Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдията
Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 138 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция
"Инспекция по труда" -Варна против Решение № 2125/22.11.2019 год.,
постановено по НАХД № 2070/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХV състав, с което е отменено НП № 03–010054/ 25.07.2018 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна.
В началната част на жалбата се
твърди незаконосъобразност на решението, постановено при
неправилно приложение на института на "маловажност", след което са
изложени противоречиви твърдения както по отношение на изводите на въззивния
съд относно съставомерността на деянието, така и по отношение на установените
от него факти. Искането е решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна «Фрутела трейд» ЕООД, чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение
за неоснователност на жалбата по съображения за правилно приложение на закона.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 22.11.2019
година Варненски районен съд отменя Наказателно постановление № 03–010054/25.07.2018
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което, за нарушение
на чл.128, т.2 вр. чл.270 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.414, ал.1
от КТ на ”Фрутела трейд” ЕООД, е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С оглед
събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че при извършената на
21.06.2018 г. от служители на Дирекция „Инспекция на труда“-гр.Варна проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект - цех за обработка на плодове
и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, островна промишлена зона, стопанисван от
„Фрутела трейд” ЕООД, е установено, че дружеството не е изплатило уговореното и
начислено в платежна ведомост трудово възнаграждение за месец декември 2017 г.
за отработеното време на Н.В. Н., изпълнявал длъжността „общ работник“,
съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение с
трудов договор № 009/09.11.2017 г. В съставения Акт за установяване на административно
нарушение, нарушението е квалифицирано по чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от
Кодекса на труда. При връчване на акта не са направени възражения. Писменни
възражения са направени в 3-дневния срок по ЗАНН, като същите не са приети за
основателни и наказателното постановление е издадено при възприемане на
описаните в АУАН факти. Нарушението е квалифицирано по чл.128, т.2 вр. чл.270,
ал.1 от Кодекса на труда.
При служебната проверка на
оспореното наказателно постановление районният съд приема, че то е издадено от
компетентен орган и в законоустановения срок.
Наказателното постановление е
отменено от въззивния съд по съображения за издаването му при съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице. Съдът приема, че в НП липсват факти, които са определящи за
съставомерността на нарушението. Изрично в наказателното постановление следва
да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, но в конкретния случай
според въззивния съд се съдържа единствено правният извод, че не е било
изплатено начисленото договорено трудово вазнаграждение на Н.В. Н. за
м.декември 2017 година, като липсват факти, които да обосноват извод за
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на Н., факти относно
размера на договореното и начислено трудово възнаграждение, на коя дата то е
следвало да бъде изплатено. Декларативно посочената дата на извършване на
нарушението 31.01.2018 година не е подкрепена с факти, които да сочат на този
извод. Позоваването на ведомостта за м.март 2018 година, както и посочването на
м.ноември 2017 година като месец на неизплатено възнаграждение определят
невъзможността за наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинено. Въззивният
съд приема, че правото на защита на нарушителя е ограничено и с различаващата
се квалификация на нарушението по Акта за установяването му от тази по
наказателното постановление. Докато с АУАН нарушението е квалифицирано по
чл.128, ал.2, вр. чл.270, ал. 3 от КТ, касаещо мястото и начинът на изплащане
на трудовото възнаграждение, в наказателното постановление нарушението е
квалифицирано по чл.128, ал.2, вр. чл.270, ал. 1 от КТ, касаещ общото
задължение за изплащане на трудовото възнаграждение.
Касационният състав преценява, че
не следва да обсъжда възраженията в жалбата, които са противоречиви, взаимно
изключващи се и не се намират във връзка с оспорения съдебен акт.
Като извършва служебна проверка
на оспореното решение относно неговата валидност и съотвествие с материалния
закон, настоящият съдебен състав го намира за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, представляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда установява
императивното задължение за работодателя да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в уговорените срокове.
Разпоредбата на чл.270, ал.1 от Кодекса на труда, намираща се в
рубриката "Място и срокове за изплащане" на трудовото възнаграждение
определя като място на изпълнение на задължението предприятието, където се
престира работната сила. Нормата на ал.3 на чл.270 от Кодекса на труда
разпорежда, че трудовото възнаграждение се заплаща лично на работника, като
урежда и няколко конкретни хипотези.
Тълкуването на посочените разпоредби установява като елементи на
обективния състав на нарушението при неизпълнение на задължението за заплащане
на трудово възнаграждение - установено
трудово правоотношение между работодател и работник, договорено трудово
възнаграждение, престиран труд за определен период от време и неплащане на
възнаграждението в установения между страните срок.
В Акта за установяване на административно нарушение от 16.07.2018
година деянието е описано както следва - работодателят /Фрутела Трейд ЕООД/ не
е изплатил начисленото трудово възнаграждение за извършената работа за месец
декември 2017 година на лицето Н Н., на длъжност общ работник в обект Цех за
обработка на плодове и зеленчуци, с посочено местонахождение, съгласно
разчетно-платежната ведомост за м.декември 2017 година, като нарушението е
извършено на 31.01.2018 година, към който момент е следвало да се изплати
трудовото възнаграждение за м.декември 2017 година на Н Н.. Нарушението е
квалифицирано по чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от Кодекса на труда.
Касационният състав преценява, че даденото в акта описание на
нарушението съдържа изискваните от закона съставомерни признаци, като е налице
яснота относно страните по правоотношението, извършената работа и начисленото
възнаграждение съгласно трудовия договор и платежната ведомост за м.декември
2017 година. Яснотата явства от представеното възражение от дружеството на
19.07.2018 година, в която изрично е посочено наличието на трудово
правоотношение, както и полагания от Н Н. труд до 20.12.2017 година
включително, като не се оспорва факта, че възнаграждението за м. декември 2017
година не е изплатено, с посочване на съответни причини.
При издаване на наказателното постановление нарушението е описано
аналогично като неизпълнение на задължението за заплащане на договореното
трудово възнаграждение за м.декември 2017 година, с позоваване на събраната
документация, включително на разчетно-платежна ведомост за м.март 2018 година,
като е посочена отново за дата на нарушението - 31.01.2018 година. В пояснението,
че до 31.01.2018 година е следвало да бъде изплатено дължимо възнаграждение, е
посочен м.ноември 2017 година. Доказателствата, на които е основано
наказателното постановление са разчетно-платежната ведомост за м.декември 2017
година, копие на трудовия договор №009/09.11.2017 година и копие на отчетна
форма за явяване/неявяване на работа за м. декември 2017 година. Нарушението е
квалифицирано по чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.1 от Кодекса на труда.
Както пред административно-наказващия орган, така и пред въззивната
инстанция жалбоподателят е заявил възраженията си във връзка с предявеното
обвинение - неизпълнение на задължението му да заплати дължимото на служителя Н
Н. трудово възнаграждение за м.декември 2017 година в установения срок. Както е
заявено от самия работодател във възражението срещу акта, възнаграждението е
дължимо от него до 30-то число на месеца.
Касационният състав преценява, че лаконично изложените факти в акта за
установяване на административно нарушение и тяхното възпроизвеждане в
наказателното постановление, в достатъчна степен описват елементите от
обективния състав на нарушението, при което наказаното дружество е било наясно
с вмененото му нарушение и е осъществило защитата си както пред
административно-наказващия орган, така и пред съда по обвинение за неизпълнение
на задължението му в качеството на работодател да заплати дължимо, начислено
трудово възнаграждение на работника Н Н. за м.декември 2017 година.
Обстоятелството, че в мотивите на наказателното постановление има позоваване и
на разчетна ведомост за м.март 2018 година, наред с ведомостта за м.декември
2017 година, както и посочването на м.ноември 2017 година, не водят до неяснота
в описанието на нарушението. Знанието и осъществената защита не позволяват да
се направи извод за степен на допуснато нарушение при описание на деянието,
което да бъде квалифицирано като съществено и водещо до отмяна на наказателното
постановление.
Касационният състав намира неправилни и изводите на районния съд за
ограничаване на правото на защита на дружеството с различието между дадената
квалификация на деянието по акта за установяване на административно нарушение
по чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от Кодекса на труда и квалификацията по
наказателното постановление по чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.1 от Кодекса на
труда. Докато първият текст урежда общо плащането по отношение на мястото на
изпълнение - да се извърши в предприятието, то ал.3 на чл.270 от КТ урежда, че
плащането следва да се извърши лично на работника или на посочено от него лице,
респ. по посочена от него сметка. С оглед на описаните в наказателното
постановление факти, дадената с него квалификация е съобразена с общите
признаци на задължението, така както те са предявени с акта за установяване на
административно нарушение. С квалификацията по наказателното постановление
положението на наказаното лице не е утежнено, не е накърнено правото му на
защита.
При изложените съображения изводите на районния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление, които са ограничили правото на защита на наказаното лице, са
незаконосъобразни.
Събраните в административно-наказателното производство и пред
въззивната инстанция доказателства категорично налагат извод за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.1 от Кодекса на труда.
По делото няма спор относно
наличието на трудовоправно отношение между "Фрутела Трейд"ЕООД и Н.В.
Н. на основание сключен трудов договор от 09.11.2017 година, както и за
положения от него труд за м.декември 2017 година, установени и от представените
писмени доказателства. Съгласно т.5 от трудов договор №009/09.11.2017г.
договореното месечно възнаграждение се изплаща до 30-то число на месеца,
следващ месеца, в който е положен труда, следователно дължимото за месец
декември 2017г. възнаграждение е следвало да бъде платено до 30.01.2018г. Доколкото
вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез
бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на
срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е
определена датата на извършване на нарушението-31.01.2018г., защото от този ден работодателят е в забава по
отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят,
следващ този, до който е следвало
трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т.2
от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа на Н Н. за месец декември 2017 г. по някой от
способите, предвидени в чл. 270, ал.3 от КТ,
налага извод за извършено от него нарушение на
разпоредбите на чл. 128, т.2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал.1 от КТ. Срещу така изложените факти е осъществена и защитата
от наказаното лице.
В писменото възражение срещу АУАН ответникът по
касация излага обяснения за причините, поради които не е успял да заплати
възнаграждението за м. декември 2017г. Последователно изложените в
жалбата до районния съд доводи засягат всички факти, отразени както в АУАН,
така и в НП, което води до извода, че нарушителят ясно е разбрал вмененото му
административно нарушение, като адекватно и точно е упражнил правото си на защита. Доказателства,
опровергаващи констатациите на проверяващите, не са събрани нито в
производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция, а
представената пред райония съд разписка за паричен превод от 26.07.2018г., т.е.
десет дни след издаването на АУАН, не обективира факта на получаване от работника на дължимото трудово възнаграждение, което кореспондира
както със заявеното от работника в съдебно заседание на 08.10.2018г., че не е
получавал заплата за м. декември 2017г., така и с липсата на представена
ведомост за заплати за м. декември 2017г., подписана от работника.
С оглед изложеното съдът намира законосъобразно ангажирана
отговорността на дружеството-работодател. По отношеие на процесното административно
нарушение не са налице и основанията за прилагане на чл. 415в от КТ или на чл.
28 от ЗАНН. В случая нарушението е отстранено едва след издаването на АУАН, като не е налице и втората
предпоставка – за работника да не са произлезли вреди. Правилно е определена и санкцията, съгласно нормата на чл. 414, ал. 1
от КТ, в минимално предвидения размер.
Предявените пред въззивната инстанция възражения не са свързани с
обективните елементи на нарушението, но с причините, поради които се е стигнало
до неизпълнение на задълженитео по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
Предявените пред административно-наказващия орган възражения, че от
21.12.2017 година работникът Н Н. е отсъствал от работа без причина и е бил
търсен, като не му е отказвано заплащането на трудовото възнаграждение, са
недоказани в процеса.
Всички представени в подкрепа на възраженията пред въззивния съд
писмени доказателства са без достоверна дата към деня на извършване на
проверката от контролните органи на 21.06.2018 година. Констативните протоколи
и присъствените форми са едностранно съставени от дружеството документи, без
обвързваща доказателствена стойност, поканата по чл.193 от КТ е с изходящ номер
от 22.06.2018 година, изпратена след извършената проверка от органите на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. В показанията си като свидетел
актосъставителят Д.Г.И. потвърждава фактите, въз основа на които е съставен
акта и заявява, че не си спомня "да са давани конкретно обяснения, че
лицето е търсено".
В представената пред въззивната инстанция от жалбоподателя
"декларация" от работника Н Н. е посочено, че към 26.07.2018 година
заплатите му са изплатени "и вероятно забавянето се дължи на недоразумение.
Не сме се срещали и не съм имал отказ да ми се изплатят заплатите".
При изложените съображения касационната жалба е основателна, оспореното
решение на ВРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно нормата
на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество, като с оглед
доказаността на извършеното от ответника административно нарушение и правилното
определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, ответника по касация
следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2125/22.11.2019
год., постановено по НАХД № 2070/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХV състав и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 03–010054/25.07.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което, за нарушение на чл.128, т.2 и чл.270 ал.1 от КТ на основание
чл.414, ал.1 от КТ на ”Фрутела трейд” ЕООД, гр. Варна, представлявано от
управителя С.И.Д., е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ”Фрутела трейд” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
представлявано от управителя С.И.Д. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: