява, че съгласно действащия РП от 1961 г. за имоти № 161 и № 162 са
отредени самостоятелни УПИ 1-162, УПИ IV-161, кв. 17 а, като съществуващите в
тези УПИ сгради на основното застрояване са жилищни сгради. Посочва също , че в
одобрения с обжалваната заповед ПУП-ПРЗ при съобразяване със съществуващото
застрояване в имотите е предвидено ново застрояване само в УПИ 1-162, жил. стр.
с устройствена зона „Жм", до три етажа / 10 м/, плътност на застрояване до
60 %, Кинт.=1.2, озеленяване > 40 %. Констатира се, че така предвиденото
застрояване отговаря на основното предназначение на имотите.
При така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
По смисъла на чл.131 ал.1 във връзка
ал.2 т.2 и т.4 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване
и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана.
В случая, имотът на жалбоподателите е непосредствено
засегнат от предвижданията на плана, което е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съдебния контрол - засягане правната сфера на оспорващите. При
това положение съдът намира, че жалбата, като подадена в срок, и от лица с
правен интерес, се явява ДОПУСТИМА.
При издаване на заповедта е спазена
разписаната в ЗУТ процедура. Съгласно правилата на глава 7, раздел IV от ЗУТ
заинтересованите лица могат да искат изменение на влезлия в сила и действащ ПУП
при наличие на основанията по чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Правилата на
административното производство са разписани в чл.135 от ЗУТ във връзка с глава
7, раздел III от ЗУТ – подаване на искане за промяна на плана, допускане
изработването на проект за промяна на плана, съобщаване на заинтересованите
лица на изработения проект, внасяне и разглеждане на същия, ведно с постъпили
възражения в общинския експертен съвет, като последният се произнася по
постъпилите възражения и приема, респ. отхвърля проекта за изменение на плана,
след което проектът за плана се одобрява със заповед на кмета на общината (арг.
чл.129 ал.2 от ЗУТ).
По отношение мотивите за издаване на
заповедта и спазването на материалния закон от нейния издател, съдът намира, че правилно е издадена
процесната заповед на посочените правни основания: чл.129 ал.2 във връзка с чл.109
ал.1 т.2, чл.110 ал.1 т.1, чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ и §8, ал.2, т.3 от ПР на
ЗУТ.
Тук е мястото да се посочи във връзка с
направените възражения на жалбоподателите, че нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ не
може да се обвърже с тази на § 8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, тъй като всяка от двете
норми регламентират самостоятелно основание за изменение на действащия подробен
устройствен план. Така съгласно чл. 15,
ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, границите на урегулирани поземлени имоти могат да се
променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено
със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи. Тоест, тези норми са приложими единствено при
изменение на границите на урегулирани поземлени имоти по съгласие на
собствениците им, или т.нар. доброволна регулация.
Няма спор по делото, че до процедиране изменение на ПУП на основание чл.15, ал.3 ЗУТ
не се е стигнало поради разногласия между собствениците на съседните имоти.
Поради тази причина няма и как общината да процедира изменение на ПУП в
сочената от жалбоподателите насока.
За да се извърши изменение на плана по реда на §8,
ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, не следва да е налице съгласие на собствениците на имотите,
предмет на изменението. Достатъчно искане от страна на собственика на който и
да е от имотите, предмет на изменението. Всеки собственик може да поиска
вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти, както е сторено в случая. Повече
от очевидно е, че нереализирането и неприлагането на предвиждането по ПУП е в
резултат именно на нежелание или непостигане на съгласие от страна на
заинтересованите да уредят сметките си, следователно това несъгласие от страна
на собственици на единия от имотите не може да препятства упражняване на
правото на собственик на другия да упражни правото си по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР
на ЗУТ. Затова и тук основанието за изменение на плана за регулация e чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т.
2 от ЗУТ и § 8, ал.
2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Налице са настъпили "съществени промени в
обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен
планът", като при "изменение на кадастрален план или при одобряване
или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на
поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или
грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен
устройствен план".
По делото безспорно се установи, че са налице
основанията на §8, ал.2, т.3 от ПР ЗУТ, тъй като безспорно както заявителят Х.И.,
така и жалбоподателите са собственици на съседни поземлени имоти, по отношение
на които е налице влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план по
смисъла на § 8, ал. 1 от ДРЗУТ, като не е спорно между страните
обстоятелството, че са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ДРЗУТ. Като
собственик на такъв поземлен имот, заявителят Х.И. е поискал вътрешните
регулационни линии на неговия имот да бъдат поставени в съответствие със
съществуващите имотни граници на поземления. Не е спорно и обстоятелството, че
съществуващите имотни граници на ПИ са в съответствие с отразените такива в заповедта
от 1961 г., тъй като от заключението на вещото лице се установява, че планът от
1961 г. е кадастрален и регулационен.
Несъмнено се установява неприложен
дворещнорегулационен план по смисъла на § 8, ал. 1 от ПРЗУТ по отношение на
процесните имоте, предмет на оспорената заповед, което е основание за
провеждане на процедурата по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ и издаване на заповед от
кмета на общината по § 8, ал. 4 от ПРЗУТ. В случая, в пълнота е спазена
процедурата по издаването на оспорената заповед, като по-горе в настоящото
решение в хронологичен порядък са посочени извършените действия и издадените
актове от компетентни административни органи.
Възраженията на жалбоподателите относно евентуални
собственически претенции по отношение на част от процесните имоти са ирелевантни
в настоящото производство и нямат отношение към издаването на процесната
заповед.
Във връзка с направените възражения, че на
жалбоподателите не е било съобщено за изработен проект за изменение на ПУП-
ПРЗ, действително по делото не се установяват приложени разписки за връчване на
това съобщение, но същите своевременно са упражнили правото си на възражение,
което е било разгледано и обсъдено на експертен съвет, който се е произнесъл по
тях. Поради това съдът приема, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения в тази връзка.
По отношение на предвиденото с плана застрояване в
имот № 162 съществени изменения в същия в сравнение с предвижданията по ПУП от
1961 г. няма извършени. На практика, се запазва предвиждането за имота на
застрояването на сграда със съществуващото застрояване – предвидено е ново
застрояване само в УПИ 1-162, жил. стр. с устройствена зона „Жм", до три
етажа / 10 м/, плътност на застрояване до 60 %, Кинт.=1.2, озеленяване > 40
%, което отговаря на основното предназначение на имотите, т. е. изменение по
отношение на предвиденото застрояване на имота на жалбоподателите няма. Следва
да се обърне внимание, че обстоятелството, че ПУП допуска предвиждане за
застрояване по максимално допустимите за зоната показатели, не означава, че
това задължава собствениците да го реализират, нито ги задължава да премахнат
съществуващата в имота сграда, в случай, че не желаят това или на този етап
нямат такава инвестиционна инициатива. Това означава единствено, че когато
решат и имат такава инициатива за извършване на подобно строителство, то същото
може да бъде реализирано при посочените показатели.
В заключение, по изложените по-горе съображения, съдът
приема за установено по делото, че обжалваният административен акт е материално
законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в съответната форма и при
спазване на процедурните правила по издаването му. Налице е и съответствие с
целта на закона, понеже административният орган, издавайки оспорената заповед,
е упражнил предоставеното му публично субективно право, именно за осъществяване
на интереса, за който е установено от закона.
Предвид това и на основание чл.172 ал.2 предл.
последно от АПК, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се
следват на ответната страна, предвид изричното изявление на процесуалния й
представител, но следва да се присъдят на заинтересованата страна Х.С.И., като същите
се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лева, съгласно представения
списък с разноските.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
Т.Г.Б., ЕГН ********** и Г.П.Б., ЕГН
**********,***, чрез адв. И.П.Д., против заповед № РД-190/12.03.2021 г. на
кмета на Община Карлово за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ частично за УПИ
I-162, УПИ II - 160, УПИ III - 163, УПИ IV - 161, УПИ VI - 167 в кв.17а и улици
с о.т.36-84 и о.т.85а - 856 по Устройствения план на с. Пролом, общ. Карлово.
ОСЪЖДА
Т.Г.Б., ЕГН ********** и Г.П.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на Х.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 /петстотин/ лева
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: