Решение по дело №16233/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2130
Дата: 25 май 2017 г. (в сила от 25 май 2017 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20163110116233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№2130/25.5.2017г.

Гр.Варна,25.05.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на пети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гр.д.№ 16233 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.номер 68 337/21.12.2016 год., депозирана от М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и в качество на майка и законен представител на ДЕЦАТА: В.В.К., ЕГН ********** и П.В.К., ЕГН ********** – тримата със съдебен адрес: ***, офис * – чрез адвокат А.Д.А. против В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.Обективирано е следното отправено искане до ВРС а именно:

Да бъде постановено съдебно Решение по силата на което упражняването на родителските права над родените по време на съжителстването на страните две деца В.В.К., ЕГН ********** ( род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) да бъде предоставено на майката и законен представител ,на осн. чл. 127, ал. 2 СК;

Да бъде определено местоживеенето на двете деца на адреса на тяхната майка и законен представител – *(което жилище е собственост на бабата по майчина линия на майката на двете деца, на осн. чл. 127, ал. 2 СК

Да бъде осъден ответника да заплаща в полза на децата В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) ИЗДРЪЖКА в размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева) за всяко от двете деца, чрез майката и законен представител на двете деца, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.01.2017 год. до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК.;

Както и бащата на децата да бъде осъден да заплати издръжка за минал период от време в размер на по 3 000.00 лв. (три хиляди лева) за всяко от двете деца, считано от 1.1.2016 г. до 1.1.2017 г., на осн. чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 149 СК.;

Да бъде определен режим на лични контакти между бащата В.К.К., ЕГН ********** и двете деца: В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) както следва:

Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа  в събота и от 09.00 до 18.00 ч. в неделя, както и 10 (десет) дена през летния сезон, когато майка не е в платен годишен отпуск, на осн. чл. 127, ал. 2 СК.Изрично е обективирано искане за допускане на предварително изпълнение на решението.

Ищците по делото излагат следните фактически твърдения и обстоятелства, въз основа на които обосновават правния си интерес от водене на производството по делото:М.Б. твърди, че с ответника Вл.К. живеели на съпружески начала, като по време на тяхното съжителство се родили две деца – В.В.К. –роден  на ***г. и П.В.К., роден на *** г. Майката на децата сочи, че пред през пролетта на 2009 година напуснала семейното жилище, което било собственост на бащата на децата и заживяла с децата в свое жилище. Сочи се още, че през годините на раздялата ответникът бил правил многократни опити да се съберат за живеят заедно, но тези опити останали неуспешни. От момента на раздялата и до сега, твърди майката на децата и тя децата преживявали много, като и скандали и заплахи за физическо насилие и упражняване на последното не ги „прескочило”. В тази връзка се и релевира, че бащата на децата бил с МНО „Задържане под стража” взета по ДП № 157/2015 по описа на ОСлС Варна, изменена на 1.11.2016 г. с парична гаранция. От този точно момент, твърди майката на децата, ответникът подновил опитите си да склони Б. да живеят отново заедно с децата, които опити били почти ежедневни. Майката на двете деца заявява в исковата си молба, че и тя и децата били подложени на ежедневен тормоз, обаждания по телефона, заплахи затова, че щяло нещо да се случи с Б. и нейни роднини а всичко това, според ищцата, било последица от раздялата на родителите на децата. Отделно от горните релевирани факти майката на децата пояснява, че от 2009 година насам тя и двете деца живеят заедно, като им помагат нейните родители и роднини и близки, които живели в съседство. При тези твърдения ищцовата страна ясно е посочила правния си интерес от търсената защита като е обективирала и доказателствени искания:

В СРОКА по чл.131 ГПК ответникът е изразил становище по предявената молба, като сочи, че намира молбата за допустима като депозирана от лице разполагащо с правен интерес .При прочит на отговора на искова молба е видно, че ответникът и баща на двете деца сочи, че в срока за подаване на отговор е постигнал договорености с майката на децата и по този повод не оспорва предявената молба. Единственото допълнение направено с отговора на искова молба е да бъде определено врече от 5 дни през зимната и през пролетните ваканции, което децата и бащата да прекарват заедно.Не е изразено становище само по искането за заплащане на издръжка за минал период от време, а по останалите искания е видно, че ответникът не се противопоставя молбата да бъде уважена.В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил само твърденията на ищцовата страна за упражняване на насилие над децата и майката и заплахи за майката и нейни близки, сочейки че тези твърдения не отговорят на истината. В същия срок ответникът не е направил искания за сбиране на доказателства.

Съдът е квалифицирал предявените със сезиращата искова молба искания по чл. 127, ал. 2 СК, като се желае да бъде възложено упражняването на родителските права над родените по врече на съвместното съжителстване на страните две деца на тяхната майка, да бъде определено местоживеенето на децата на адреса на който живее майката на децата да бъде осъден бащата да заплаща издръжка занапред в размер на 250 лева,считано от 1.1.2017 г. КАКТО и да бъде определен режим на лични отношения между бащата и децата. Предявен е и иск с правно осн. 127, ал. 2, вр. чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минал период от време за всяко от двете деца в размер на по 3000 лв. за период от 1.1.2016 – 1.1.2017 г.

В проведеното първо и единствено открито съдебно заседание страните по спора (явили се лично и чрез процесуалните си представители ) са постигнали Споразумение по всички въпроси предмет на сезиращата съда молба,като процесуалният представител на ищцата -адв. А.: е изложил същото със следните реквизити:

Да бъде предоставено упражняването на родителските права над родените по време на съжителстването на страните две деца В.В.К., ЕГН ********** ( род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) да бъде предоставено на майката и законен представител, на осн. чл. 127, ал. 2 СК;

Да бъде определено местоживеенето на двете деца на адреса на тяхната майка и законен представител – *(което жилище е собственост на бабата по майчина линия на майката на двете деца, на осн. чл. 127, ал. 2 СК

Да бъде осъден ответника да заплаща в полза на децата В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) ИЗДРЪЖКА в размер на по 150.00 лева (сто и петдесет лева), платима за всяко от двете деца, чрез майката и законен представител на двете деца, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.01.2017 год. до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК.;

Да бъде определен режим на лични контакти между бащата В.К.К., ЕГН ********** и двете деца: В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) както следва:

Всяка неделя от месеца - от началото до края на всяка календарна година, от 10.00 часа до 13.00 часа, в присъствието на майката до 30.11.2018 г., както и по 4 часа в един ден за Коледа, Новогодишните и Великденските празници, включително и рождените дни на всяко от двете деца и рождения ден на бащата – 15.04., на осн. чл. 127, ал. 2 СК.

От своя страна процесуалният представител на ответника адв.Димитров, както и самият ответник са изразили съгласие със Споразумението,поради същото е подписано от страните лично и от процесуалните им представители в откритото съдебно заседание.

В частите в които споразумението не е идентично със заявените искания ищцата по делото е оттеглила исканията си ( за разликата от първоначално заявения размер на претендираната издръжка за децата до размера залегнал в споразумението, както и за издръжката за минал период от време ), поради което и производството по делото е частично прекратено на осн. чл.232 ГПК (л.46 от делото )

В съответствие с изложеното по-горе , ищцата лично и чрез процесуалният й представител ,както и ответника-също лично и чрез процесуалният му представител, желаят съдът да одобри с акта по същество така постигнатото Споразумение като непротиворечащо на закона и добрите нрави .

Представителят на ДСП – гр. Варна – социален работник М.Ф.също счита, че Споразумението подлежи на утвърждаване ,тъй като с него са охранени интересите и на двете деца .

Съдът, като взе предвид направените волеизявления на страните по спора, за постигнато съгласие по реда на чл.127, ал.1 СК намира, че са налице визираните в разпоредбата на закона предпоставки за одобряване на постигнатото споразумение.Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 от Семейния кодекс Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето , упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му .Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди Споразумението им.Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т.4 от Гражданско процесуалния кодекс. Видно от алинея втора на същата правна норма, ако родителите не постигнат Споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права ,личните отношения с детето и издръжката му , съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК, като решението в хипотезата на чл.127, ал.2 СК подлежи на обжалване по общия ред .

Съобразно събраните по делото писмени доказателства,настоящият състав приема, че със Споразумението по чл.127,ал.1 СК страните по спора са постигнали съгласие по всички въпроси, изчерпателно посочени в същата правна норма. С постигнатото по реда на чл.127,ал.1 СК споразумение страните по спора страните са гарантирали и защитили интересите на децата П.В.К. , ЕГН ********** ( род .на *** г. в гр.Варна) и В.В.К., ЕГН ********** ( род. на *** г. в гр.Варна ), поради което споразумението като непротиворечащо и на закона и на добрите нрави подлежи на съдебно утвърждаване.

За пълнота на мотивите настоящият състав намира,че изложените от двете страни твърдения затова, че децата П.В.К. , ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН ********** са родени по време на съвместното съжителство на страните по спора- майката М.С.Б. и бащата В.К.К., са  безспорно установени и въз основа на приложените по делото и ангажирани с исковата молба: заверено копие на удостоверение за раждане № Серия КМР 90285 , издадено въз основа на акт за раждане № І-531/10.03.2009 г. и на удостоверение за раждане № Серия КМР74676 ,издадено въз основа на акт за раждане № І-2366/19.11.2007 г. (л.6 и 7 от делото ).Т.е. установено е по несъмнен начин, че децата П. и В. К.са деца на ищцата и ответника, както и че страните по спора имат качеството родители на детето, което е и правно релевантно както за определяне на допустимостта на производството, така и за обосноваване на крайния извод за законосъобразност на постигнатото между двамата родители споразумение.

С оглед всичко изложено по –горе съдът следва да утвърди постигнатото по реда на чл.127, ал.1 СК споразумение между родителите на децата  като законосъобразно и непротиворечащо и на добрите нрави и морала.

Съобразявайки характера на спора и императивните изискания на закона съдът не присъжда разноски в производството по спора съдебна администрация .

Предвид факта, че в предмета на делото (и Споразумението) ВРС присъжда издръжка, дължима в полза на децата от техния баща, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът следва да определи и възложи в тежест на ответника заплащане в полза на Бюджета на РС Варна на дължимата се държавна такса в тази част от споразумението, възлизаща на 2 процента върху сбора от тригодишните платежи на издръжката за всяко едно от двете деца. Видно от подписаното между страните споразумение – за всяко от двете малолетни деца бащата на децата ще заплаща месечна издръжка от 150 лева – т.е. материалния интерес върху който съдът определя дължимата се държавна такса за всяко едно дете е равен на 150 х 36 = 5 400 лева или 2% = 108 лв.дължима такса за всяко дете, общо 216 лева за двете деца.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

РЕШИ :

УТВЪРЖДАВА на основание чл.127, ал.1 СК постигнатото между М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СПОРАЗУМЕНИЕ по гр.дело № 16233 /2016 г. по описа на ВРС ХLІІ състав както следва :

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените по време на съжителстването на страните две деца В.В.К., ЕГН ********** ( род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) на майката и законен представител на децата – М.С.Б., ЕГН **********, на осн. чл. 127, ал. 2 СК;

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на двете деца В.В.К., ЕГН ********** ( род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.)на адреса на тяхната майка и законен представител : *(което жилище е собственост на бабата по майчина линия на майката на двете деца, на осн. чл. 127, ал. 2 СК ;

 

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплаща в полза на децата В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) ИЗДРЪЖКА в размер на по 150.00 лева (сто и петдесет лева), платима за всяко от двете деца, чрез майката и законен представител на двете деца- М.С.Б., ЕГН **********, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.01.2017 год. до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК.;

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В.К.К., ЕГН ********** и двете деца: В.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) и П.В.К., ЕГН ********** (род. на *** г.) както следва:

Всяка неделя от месеца - от началото до края на всяка календарна година, от 10.00 часа до 13.00 часа, в присъствието на майката до 30.11.2018 г., както и по 4 часа в един ден за Коледа, Новогодишните и Великденските празници, включително и рождените дни на всяко от двете деца и рождения ден на бащата – 15.04., на осн. чл. 127, ал. 2 СК.

 

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС СУМАТА от 216,00 лева ( двеста и шестнадесет лева )-дължимата се държавна такса върху споразумението в частта касаеща присъдения размер на издръжка за родените по време на съвместното съжителство на страните две деца,на основание чл. 78,ал.6 ГПК във вр. с чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на противното (Per argumentum a contrario) и съгласно ал. 127, ал.2 СК,изречение последно .

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението в частта за присъдените в полза на двете деца месечни издръжки, на основание чл. 242,ал.1 предложение І-во ГПК .

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :