МОТИВИ към Решение № 94 от 04.09.2019 г. по АНД № 149/2019 г. на РС - Омуртаг:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

В РС - Омуртаг е внесено постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия М.П.Г. *** за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изразяващо се в това, че на 30.07.2019 г. около 17.15ч. в гр. А., по ул. *** и ул. ***, управлявал моторно превозно средство -мотоциклет, марка „ЯМАХА“ с рама № VTLSEO66000036436, който не е регистриран по надлежен ред, указан в чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Районна прокуратура - гр. Омуртаг, се представлява по делото от прокурор И. П., който поддържа направеното с постановлението предложение.

В съдебно заседание обвиняемият М.П.Г. дава обяснения като се признава за виновен по повдигнатото обвинение, съжалява за стореното и моли за налагане на наказание в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М.П.Г. *** и бил правоспособен водач с категории „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“ и „СЕ“. Обвиняемият притежавал мотоциклет марка „Ямаха“, с рама № VTLSEO66000036436, закупен преди около четири години след внос от чужбина, като същият не бил регистриран по надлежния ред, регламентиран в ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На 30.07.2019 г. обвиняемият Г. предприел управление на мотоциклета, марка „Ямаха“ с рама № VTLSEO66000036436 и около 17.15 часа се придвижвал със същия по улица *** в град А., когато бил забелязан от движещите се зад него полицейски служители - свидетелите Б. Г. ***. На полицейските служители им направило впечатление, че мотоциклетът няма поставена регистрационна табела. Те последвали обвиняемия и когато се намирали на ул. *** те му подали светлинен и звуков сигнал да спре. Обвиняемият спрял и при последвалата проверка полицейските служители установили, че обвиняемият управлява мотоциклет, марка „Ямаха“ с рама № VTLSEO66000036436, който не е регистриран по надлежния ред – факт, признат веднага от обвиняемия. От изготвената в хода на бързото производство справка в масивите на АИС – КАТ следва, че мотоциклет марка „Ямаха“, с рама № VTLSEO66000036436 не е регистриран в Р България.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на досъдебната фаза доказателства: разпити на обвиняем, на свидетели, и писмени доказателства, както и от дадените пред съда обяснения от обвиняемия.

Въз основа на приетата фактическа обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като от субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от Наредбата се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да го регистрират по предвидения в наредбата ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, собственикът на МПС следва да го представи за регистрация в едномесечен срок от придобиване на собствеността или от оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Тъй като моторните превозни средства тип „мотоциклет“ не попадат в тази разпоредба, те също следва да бъдат регистрирани по реда на наредбата, за да могат да се придвижват по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като представляват моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че обвиняемият е управлявал по улицата на населено място нерегистрирано, но подлежащо на регистрация МПС. Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това предприел управление на същото.

Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. От данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието деецът не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети. По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и тежестта на нарушението, което не се отличава с висока степен на обществена опасност предвид предприетото управление на нерегистрирано МПС по улицата на малко населено място, а не по първокласни или второкласни пътища на страната, както и че обвиняемият не е неправоспособен като водач на МПС. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът отчете и направените от него самопризнания, осъзнаването на вината и изразеното съжаление. Данните в подписаната от обвиняемия декларация за имотното му състояние показват получавани от същия месечни доходи в размер около МРЗ за страната, и липсата на имоти, което също е фактор, водещ до определяне на наказанието глоба в най-ниския му предвиден от закона размер.

Тъй като в хода на досъдебното и съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.

Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова