Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София,07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 13955
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 557, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди в ИМ, че на
28.05.2016 г., около 11:15 ч. на км. 102 на АМ Тракия, в посока гр. София, е
управлявал л.а. Пежо. Поради внезапното спиране на движещия се пред него л.а
Фолксваген с ремарке без светлини, той е предприел спасителна маневра „завой на
дясно“ и в резултат на това е катастрофирал. От
ПТП-то получил травматични увреждания – разкъсно-контузни
и охлузни рани на широка повърхност върху лява дистална мишница, предмишница и
длан; частична лезия на брахиорадиалния
мускул. За ПТП бил съставен констативен протокол, като водачът останал
неустановен. Предявил претенция пред ответника, който, след разменена
кореспонденция, му отказал изплащането на обезщетение.Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него болки и страдания в
резултат на причиненото от неустановения водач ПТП в размер на исковата сума ведно със законната лихва от датата на
отказа – 27.10.2016 г., до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
в писмения отговор е оспорва настъпването на произшествието, описания механизъм
на ПТП, причината връзка с получените от ищеца травматични увреждания. Твърди съпричиняване. Оспорва размера на обезщетението като
прекомерно завишен и не съответстващ на принципа на справедливостта, предвид
характера на травмите и продължителността на оздравителния период.За дължимостта на законна лихва, смята, че началния момент,
след който евентуално се дължи такава, е след изтичане на 3 месечния срок за
произнасяне.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ:
В
тежест на ищеца е било да установи в условията на пълно и главно доказване твърдяните обстоятелства, че: 1/ на територията на страната
е настъпило ПТП; 2/ това ПТП е причинено от управление на неустановено моторно
превозно средство; 3/ е претърпял посочените в ИМ неимуществени вреди, техния
размер, както и 4/ причинната връзка с противоправното
виновно поведение на делинквента.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
От
приетите по делото: Констативен протокол; Писмо от ОПДМВР Пазарджик; Снимки; Докладна
записка и Сведение, се установява, че на
28.05.2016 г. на АМ Тракия, на км. 102 в посока гр. София е настъпило ПТП. Един
от участниците в произшествието е л.а. Пежо Партнер с
рег. № ******, управляван от ищеца, преобърнал се надясно и пропаднал извън
банкета И самокатастрофирал. Няма
спор, че е налице първата необходима предпоставка за уважаването на иска.
Спорният
въпрос по делото е: дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и довел до
причиняване уврежданията на ищеца. Пред
представители на МВР посетили местопроишествието ищецът
е посочил, че движещия се пред него л.а.
„Фолваген Пасат“ ведно с прикачено към същия ремарке
без светлини, внезапно спрял, наложило водача на Пежото
да предприеме спасителна маневра завой надясно довело и до катастрофирането му.
Видно от показанията на свидетеля К., не е имало данни за участници напуснали
местопроизшествието,само твърденията на пострадалия са записани в Докладната и
в Констативния протокол. Освен
твърденията на ищеца по делото не бяха събрани други доказателства които
категорично да установяват, че друг водач на МПС с ремарке с поведението си е
причинил произшествието. Нито разпитите на свидетелите К. и В.съдържат такива данни.Първият е посетил
местопроизшествието и е възприел определени факти от значение за делото, но не
е бил очевидец и не е възприел л.а.Фолксваген, който да е участвал в движението,
и чието рязко спиране/ намаляване на скоростта да е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Свидетелят В.установява,че чул „свистене на гуми“, който звук
според него е бил от преобърналия се и паднал в канавката л.а. обърнал се и
видял преобръщането на Пежото. Действително този
свидетел е видял автомобил Фолксваген с цвят, какъвто сочи и ищеца в ИМ,
но е възприел автомобилите в по-късен
момент, в който не може да даде сведения за поведение на пътя на този
автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При тези данни в. л. П.,
изготвил двете приети САТЕ по делото, в първата дава заключение, че не може да определи
механизма на произшествието,скоростта на движение на участниците, след
като липсват документирани спирачни следи, протокол за
оглед, скица и др. В с.з.на 15.06. 2017 г.
в.л. П. е посочил, че, за
изготвяне на заключение, следва да има налични данни, за да направи изводите на
база на своите познания. за други, неустановени по делото факти.В допълнителната
САТЕ в.л. на база оскъдните показания на свидетелите е направил опит да
определи механизма на ПТП-то и величините за скоростта на движение на Пежото. В.л. не би могло да ги определи, тъй като, за да
даде заключение, следва да има изходни данни като спирачни следи,протокол за
оглед и др., въз основа на които да направи съответните изводи на база специални знания за други, неустановени факти. От
допълнителното заключение на в.л. П. според съда не може да се приеме, че ПТП е
причинено от неустановен автомобил, след като по делото няма такива данни, освен
в изявленията на ищеца. Тези негови изявления обаче нямат доказателствена
стойност. Затова съдът намира, че втората предпоставка за уважаване на иска не
е доказана, а следваше да бъде установена по делото от ищеца.
Независимо,
че от заключението на в.л С. и приетата
СМЕ и показанията на свидетеля Г.се установи, че ищецът е получил посочените травми и търпял
болки и страдания от настъпилото на 28.05.2016 г. произшествие, по делото не е
установено и доказано, вредите да са причинени от
неидентифицирано МПС. Това изключва отговорността на ответника и обосновава
неоснователност на предявения иск, поради което съдът го отхвърля.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е заплатил
депозит за разпит на свидетели в размер на 75 лева. Претендира и за юриск.възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. На осн.чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника общо 225 лева, разноски по делото.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК ищецът следва да заплати на СГС дължащите
разноски за експертизи - 800 лева
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5, адв. Ц.В., срещу Г.Ф., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, причинено от неустановено МПС на 28.05.2016 г.,
ведно със законните последици: лихва и
разноски.
ОСЪЖДА А.И.Р. ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5, адв. Ц.В.,
да заплати на Г.Ф., ЕИК ********, на осн. чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК сумата 225 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.Р. ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5, адв. Ц.В.,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78,ал.6 ГПК сумата 800 лева - дължащите разноски за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: