№ 401
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500860 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по по въззивната жалба на Й. В. Г. и Н. В. Х.,чрез адв. К.
Д. срещу Решение № 900970/10.08.2021г. по гр.д.№ 199/19 по описа на БлОС,
с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ
(отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния брат К. В. Ц. в резултата на ПТП на ********г., в размер на
по 25 100лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. В жалбата си твърдят,
че решението е неправилно изцяло и необосновано. Считат, че извода на съда,
че между тях и починалия им брат не е била налице изключителна връзка е
неправилен и необоснован. Считат, че са налице условията на
изключителност на връзката им, при които следва да бъде присъдено
обезщетение в претендирания размер. Считат, че останалите въпроси от
значение за изхода на спора относно наличието на деликт, виновността на
лицето което го е причинило, както и наличието на застрахователно
правоотоношение не са спорни. Молят съда да отмени решението изцяло,
1
като уважи исковете им, ведно със законната лихва за забава от датата на
ПТП, както и разноски по чл. 38ал.2 от ЗА.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника, чрез
процесуалния му представител адв. Х., в който се оспорва жалбата, като се
твърди, че обжалваното решене е правилно и законосъобразно и се иска
неговото потвърждаване. Претендира присъждането на разноски в размер на
минимално адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата
неправилност.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства по делото:
Ищците Н. В. Х. и Й. В. Г. са сестри на К. В. Ц.. Последният е починал в
резултат на претърпяно ПТП на ********г., като пътник в лек автомобил. На
16.09.2014 . около 11.З0 ч. на ПП-1, Е-79 на км 427+700, между гр. Сандански
и село Дамяница, водачът Ю. Х. Ч. управлявал лек автомобил марка “Ситроен
Ксантия”, рег. № ***, движейки се в посока от ГКПП - Кулата за гр.
Сандански със скорост от 100 км/ч. и навлязъл в насрещната пътна лента,
извършвайки маневра изпреварване. В този момент в насрещната пътна лента
се движил товарен автомобил влекач ДАФ с полуремарке със скорост около
88 км/ч. Водачът товарния влекач забелязал движещия се в неговата лента за
движение несрещно л. а. „“Ситроен Ксантия”, и предприел намаляване на
скоростта на движение на управляваната от него композиция, но поради
късото отстояние на движещия се срещу него автомобил преустановил
намаляването на скоростта и отклонил влекача и композицията надясно.
Водачът на лекия автомобил „Ситроен“, който се е движил насрещно срещу
товарната композиция и извършвал маневра изпреварване, също предприел
промяна на посоката на движение наляво. Въпреки предприетите действия по
отклоняване на посоките на движение и на двете МПС и намаляване на
скоростта, между двете МПС настъпил удар. В резултат на настъпилото ПТП
е причинена смъртта на К. В. Ц., който се возил на предната дясна седалка на
лекия автомобил “Ситроен Ксантия”, рег. № *** без поставен обезопасителен
2
колан. Не се оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", сключен между ответника ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД и собственика на лекия автомобил “Ситроен
Ксантия”, рег. № ***, валиден към 16.09.2014 г. - датата на настъпване на
процесното ПТП.Пред първата инстанция не са били събирани гласни или
други доказателства относно наличието и вида на претърпени от ищците
неимуществени вреди от смъртта на техния брат. Пред настоящата
инстанция е допуснат и разпитан един свидетел, тъй като той е бил допуснат
пред БлОС, но не е бил своевременно доведен за разпит - Т. Х. съпруг на
ищцата Н. Х.. От разпита на същия се установява, че той и съпругата му
разбрали за смъртта на К. от родителите им, които били в селото където К.
живеел. Обадили им се веднага по телефоните и те тръгнали веднага. Видели
го само в ковчег. Неговата съпруга и сестра й присъствали на помени на К..
Съпругата му и сестра й много се обичали с К. преди да почине. Били много
единни. Не са се карали, искали да му препишат дела от къщата. Имало
взаимно разбирателство. След смъртта на К. на жена му й било мъчно за брат
й, и до ден днешен ходели на гроба му, когато има Задушница. Починалият К.
живеел в с. ***. Свидетелят и съпругата му живеели в с. ***, имали си
собствена къща. Ищцата Й. живеела в с.***, гара ***, ***, и тя си имала
къща. Преди да почине К. се виждали при събори и именни дни. Тогава
оставали свободни и се събирали, но свидетеля не посочва колко често е
ставало това.
При наличието на така събраните доказателства е законосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че предявените искове от ищците с
правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ(отм.) са неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
преки искове по чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.) на пострадал срещу застрахователя
на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП
на 16.09.2014г., виновно причинено от водача на МПС, застраховано при
ответника по риска „гражданска отговорност“.
Ищците са сестри на пострадало при ПТП лице, като претендират
обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка
3
Гражданска отговорност на автомобилистите.
С ТР№1/21.06.2018г по тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство.
С ТР№ 1/21.06.2016г бе прието, че по изключение всяко друго лице,
освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.
Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка,
надхвърляща обичайната за съответната степен на родство, както и естеството
и продължителността на търпените болки и страдания, които също следва да
надхвърлят обичайните.
Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи,
че ищците и починалия им брат са били в близки отношения, като са
поддържали връзка със семействата си и са се събирали по празници. Всички
те са живеели в различни населени места и са имали собствени семейства.
4
Никой от тях не е бил зависим материално от другия или от неговите
непосредствени грижи. Емоционалната им привързаност едни към други е
било в рамките на обичайната за отношенията на братя и сестри и не е била
изключително силна, каквато е описана в цитираното ТР. Ищците безспорно
са търпели неимуществени вреди от смъртта на брат си - страдали са за него,
преживели са тежко загубата му.
Другият критерий за изключителност на отношенията е
продължителността на търпените болки и страдания от загубата. В
конкретния случай, видно от събраните гласни доказателства, ищците са били
разстроени на погребението на брат си и са продължили да посещават гроба
му, но тези факти не навеждат на извода за изключителна продължителност
на болките и страданията.
Поради неоснователността на предявения иск направеното възражение
за съпричиняване няма конкретно отношение, но въпреки това следва да се
отбележи, че то е доказано от събраните доказателства, тъй като К. В. Ц. е
бил без поставен обезопасителен колан при ПТП и това е довело до
настъпването на повече увреждания.
С оглед изложените съображения, настоящата инстанция споделя
изводите на БлОС относно неоснователността на предявените искове и следва
да бъде потвърдено решението в тази му част.
Въпреки, че във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно
разпределени разноски пред първата инстанция, САС не следва да се
произнася по това възражение, тъй като определението по чл. 248 от ГПК не е
обжалвано от ищците.
За настоящата инстанция на ответната страна се дължат направените
разноски поради неоснователността на въззивната жалба и такива следва да
бъдат присъдени в размер на 2 443,20 лв.с ДДС, като за извършването им са
представени доказателства.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900970/10.08.2021г. по гр.д.№ 199/19 по
описа на Окръжен съд - Благоевград, с което са отхвърлени предявените от Н.
5
В. Х. ЕГН ********** и Й. В. Г. ЕГН ********** искове срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ
(отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния брат К. В. Ц. в резултата на ПТП на ********г., в размер на
по 25 100лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДЖА Н. В. Х. ЕГН ********** и Й. В. Г. ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК *********
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 443,20лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6