№ 78
гр. Харманли, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20215630200430 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. П. ХР., ЕГН **********, с адрес гр, Харманли, ***
против Наказателно постановление № *** от 05.05.2021г., издадено от Началник Група към
ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от М.Х., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в
развилото се административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че
между описанието на нарушението в АУАН и в НП няма идентичност и за него е останало
неясно за какво се ангажира отговорността му. Посочва, че в НП е описано, че същото се
издава въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство, а в
обстоятелствената част на НП – че се касае за съставен АУАН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
М.Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат А.Д., редовно
упълномощена по делото. В хода на съдебните прения се пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Като порок на НП се твърди разминаване в описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация. Отделно самата норма на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП съдържала различни хипотези, а в НП не било уточнено конкретното предложение. В
обстоятелствената част на НП било посочено, че се издава въз основа на АУАН, а в неговата
диспозитивна част – въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Липсвала яснота въз основа на какъв
1
акт е издадено НП. Твърди се, че определянето на размера на наложените наказания е
немотивирано. Счита, че неправилно са отнети контролни точки на жалбоподателя,
доколкото в нормативния акт липсвала хипотеза, в която контролни точки да се отнемат за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Счита за невярно посоченото в обстоятелствената част
на процесните АУАН и НП, че жалбоподателят се води на отчет в КАТ Хасково, тъй като и
от събраните доказателства по делото се установявало, че притежава СУМПС, издадено от
друга държава. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.04.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 801775 от свидетеля Д. АТ. Т. на длъжност ПИ при РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля В.Г., за това, че на 16.04.2021г. около 17:05 часа в гр. Харманли по *** пред дом
№ 6 посока кръстовището образувано с *** управлява собствения си лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *** с изтекъл срок на валидност на табелите от 2015г. При извършена
проверка в АИС на МВР се установило, че водачът управлява МПС по пътища, отворени за
обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред с прекратена регистрация.
Иззети били регистрационните табели на процесното МПС № ***.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 16.04.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН била образувана преписка № 2134/2021г. по описа на РП-
Хасково. С постановление от 26.04.2021г. е отказано да се образува досъдебно
производство, образуваната преписка е прекратена, а преписката ведно с препис от
постановлението са изпратени на административнонаказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя.
Било издадено наказателно постановление № *** от 05.05.2021г. от П.Д.П. на
длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на М.
П. ХР. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
за извършено повторно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Д.Т. и на свидетеля по АУАН В.Г.. В съдебно
заседание, провело се на 01.12.2021г., свидетелят Д.Т., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
след изготвянето на АУАН е разяснил на жалбоподателя за какво нарушение се съставя.
След като го запознал със съдържанието на АУАН, жалбоподателят го подписал, а
свидетелят му връчил екземпляр, за което била съставена разписка. Свидетелят допълва, че
след направената справка било установено, че нарушителят притежава СУМПС, издадено от
трета държава.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – В.Г..
Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.
Свидетелят В.Г. допълва, че при съставяне на АУАН жалбоподателят признал, че знае за
прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Посочил причината за
управлението на МПС-то, тъй като не го бил управлявал постоянно, но свидетелят Г. не
помни точно каква била тя – или за да вземе детето си от детска градина, или за да отиде до
2
магазина. Свидетелят Г. също потвърждава установено за притежанието от жалбоподателя
на СУМПС, издадено от друга държава.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят многократно е нарушавал
правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 01.10.2021г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 06.10.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 16.04.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 05.05.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН, а от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство – по арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
3
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъставал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят В.Г. е бил автопатрул заедно с
актосъставителя Д.Т.. Заедно спрели за проверка процесния лек автомобил и установили, че
управляваното МПС е с прекратена регистрация. Свидетелят Г. присъствал и на съставянето
на АУАН-а в РУ Харманли.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 16.04.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По аргумент за противното може да се изведе общата забрана да се
управляват по пътища, отворени за обществено ползване МПС и ремаркета, които не са
регистрирани. Видно от обстоятелствената част на процесните АУАН и НП, както и от
събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Т. и Г.) притежаваното от
жалбоподателя МПС е било с прекратена регистрация, тоест към момента на управлението
му в гр. Харманли на процесната дата не е било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В глава втора,
4
раздел III от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /понататък наричана Наредба № I-45 от
24.03.2000г./ се предвиждат случаите на прекратяване на регистрация на МПС. Според чл.
18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. има два вида прекратяване на регистрация на МПС –
служебно и с писмено заявление на собственика, като в чл. 18б от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са посочени различните хипотези на прекратяване на регистрацията.
В описанието на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП, липсва
посочване на конкретния вид прекратяване на регистрация на процесното МПС. Това е от
съществено значение за правото на защита на нарушителя, тъй като в зависимост от
причината за служебното прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на
собственика на ПС. При липса на такова уведомяване няма как да се говори за наличието на
виновно поведение, тоест би липсвал субективния елемент от състава на нарушението. В
конкретния случай наличието на знание може да се изведе от показанията на свидетеля Г.,
който посочва, че жалбоподателят му заявил, че знае за прекратяването на регистрацията на
процесното МПС. В конкретната хипотеза обаче се касае за наличието на съществено
процесуално нарушение при установяване на нарушението и при налагане на наказанието, а
не се обсъжда въпросът за доказването на нарушението, авторството и вината на
нарушителя.
Отсъствието на описанието на причината за прекратяване на регистрацията на
превозното средство води до нарушаване на правото на защита на нарушителя и по друга
причина. При такава непълнота на административното обвинение нарушителя не знае срещу
какви факти се защитава, тъй като той може да твърди, че не са били налице предпоставките
за служебното прекратяване на регистрацията на превозното му средство. Без да знае
основанието, на което се твърди, че е прекратена регистрацията на МПС, нарушителят няма
как да организира защитата си.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН. Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити на АУАН и
на НП е посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Нарушението, установено с
процесния АУАН е управление на МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред по
път, отворен за обществено ползване. Същото било квалифицирано съгласно АУАН като
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат
две различни правила за поведение при движение по пътищата. Въпреки това при посочване
на разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща-
например чл. 143, ал. 10, ал. 11 или ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Действително ЗАНН предвижда две възможности за издаване на наказателно
постановление при наличието на административнонаказателна преписка и без такава.
Административнонаказателна преписка се образува със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. В настоящия случай административнонаказателна
преписка е била образувано с изготвянето на процесния АУАН. При нормалното развитие
на административнонаказателното производство съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в
двуседмичен срок от подписването на АУАН-а той се изпраща на наказващия орган заедно с
5
възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, а
административнонаказващият орган в едномесечен срок се произнася по преписката.
Възможно е обаче след съставянето на АУАН да се прецени, че извършеното деяние може да
представлява престъпление и преписката да се изпрати вместо на
административнонаказващия орган на прокурор за образуване на наказателно производство.
Настоящият случай е именно такъв. След съставянето на АУАН, преписката е изпратена на
РП-Хасково, ТО-Харманли. С постановление от 26.04.2021г. представител на РП-Хасково,
ТО-Харманли е отказано образуваното на наказателно производство като е извършена
преценка, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Така
административно наказателната преписка е върната на административнонаказващия орган
за издаване на наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда различна хипотеза, в която
наказателно постановление се издава без изобщо да е имало образувана
административнонаказателна преписка, тоест без да има издаден АУАН. Това са случаите, в
които за деянието първо е било образувано наказателно производство, което е било
прекратено, или първоначално е било установено от прокуратурата, но поради това, че не
съставлява престъпление е постановен отказ да се образува наказателно производство.
В настоящия случай неправилно в диспозитива на процесното НП е посочено, че се
издава въз основа на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото административнонаказателна
преписка е била образувана и има издаден АУАН. Въпреки това настоящият съдебен състав
счита, че това не съставлява съществено процесуално нарушение, което да нарушава
правото на защита на жалбоподателя и да представлява самостоятелно основание за отмяна
на НП.
За пълнота на изложените съдът следва да посочи, че в чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба №
Iз-2539 за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение е предвидено отнемане на 10 контролни точки за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, тоест за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което направените от жалбоподателя възражения в тази
насока за неоснователни.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение и по налагане на наказание,
съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
6
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е платено „на ръка“.
Макар и посочено жаргонно се установява, че възнаграждението е платено в брой
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 500 лева е 300 лева в какъвто размер е претендираното от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 05.05.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на М. П. ХР., ЕГН **********, с
адрес гр, Харманли, *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на М. П. ХР., ЕГН **********, с адрес гр, Харманли, *** сума в размер
на 300,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7