Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
гр. Пловдив, 11.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІI граждански състав, в открито заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при участието на секретаря Антоанета
Калайджиева, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев въззивно търговско
дело №789/2019 г., намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.258, ал.1, предл. 2 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№9893/16.12.2019г.
от „У.-Х." АД против Решение №153/08.10.2019г.,
пост. по търг.д.№51/2018 на Окръжен съд-Кърджали, в частта му, с която се отменя решение на общото събрание на акционерите на „У.-Х." АД гр. К., взето на **********г., по т.2 от
дневния ред, за приемане на заверен годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството
за 2017 г.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната му част, първоинстанционното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати
съществени нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че
в нарушение на диспозитивното начало и процесуалните правила,
първоинстанционният съд е разгледал и уважил иска на непредявено от ищеца
основание за отмяна на решението по т.2, взето от ОС на ответника а именно –
поради нарушение на правото на сведение на ищеца, като акционер, съгласно
чл.224 ТЗ. Посочва се, че твърдения за такова нарушение не се съдържат нито в
исковата молба (ИМ), нито в допълнителната ИМ, поради което съдът е бил длъжен
да се ограничи само до разглеждане на предявеното основание за нарушение на
чл.29 ЗСч и Счетоводен стандарт 1 относно изискуемото съдържание на ГФО.
Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че на ищеца не било предоставено на
разположение приложението към приетия ГФО за 2017г., в нарушение на чл.224 ТЗ. Поддържа,
че писмените материали за процесното общо събрание (ОС) са били изготвени и са
били на разположение на акционерите, в това число и на ищеца, на който е била
предоставена на разположение цялата необходима информация относно решението по
т.2 и че същият е имал възможност и е упражнил правото си на глас по тази точка
от дневния ред. Излага съображения, че в атакуваното решение липсват мотиви
защо се приема, че непредставянето на приложението към ГФО нарушава правото на
информираност на ищеца, какво представлява това приложение по своята същност и
съдържание и как незапознаването със същото е попречило на ищеца да упражни
правото си на глас информирано. Освен това, по делото се установило, че за
времето от 14.06.2018г., когато ищецът не бил получил приложението към ГФО, до
датата на ОС – 24.06.2018г., той не е правил никакви други опити да се запознае
с въпросното приложение в канцеларията на дружеството, нито повторно да го
изиска. В заключение, жалбоподателят счита, че причината, поради която ищецът
не е получил приложението към ГФО е единствено неговото пасивно поведение и не
може да се вмени във вина на дружеството.
Превид
изложеното, въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и вместо това да се отхвърли предявеният от Н.Д.Н. иск
за отмяна на решението на общото събрание на акционерите на „У.-Х." АД гр.
К., взето на **********г., по т.2 от дневния ред, за приемане на заверен ГФО на
дружеството за 2017 г..
В законния
срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Н.Д.Н., с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да остави в
сила първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част.
Като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, Пловдивският апелативен съд прие следното:
Ищецът Н.Д.Н.,
в качеството си на акционер в „У.-Х."АД, ЕИК:.., е предявил с
исковата си молба иск с правна квалификация по чл.74 ТЗ, с предмет отмяна на решения на общото събрание на акционерите на „У.-Х."
АД гр. К., взети на **********г., по т.1, т.2 и т.8 от дневния ред. Предмет
на разглеждане в настоящото производство е искът в частта за отмяна на
решението по т.2 от дневния ред, за приемане на заверен ГФО на дружеството за
2017 г., който първоинстанционният съд е уважил и в която част се обжалва
постановеното от същия решение от страна на ответника.
С оглед повдигнатите във въззивната жалба възражения, въпросите и фактите
относно активната легитимация на ищеца по предявения иск, в качеството му на
акционер, провеждането на ОС на ответното дружество на посочената в ИМ дата,
при посочения дневен ред и съдържанието на взетите на същото решения, чиято
отмяна се иска, не подлежат на преразглеждане от въззивната инстанция, така,
както са установени от първоинстанционния съд.
Първият спорен въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали в
исковата молба (ИМ) са изложени фактически твърдения относно нарушаването на правото
на ищеца на сведение, гарантирано му в чл.224 ТЗ.
Въззивният съд счита, че отговорът на този въпрос е положителен. В
дългогодишната си практика, ВКС винаги е приемал, че задължение на ищеца е да
посочи фактите, на които основава търсената искова защита, а задължение на съда
е да ги квалифицира правно и подведе под съответната правна норма, без да е
обвързан от дадена от ищеца правна квалификация. В случая, няма съмнение, че
освен на непълнотата на ГФО, изразяваща се в несъответствие със задължителното
съдържание по чл.29 от ЗСч и Счетоводен стандарт 1, ищецът се е позовал и на
липсата, съответно непредоставянето нему на приложението към ГФО от страна на
ответното дружество, както преди събранието, така и по време на самото
събрание. Съвсем недвусмислено, в ИМ е посочено, че когато на 14.06.2018г.,
ищецът е получил по свое искане писмените материали във връзка с предстоящото
ОС, на основание чл.224 ТЗ, между тях не е фигурирало приложението към ГФО,
който въпрос относно непълнотата на елементите на ГФО, ищецът повдигнал и на
самото ОС. Освен това, ищецът ясно е посочил, че въпреки непредставянето на
приложението към ГФО преди и по време на ОС, същият е бил заявен за вписване в
ТР заедно с въпросното приложение. Предвид изложеното, съдът приема категорично,
че ищецът се е позовал в ИМ на нарушаване на правото му по чл.224 ТЗ във връзка
с взетото решение по т.2 от дневния ред на ОС на „У.-Х.“АД, проведено на
24.06.2018г, съответно и тези твърдения са част от фактите, на които е основан
искът му срещу решението по т.2 от дневния ред на ОС на ответника.
По-нататък, следва да се даде отговор на въпроса дали действително е било
нарушено правото на ищеца по чл.224 ТЗ във връзка с атакуваното решение по т.2.
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 14.06.2018г., след предварителна заявка по и-мейл, ищецът,
чрез упълномощения от него адвокат Д.С., е получил от ответното дружество, чрез
изп. Директор В. Х., следните документи: Годишен доклад за дейността на „У.Х. Ад
през 2017г., доклад на независимия одитор, счетоводен баланс за 2017г., отчет
за приходите и разходите за 2017г., отчет за паричните потоци за 2017г., отчет
за собствения капитал за 2017г.
Според показанията на св.Р. Г., който е присъствал при предаването на
документите на горепосочената дата, след получаването им, адв.С. констатирал,
че между тях липсва приложението към ГФО. На поставен въпрос на служителката на
ответното дружество, която на 14.06.2018г. предала документите на пълномощника
на ищеца, къде са приложенията към ГФО, същата отговорила, че това са
документите, които й е възложено да предаде.
Според показанията на св.М. К. – одитор на ответното дружество, присъствал
на събранието на 24.06.2018г., на същото адв.С. му задал въпрос къде са
приложенията към ГФО, при което одиторът заявил, че ги няма на самото събрание,
но се намират в счетоводството на дружеството. В деня на събранието (неделя)
обаче, не се намерил служител, който да ги предостави и така, в крайна сметка,
приложенията към ГФО не били предоставени на пълномощника на ищеца.
По делото няма спор, а и се установява от обявения по партидата на
ответното дружество ГФО за 2017г., че същият е бил заявен за вписване и
съответно обявен в ТР по партидата на дружеството, като е включвал следните
елементи: Счетоводен баланс на „У.х.“АД към 31.12.2017г., Отчет за приходите и
разходите (ОПР), Отчет за паричните потоци; Отчет за собствения капитал; Приложение
към финансовия отчет на „У.Х.“АД за 2017г. и Доклад на независимия одитор.
Тоест, обявения в ТР ГФО за 2017г. е включвал и приложение към същия, което не
е предоставено на ищеца, в качеството на акционер на „У.Х.“ АД, преди
проведеното на 24.06.2018г. ОС.
Така описаната, безспорно установена по делото фактология, мотивира съдът
да приеме, че правото на ищеца на сведение по чл.224 ТЗ относно ГФО на
ответното дружество за 2017г., приет с атакуваното решение по т.2 от ОС,
проведено на 24.06.2018г., безспорно е било нарушено чрез
непредоставянето на приложението към същия. Последното представлява документ, с
дата 20.04.2018г., съставен и подписан от изп.директор В. Х., съдържащ
изключително голям обем информация относно финансово-икономическото състояние,
активите, пасивите, счетоводната политика и търговската дейност на „У.Х.“АД за
2017г., както следва: Обща информация за дружеството; основа за изготвяне на
ГФО; промени в счетоводната политика; счетоводни политики; нетекущи активи;
финансови инструменти; лизинг; стоково-материални запаси; капитал; доходи на
персонала; приходи; разходи; финансови приходи и разходи; справки за сумите на
постоянните разлики, с които се увеличава и намалява счетоводния финансов
резултат през 2017г.
Предвид изложеното, лишаването на
ищеца от възможност да се запознае с въпросното приложение преди приемането на
ГФО за 2017г. съставлява нарушение на правото
му на сведения по чл.224 ТЗ, разпореждащ, че писмените материали, свързани с
дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на
акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за
свикване на общото събрание.
В тази връзка, несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че с
непредставянето на въпросното приложение към ГФО е нарушено правото на
информираност на ищеца. Съдът счита, че с оглед големия обем информация,
съдържаща се в него, незапознаването със същото несъмнено е нарушило правото на
ищеца по чл.224 ТЗ и му е попречило да упражни правото си на глас информирано,
което в крайна сметка го е мотивирало да гласува против приемането на ГФО за
2017г. С оглед съществеността на нарушението на правото на ищеца по чл.224 ТЗ,
в качеството му на акционер в ответното дружество, приетото решение на общото
събрание на акционерите на „У.-Х." АД гр. К., взето на **********г., по т.2
от дневния ред, за приемане на заверен ГФО на дружеството за 2017 г., се явява
незаконосъобразно и като такова е следвало да бъде отменено.
С оглед
горното, съдът намира, че предявеният от
Н.Д.Н.
иск с правна квалификация по чл.74 ТЗ, за отмяна на решение на общото събрание
на акционерите на „У.-Х." АД гр. К., взето на **********г., по т.2 от
дневния ред, за приемане на заверен ГФО на дружеството за 2017 г, се явява
основателен и доказан.
Тъй като
първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска, като е
отменил решение на общото събрание на акционерите на „У.-Х." АД гр. К.,
взето на **********г., по т.2 от дневния ред, за приемане на заверен ГФО на
дружеството за 2017 г., обжалваното решение ще бъде потвърдено в тази част.
Доколкото
ищецът не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, такива не следва да
му се присъждат.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №153/08.10.2019г., постановено по търг. дело №51/2018 на Окръжен
съд-Кърджали, в ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която се отменя решение на общото
събрание на акционерите на „У.-Х." АД, ЕИК:., със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.Х., взето на **********г., по т.2 от
дневния ред, за приемане на заверен годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството
за 2017 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: