Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
гр. Русе, 12 октомври 2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 05 октомври 2022 г. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №337…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Б.И.К. *** против
решение
№468/03.06.2022 год. на Русенския районен съд,
постановено по а.н.д №615/2022г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
38 - 0000389 от 18.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация” Русе към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София.
С наказателното постановление на жалбоподателя, в качеството му на
водач на товарен автомобил, категория N2 марка „Мерцедес
Атего“, с рег. № *** са наложени две административни наказания - “глоба” в
размер на 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“,
от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт и “глоба” в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
В жалбата се излагат оплаквания, че оспореното решение е
постановено при неправилно тълкуване
и прилагане на материалноправни норми и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдебният състав не съобразил, че санкционният акт
е издаден при съществени пороци, които го правят незаконосъобразен и е следвало
да го отмени, а не да отхвърля жалбата срещу него. Твърди се, че не е налице
нарушението по т.1 от НП и че неправилно е подведено под санкционната норма на
чл.93в, ал.14 от ЗАвтП (Закон за автомобилните превози). По отношение на
второто нарушение касаторът счита, че неправилно му е вменено като такова, тъй
като задължението за наличие на пътен лист е на превозвача. Сочат се подробни
доводи в подкрепа на тези аргументи.
Иска се отмяна на въззивния акт и съответно отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №468/03.06.2022 год. Русенски районен съд e потвърдил наказателното
постановление, с което на Б. К., водач на товарен автомобил, категория N2 марка
„Мерцедес Атего“, с рег. № ***, на основание чл.93в, ал.14 от Закон за автомобилните
превози, за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА са му наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл.89,
т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. - административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева.
Първата от посочените за нарушени норми на правото на Европейския съюз - чл.
34, § 5, б. „б“, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 вменява в
задължение на водачите на ППС, да
задействат превключвателните
механизми (на тахографа), които позволяват да се регистрират отделно и
различимо следните периоди от време, които могат да бъдат
: 1. време на управление на превозното средство; 2. друга
работа", което означава всяка дейност, различна от управление на
превозното средство; 3. „период на разположение"; 4. прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск
по болест; 5. „ферибот/влак", в допълнение към символа почивката,
прекарана на ферибот или влак.
Втората - чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. задължава водачите на
ППС по време на работа водачът да представят при поискване от
контролните органи - попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите
при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република
България до товарен пункт, като част от международен превоз.
В настоящия казус, установената от съда фактическа обстановка е следната:
На 11.01.2021г., около 01.10 часа, била извършена проверка от служители на
„Автомобилна администрация” Русе на водач на ППС- товарен автомобил, категория N2 марка
„Мерцедес Атего“, с рег. № ***. Проверката била на главен път I-5, км 24. Установили, че превозното средство, управлявано от касатора Б. К.,
било оборудвано с аналогов тахограф, като според проверяващите водачът на
ППС-то не използвал правилно превключващия механизъм на тахографа, като вместо
в режим на почивка бил поставен в режим
на друга работа. Конкретно, това му деяние касаело периода от 10.01.2021г., 16.05
часа, до 11.01.2021г., 01.15 часа, видно от проверения от служителите на РД АА
тахографски лист. При проверка на документите водачът не представил пътен лист.
Това дало основание за проверяващите, а после и за АНО да приемат, че с
действието си, водачът на ППС е нарушил изискванията на чл. 34, § 5, б. „б“ от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, а при липсата на
представен след издаване на АУАН от водача пътен лист и на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП.
Контролните органи съставили АУАН от същата дата, а възприемайки изцяло
констатациите в акта и при непредставен от К. пътен лист, директорът на РД „АА”
Русе издал разгледаното от РРС наказателно постановление, като за второто
нарушение наложил по-тежкото наказание - за извършен превоз при липса на изискуем
по регламент на европейските институции, от Закон за автомобилните превози и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането документ.
Санкцията за първото административно
нарушение АНО определил по реда на чл.93в, ал.14 от ЗАвП, съгласно която норма
: „Водач, който не използва правилно
превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.“. По второто,
както посочихме в предходния абзац - по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, където административното
наказание е “глоба” в размер на 2000 лева. Ако до издаване на НП водачът Б. К. бе представил пътен лист,
издаден за процесния превоз, наказанието щеше да бъде наложено по реда на чл.91,
ал.2 от същия закон, а санкцията е “глоба” в размер на 100 лева.
Решаващият съд e изяснил изложената по-горе фактическа
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е счел, че нарушенията
са безспорно установени и доказани. Приел е още, че са налице всички елементи
от обективна страна от състава на нарушението. Доказателствата, представени с
административно-наказателната преписка и събрани като такива и във въззивното
производство, безспорно сочели на нарушение от страна на водача на ППС - товарен
автомобил, категория N2 марка „Мерцедес Атего“, с рег. № *** на императивното
задължение, заложено в чл. 34, § 5, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА. Липсата на пътен лист е сериозно нарушение, затова и
законодателят е предвидил по-сурово наказание
- “глоба” в размер на 2000 лева. В хода на административно-наказателното
производство К. не доказал, че за извършания от него превоз на 11.01.2021г. е
имал издаден пътен лист.
Изводите на съда се споделят изцяло от касационния състав.
Налице са писмени доказателства, доказващи
обвинението на наказващия орган по т.1 от обвинението - това е разпечатката от аналоговия
тахограф на водача на ППС-то, което води към извод за законосъобразност на
санкционния акт по тази точка, в какъвто смисъл се е произнесла въззивната
инстанция.
При установена липса изискуем по регламент на
европейските институции, от Закон за автомобилните превози и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането документ, в случая на пътен лист, в тежест на
наказаното лице е да докаже обратното-че такъв е издаден. Това не е сторено. В
тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че след като пътния лист
се издава от превозвача, то водачът на ППС-то не следва да носи отговорност за
неговата липса или за непредставянето му. Напротив, в задължение на водача е
вменено по чл.89, т.1-6 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. представянето на
нужните документи за извършване на обществен превоз на товари. Съответно,
непредставянето или липсата им се санкционира по чл.93, ал.1 или ал.2 от ЗАвтП.
А както виждаме от текста на тези две алинеи, административно-наказателно
отговорното лице е водачът на моторно превозно средство, с което се извършва
съответния превоз.
Ето защо, двете административни нарушения са
безспорно установени и доказани. Касационната жалба се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Несъстоятелни са доводите в касационната
жалба за неясно описана фактическа обстановка в АУАН и НП.
Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, тъй като те касаят посочване на правната разпоредба, която въздига в
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние, което
от своя страна трябва да е описано съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
включително с посочване на разпоредбата, която задължава субекта на
отговорността да има определено поведение, когато административно-наказателният
състав е бланкетен.
Противоречие между фактическото обвинение, в
което се описва деянието, и правната му квалификация като нарушаващо реда за
държавно управление, а оттук и осъществяващо състава на административно-наказателната
разпоредба, е налице, когато деянието не изпълва обективните елементи на
конкретното административно нарушение, т.е. дори да е нарушение на установения
ред, деянието не се наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН административно-наказателна разпоредба и/или не представлява отклонение от
конкретното нормативно правило за поведение /нарушената разпоредба/.
В настоящия случай съставът на
административното нарушение се съдържа в административнонаказателната
разпоредба на чл. 93в, ал. 14 от ЗАвтП, която въздига в наказуемо деяние
следното действие на водача: Водач, който не използва правилно превключващия
механизъм на тахографа. Разпоредбата е конкретна, тъй като задължава
водачите, под страх от административно наказване, да въвеждат коректно данните
за съответните периоди. Административно-наказателната разпоредба съдържа
правилото за поведение, което водачите трябва да имат, когато ползват тахографа.
В словесното фактическо обвинение е описано действие, което по своите обективни
белези съответства изцяло на вписаната в НП като нарушена материално-правна
норма на чл. 34, § 5, б. „б“ от Регламент № 165/2014, съгласно която, когато
превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф /изрично посочено в
обвинението/, задължение на водачите на ППС, да задействат превключвателните
механизми (на тахографа), които позволяват да се регистрират отделно и
различимо следните периоди от време. Правилото за поведение по чл. 34, § 5, б.
„б“ от Регламент № 165/2014 е посочено изрично като установения ред на държавно
управление, на който обвинението за въвеждане на погрешни данни от когато водача
за конкретен период изцяло съответства. Като последица е изпълнено и
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на деянието с неговите
времеви и пространствени предели. Описанието на вмененото на водача
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Наказаното лице
е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да
реализира правата си по неговото оспорване. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената
от АНО санкционна норма. С оглед на това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е
приложен и материалният закон.
Досежно второто административно нарушение-то
е свързано с непредставяне, съответно липсата на задължителен за превоза
документ. След като не е доказано обратното, това нарушение също е безспорно
установено и доказано.
Направените с касационната жалба възражения се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
Предвид на изложеното по-горе,
Административният съд намира атакуваното решение за допустимо и валидно,
постановено в съответствие с материалния закон.
Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяването му, които да
съставляват касационно основание за отмяната на съдебния акт и за уважаване на
жалбата.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №468/03.06.2022 год. на Русенския районен съд, постановено по а.н.д
№615/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :