№ 9
гр. Велико Търново, 17.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000331 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.4 във
връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищците Р. П. И., Р.
К. Г. и К. К. Г., чрез адвокат Ц. В., от Адвокатска колегия-София, срещу
определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г., на
Окръжен съд-Плевен, само в частта, с която е оставена без уважение молбата
на Р. И. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на
държавна такса по исковата молба за сумата от 3 000 лева /като разлика над
4 497,28 лева до дължимата ДТ от 7 497,28/, и за разноските; в частта с която
е оставена без уважение молбата на Р. Г. за освобождаване на основание чл.83
ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по исковата молба в размер на
4 000 лева и за разноските, както и в частта, с която е оставена изцяло без
уважение молбата на К. Г. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от
заплащане на такси и разноски в производството.
Първоинстанционното определение на Плевенския окръжен съд не е
обжалвано, поради което е влязло в сила, в частта с която ищците са изцяло
или частично освободени на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на такси
и разноски по делото, по следния начин: ищцата С. П. Ц., като непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на майка си Р. К. Г. е освободена изцяло от
1
такси и разноски по производството; ищцата Р. П. И. е освободена частично
от заплащане само на ДТ в размер на 3 000 лева, не и останалата дължима ДТ
от 4 497,28 лева, не и от разноски по производството; ищцата Р. К. Г. е
освободена само от заплащане на част от ДТ в размер на 2 000, не и от
останалата ДТ от 4 000 лева, не и от разноските по производството,
Въззивниците са недоволни от атакуваното определение в обжалваната
му част. Считат, че по отношение на тях са налице предпоставките на чл.83
ал.2 от ГПК и поради затруднено материално, финансово и имуществено
състояние следва да бъдат освободени изцяло от заплащане на такси и
разноски по делото.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания прецени
данните по делото и провери правилността на обжалваното определение, в
обжалваната му част, в границите на правомощията си, Апелативният съд
приема за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от страни по делото,
притежаващи правен интерес да обжалват първоинстанционното определение
в отхвърлителната му част, същото подлежи на обжалване в тази му част, и
тъй като жалбата е подадена в срок.
Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 във връзка с чл.278 ал.4 от ГПК
при постановяване на настоящото въззивно определение Апелативният съд
следва да съобрази и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и
са от значение за спорното право т.е. трябва да прецени всички установени по
делото факти към днешна дата.
Видно от исковата молба и приложените към нея документи ищците са
наследници на лицето К. Г. И. от гр.Плевен, починал вследствие ПТП,
настъпило на 29.08.2017г. на второкласен път гр.Бяла, област Русе –
гр.Попово, област Търговище, в землището на с.Копривец.
Исковата молба е подадена в Окръжен съд-Плевен на 18.08.2022г. и с
нея ищците претендират заплащане на обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на
наследодателя им и поради получени от част от тях телесни увреждания при
същото ПТП, които обезщетения да им заплати застрахователят на виновния
за произшествието товарен автомобил, а именно ЗАД ОЗК-Застраховане-
2
гр.София. В исковата молба са направили искане за спиране на делото до
приключване на наказателното производство, водено срещу водача на
товарния автомобил, а след като Плевенският окръжен съд е отказал да спре
производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и ги е задължил да внесат
държавна такса, ищците са подали на 25.10.2022г. молба по реда на чл.83 ал.2
от ГПК да бъдат освободени от такси и разноски.
Към момента на изготвяне на обжалваното определение по чл.83 ал.2 от
ГПК правилно Плевенският окръжен съд е съобразил, че наказателното
производство, с предмет процесното ПТП, се намира във Великотърновския
апелативен съд като ВНОХД №72/2022г. и не е приключило с влязла в сила
присъда, поради което след като е изискал необходимите писмени
доказателства за гражданско състояние и материално положение, е освободил
изцяло непълнолетната ищца да не заплаща такси и разноски, освободил е
частично съпругата и дъщерята на загиналия от такси, не и от разноски, и
изцяло е отказал синът Красимир Г. да не заплаща такси и разноски т.е. е
разпоредил същият да заплати изцяло дължимата ДТ и да поеме разноските
по делото.
По делото е приложена присъда от 08.11.2021г., постановена по НОХД
№894/2020г., с която Русенският окръжен съд е признал за виновен Н. П. Н.
от гр.Попово за виновен на 29.08.2017г. по второкласен път гр.Бяла, област
Русе-гр.Попово, област Търговище, в землището на с.Копривец, при
управление на товарен автомобил влекач Скания, теглещ полуремарке, с
посочени регистрационни номера, след като нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.16 ал.1 т.1; чл.20 ал.2 изр. 2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, по
непрепазливост да е причинил смъртта на К. Г. И. от гр.Плевен, средна
телесна повреда на Р. И. от гр.Плевен, изразяваща се в счупване на 5, 6, 8 и 9
ребра вляво с плеврален излив вляво, довели до трайно затрудняване
движението на снагата, за срок повече от 30 дни, както и средна телесна
повреда на непълнолетната С. Ц. изразяваща се в счупване на лява ключица,
довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от
30 дни, поради което и на основание чл.343 ал.4 от НПК му е определил
наказание 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК и
отлагане ефективното изтърпяване на наложеното наказание за 3-годишен
изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
3
месеца.
При служебна справка в деловодството и в Единната информационна
система на съдилищата, настоящият съдебен състав констатира, че
посочената присъда е обжалвана и по въззивната жалба е образувано ВНОХД
№72/2022г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, по което дело е
постановено решение №74/11.06.2022г., с което въззивната инстанция е
изменила присъдата на Русенския окръжен съд само в частта, с която е прието
че подсъдимият е нарушил чл.20 от ЗДвП, но е потвърдил останалата й
осъдителна част и решението на Великотърновския апелативен съд е влязло в
сила, тъй като е потвърдено изцяло от Върховния касационен съд, след което
на 20.11.2022г. делото е върнато на Окръжен съд-Русе, като окончателно
приключило.
При тези установени факти понастоящем, макар обжалваното
определение да е постановено при друга правилно преценена фактическа
обстановка, Апелативният съд счита, че следва да се приложи разпоредбата
на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, а именно налице е хипотезата на заведени искове за
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда,
поради което по силата на същата правна норма т.е.ex lege ищците следва да
се считат освободени от такси и разноски по настоящото дело.
По изложените съображения на основание чл.235 ал.3 във връзка с
чл.83 ал.1 т.4 от ГПК обжалваното определение, в обжалваната му част, към
днешна дата се явява неправилно, следва да бъде отменено в тази част и
вместо него ищците следва да бъдат изцяло освободени от заплащане на
такси и разноски в настоящото съдебно прозиводство. В останалата му част, с
който молбите на ищците са изцяло или частично уважени, по посочения от
Плевенския окръжен съд начин, първоинстанционното определение е влязло
в сила, като необжалвано и освен това се явява правилно, макар и на
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, която разпоредба има приоритет спрямо
разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, но решаващият извод е, че крайният резултат
е правилен.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г.
на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлена
молбата на ищците за освобождаване от заплащане на такси и разноски по
следния начин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ СЧИТАТ ОСВОБОДЕНИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.83 АЛ.1 Т.4
ГПК ОТ ЗАПЛАЩАНЕ НА ТАКСИ И РАЗНОСКИ по делото ищцата Р. П. И.
от заплащане на държавна такса по исковата молба за сумата от 3 000 лева
/като разлика над 4 497,28 лева до дължимата ДТ от 7 497,28/, и за
разноските; ищцата Р. К. Г. за държавна такса в размер на 4 000 лева /като
разлика над 2 000 левадо дължимата ДТ от 6 000 лева/ и ищеца К. К. Г. изцяло
от такси и разноски в производството.
Определение №395 от 31.10.2022г., постановено по т.д. №132/2022г. на
Окръжен съд-Плевен Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата необжалвана част, с
която ищците по делото са освободени изцяло или частично от внасяне на
такси и разноски по конкретизирания в същото начин т.е. ищците Р. П. И., С.
П. Ц., непълнолетна действаща лично и със съгласието на майка си Р. К. Г., Р.
К. Г. и К. К. Г. СА ОСВОБОДЕНИ ИЗЦЯЛО ОТ ТАКСИ И РАЗНОСКИ по
реда на чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5