Присъда по дело №18/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 9
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Бонка Василева Янкова
Дело: 20223500200018
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Търговище, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
СъдебниДРАГАН ЙОРДАНОВ ИВАНОВ

заседатели:КРЪСТИНКА Й. ЖЕЛЕЗОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
и прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Наказателно дело от общ
характер № 20223500200018 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АЛК. М. М., със снета по делото самоличност,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.06.2020г., в с. Заветно, община Попово,обл.Търговище,
на улица „Стамо Костов“, при управление на собствения си л.а.“ БМВ“ модел „318И“, с
регистрационен номер Т 57 91 АК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
разпоредбата на чл. 20,ал.2, изречение второ от ЗДвП, съгласно която „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Х. А. на
**** години, с ЕГН **********, от с.********,общ.*******, поради което и на основание
чл. 343 ал.1, б.”в”, предл. първо във връзка с чл.342, ал.1 от НК и във връзка с чл.20,ал.2,
изречение второ от ЗДвП, във връзка с чл.36, чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК му определя
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК, съдът ЛИШАВА подсъдимия АЛК. М. М., със снета по-горе
1
самоличност, от правото да управлява МПС, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1/ приложеният по делото компактдиск
„Verbatim CD-R 700 MB“, 1 бр. черна тениска и 1 бр. дясна обувка, след влизане на
присъдата в сила, като вещи без стойност следва да бъдат унищожени; 2/един велосипед,
марка “Фишер“ с монтиран двигател с вътрешно горене, намиращ се на съхранение в РУ
Попово, след влизане на присъдата в сила да се върне на наследниците на починалия от
ПТП Ю. А. и 3/ пластмасов подкалник следва да бъде върнат на подсъдимия, а л.а. марка
„БМВ“ модел „318И“, с рег № Т 5791 АК, намиращ се в двора на РУ Попово, собственост
на подсъдимия, следва да бъде предаден на последния, чрез ДСИ при РС Попово.
ОСЪЖДА подсъдимия АЛК. М. М., със снета по-горе самоличност да з а п л а т и в
полза на държавата и по сметка на ОД на МВР Търговище направените на досъдебното
производство разноски в размер на 1503, 28 лв. за вещи лица.
ОСЪЖДА подсъдимия, АЛК. М. М. със снета по-горе самоличност, да заплати на частните
обвинители, направените от същите разноски за повереник в досъдебната и в съдебната фаза
на процеса,общо в размер на 4800 лв. както следва: 1600лв на АН. Й. СТ. с
ЕГН:**********, 1600лв. на Х.Ю. Х., с ЕГН: **********, 800лв. на Ф. ИВ. Й. с ЕГН:
********** и 800лв на В. ЮЛ. ХР., с ЕГН: **********.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен
съд гр.Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №9/ 21.03.2022г, постановена по НОХД № 18/2022г по
описа на ОС Търговище:
Подсъдимият АЛК. М. М., от с.*********, обл.******** е предаден на съд по
обвинението му по чл.343,ал.1 б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК и във връзка с чл.20,ал.2,
изречение второ от ЗДвП, за това, че: на 06.06.2020г. в с.Заветно, община Попово, област
Търговище, при управление на собствения си лек автомобил „БМВ“ модел „ 318И“, с рег №
Т 5791 АК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на
чл.20,ал.2 изречение второ от ЗДвП, съгласно която „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Х.., на **** години, с
ЕГН **********, от с.********, община *******.
Разпитан от органите на досъдебното производство, подсъдимият М. е дал обяснения по
фактите и е изразил съжаление за случилото се. В проведеното разпоредително заседание,
при обсъждане на въпросите от предметния обхват на същото, подсъдимият и неговия
защитник, по въпросите по чл.248,ал.1,т.4 от НПК изразиха становище за наличие на
основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, като изрично искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК бе заявено
подсъдимия М.. При отсъствие на направени от страните възражения за допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения и неустановени от съда, в
рамките на служебно извършената проверка, съобразно нормата на чл.252,ал.1 от НПК, след
проведеното разпоредително заседание, производството по делото се разви и приключи по
реда на глава 27, в хипотезата на чл.372,т.2 от НПК. Вярно е, че с оглед предвидената
преклузия, обезпечаваща срочността на съдебния процес, възможността за иницииране на
въззивна проверка не е обвързана с изразените становища и същите не преграждат пътя на
атакуване чрез жалба или протест, но императивното указание в чл.252,ал.1 от НПК за
незабавност, предвид и изричните становища на страните, изразени ясно и недвусмислено -
устно от подсъдимия и неговия защитник и писмено, в постъпилото становище от
упълномощения повереник на конституираните в процеса частни обвинители, в случая
позволява преценка за процесуално неоправдано отлагане на делото с цел изчерпване
седмодневния срок за преосмисляне на изразените становища. Ето защо и съдът пристъпи
към незабавно разглеждане на делото по правилата на т.нар съкратено съдебно следствие, в
хода на което подс.М. направи признание по реда на чл. 371,т.2 от НПК. Упълномощеният
му защитник, адв. Ц.И. пледира за наказание, което да бъде отложено за подходящ срок, при
условията на чл.66 от НК. В пледоарията, макар и схематично и под формата на риторичен
въпрос – дали само спирането било възможната предотвратяваща ПТП маневра, се навежда
от защитата оспорване на дадената от обвинението правна оценка на предприетото от
подсъдимия фактическо поведение - като осъществяващо нарушение именно на
предвиденото в чл.20,ал.2,изречение второ от ЗДвП задължение.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание,
определено около средния размер предвиден в санкционната част на чл.343,ал.1,б.“в“ от НК,
1
с приложимост на чл.66,ал.1 от НК и предлага кумулативно предвиденото наказание -
лишаване от право да се управлява МПС да бъде постановено за срок от четири години.
Повереникът на частните обвинители В.Х., Ф.Й., Х. Х. и А.С. - адвокат А.Б. от САК, в
депозирано писмено становище – отговор по чл.247а, ал.3 от НПК е изразил становище за
определяне на наказанието в размер около и над средния, предвиден за престъплението и
налагане на кумулативното наказание, предвидено в чл.343г от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, извършена съобразно
чл.373,ал.3 от НПК, съдът прие за установени следните фактически положения:
Подсъдимият М. е **** годишен и е с местоживеене в село *******, община *******.
Придобил е правоспособност за водач на МПС, категории АМ, В1 и В през 2016г., като
последното му издадено СУМПС е от 18.06.2018г. Подсъдимият притежава собствено МПС
– л.а. марка „БМВ“, модел „318и“, с рег № Т 5791 АК. От 2016 до 2020 година,
подсъдимият бил санкциониран 3 пъти с издадени Н.П, а с глоби по фиш - 15пъти.
На 06.06.2020г., около 17.00 часа подсъдимият, управлявайки собствения си лек
автомобил „БМВ“ с рег № Т 57 91АК в село Заветно, обл.Търговище, се движел в посока
от центъра на селото към републикански път II (Търговище – Попово) км.63, тоест към
отбивката (разклона) от същия второкласен републикански път към село Заветно.
Метеорологичните и пътни условия били добри - суха асфалтова пътна настилка, а времето
ясно и с добра видимост.
По същото време и по същия път, в обратна на движението на подсъдимия посока – към
село Заветно, се движел пострадалия Ю. А., управлявайки велосипед„F194ER“, с монтиран
двигател с вътрешно горене, който работел. Платното за движение било двупосочно, без
разделителна линия между пътните ленти и без хоризонтална маркировка, с обща
широчина на платното 3,40 метра. Приближавайки района на стопанския двор на бившето
ТКЗС, малко преди изхода на селото, след ляв завой, подсъдимият видял, че срещу него се
задава веломотора на пострадалия, който в този момент бил навлязъл в неговата лента за
движение (спрямо мислената разделителна линия). Към този момент подсъдимият бил на
разстояние 75 метра до мястото на удара и се движел със скорост около 50 - 55км/ч, а
пострадалият бил на 24 метра от мястото на удара и се движел със скорост около 20 км/ч.
Подсъдимият възприел пострадалия като препятствие на пътя, но не реагирал
своевременно и не предприел действия да намали или да спре, макар и да имал време да го
направи, тъй като се намирал, както се посочи на разстояние 75 метра от мястото на удара, а
опасната му зона за спиране, при посочената скорост (около 50 - 55км/ч) била 50.11 метра.
Вместо това подсъдимият възвил волана наляво опитвайки се да вкара автомобила в
насрещната лента за движение и така да се размине с пострадалия, движещ се срещу него в
неговата пътна лента за движение, като същевременно ускорил движението си, като към
момента на удара скоростта му била 61км/ч. Предприетата от подсъдимия маневра била
безуспешна, като последвал сблъсък в лентата за движение на лекият автомобил
(АТЕ,л.31,т.2 от Д.П.) - по широчината на пътя, на разстояние 1.40м - 1.50м вляво от
ориентир 2, считано по посока обратна на огледа ( приета – вж. л.31,т.1,Д.П. - юг -
разклона за гр.Попово и гр.Търговище), спрямо мислената осева линия, а по - дължина на
2
пътното платно - на около 33 метра - 35 метра, преди ориентир 2, считано по посоката на
огледа. Настъпил удар между двете МПС като веломоторът се ударил в дясната предна част
на лекия автомобил, като вследствие ПТП и последвалото от сблъсъка падане върху терена
пострадалият А. получил тежки травми, които въпреки оказаната му медицинска помощ
довели до смъртта му, настъпила в МБАЛ Търговище около 18.50 ч. същият ден.
Съгласно заключението на вещото лице съдебен лекар – получената вследствие ПТП
тежка черепно мозъчна травма с обширен травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки теменно тилно двустранно, довели до мозъчен оток и парализа на жизнено важни
центрове - сърдечно съдов и дихателен, вследствие на които е настъпила и смъртта на
пострадалия, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Извършеното тестване на подсъдимия за употреба на наркотици или алкохол било с
отрицателен резултат. Негативен бил резултатът за употребата на наркотици и алкохол и на
пострадалия.
Така описаните фактически обстоятелства се доказват и съдът ги приема за безспорно
установени, въз основа признанията на подсъдимия М. и от подкрепящите ги, събрани на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Д. Д.(л.154,Д.П.), Р.
Г.(л.155,Д.П.),Т. Т. (л.156, Д.П.),М. М. (л.157,Д.П.), от констатациите, отразени в протокола
за оглед на местопроизшествие и приложения към същия фотоалбум (л.34-л.58,том първи,
Д.П.); от констатациите, отразени в протокола за извършен повторен оглед на
местопроизшествие и изготвения фотоалбум (л.8-л.17,том втори,Д.П.); от заключенията на
съдебно – медицинската експертиза на труп (л.76- л.78, том първи, Д.П.), на съдебно –
химическите експертизи (л.60 и л.64-л.66,том първи, Д.П.), на ауди–техническата
експертиза (л.94- л.104,том първи,Д.П),на авто-техническа експертиза (л.83- л.90, том
първи,Д.П.) и авто-техническа експертиза (л.23- л.32, том втори, Д.П.); от веществените
доказателства: CD съдържащ 8 файла, приобщен със съпроводително писмо от Н-к на РЦ
112- Варна(л. 109 и л.107, Д.П.), веществените доказателства по делото: 1бр черна
тениска,1бр дясна обувка, велосипед, марка “Фишер“ с монтиран двигател с вътрешно
горене, пластмасов подкалник и л.а. марка „БМВ“ модел „318И“, с рег № Т 5791 АК; от
писмените доказателства по делото: протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000(л.112,
том първи, Д.П.); протокол за изследване с Drugtest 5000 (л.113, том първи Д.П.);
удостоверение за наследници (л. 119, том първи, Д.П.); копия на регистрационни документи
на л.а. БМВ318И, с рег № Т 5791АК (л. 122- л. 123,том първи, Д.П.); приемо - предавателни
протоколи(л. 125- л.127, том първи, Д.П.); справка от Сектор КАТ – ОД МВР Търговище
(л.136- 138, том първи Д.П.); справка за родствени връзки (л.15, НОХД№ 255/21г. на ОС
Търговище) и удостоверение за съпруга и родствени връзки (л.36, НОХД№ 255/21г. на ОС
Търговище )
Във връзка с доказателственото попълване за възприетата от съда фактическа обстановка
следва да се уточни, че с оглед конкретната хипотеза на производството по глава 27 от НК,
а именно с признание на фактите по чл.371,т.2 от НПК, предвидената в чл.373,ал.2 от НПК
възможност за непосредствено и пряко ползване на доказателствените материали не
изисква прилагане на процесуалните способи по чл.283 и чл.284 от НПК. В този смисъл е
3
установената съдебна практика - вж.Р №364/1.07.2010г.,.н.д №338/2010г., ВКС, III н.о„
Прочитането на писмените доказателства по чл. 373, ал. 1 НПК се отнася до
процедурата по чл. 372, ал. 3 НПК във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, но не и когато делото е
разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК“, както и Р №
187 от 29.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3132/2011 г., III н.о.:„Съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция, инициирана от подсъдимите, изключва
необходимостта от претендираното от защитата прилагане на чл. 284 от НПК от
компетентния съд. По силата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл.
371, т. 2 от НПК, когато установи, че направените признания се подкрепят от
доказателствената маса на досъдебното производство, решаващият орган с определение
обявява, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява
доказателства за признатите факти, изложени в обстоятелствената част на внесения
от прокурора акт“ .В същият смисъл е и Р № 100/ 23.05.2019 г. н. д. № 323/2019 г., ВКС,
II н.о.
Във връзка с доказателственото попълване относно източниците за приетата за установена
по реда на чл.373,ал.3 от НПК, фактическа обстановка, следва да се уточни и това, че съдът
цени (като подкрепящи признанието) и двете съдебно - автотехнически експертизи.
Изключението от принципа за непосредственост, приложим в особената процедура, по
която протече съдебното производство(чл.371,т.2 от НПК) по делото предпоставя
възможността за възприемане на обективираните в двете заключения изследвания,
независимо от данните за смъртта на първия експерт, доколкото процесуален похват, като
„потвърждаване изследването на предходна експертиза,“ както е формулиран първия
въпрос на втората АТЕ не е познат (и не е предвиден) в правилата на раздел III
„Експертиза“ на глава XIV от НПК. В същото време, липсва процесуално ограничение за
непосредственото ползване на заключението на изготвена на Д.П експертиза, в хипотезата
по настоящото дело – на настъпила междувременно смърт на изготвилия заключението
експерт, след като, отново с оглед особения ред на съдебното производство, не се изисква
изслушване на вещото лице.
Освен посоченото, необходимо е да се отбележи и това, че с възприемането на
заключенията на двете АТЕ не се нарушава стандарта, предвиден в т. 4 от ТР 1 от 2009г. на
ОСНК, съгласно която „Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани
и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят
самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за
установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.“
Казаното е необходимо, защото е задължително да се уточни обема на установената
подкрепа, поради заложеното в чл.372,ал.3 от НПК процесуално изискване за допустимост
и съответно законосъобразност. Независимо от неправилно поставения въпрос за
възложената експертиза - „от момента, в който е възникнала опасността“, след като
съгласно ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК „ Моментът на възникване
опасност за движението е въпрос фактически“, което означава не вещото лице да го
4
определя само, а да бъдат зададени при поставяне на задачата фактическите параметри, по
които да се извършат изчисленията, така или иначе именно посочените техническите (и
фактически) характеристики от извършеното изследване е изчисления позволяват
ползването и на втората АТЕ като подкрепяща самопризнанието, респективно за
приемането за установени фактите, така както са посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да се събират доказателства за тях. Това е така, понеже експертът
инж. М.Христов е посочил, че изчисленото разстояние от 75метра е отнесено към
фактическия момент представляващ момента на пресичане на мислената разделителна
линия от веломотора, което и съгласно посоченото ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. №
10/84 г., ОСНК действително съставлява моментът на „възникване на опасността“.
Тоест, обективираните във втората АТЕ изследвания подкрепят направените
самопризнания, защото именно пресичането на мислената разделителна линия и
възможното, в този момент възприемане, идентифицират възникването на опасността за
подсъдимия и активират неговото задължение да намали или да спре, което последният е
могъл да стори защото опасната му зона е била 50,11 метра (по малка от разстоянието от 75
метра).
При така изложената по-горе фактическа обстановка, която съдът приема за безспорно и
категорично доказана, следва правния извод, че подсъдимият М. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд и същото е правилно квалифицирано по
чл.343,ал.1,б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Подсъдимият М. виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата - визирани в чл.20,ал.2, изречение второ от ЗДвП, като
при възникнала опасност за движението - навлезлия в лентата му за движение (спрямо
мислената разделителна линия) веломотор, управляван от пострадалия Юлиян А. не
предприел действията, предвидени в нормата на чл.20,ал.2, изречение второ от ЗДвП,
съгласно която „ водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат когато възникне опасност за движението“, вследствие на което пряко и
непосредствено причинил смъртта на пострадалия А. .
Във връзка с изразеното в пледоарията становище за правомерност на предприетата от
подсъдимия маневра за избягване на сблъсъка, заявена чрез риторичния въпрос на
защитата „единствено спирането ли е била възможната маневра, която да предотврати
ПТП-то?“ и доколкото производството по чл.371,т.2 от НПК предполага признание на
фактите, но допуска оспорване на правната им оценка, следва да се посочи в тази връзка
следното:
При възприетите в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения,
посочени по-горе и признати от подсъдимия по реда на протеклото съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК, приетите за установени фактически
положения категорично очертават от фактическа страна поведение, изразено така: на около
75 метра до мястото на ПТП и при добра видимост подсъдимият е могъл и е следвало да
види движещ се в неговата лента (спрямо мислената разделителна линия на платното, при
липсваща обективна маркировка) веломотор и го е видял, като в тази ситуация чл.20,ал.2 ,
изречение второ от ЗДвП ясно разписва дължимото поведение – което в случая с оглед по-
5
малката по размер опасна зона – 51 метра обуславя категоричния извод, че подсъдимият е
могъл и е следвало (за да избегне ПТП) да стори точно това. Само когато възникването на
опасността е на разстояние по-малко от опасната зона ( и само в случай, че попадането в
опасната зона не е с произход нарушения на други правила по ЗДвП) е допустимо
поведение извън предвиденото в чл.20,ал.2 изр. второ от ЗДвП, чрез предприемане на
т.нар. „спасителна маневра“, която не е правно регламентирана и по начало е
неправомерна (вж. Р 1132/80г. по н.д. №1035/80г на III н.о. на ВС на РБ), но по даденото
в т.1 от Р № 106/83г по н.д.№ 90/82 ОСНК дефинитивно определение „Спасителната
маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на
МПС в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на обществено
опасни последици“. След като фактическите положения по настоящото дело, приети за
установени по реда на чл.373, ал.3 от НПК, очертават категорично от фактическа страна
възникнала опасност на разстояние извън параметрите на опасната зона, то и е
безпредметно обсъждане на института на т.нар „спасителна маневра“. Подсъдимият е бил
на разстояние не по-малко от 75 метра към мястото на удара към момента, към който
пострадалият е пресякъл мислената осева линия и е станал опасност, и при опасна зона от
51 метра, подсъдимият е могъл да избегне ПТП чрез предприемане на предвиденото в
чл.20,ал.2 изречение второ от ЗДвП поведение и е бил длъжен да го направи,но не само
не го е изпълнил, а е ускорил и е предприел завиване наляво. Без съмнение при
установените фактически параметри, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, приети от съда за установени по реда на чл.373,ал.3 от НПК, поведението на
подсъдимия разкрива нарушение на чл.20,ал.2 изречение второ от ЗДвП и в пряка причинна
връзка с така допуснатото неизпълнение на правилата за движение е настъпило
ПТП,вследствие на което е настъпила и смъртта на пострадалия Ю.А..
С признатите факти и наличието в същите на съпричиняване от страна на пострадалия, е
налице и възможността за тяхното правно отчитане, включително и в аспекта на
справедливия размер на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, тъй като видно
от обстоятелствената част на обвинителния акт (стр втора)– в съдържанието му са описани
действията на пострадалия и техният принос към ПТП.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че на
06.06.2020г., в с. Заветно, община Попово,обл.Търговище, на улица „Стамо Костов“, при
управление на собствения си л.а.“ БМВ“ модел „318И“, с регистрационен номер Т 57 91
АК, подсъдимият М. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата
на чл. 20,ал.2, изречение второ от ЗДвП, съгласно която „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Х. А. на **** години, с
ЕГН **********, от с.*******, общ.********, с което от обективна страна осъществил
престъпление по чл..343,ал.1 б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2,
изречение второ от ЗДвП.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието по непредпазливост. При
отсъствие в обстоятелствената част на посочване формата на непредпазливостта следва да
6
се приеме, че същата е по-леката такава, а именно небрежност, приета и от предходния
съдебен състав( с оглед забраната реформацио ин пеюс, при липса на обжалване или
протест в тази част). Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици (смъртта на Ю.А.), но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с
неизпълнението на задължението си да намали или да спре при възникнала, извън опасната
му зона, опасност, обществено опасните последици – ПТП, от което е последвала смъртта
на другият участник в движението ще настъпят.
По наказанието:
Като призна подсъдимия М. за виновен в това да е извършил престъпление по
чл.343,ал.1 б.”в” във връзка с чл.342,ал.1 от НК и във връзка с чл. 20, ал.2, изречение второ
от ЗДвП, съдът му определи наказание в размер под средния размер (явяващ се четири
години) на предвиденото в санкционната част наказание лишаване от свобода (с параметри
от две до шест години), а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като прие, че обстоятелствата по чл.54,ал.2 от НК очертават баланс между
смекчаващи и отегчаващи, с лек превес на тези, които смекчават отговорността му.
Към тях съдът отчете: процесуалното му поведение - депозираните на досъдебното
производство обяснения по релевантните факти, спомогнали за разкриване на обективната
истина и проявената критичност в съдебното производство, която с оглед цялостното му
поведение, не е декларативна, а изразява действителното му осъзнаване и оценка на
случилото се и приноса му за настъпването на тежкия резултат; обстоятелството, че
съставомерният резултат е последица от допуснатото едно, а не на множество нарушения
на правилата за движение по пътищата, младата му възраст – 22години към момента на
деянието, чистото му съдебно минало, както и съпричиняването от страна на пострадалия,
като в тази посока вж. Р№ 123 /17.06.2009 г. по н.д.№ 69/2009 г.,на ВКС, II н.о. Следва
обаче веднага да се уточни, че никое от посочените, облекчаващи положението му
обстоятелства не е изключително по своя характер, нито в своята съвкупност предполагат
оценката им като „многобройни“ по см на чл.55 от НК, при които и най-лекото предвидено
наказание – в случая две години лишаване от свобода да се явява за конкретния подсъдим
несъразмерно тежко. С оглед крайно тежкия резултат от ПТП, както и наличието на
множество санкции по ЗДвП, с разнообразен характер, очертаващи очевидното му
пренебрежение към правилата за движение по пътищата, независимо от краткия му стаж на
водач на МПС – само четири години, минималното предвидено наказание от две години
лишаване от свобода, не позволява оценката му като явяващо се несъразмерно тежко за
конкретния подсъдимия.
Към отегчаващите обстоятелства, съдът отчете поведението му като водач на МПС,
което видно от броя на реализираните му санкции, особено предвид двете нарушения,
допуснати след инкриминираното по делото деяние (вж л.137, Д.П.) сочи на
недисциплинираност и в аспекта на конкретното престъпление, за което е предаден на съд,
посоченото поведение е изцяло относимо към преценката за обществената му опасност и
несъмнено я завишава: „При решаване на въпроса за наказанието по делата за
престъпления по транспорта от съществено значение са онези обстоятелства, които
7
индивидуализират личността на извършителя като водач на МПС“- Р № 498 / 14.12.2009
г., н. д. № 510/2009 г., ВКС, II н.о. В същият см. и Р № 123/ 22.05.2015 г. , н. д. №
203/2015г., ВКС, II н.о. Утежняващо отговорността на подсъдимия е и предприетото
движение със скорост над 50км/ч, в рамките на населеното място, тоест движението с
превишена скорост, което не е било инкриминирано, по посочените от прокурора
съображения (вж.стр втора от ОА , поради което и няма пречка да бъде отчетено именно
към относимите за определяне на наказанието обстоятелства.
При констатирания лек превес на смекчаващите обстоятелства, след като определи
наказание на подс. М. по общия ред в посочения размер от 3( три ) години и 6( шест)
месеца лишаване от свобода, с оглед процедурата, при която се разгледа делото,
изискваща, съгласно чл.373,ал.2 от НПК, редукция с 1/3, съдът на основание чл.58а, ал.1
от НК, го намали с посочения алгоритъм и определи на подсъдимия наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съгласно указанията на
ТР 2/2015 г. на ОСНК (стр.9), в диспозитива на присъдата е посочен само редуцирания
размер на наказанието.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия М. и изразеното от него включително и
при предоставената му последна дума съжаление, съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното
наказание. Ето защо и като констатира всички предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи, на посоченото основание, така определеното наказание от две години и четири
месеца за изпитателен срок от четири години. С оглед поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия съдът намери, че следва да му бъде определен по-дълъг (не минимално
предвидения от три години) изпитателен срок и определи същият на четири години .
На основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото
наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК, като срокът на лишаването от правоуправление съдът
определи в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като съобрази указанията в раздел III на ТР
61/80 г на ОСНК, съгласно които „ срокът на лишаване от правоуправление не може да
бъде по-малък от срока за лишаване от свобода“. Конкретният размер, надвишаващ с една
година и шест месеца определеното основно наказание, съдът определи като взе предвид
недисциплинираността на подсъдимия М. при управлението на МПС, видно от
множеството му санкции, при това наложени за сравнително кратък срок от около 4
години и необходимостта от по-продължително време, в което същият да преосмисли
задълженията си като водач, за да гарантира сигурността и безопасността на участниците в
движението.
Съобразно чл.301,ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе по въпроса с приложените по
делото веществени доказателства - като постанови,след влизане в сила на присъдата, да
бъдат унищожени, като вещи без стойност: компактдиск „Verbatim CD-R 700 MB“, 1бр
черна тениска и 1бр дясна обувка; съответно - велосипед “Фишер“ с монтиран двигател с
вътрешно горене, да се върне на наследниците на Ю. А., а пластмасовия подкалник, както
и л.а. марка „БМВ“ модел „318И“, с рег № Т 5791 АК, да бъдат върнати на подсъдимия
М., като предвид допуснатото обезпечение на направените по делото разноски, на
8
основание чл.72 от НПК,чрез наложения върху автомобила запор, последният следва да му
бъде предаден чрез ДСИ при РС Попово.
Съобразно чл.301,ал.1, т.12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по въпроса за
направените по делото разноски. На основание чл.189,ал.3 от НПК, като призна
подсъдимия М. за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, съдът го осъди да
заплати в полза на държавата и по сметка на ОД МВР Търговище, направените на
досъдебното производство разноски за експертизи, които възлизат общо на 1503,28 лв. за
вещи лица,както следва: СХЕ – 54,13 лв. (л.61,Д.П.), СХЕ -95лв +164,70лв.( л.68 и л.69 от
Д.П.), СМЕ – 256,20лв.(л.79,Д.П.), АТЕ - 432,60лв. (л.91,Д.П.), Аудиотехническата
експертиза – 149,65 лв.( л.105,Д.П.) и АТЕ – 351 лв. (л.33, т 2 от Д.П.)
Съдът осъди подсъдимият и да заплати на частните обвинители В.Х., Ф.Й., А.С. и Х.Х.,
направените от същите разноски за повереник в досъдебното производство и в съдебната
фаза (по НОХД№ 140/21г. ), които са доказани, съгласно отразеното в пълномощните (
л.148, л.149, л.150 и л.151 от Д.П. ) и по НОХД№ 140/21г, реални плащания (само за А.С. -
л.41 и Х.Х. -л. 43) и предвид това, че разноските са поискани.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.
9
Съобщи за изтекли лични данни